Решение № 2792 от 28.04.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……………../28.04.2020г. гр.

София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдия Василев ч.гр.д. № 15207 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.436 и сл. ГПК, във вр. с чл.435, ал.2, т.7 ГПК, вр. чл.78, ал.5 ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу разпореждане от 10.10.2019г. на ЧСИ А.Д.№ 853 постановен по изп.д. № 20198530400468, с което е отказано намаляване на приетите по делото разноски по реда на чл.78, ал.5 ГПК, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното делото до размера на сумата от 200,00 лева, както и разноските в частта им по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Жалбоподателят счита, че възнаграждението на взискателя следва да бъде определено в минималния размер на сумата от 200,00 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., предвид погасяването на дълга в срока за доброволно изпълнение. Евентуално като прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Взискателят оспорва жалбата. Твърди, че с молба от 06.11.2019г на основание чл. 433, ал.1, т. 2 ГПК е поискал частично прекратяване на изпълнителното производство в частта, относно приетото за събиране от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение за процесуалната защита и съдействие на взискателя за разликата над 200 лева до сумата от 230,00 лева. Заявения отказ, произвежда незабавно правното си действие дори и без постановление на съдебния изпълнител, което има само констативно действие. При това положение жалбата в тази част е процесуално недопустима поради липса на правен интерес. Претендира разноски за настоящото производство.

На основание чл. 436, ал. 3 от&nbsp ГПК съдебният изпълнител мотивира действията си.

Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата.

С молба от

06.11.2019г взискателят е поискал от съдебния изпълнител частично прекратяване на изпълнителното производство относно приетото за събиране от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение за процесуалната защита и съдействие на взискателя за разликата над 200 лева до сумата от 230,00 лева на основание чл.

433 ГПК. Заявеното искане за прекратяване на изпълнителното производство, произвежда незабавно правното си действие дори и без постановление на съдебния изпълнител, което има само констативно действие. При това положение жалбата в тази част е процесуално недопустима поради липса на правен интерес.

След образуване на изпълнителното производство всички такси и разноски по изпълнителното дело са за сметка на длъжника. Това включва и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, независимо дали длъжникът е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Събраната сума включва по аргумент за обратното от т.4 на забележката към т. 26 от Тарифата и адвокатското възнаграждение на взискателите. Предвид намаляването му след молбата на взискателя от 06.11.2019г за разликата над сумата от 230,00 лева до сумата от 200 лева, съдът намира, че следва да бъде намалена и пропорционалната такса по т.26 от 76,97 лева на 61,37 лева с ДДС.

С оглед изложеното жалбата се явява частично основателна.

По разноските.

Жалбоподателя няма право на разноски, защото предмет на производството е законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. Причина за образуване на производството е поведението на съдебния изпълнител. Незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител ангажират отговорността му, но той не е страна в съдебното производство, образувано по повод на жалбата.

Взискателят също няма право на разноски. Независимо, че по негово искане се прекратява частично изпълнителното производство, последният формално дава повод за завеждане на делото, тъй като първоначално претендира адвокатско възнаграждение в по-голям размер от сумата от 200,00 лева.

При този изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно.

При тези мотиви, съдът

Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу разпореждане от 10.10.2019г. на ЧСИ А.Д.№ 853 постановен по изп.д. № 20198530400468, в частта с която е отказано намаляване на приетите по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното делото до размера на сумата от 200,00 лева.

ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу разпореждане от 10.10.2019г. на ЧСИ А.Д.№ 853 постановен по изп.д. № 20198530400468 в частта, с която е отказано намаляване на таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ за разликата над сумата от 61,37 лева до 76,97 лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА разноските по изп.д. № 20198530400468 по описа на ЧСИ А.Д.№ 853, определени в поканата за доброволно изпълнение до сумата от 61,37 лева с ДДС – представляваща таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Решението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

След влизане на решението в сила препис от него да се изпрати на ЧСИ за сведение и изпълнение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.