Решение № 16478 от 21.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16478 гр. София, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110111511 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.225а,ал.5, изр.1 ЗУТ във връзка с чл.225а,ал.3 ЗУТ.

С исковата молба ищецът *** ОБЩИНА е предявил иск за установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца сумата от 11 782,48 лв, представляваща според ищеца осъществени от общината-заевител разходи по принудителното премахване на изпълнен от длъжника незаконен строеж, представляващ „Ограда- смесен тип” , находящ се в град ****** по плана на град **********, удостоверени във фактура № 0000000028/ 14.10.2016г. във връзка с Окончателния приемопрадавателен протокол от 01.11.2016г. за приемане на работата по договор № САГ16-ДГ56182/ 17.08.2016г. между общината и ********, сключен поради неизпълнението от длъжника на заповед № РД-30-83/03.06.2015г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол” при Направление „Архитектура и традоустройство” при *** община за премахване на посочения незоканен строеж, заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.417 ГПК- 10.12.2021г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по заповедното гр.д. № 70909/2021г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414 ГПК от длъжника (ответник по настоящото исково дело).

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа предявения иск и оспорва възраженията на ответната страна. При устните състезания в заседанието на 05.06.2026г. юрисконсултът на ищеца е пледирал за уважаване на иска.

Въпреки изрично предоставената му по негово искане в заседанието на 5.06.026г.

1 възможност за представяне на писмено становище по исковете , пълномощникът на ищеца не е депозирал такова.

Ответникът А. Н. П. оспорва иска видно от изявленията на пълномощника му в представения на 18.02.2025г. отговор на исковата молба. Твърди се , че премахването на процесната ограда не е извършено нито *** община , нито от друго лице по възлагане от *** община. Посочва се , че не е спазен редът , предвиден в съответната Наредба , приета с Решене № 330 по Протокол № 63/12.06.214г. на СОС , като не са съставени регламентираните протоколи , не е спазена процедурата и не са били уведомени собствениците на имота за принудителното премахване на оградата. Оспорва се вида и размера на дейностите по премахването на оградата , описани в съставените от ищеца документи , които се оспорват от ответника като дата на съставяне и като съдържание.

Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за иска.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на предявения иск. При устните състезания в заседанието на 05.06.2026г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Аргументи за неоснователността му са посочени и в представената на 18.06.2026г. писмена защита от адвоката на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно правната квалификация на иска:

С предявения иск се претендира плащане от ответника на осъществени от ищцовата община разходи за премахване на незаконен строеж по реда на чл.225а,ал.3 ЗУТ и Наредбата за принудително изпълнение на заповеди по чл.195,ал.4, ал.5 и ал.6 ЗУТ за поправяне , заздравяване или пемахване на строежи или части от тях и заповеди по чл.225а,ал.1 ЗУТ или части от тях от органите на *** община , приета с Решение № 330 по Протокол № 63/12.06.2014г. от СОС.

Задължението на извършителя на незаконния строеж за плащане на разходите по принудителното премахване на незаконния строеж е изрично установено в чл.225а,ал.5, изр.1 ЗУТ , а следователно законово установено е и реципрочното вземане на съответната община за разходите по премахването на незаконния строеж, съответстващо на задължението на извършителя на премахнатия строеж. Поради тази причина предявеният иск е квалифициран правно по чл.225а,ал.5, изр.1 ЗУТ във връзка с чл.225а,ал.3 ЗУТ , а не по чл.59 ЗЗД, тъй като се касае за специален иск за осъшествени от общинската администрация разходи по незоконно премахване на незаконни строежи , а не за общия иск за неоснователно обогатяване.

Относно допустимостта на иска :

Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването му, тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от 2 длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в заповедното гр.д. № 70909/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

По заповедното гр.д. № 70909/2021г. по описа на СРС, 68 състав е издаден и изпълнителен лист по чл.418 ,ал.2 ГПК.

С въззивното определение № 4541/27.03.2024г. по ч.гр.д. № 1986/2024г. на СГС , ГО, ІІІ-В състав е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, вх. № 1538/03.01.2024г. срещу разпореждането за незабавно изпълнение , постановено по заповедното гр.д. № 70909/2021г. на СРС, 68 състав.

Относно възражението за изтекла огасителна давност:

Предявеното от ответника възражение по чл.120 ЗЗД е основателно. Искът е предявен след изтичане на давностния срок.

В конкретния случай е приложима общата петгодишна давност по чл.110 ГПК, доколкото няма установена друга по-кратка давност.

Погасителната давност за предяваването на специалния иск по чл.225а,ал.5, изр.1 ЗУТ не следва да тече от датата на фактическото плащане от общината на разходите по премахването на незаконния строеж (защото това не е общият иск по чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване), а от датата , на която е станало ликвидно и изискуемо задължението на общината за плащането на тези разходи към изпълнителя на дейностите по премахването , т.е. от датата на съставяне на протокола по чл.14 от Наредбата за принудително изпълнение на заповеди по чл.195,ал.4, ал.5 и ал.6 ЗУТ за поправяне , заздравяване или пемахване на строежи или части от тях и заповеди по чл.225а,ал.1 ЗУТ или части от тях от органите на *** община , приета с Решение № 330 по Протокол № 63/12.06.2014г. от СОС.

Това е така , тъй като вторият основен принцип за определяне началния момент на давностните срокове , който е установен в чл.114,ал.2 ЗЗД (в непрецизна стара редакцияб.с.) е , че „началният момент (на давностните срокове-б.с.) следва да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението”, защото иначе давностните срокове ще бъдат удължавани или скъсявани по желание на страните, което е недопустимо (изрично в този смисъл – професор М.П. , „Гражданско право. Обща част. Том втори” , изд. 1996г. , стр. 271 ).

