Присъда № 38 от 01.09.2026, Районен съд - Дупница

МОТИВИ към присъда рег. № 38 от 01.09.2026 г., постановена по НОХД № 195/2026 г. по описа на Районен съд - Дупница

Районна прокуратура – Кюстендил, ТО - Дупница е внесла обвинителен акт срещу И.

А. В. от гр. К., за престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, И. П. М. от гр. К. за престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и Р. Д. И. от гр. К. за престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Съдебното производство е проведено по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие по чл. 370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимите, при което те са признали фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това положение на основание чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието им, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Кюстендил, ТОДупница поддържа обвинението като сочи, че с оглед събраните доказателства, подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което всеки един от тях е привлечен към наказателна отговорност. Пледирал е подсъдимите да бъде признати за виновни и предлага да им бъдат наложени наказания под средния размер.

Защитникът на подсъдимия И. В. – адв. Б. пледира за налагане на наказание, което да бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ,,б“ от НК, а именно ,,Обществено порицание“. Акцентира на многобройните смекчаващи вината обстоятелства сред, които чистото съдебно минало, изрядното процесуално поведение на подсъдимото лице по време на досъдебното производство, с което е спомогнал за разкрИ.е на обективната истина, частичното възстановяване на причинената имуществена вреда в резултат на престъплението, изразеното съжаление за стореното, както и предвид обстоятелството установено от представения по делото социален доклад, че след извършване на деянието е настъпила положителна промяна в поведението на В., няма регистрирани сигнали и жалби за извършени деяния в РУ – Рила, няма регистрирани противообществени прояви, за които да са образувани възпитателни дела и налагани възпитателни мерки.

Подсъдимият В. поддържа становището на защитника си, като в предоставената му последна дума моли за налагане на по-леко наказание.

Защитникът на подсъдимия И. П. М. – адв. Ч. моли при определяне на наказанието да бъде приложена разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК като по-благоприятна за него и да бъде заменено наказанието ,,лишаване от свобода“ с наказание ,,Пробация“, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало, младата възраст на М. към датата на извършване на деянието макар и пълнолетен, заради която е подходил лекомислено към извършеното, като същият се разкайва и съжалява за стореното.

Подсъдимият М. поддържа становището на защитника си, като в предоставената му последна дума моли за налагане на по-леко наказание.

Защитникът на подсъдимия Р. Д. И. – адв. Г. пледира за налагане на наказание ,,Пробация“ като съдът отчете наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които дават възможност за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

Подсъдимият Р. И. изразява съжаление за стореното, което в бъдеще няма да се повторя като в последната си дума моли за налагане на по-леко наказание.

1

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият И. А. В. е на ***, роден на *** г. в гр. П., българин, с ****** гражданство, ученик в ******“ – К., ******, с постоянен адрес: гр. К., обл. Кюстендил, ул.

А.И. № **, неосъждан, ЕГН **********

Подсъдимият И. П. М. е на ***, роден на *** г. в гр. Б., българин, с ****** гражданство, с постоянен адрес: гр. К., обл. Кюстендил, ул. „***” № 5, неосъждан, с ****** образование, ЕГН **********.

Подсъдимият Р. Д. И. е на ***, роден на *** г. в гр. Б., българин, с ****** гражданство, с постоянен адрес: гр. К., обл. Кюстендил, ул. „***” № 57, неосъждан, ****** в ******“ – К., самостоятелна форма на обучение, ЕГН ********** На 27.10.2025 г. около 22.00 часа в центъра на гр. К. се срещнали малолетния свидетел В.Д.И., подсъдимия И. А. В. и подсъдимия Р. Д. И.. След това към тях се присъединили подсъдимия И. П. М. и приятелката му Л.С.. Подсъдимият Р. И. предложил да влязат в къщата на Й. К., която се намирала в гр. К., ул. ,,***“ ******. Подсъдимият Р. И. им казал, че и друг път е влизал в тази къща и, че собственикът има пари. Л.С. останала в центъра на гр. К.. Тримата подсъдими и св. В.Д.И. влезли в двора на къщата, а след това и в самата къща, която не била заключена. Пръснали се по стаите като си светели с фенерчетата на телефоните. Подсъдимият И. В. влязъл във втората стая отдясно на коридора и на холната секция видял бяла порцеланова кутийка. Отворил я и взел от нея 2500 лева /1278.23 евро/ В. казал на останалите, че намерил пари и да си ходят. В. отворил един прозорец на първия етаж и всички излезли през него. Четиримата отишли в центъра на града и там В. дал на малолетния И. сумата от 300 лв., на подсъдимия Р. И. дал 200 лв., на подс. И. М. дал 300 лв., а останалите задържал за себе си. След това подс. Р. И. се сетил, че оставил портата на къщата отворена и четиримата решили да се върнат, за да затворят. По това време свидетеля Л.К.. – племенник на пострадалия Й. К. се прибирал от с. Пастра. Неговият дом бил в съседство с дома на пострадалия Й. К.. Той забелязал, че входната врата на дома на чичо му е отворена. Също така знаел, че тази вечер чичо му е на работа. Усъмнил се, че някой е влязъл в дома му и решил да провери., но не видял никой. След това отишъл да провери камерите, които монтирал и имали видимост към входната врата. Тогава видял, че към 22.16 ч. на 27.10.2025 г. четири лица влизат в дома на чичо му. Излязъл пред дома си и в това време видял тримата подсъдими и св. В.И.. да идват по улицата. Когато го видели и четиримата се разбягали в различни посоки. Той успял да настигне малолетния И., който му казал кои са лицата, които са влизали в дома на пострадалия. Тогава св. Л.К.. се обадил в РУ Рила, за да уведоми за кражбата. След като били разпитани от служители на РУ Рила, подс.

