Акт от 01.11.2019, Районен съд - Елена

Р Е Ш Е Н И Е

№ 67 гр. *****, 1.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Еленският районен съд – първи състав в публичното заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: И. Вараджакова при секретаря Йорданка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 126 по описа за 2019 г., за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – положителен установителен иск за собственост и чл. 537, ал. 2 от ГПК – отмяна на нотариален акт.

Постъпила е искова молба от Б.К.Б. ***,

И.Т. *** и К.Т.Б. ***, чрез техния пълномощник адв. С.Н., против М.И.Е. *** и В.Й.И.

***. В същата се твърди, че ищците и първия ответник М.И.Е. са наследници на *****, б. ж. на с. *****, общ. *****, починал на 16.03.1960 г. С Решение № 11/32/27.01.2000 г. на Поземлена комисия гр. ***** на наследниците на *****били възстановени земеделски земи, находящи се в землището на с. *****, общ. *****, сред които е имот № *****, представляващ нива от 0.221 дка, шеста категория, в местността „*****”. По този начин ищците и първия ответник М.И.Е. станали собственици на описания имот на основание наследство. По отношение на последния между тях никога не е имало спор относно собствеността и ползването му, както и с останалите съсобственици и никой от тях не бил заявявал пред останалите, че счита имота за свой собствен, както и че желае да се разпорежда с него. Във връзка с водене на друго дело между ищците и ответника М.И.Е., ищецът К.Т.Б. установил, че на 12.07.*** г. с НА за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № ***, том ІІ, рег. № ***, дело ***/*** г. на нотариус Красимир Катрафилов с № 597 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – *****, ответникът М.И.Е. била призната за собственик на процесния имот. В същия ден с НА за покупко-продажба на недвижим имот № 162, том ІІ, рег. № ***, дело ***/*** г. на нотариус Красимир Катрафилов с № 597 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – ***** ответникът М.И.Е. прехвърлила същия на ответника В.Й.И..

Ищците твърдят, че първият ответник никога не бил демонстрирал намерението си да държи имота, като свой собствен, не е отказвал достъп до него и никога не бил заявявал на ищците, че е единствен собственик. Същият не манифестирал ясно пред останалите собственици намерението си да владее целия имот, както и не отричал правата им. С оглед на изложеното ищците считат, че НА за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение, с който ответникът М.И.Е. се е снабдила, не отговаря на действителното положение, което от своя страна обуславя правия им интерес от водене на настоящото дело.

Ищците молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците М.И.Е. и В.Й.И., че ищците Б.К.Б., И.Т.Б. и К.Т.Б. са собственици на 1/4 идеална част от процесния имот. Молят съда при уважаване на иска да отмени НА за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № ***, том ІІ, рег. № ***, дело ***/*** г. на нотариус Красимир Катрафилов с № 597 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – *****. Претендират направените разноски по делото.

С допълнителна молба ищците са уточнили първоначалната такава като са посочили, че процесният недвижим имот е възстановен на наследниците на *****, които са съпругата му ***и трите им деца ***, ***и ***. От приложените удостоверения за наследници е видно, че ***е оставила същите наследници, като своя съпруг, а *** е оставила като законни наследници сестрите си *** и К. Т.Б..

Наследниците на *** притежават 1/2 идеална част от процесния имот, а другата 1/2 идеална част е собственост на К. Т.Б.. След смъртта си ***е оставила като законни наследници ответника М.И.Е. и наследодателя на ищците Т.И.Б., които придобили съответно по ¼ идеална част от процесния имот, а останалите 2/4 идеални части били собственост на наследниците на ***. След смъртта на Т.И.Б. ищците придобили собствената му 1/4 идеална част от процесния имот.

Във визирания едномесечен срок ответниците М.И.Е. и В.Й.И. не са депозирали писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищците се представляват от адв. С.Н., който поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответницата М.И.Е. не се явява и не взема писмено становище.

В съдебно заседание ответникът В.Й.И. се представлява от адв. Веселка Коева, която заявява, че не оспорва предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищците и моли съда да го намали съгласно установения минимум, определен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от удостоверение за наследници №

7/21.03.2019 г. на км. с. *****, общ. ***** се установява, че ***** е починал на 16.03.1960 г., за което е съставен акт за смърт № ....г. в с. *****, общ. *****.

Същият е оставил като законни наследници съпругата си Рада Николова Долапчиева, както и В.С.С.и М. С.А., в качеството на наследници на дъщеря му *** по право на заместване, дъщеря си ***и дъщеря си ***. От удостоверение за наследници № ....г. на км. с. *****, общ. *****, ***е починала на 27.05.1972 г., за което е съставен акт за смърт № 6/27.05.1972 г. в с. *****, общ. *****. Същата е оставила същите законни наследници, като *****. От представените удостоверения за наследници се установява, че *** е починала на 16.01.1935 г. и е оставила като законни наследници съпруга си ....и двете си дъщери и В.С.С.и М. С.А.. ***е починала на 24.01.2003 г. и е оставила като законни наследници сина си Т.И.Б. и дъщеря си ответника М.И.Е.. Т.И.Б. е починал на 3.03.2006 г. и е оставил като законни наследници ищците по делото: Б.К.Б. – съпруга, И.Т.Б. – дъщеря и К.Т.Б.

