Решение № 260034 от 24.09.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

260034/24.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ : СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

СВЕТЛА ДАСКАЛОВА при секретар Соня

Дичева и в присъствието на прокурор Станислав Андонов изслуша докладваното от съдия Янков внохд №147/2020г. на ВАС и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №4/23.01.2020г. по нохд №1262/2019г. на Варненски окръжен съд, с която подсъдимата Г.Х.Д. е била призната за виновна в това, че в периода

16.11.2018г.-17.04.2019г. в гр.Долни чифлик, обл.Варна, в условията на продължавано престъпление, използвала данни от платежен инструмент - дебитна карта „Виза Електрон" №4390 5835 6678 7532 на „Сосиете Женерал Експресбанк" ЕАД, издадена на името на М.В.Т., на ATM устройства на „Банка ДСК" ЕАД и „Сосиете Женерал Експресбанк", като извършила шест броя тегления на парични суми, всичко на обща стойност от 697.99 лева, без съгласието на титуляра М.В.Т., като деянието не съставлява по-тежко престъпление поради което и на основание чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1 и ал.3 от НК ѝ наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимата са възложени и разноските по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. Б.Б. от ВАК в качеството му на процесуален представител на подсъдимата Г.Х.Д., в която се правят възражения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на атакувания съдебен акт. Изтъкнатите пороци мотивират искането за прилагане на закон за по-леко наказуемо деяние, с приложение на чл.78а от НК. Представено е и допълнение към въззивната жалба, чрез което се иска оправдаване на подсъдимата, поради несъставомерност на деянието.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, твърди се също, че извършените от подсъдимата действия могат да се квалифицират като обсебване, или злоупотреба с право.

Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което и моли за нейното потвърждаване.

В своята последна дума, Г.Д. се съгласява с казаното от нейния адвокат.

Варненският апелативен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

Подадената въззивна жалба от адв.Б.Б. - защитник на подс.Г.Х.Д. е неоснователна.

І. От фактическа страна.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, след като в открито съдебно заседание от 23.01.2020г. и след предварително изслушване на подсъдимата, същата се е възползвала от възможността да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласила да не се събират други доказателства за тях. Решаващият съд е установил, че признанието на подсъдимата Д. се подкрепя от събраната по делото доказателствена маса.

Настоящият съдебен състав, в изпълнение на правомощията си, и с оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д.

№ 1/2008 г., ОСНК, приема за установени фактите и обстоятелствата, подробно описани в мотивите към разглежданата присъда и признати от подсъдимата, с оглед на изразеното нейно съгласие за разглеждане на производството по съкратената процедура. Доколкото не се установяват процесуални нарушения при вземане на решението от съда за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, правомощията на въззивната инстанция, с оглед на цитираното тълкувателно решение, налагат проверката да бъде извършена по същите факти и обстоятелства.

А те са следните:

Пострадалата Т. изпитвала недостиг на парични средства през лятото на 2018г. По този повод решила да ползва

„бърз“ кредит от фирма“Виктория 111“ ЕООД. За целта помолила свой приятел-св.Е. да и стане поръчител. На 19.09.2018г. двамата посетили офис на фирмата в гр.Долни чифлик, Варненска област. Св.С.В.Х.управлявал фирмата, а главен касиер бил св.М.Х., който се занимавал също и с мониторинг върху работата на служителите в офисите, в които се отпускали кредитите. В същия офис, като касиер работела и подсъдимата Д. от 31.08.2017г.. Тя посрещнала свидетелите Т. и Е. и бил проведен разговор, по повод искането за кредит. Впоследствие Д. изготвила договор за потребителски кредит №101565 от дата 19.09.2018г. По силата на договора се отпускала сумата от 200 лева под формата на кредит, на св.Т., с лихва 37.68% и погасителен план в рамките на два месеца, за връщането на заема.

