Решение № 116 от 03.06.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Свищов, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело № 20244150100942 по описа за 2024 година

ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД Постъпила е искова молба от „У.Б.”АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. С., район „В.”, пл. „С.Н.” № 7, представляван от Ц.

М.а - Изпълнителен директор и А.Т.– Изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. Р. З. против И. Г. И. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Свищов, ул. П.Е. № ** вх. В, ет. 3, ап. ** Твърдят,че на 11.06.2015г. , съгласно Договор за кредитна карта № **************2015, банката е отпуснала на ответника сумата 1900,00лева-като разрешен лимит. Срокът на действие на договора е бил до 30.06.2017г. , впоследствие продължен с още 24 месеца –до 30.06.2019г. Кредитополучателят не е заплащал дължими минимални вноски. Поради неплащане на дължими суми по договора , кредитът е обявен за изискуем на 17.09.2019г. след изтичане на крайния срок за погасяването му.

За посочената сума - 1 838,71 лв. (хиляда осемстотин тридесет и осем лева и 71 cт.) – главница, 336,55 лв. (триста тридесет и шест лева и 55 ст.) – дължими договорни лихви съгласно договор за кредит, считано от 17.09.2019 г. до 22.10.2020 г., от които (80,59 лв. – лихва върху редовна главница, 255,96 1 лв. – наказателна лихва за просрочена главница), 72,00 лева (седемдесет и два лева) – дължими разходи за уведомяване, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 23.10.2020 г. до изплащане на вземането, ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК и по ч.гр.д. ****/2020г. на СвРС е издадена Заповед за незабавно изпълнение №*******/27.10.2020г. Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за изпълнение на основание чл.47 ал.5 от ГПК, поради което ищецът предявява настоящия установителен иск .

Моли съда да издаде решение , в което да приеме за установено, че ответникът им дължи гореописаната сума и да им се присъдят направените в заповедното и настоящото дело разноски.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК особеният представител на ответника адв.М. К. е подала писмен отговор, в който заявява, че искът е неоснователен и оспорва фактически и правни твърдения на ищеца. В съдебно заседание основното възражение е, че договорът не е изписан изцяло на шрифт по-голям от 12, поради което е нищожен. Освен това задължението е прехвърлено на трето лице – „Д.П.М.“АД , което следва да е ищец по делото.

На основание чл.226 ал.2 от ГПК „Д.П.М.“АД е привлечен в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца от „У.Б.”АД, ЕИК **********.

Същите се представляват от адв.У., която взема становище, че искът е основателен и доказан и следва да се уважи.

Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Заповед за незабавно изпълнение №*******/27.10.2020г. по ч.гр.д. ****/2020г. на СвРС - И. Г. И. с ЕГН ********** следва да заплати на кредитора о т "У.Б." АД с ЕИК ********** сумата 1 838,71 лв. (хиляда осемстотин тридесет и осем лева и 71 cт.) – главница, 336,55 лв. (триста тридесет и шест лева и 55 ст.) – дължими договорни лихви съгласно договор за кредит, считано от 17.09.2019 г. до 22.10.2020 г., от които (80,59 лв. – лихва 2 върху редовна главница, 255,96 лв. – наказателна лихва за просрочена главница), 72,00 лева (седемдесет и два лева) – дължими разходи за уведомяване, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 23.10.2020 г. до изплащане на вземането .

По делото не се спори, че И. Г. И. с ЕГН ********** е сключил с "У.Б." АД с ЕИК ********** Договор за кредитна карта № **************2015, банката е отпуснала на ответника сумата 1900,00лева-като разрешен лимит.

Срокът на действие на договора е бил до 30.06.2017г. , впоследствие продължен с още 24 месеца –до 30.06.2019г. При усвояването на суми разполагаемия кредитен лимит намалява със стойността на съответната транзакция, като общата стойност на усвоените суми не трябва да надвишава размера на отпуснатия кредитен лимит. Съгласно клаузите на Договора, за усвоените суми по кредита кредитополучателят дължи договорна годишна лихва. Кредитополучателят следва да заплаща на кредитора дължимите суми ежемесечно чрез разплащателната си сметка, открита в банката, като минималната вноска е 57,00 лева. Общата сума, дължима от ответника включва усвоения размер на кредита, дължимата върху същия договорна лихва и останалите разходи, предвидени в договора. Предвидено е , че след изтичане на първоначално уговорения срок на действие на договора същият продължава автоматично - за нов 24-месечен период. В тази връзка договорът е продължен от "У.Б." АД след 30.06.2017г. до 30.06.2019г. След тази дата същият не е подновен автоматично за нов 24 месечен период и задълженията по него са станали изискуеми.