– син. *** е починала на 2.01.1983 г. и е оставила като законни наследници дъщерите на сестра си *** - В.С.С.и М. С.А., както и сестра си К. Т.Б..

С Решение № 11/32/27.01.2000 г. на

Поземлена комисия гр. ***** е възстановено правото на собственост на наследниците на .... ......в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: 1. нива от 0.221 дка, 6 категория, в м. „*****“, имот № ***** по картата на землището на с. *****, общ. *****, 2. нива от 0.238 дка, 6 категория, в м. „*****“, имот № ....по картата на землището на с. *****, общ. *****, 3. нива от 0.035 дка, 8 категория, в м. „Косовско дере“, имот № 077157 по картата на землището на с. *****, общ. *****, и 4. ливада от 1.125 дка, 8 категория, в м. „....“, имот № 079178 по картата на землището на с. *****, общ.

*****.

От НА № ***, том 2, рег. № ***, дело № ***/*** г. на нотариус Красимир Катрафилов с № 597 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – ***** се констатира, че ответника М.И.Е. била призната за собственик на основание наследство и давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с. *****, общ. *****, а именно: нива от 0.221 дка, 6 категория, в м. „*****“, имот № ***** по картата на землището, при граници: № ...., № ...., № ...., № ...., № .....

Видно от НА № 162, том 2, рег. № ***, дело № ***/*** г. на нотариус Красимир Катрафилов с № 597 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – *****, ответникът М.И.Е. продала на ответника В.Й.И. описания в предходния НА недвижим имот за сумата от 100.00 лв.

От скица на поземлен имот № 15-476032/30.05.2019 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново се установява актуалното състояние на процесния имот. В същата е отразено, че на името на ответника В.Й.И. се води следния поземлен имот с идентификатор № ****по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *****, общ. *****, площ 221 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 6, номер по предходен план – *****, при съседи: № ...., № ...., № ...., № ...., № ****, № ****.

Видно от удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/4.06.2019 г. на Община *****, данъчната оценка на процесния имот е в размер на 18.80 лв.

По делото е приложено копие от нотариално дело № ***/*** г. на нотариус Красимир Катрафилов с № 597 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – *****.

По делото е разпитан в качеството на свидетел Николай Й. ****. Същият твърди в показанията си, че е син на ищцата И.Т.Б. и е в родствени отношения с другите двама ищци К.Т.Б. и Б.К.Б. и ответника М.И.Е..

Освен това заявява, че семейството му притежава жилищен имот и земеделски земи в землището на с. *****, общ. *****. **** има представа от процесния имот.

Последният бил около 200 кв. м. и не се обработвал от никого, включително и от ответника М.И.Е.. Същата не била заявявала пред него, че е нейна собственост.

Преди известно време **** разбрал, че Е. се снабдила с НА и продала процесния имот на ответника В.Й.И..

При тази фактическа обстановка съдът приема за установено, че първоначално собственик на процесния имот е бил общият наследодател на страните *****. С Решение № 11/32/27.01.2000 г. на Поземлена комисия гр. ***** било възстановено правото на собственост на наследниците на ***** в съществуващи (възстановими) стари реални граници на процесния имот. Част от наследниците на ***** били ищците Б.К.Б., И.Т.Б. и К.Т.Б. и ответника М.И.Е., които притежавали общо ½ идеална част от съсобствения процесен имот, т. е. ищците – ¼ идеална част и ответникът М.И.Е. – ¼ идеална част. Въпреки това на 12.07.*** г. последната се снабдила с НА за собственост на процесния имот на основание наследство и давностно владение и непосредствено след това – на същата дата го продала на втория ответник В.Й.И..

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В чл. 68 от ЗС владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да е основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от собственика) и спокойно (според теорията означава то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие).

По въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и изискването невладеещият собственик да е уведомен за намерението за своене на владелеца, т. е. същото да му е противопоставено, в съдебната практика е прието, че такова изискване съществува, но само в хипотезата на съсобственост - когато съсобственикът твърди да е придобил по давност идеалните части на останалите съсобственици, то е необходимо да демонстрира това свое намерение по отношение на тях, за да бъдат отблъснати претенциите му. В тази насока е Тълкувателно решение № 1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Според последното, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

В конкретния случай от данните по делото е видно, че процесният имот е съсобствен на основание наследство, т. е. между ответника М.И.Е., ищците по делото и останалите наследници на *****. От събраните доказателства се установи, че ответникът М.И.Е. не е владяла процесния имот явно в продължение повече от 10 години. Т. е. да е осъществявала владение по начин, който разкрива ясно намерението й да държи имота като свой и фактическата власт да е упражнявана така, че да може всеки заинтересуван да научи за нея. Този извод се налага, тъй като същата никога не е заявявала, че счита имота за свой. На следващо място процесният имот не бил обработван от никого в продължение на много години. В тази насока са показанията на свидетелят Николай Й. ****.