В. казал на подс. Р. И., че у него е останала голяма сума пари и му дал от тях 1100 лв., които последният похарчил в гр. Б.. С приемо-предавателни протоколи от 28.11.2025 г. и 10.02.2026 г. Георги И. - старши разследващ полицай при РУ – Рила предал на пострадалия Й. К. сумата от 1330 лв. /680 евро/.

По делото е постъпила справка от Началника на РУ гр. Рила от 31.03.2026 г., от която се установява, че не са установени данни за подавани в РУ Рила сигнали, жалби или проведени разследвания срещу И. А. В..

От изготвения социален доклад № ПР/Д-КН-БШ/7-001/25.03.2026 г. от Агенция ,,Социално подпомагане“ *** е видно, че за учебната 2025/2026 г. И. е ученик в 8 клас в средно училище ,,Христо Ботев“ гр. К., дневна форма на обучение. По информация на класния ръководител, у И. се наблюдавала в известна степен положителна промяна в поведението му от м.11.2025 г. до момента.

Наказателното производство е приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена в чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимите 2 са направили самопризнания и са заявили, че признават фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са дали съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил на подсъдимите и разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК.

Извършена е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимите и дали тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимите, като ги е прочел в съдебно заседание. На основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е постановил определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията на подсъдимите, събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид горното, съдът приема, че гореописаната фактическа обстановка, отразена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, е доказана с оглед изискването на чл. 373, ал.

3 от НПК въз основа на самопризнанията на подсъдимите и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по делото.

Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и събраните такива в хода на съдебното производство. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК ред и подкрепят направените от подсъдимите самопризнания.

Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбите на чл. 301 НПК, съдът приема за установено следното от правна страна:

От обективна и субективна страна, подсъдимият И. А. В. е осъществил състава на престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, подсъдимият И. П. М. състава на престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и Р. Д. И. – състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.

20, ал. 2 от НК.

Установи се, че: подсъдимият И. А. В. на 27.10.2025 г. (около 22.20 часа) в гр. К., обл.

Кюстендил, ул. “***” ***, от помещение в къща на горния адрес в съучастие като извършител с лицата Р. Д. И. от гр. К. и И. П. М. от гр. К. е отнел чужди движими вещи, а именно: парична сума в размер на 2 500 лева (две хиляди и петстотин лева с номинал на банкнотите по сто лева и по петдесет лева) или 1278.23 евро (хиляда двеста седемдесет и осем евро и двадесет и три цента) от владението на Й. С. К. от гр. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си - престъпление по чл.

194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК;

Подсъдимият И. П. М. на 27.10.2025 г. (около 22.20 часа) в гр. К., обл. Кюстендил, ул.

"***“ ***, от помещение в къща на горния адрес в съучастие като извършител с лицата И. А.

В. от гр. К. и Р. Д. И. от гр. К. е отнел чужди движими вещи, а именно: парична сума в размер на 2 500 лева (две хиляди и петстотин лева с номинал на банкнотите по сто лева и по петдесет лева) или 1278.23 евро (хиляда двеста седемдесет и осем евро и 23 цента) от владението на Й. С. К. от гр. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и Подсъдимият Р. Д. И. на 27.10.2025 г. (около 22.20 часа) в гр. К., обл. Кюстендил, ул.”***” ***, от помещение в къща на горния адрес в съучастие като извършител с лицата И.

А. В. от гр. К. и И. П. М. от гр. К. е отнел чужди движими вещи, а именно: парична сума в размер на 2 500 лева (две хиляди и петстотин лева с номинал на банкнотите по сто лева и по петдесет лева) или 1278.23 (хиляда двеста седемдесет и осем евро и двадесет и три цента) от владението на Й. С. К. от гр. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги 3 присвои, като макар и непълнолетен (към момента на извършване на престъплението) е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК От обективна страна, с действията си подсъдимите са реализирали обективните признаци от състава на престъплението ,,кражба”, тъй като с присвоително намерение са отнели чужди движими вещи – парична сума в размер на 2500 лв. или 1278.23 евро от владението на собственика без негово съгласие, като са прекъснали досегашното владение върху вещите – горепосочената парична сума и са установили своя фактическа власт върху тях.