Решение № 207 от 11.10.2024, Районен съд - Исперих
- Съд
- Районен съд - Исперих
- Дело
- Гражданско дело 490/2023
- Вид
- Решение № 207
- Подписан
- 11.10.2024
- В сила
- 19.11.2024
- Състав
- Димитринка Емилова Купринджийска
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 450, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 207 гр. Исперих, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20233310100490 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е исково с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№ 2331/10.07.2023 г., уточнена с молба вх.
№ 4191/08.12.2023 г. от К. А. З. от гр.Исперих, обл.Разград, действащ чрез адв.С. В. от АК – Разград, срещу „Обединена българска банка“ АД, гр.София и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр.София, с която срещу ответниците са предявени два иска. С първия иск ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на „Обединена българска банка“ АД, гр.София, че К. З. не дължи на банката сума в размер на 677.06 лв. – главница по Договор за издаване на кредитна карта VISA ELEKTRON, VISA и MASTERCARD от 03.07.2007 г., договорна лихва за периода от 08.02.2010 г. до 17.04.2012 г. в размер на 223.42 лв. и наказателна лихва за просрочена главница за периода от 08.02.2010 г. до 17.04.2012 г. в размер на 51,38 лв., законна лихва върху главницата от 19.04.2012 г. до изплащане на вземането, обективирани в Изпълнителен лист от 23.04.2012 г. по ч.гр.д. № 268/2012 г. по описа на РС – Исперих, поради нищожност на клаузите на т. 3, т. 4.3 и т. 4.4, т. 5, изречение трето, т. 7, изречение второ, т. 8, изречение трето и т. 17 от Договора за издаване на кредитна карта от 03.07.2007 г. и по т. 6, т. 10, т. 18, изречение второ, т. 21.1, т.
21.3, т. 23, т. 25, изречение второ, т. 28, изречение второ, т. 39.1, изречение второ, т. 43, изречение последно от Общите условия. В условията на евентуалност моли да бъде признато за установено, че по отношение на ОББ АД К. З. не дължи в посочения в ИЛ от 23.04.2012 г. по ч. гр. д. № 268/2012 г. по описа на РС – Исперих размер на същите основания, като и в двата случая се претендира да бъде обезсилено изпълнителното основание в съответните части.
С втория иск ищецът моли да приеме за установено по отношение на ОББ АД и ЕОС Матрикс ЕООД – взискатели по изп.дело № 2012761044413 по описа на ЧСИ Г. С. с рег.№ 761 на КЧСИ, несъществуването като погасено по давност на вземането в общ размер на 1535.73 лв., от които 677.06 лв. – 1 главница по Договор за издаване на кредитна карта VISA ELEKTRON, VISA и MASTERCARD от 03.07.2007 г., 223.42 лв. -договорна лихва за периода от 08.02.2010 г. до 17.04.2012 г., 51,38 лв.- наказателна лихва за просрочена главница за периода от 08.02.2010 г. до 17.04.2012 г., 378.87 лв. - законна лихва върху главницата от 19.04.2012 г. до 17.10.2022 г. (датата на последното валидно изпълнително действие), 25.00 лв. – разноски и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение, обективирани в Изпълнителен лист от 23.04.2012 г. по ч.гр.д. № 268/2012 г. по описа на РС – Исперих, към длъжника К. З.. В условията на евентуалност искът е предявен до размера на 1083.87 лв., от които 500.00 лв. - главница по Договор за издаване на кредитна карта VISA ELEKTRON, VISA и MASTERCARD от 03.07.2007 г., 378.87 лв. - законна лихва върху главницата от 19.04.2012 г. до 17.10.2022 г. (датата на последното валидно изпълнително действие), 25.00 лв. – разноски и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение, като и в двата случая се претендира да бъде обезсилен Изпълнителен лист от 23.04.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 268/2012 г. по описа на РС – Исперих.
Претендират се разноски.