Началният момент на 5 –годишния давностен срок за специалния иск по чл.225а,ал.5, изр.1 ЗУТ не може да зависи от датата , на която съответната община ще прецени да плати реално на изпълнителя разходите по премахването на незаконен строеж , защото това означава да се предостави на усмотрението на общински служители да определят продължителноста на давностния срок. Давностният срок за предявяване на специалния иск по чл.225а,ал.5, изр.1 ЗУТ започва да тече от датата , на която за общината е възникнало задължението за плащане на тези разходи към изпълнителя , а не от по-късна дата 3 реалното плащане. Ако общината прецени да плати на изпълнителя по-късно от падежа на задължението й към него , това означава , тя да претендира благоприятни правни последици , изразяващи се в удължаване на давностния срок за иска чл.225а,ал.5, изр.1 ЗУТ, позовавайки се на собствената си забава по смисъла на чл.84 ЗЗД, т.е. на собственото си неправомерно поведение.

В конкретния случай Протокола № 5 /07.10.2016г. по чл.14 и по Приложение № 5 от Наредбата за принудително изпълнение на заповеди по чл.195,ал.4, ал.5 и ал.6 ЗУТ за поправяне , заздравяване или пемахване на строежи или части от тях и заповеди по чл.225а,ал.1 ЗУТ или части от тях от органите на *** община , приета с Решение № 330 по Протокол № 63/12.06.2014г. от СОС, с който са установени по вид и количество извършените дейности по премахването на процесната незаконна ограда , както и техния общ размер без ДДС - 9 818,73 лв , е съставен и подписан от изпълнителя и общинската администрация на 07.10.2016г.

Фактурата № 0000000028/14.10.2016г. за удостоверяване задължението на *** община за плащане на тези разходи на обща стойност 11 782, 48 лв с ДДС на изпълнителя ******** е издадена на 14.10.2016г.

В Протокола № 5 /07.10.2016г. и във фактурата № 0000000028/14.10.2016г. не са посочени конкретни падежи на задължението на *** община за плащане на разходите по премахването на строежа на изпълнителя. Но представения по делото Договор № САГ16ДГ56-182 /17.08.2016г. между *** община като възложител и ********* като изпълнител , с който е възложено извършването на премахване на незаконни строежи , сред които е и процесната ограда , е уговорено изрично в чл.3.2.,буква”б, че окончателното плащане на възнаграждението за осъщественото премахване на незаконните строежи , следва да бъде в срок от 30 дни , считано от датата на подписване на протокола по Приложение № 5 от Наредбат , приета с Решение № 330 по Протокол № 63/12.06.2014г. от СОС, и от представяне на съответна фактура от изпълнителя. Следователно уговореният 30-дневен срок за плащане на разходите по премахването на процесната ограда от *** община на изпълнителя е започнал да тече от датата на издаване на фактурата № 0000000028/14.10.2016г. , т.е от 14.10.2016г. и е изтекъл на 13.11.2016г. Това означава , че *** община е следвало да плати на ******** сумата от 11 782, 48 лв най късно на 13.11.2016г. и от тази дата е започнал да тече 5–годишния давностен срок за предявяване на специалния иск по чл.225а,ал.5, изр.1 ЗУТ срещу ответника за връщане на тези разходи.

Реалното плащане на сумата от 11 782, 48 лв е осъществено от *** ОБЩИНА на изпълнителя ******** с платежно нареждане от 14.12.2016г. видно от представеното платежно нареждане до „Общинска банка” АД от тази дата , т.е. общината е платила на изпълнителя един месец след падежа на това задължение (13.11.2016г.) , т.е. със закъснение. *** ОБЩИНА не може да се позовава на собствената си забава по смисъла на чл.84 ЗЗД относно плащането на разходите на изпълнителя, за да претендира удължаване (с един месец) на давностния срок за иска по чл.225а,ал.5, изр.1 ЗУТ против ответника , като 4 претендира началният момент на този давностен срок да бъде датата на реалното плащане , а не датата на падежа на задължението за плащане. Периодът на забавата на общината относно изпълнението на собственото й задължение към изпълнителя за плащане на разходите по премахването на незаконния строеж не може да се включва в давностния срок на специалния иск по чл.225а,ал.5, изр.1 ЗУТ , като по този начин удължава този давностен срок. Да се приеме обратното означава да се позволи на общината да определя по свое усмотрение продължителността на давностния срок за иска чл.225а,ал.5, изр.1 ЗУТ във връзка с чл.225а,ал.3 ЗУТ.

Същественото е , че началният момент на давностния срок за специалня иск чл.225а,ал.5, изр.1 ЗУТ против извършителя на незаконния строеж (ответника) не може да бъде поставен в зависимост от отношенията между общината и изпълнителя на дейностите по премахването , и по-конкретно от решенията и действията на общината за плащането на задълженията й към изпълнителя , които не касят ответника по иска по чл.225а,ал.5, изр.1 ЗУТ.

Задължението на общината за плащане на осъществените разходи по премахването на незаконен строеж става ликвидно , т.е. установено по размер със съставянето на протокола по чл.14 и по Приложение № 5 от Наредбата , приета с Решение № 330 по Протокол № 63/12.06.2014г. от СОС. Изискуемостта на това задължение настъпва според уговореното между общината и изпълнителя в рамките на разумните срокове. В конкретния случай падежът на това задължение е бил 13.11.2016г. Следователно петгодишният давностен срок за предявяване на иска по чл.225а,ал.5, изр.1 ЗУТ е започнал да тече от 14.11.2016г. и е изтекъл на 14.11.2021г.