Св.Е. ставал гарант за изпълнението на договора. Било изготвено и пълномощно, по силата на което св.М. Т. предоставяла банкова си карта "Виза Електрон" на подс.Д.. В пълномощното било отразено, че Т. дава и ПИН-кода си на Д., но единствено с възможността последната да тегли парични суми до пълното погасяване на потребителския кредит, но не и над този размер.

Цялата сума, която трябвало да се възстанови на кредитора „Виктория 111" ЕООД-Ямбол, била в размер на 262.01 лева. Процесната карта - "Виза Електрон" с №4390 5835 6678 7532 била издадена по притежавана от пострадалата разплащателна сметка в „Сосиете Женерал Експресбанк" ЕАД, клон Долни Чифлик, с IBAN ***, разкрита на 25.07.18г. по силата на договор от същата дата. По картовата сметка всеки месец се превеждали по 140 лева от Дирекция „Социално подпомагане" на гр.Провадия, като парични обезщетения за майчинство на свидетелката. Около месец след изтеглянето на заема, Т. отпътувала за Федерална Република Германия. На 16.10.2018г. Д. отишла на ATM устройство на „ПИБ" в гр.Долни чифлик, Варненска област. Тя поставила дебитната карта на свидетелката М. Т. в устройството и въвела съответния ПИН-код. Операцията била успешна. Така обвиняемата изтеглила с банковата карта на св.Т. сумата от 140лева. Тази сума послужила за частично погасяване на кредита,чиято първа вноска била на 27.10.18г. На 16.11.2018г. Д. отишла на ATM устройство на Банка „ДСК" в гр.Долни чифлик, Варненска област. Тя поставила дебитната карта на свидетелката Т. в устройството и въвела съответния ПИН-код.

Операцията била успешна. Така изтеглила с банковата карта на св.Т. сумата от 140 лева. На 18.01.2019г. Д. отишла на ATM устройство в гр.Долни чифлик,Варненска област. Тя поставила дебитната карта на свидетелката М.Т. в устройството и въвела съответния ПИН-код. Операцията била успешна. Така изтеглила с банковата карта на св.Т. сумата от 20 лева. Малко по-късно на 18.01.2019г. Д. отново поставила дебитната карта на свидетелката в устройството и въвела съответния ПИН-код.

Операцията била отново успешна. Така изтеглила с банковата карта на св.Т. сумата от още 250 лева. През м.февруари 2019г. св.Т. помолила своята майка - св.Василева, да отиде да прибере банковата й карта, тъй като заема бил върнат заедно с лихвите. Св.Василева отишла до офиса в гр.Долни чифлик, където била посрещната от подс.Д.. Тя отказала да предаде картата, като посочила, че ще я предаде само лично на св.М.Т.. На 20.02.2019г. Д. отишла на ATM устройство на „СЖ Експресбанк" в гр.Долни чифлик, Варненска област. Тя поставила дебитната карта на свидетелката Т. в устройството и въвела съответния ПИН-код.

Операцията била успешна. Така изтеглила с банковата карта сумата от 140 лева.

На 19.03.2019г. Д. отишла на ATM устройство в гр.Долни чифлик, Варненска област. Тя поставила дебитната карта на свидетелката Т. в устройството и въвела съответния пин-код. Операцията била успешна. Така изтеглила с банковата карта на св.М.Т. сумата от 130 лева. На 17.04.2019г. Д. отишла на ATM устройство в гр.Долни чифлик, Варненска област. Тя поставила дебитната карта на свидетелката в устройството и въвела съответния ПИН-код. Операцията била успешна. Така изтеглила с банковата карта на свид.Т. сумата от 140 лева. В целия период на теглене на суми Т. не била на територията на Р.България. Тя се прибрала от Германия на 30.04.2019г. Майка й я уведомила за отказа на подс.Д. да върне картата, поради което Т. отишла да получи дебитната си карта лично. На същата дата банковата й карта била върната от подсъдимата. Веднага след това Т. отишла до едно ATM устройство, за да провери останалата по сметката парична наличност.

