Решение № 3743 от 23.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 23.05.2019 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение ,

II “Б” състав , в публично заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия СВЕТОСЛАВ

СПАСЕНОВ при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4513 по описа на 2018 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4513/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М.Б.Л. ЕГН ********** *** срещу решение №55125 от 07.03.2017 г постановено по гр.д.№55878/13 г на СРС , 50 състав ; с което е признато за установено по иск с правно основание чл.439 ГПК на Б.Д.Л. ЕГН ********** *** срещу въззивника , че Б.Д.Л. не дължи сумата от 3360 лева – част от дължима издръжка на сина му М.Б.Л. по сметка на дълга към 22.10.2012 г по изп.дело №510/11 г на ЧСИ №848 Р.А.за периода 26.11.2010 г – 30.06.2012 г , включваща главница , лихви и разноски по изпълнителното дело .

Допълнителното решение от 15.01.2018 г не е обжалвано от страните.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като е получил общо 5 плащания по 200 лева , едно от 300 лева и едно от 250 лева – общо 1550 лева . В същото време ищецът дължи и лихви за забава , и разноски по реда на чл.76 ЗЗД , което увеличава задълженията му „в аритметична прогресия“ . Таксата за обучение в частно училище в размер на 1470 лева не трябва да счита за част от издръжката , нито да се признава за такава превод от 340 лева по сметка на майка му .

Въззиваемата страна не е подал писмен отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима.

Решението на СРС е връчено на въззивника на 27.03.2017 г и е обжалвано в срок на 10.04.2017 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

За да уважи иска СРС е приел

, че ищецът е извършил плащания общо от 3360 лева издръжка в полза на ответника , в това число превод от 340 лева по сметката на майка му и 1470 лева такса за обучение в частно училище .

Решението на СРС е правилно като краен резултат , въпреки че настоящият съд не споделя съществена част от мотивите му . Основателни са оплакванията във въззивната жалба , че първоинстанционният съд не е взел предвид поредността по чл.76 ал.2 ЗЗД , още повече , че задълженията за издръжка са лихвоносни /имат определен падеж/ , а плащанията на ищеца не са били редовни . Вярно е и че плащането на 340 лева по сметката на майка му – без съгласие на ответника /чл.75 ал.2 ЗЗД/ – не може да се счете за плащане в негова полза ; както и че плащането на 1470 лева такса за обучение в частно училище не може да се приравни на плащане на издръжка . Издръжката цели задоволяване на основни нужди за съществуване на издържаното лице /храна , облекло , отопление и пр./ , а посещаването на частни училища или курсове не е сред тях .

От друга страна съдът констатира , че ищецът е извършил значителни плащания в полза на ответника , включително такива в течение на делото и тези плащания трябва да се вземат предвид според правилото на чл.235 ал.3 ГПК . Според твърденията на ответника и справката на ЧСИ към 22.10.2012 г ищецът е дължал 2897,30 лева главница /издръжка/ , 696 лева неолихвяема сума , 105,54 лева лихви за забава и 443,07 лева разноски по изпълнителното дело .

Според служебна бележка на Банка ДСК ЕАД на стр.71-72 от делото пред СРС за периода 21.11.2012 г – 14.04.2015 г ищецът е извършил преводи по банковата сметка на ответника на стойност 6270 лева . Служебната бележка е представена в о.с.з на 16.11.2016 г от СРС и не е оспорена от ответника . Като се вземат предвид извършените плащания , с които само до 30.05.2013 г са били платени 3450 лева , то ищецът е платил всички разноски и лихви по изпълнителното дело. С последващите плащания ищецът е заплатил изцяло задълженията си . Искът е основателен в частта , в която все още е висящ и решението на СРС трябва да бъде потвърдено .

Водим от горното , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №55125 от 07.03.2017 г постановено по гр.д.№55878/13 г на СРС , 50 състав .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.