По делото е изслушано и прието заключение по съдебно икономическата експертиза, от което се установява, че периода 11.06.2015г. до 30.10.2019г. кредитът е усвояван многократно от кредитополучателя чрез теглене в брой от банкомат и плащания в търговската мрежа. Общо за периода са усвоени 6 736,47 лева. За същия период по сметка на кредитополучателя за покриване на задълженията са внесени 4897,76 лева, като последното плащане е на 5.09.2019г. При съобразяване с извършените усвоявания и с размера на погасената сума се изяснява, че усвоената и останала неплатена главница по процесния договор за кредитна карта възлиза на 1838,71 лева. В заключението е посочено, че върху усвоените суми /използваните от кредитополучателя/ по 3 договора за кредит е начислявана договорна лихва, като до 22.10.2020г. са начислени лихви в размер на 336,55 лева. Общият размер на задълженията е 2247,26 лева към 23.10.2020г.-датата на подаване на заявлението за издавана на Заповед за незабавно изпълнение, както и към 2.12.2024г.- датата на подаване на исковата молба. Съдът кредитира заключението, като обосновано, изготвено въз основа на материалите по делото, проверка в счетоводството на ищцовото дружество, отговарящо на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните.

Налице е и възражение, че Договор за кредитна карта

№

**************2015 е с размер на шрифт, който е по-малък от 12. Във връзка с направеното възражение за нищожност на процесния договор беше допусната съдебно-техническа експертиза, със задача да даде заключение за размера на шрифта на Договор за кредитна карта № **************2015.

Съгласно заключението процесният договор е изготвен на шрифт Ariel Narrow с размер на кегела 12 пункта, като на осемте страници на договора не е установен различен шрифт и размер. Възражението на адв.К., че текстът в горната част на всяка страница е видимо под 12 пункта, съдът намира за неоснователно. Въпросният текст се нарича горен колонтитул-в него е посочено наименованието на договора , номер и дата. Няма изискване в българското законодателство горният колонтитул да бъде със същия размер на шрифта като основният текст на договора. Обичайно е с по-малък шрифт, тъй като има спомагателна, а не съдържателна функция.

Съгласно т.10б от ТР „ от 18.06.2014г. -При настъпило частно правоприемство легитимиран да предяви иска е праводателят - заявител в заповедното производство, на когото съдът е дал указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК. Исковият процес продължава между заявителя и ответника по правилото на чл. 226 ГПК със съответно приложение и на нормите на 226, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

В хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска е създадена висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на 4 спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на делото той е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК. По тези съображения искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента.

В конкретния случай заявление по чл.417 от ГПК е подадено от "У.Б." АД на 22.10.2020г. и е издадена Заповед за незабавно изпълнение №*******/27.10.2020г. по ч.гр.д. ****/2020г. на СвРС . Образувано е изп. дело № 2020********** по описа на ЧСИ №*** С.К., с взискател „У.Б.” АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. С., район „В.”, пл.

„С.Н.” № 7, по което длъжникът не е открит за връчване на покана да доброволно изпълнение.На 11.12.2023г. „У.Б.” АД прехвърля на „Д.С.Е.М.“АД с цесия задължението, а на 13.02.2024г. „Д.С.Е.М.“АД прехвърля с цесия задължението на „Д.П.М.“АД. Т.е. въпросните прехвърляния са след като има издаден изпълнителен лист в полза на „У.Б.” АД. В тази връзка указания за предявяване на иск са изпратени до „У.Б.” АД, които са и ищец по делото, като цесионерът „Д.П.М.“АД е привлечен в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца.

В диспозитива на съдебното решение по установителния иск съдът следва да отрази настъпилото правоприемство в страните по издадената заповед за изпълнение.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. дело № ****/2020г. на СвРС. Съдът намира за безспорно установено по делото възникването на облигационно правоотношение между "У.Б." АД с ЕИК ********** в качеството му на кредитор и ответника И. Г. И. с ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател, чийто правопораждащ юридически факт е процесният Договор за кредитна карта №

5

**************2015. Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на сумата, предмет на договора. Този факт следва от отразеното в заключението на съдебно - икономическата експертиза използване на кредита чрез множество транзакции в периода 5.06.2015г.31.10.2019г. Същевременно съдът намира, че с плащането на вноски в периода 20.07.2015г. до 5.09.2019г. ответникът е признал договорната си обвързаност с банката.

Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът е изпълнил изцяло задълженията си по договора с предаването на сумите по кредита в полза на ответника, с което за последния, като насрещна договаряща страна е възникнало задължението да върне цялата заемна сума, заедно с уговорената договорна /възнаградителна лихва/ на съответните дати след транзакциите.

По отношение предмета на този договор, с оглед оспорванията, направени от особения представител, следва да се отбележи, че се касае за кредит , при който на кредитополучателя е предоставено ползването на заемна сума с определен максимален размер - кредитен лимит, който става дължим в неговата цялост на уговерения падеж на договора и при който е възможно многократно ползване на суми по отпуснатия овърдрафт, водещо до намаляване на разполагаемия кредитен лимит със стойността на транзакцията, както и многократно подновяване на догова , като банката не е подновила договора след 30.06.2019г. В случая не става въпрос за предсрочна изискуемост , а за изпратена покана за доброволно изпълнение след като сокът на договора е изтекъл и не е подновен автоматично.

Следователно, към момента на сезиране на съда вземанията на ищцовото дружество по процесния договор са станали изискуеми .