На квитанцията, която получила след проверката, установила, че няма наличност по тази сметка. Т. останала много изненадана и отишла в офиса на „СЖ Експресбанк" ЕАД - клон Долни Чифлик, за да установи колко пъти и какви суми са теглени чрез дебитната карта при нейно отсъствие от страната. На място тя поискала от обслужващата я банка извлечение от сметката си. Получила го и установила, че по нейната сметка били реализирани множество операции, каквито тя не била извършвала в рамките на времето, откакто била дала картата си на Д..

Т. поискала обяснение от подсъдимата и й показала разпечатката. Д. не дала логичен отговор. Впоследствие свидетелката М. Т. се свързала със св.М.Х.. Той направил проверка в офиса в гр.Долни Чифлик, Варненска област, и констатирал, че подсъдимата теглила от банковата сметка на М. Т., от нейно име и без нейно знание и съгласие суми, които надвишавали дължимото по кредита заедно с лихвите по него. В тази връзка Д. била освободена от длъжност от фирмата за „бързи кредити". Подадено било заявление за извършеното престъпление от страна на М. Т. до Четвърто РУ-Варна.

Съгласно приложена справка от фирма „Виктория 111" ЕООД(л.141 по д.п.) кредитът на св.Т. е бил погасен на две вноски - на 27.10.18г. и 29.11.18г..

Това станало чрез изтеглянето от страна на подс.Д. на паричните суми от банковата сметка на длъжницата, и внасянето им в счетоводството на фирмата кредитор.

Видно от протокола за разпознаване от 07.08.19г. (л.23 по д.п.)св.Е. разпознал Д. като лицето, което отпуснало кредита на св.М. Т..

Видно от протокола за разпознаване от 12.08.19г. св.С.В. разпознала Г.Д. като лицето, от което трябвало да получи банковата карта на дъщеря си.

Видно от протокола за разпознаване от 03.09.19г. св.М. Т. разпознала Г.Д., като лицето, на което дала на 19.09.18r. банковата си карта.

Видно от заключението на видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза с №122/11.09.19г. (л.43-62 по делото) на снимковия материал от 17.04.19г., на който се вижда изтегляне от лице от женски пол, на пари от банкомат, е подсъдимата Г.Д..

От заключението на банковата съдебно-счетоводна експертиза (л.68-72 д.п.) се установява, че задължението на св.М. Т. по договора за кредит е било в размер на 262.01 лева (главница и лихви). Изтеглените парични средства над тази сума, тоест над дължимото по кредита, са в размер общо на 697.99 лева.

Служебната проверка установи, че доказателствените средства са събрани по правилата на процесуалния закон и при спазване на основните принципи – чл.13, 14, чл. 107 ал. 3 и чл.305 ал.3 НПК.

Така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е установил по категоричен начин, след анализа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, включително и чрез самопризнанията на подсъдимата, направени в хода на производството по чл.371, т.2 НПК.

Правилна и ответна на доказателствената съвкупност по делото е преценката на съда, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от доказателствата. В тази насока са: свидетелските показания; заключенията по изготвените видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, банкова съдебно– счетоводна експертиза; протокол от разпознаване и разпит на обвиняем; писмени и веществени доказателства.

Всички тези средства, включително и самопризнанията на подсъдимата, анализирани в тяхната съвкупност, дават категоричен отговор на въпросите, включени в предмета на доказване, същите не оставят никакво съмнение по отношение авторството на деянието. Именно поради изложените съображения, спор по фактите не може да има. В този ред на мисли, недопустими се явяват възраженията на защитата, свързани с пороци на първоинстанционния съдебен акт, изразяващи се в неизясняване на фактическата обстановка по делото, необоснованост на присъдата, както и в неправилно приложение на материалния закон. С оглед на отправените критики, следва да бъде изтъкнато следното:

Разпечатката съдържа 43 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e21e3a0f-4401-42b0-90e2-609afc5902da