Твърди се, че през 2012 г. в полза на ОББ АД по ч.гр.д. № 268/2012 г. на РС – Исперих е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение против К. З., за обща сума от 1156.86 лв., включваща 677.06 лв. – главница по Договор за издаване на кредитна карта VISA ELEKTRON, VISA и MASTERCARD от 03.07.2007 г., договорна лихва за периода от 08.02.2010 г. до 17.04.2012 г. в размер на 223.42 лв. и наказателна лихва за просрочена главница за периода от 08.02.2010 г. до 17.04.2012 г. в размер на 51,38 лв., законна лихва върху главницата от 19.04.2012 г. до изплащане на вземането и деловодни разноски в общ размер на 205.00 лв. По молба на банката вземанията по този ИЛ са били присъединени за принудително изпълнение по вече образувано ИД № 413/2012 г. по описа на ЧСИ Г. С., което е било инициирано за вземане по ИЛ от 19.05.2012 г. по ч.гр.д. № 266/2012 г. на РС – Исперих. По ИЛ от 19.05.2012 г. вземанията на взискателя били удовлетворени чрез публична продан на поземлен имот, като в това производство до момента на съобщаване на постановлението за възлагане на недвижимия имот, длъжникът К. З. е бил представляван от назначения му особен представител. След приключване на публичната продан извършване на разпределението на паричната сума, никой последващ акт по ИД не е бил връчван на особения представител. С молба вх.№ 993/1602.2015 г. взискателят ОББ признава като изцяло погасени сумите по ИЛ, издаден по ч.гр.д. № 266/2012 г. и уведомява за размера на актуалната си претенция по ИЛ от 23.04.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 268/2012 г., в общ размер на 1553.41 лв., като според ищеца не е ясно по какъв начин е кумулирано искането за разноски в размер на 402.93 лв.
Според ищеца по ИД няма данни да му е била изпратена покана за доброволно изпълнение, а последното извършено изпълнително действие е с дата 17.10.2017 г. – наложен запор върху банкова сметка в „Юробанк България“ АД, поради което изпълняемото право по ИЛ от 23.04.2012 г. е погасено по давност. Счита, че договора за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г., потвърждаването на цесията, уведомлението за извършена цесия от 21.06.2018 г. са ирелевантни в случая, тъй като на първо място той не живеел в България от преди 2012 г. и след 05.01.2015 г. бил без представителство по ИД. На следващо място твърди, че цесията не обвързвала длъжника, тъй като не е уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. На трето 2 място липсвал акт на органа по принудителното изпълнение за конституиране на цесионера като взискател в изпълнителното производство. На последно място ищецът навежда възражения за нищожност на договора за цесия поради противоречието му със закона – чл.16, ал. 1 ЗПК (отм.), тъй като самият договор и ОУ не предвиждат възможност за прехвърляне на вземането, в какъвто смисъл е императивното изискване на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗПК (отм.).
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен адв.С. В. от АК - Разград, която поддържа изцяло исковата молба и излага допълнителни съображения.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Обединена българска банка“ АД, гр.София представя писмен отговор чрез пълномощник адв.Р. М. от АК Варна, като на първо място счита исковете за недопустими по отношение на банката поради липса на пасивна процесуална легитимация. В случай, че бъдат приети за разглеждане, намира същите за неоснователни и недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени. Основното му възражение е, че длъжникът не е оспорил издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист, поради което същите са стабилизирани и е недопустимо в настоящото производство изменение на действията на съда в заповедното производство.
По втория иск счита, че за процесното вземане не е изтекла погасителната давност, тъй като в хода на изпълнителното дело са били предприети поредица от изпълнителни действия, които представлявали годно да прекъсне погасителната давност основание. Позовава се на съдебна практика, като излага подробни съображения. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД представя писмен отговор, като становището и възраженията му по предявените искове са идентични с тези, които са изложени в писмения отговор на ОББ АД.
В съдебно заседание за ответниците не се явяват представители. С депозирани молби от процесуални представители се поддържат писмените отговори.
С Определение № 484/22.12.2023 г. съдът е приел, че първият иск, с който ищецът желае да се приеме за установено по отношение на ОББ АД, че той не дължи на банката главница, договорна лихва, наказателна лихва и законна лихва, обективирани в
, поради нищожност на клаузи от Договор за издаване на кредитна карта от 03.07.2007 г., е недопустим и е върнал исковата молба в тази й част. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 17.01.2024 г., поради което производството е продължило само по втория отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК В първото по делото с.з. ищецът К. А. З. от гр.Исперих, обл.Разград, действащ чрез адв.С. В. от АК – Разград е предявил срещу ответниците „Обединена българска банка“ АД, гр.София и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр.София, инцидентен установителен иск, с който се иска съда да се произнесе относно несъществуването на валидно цесионно правоотношение между ОББ АД и ЕОС Матрикс ЕООД поради нищожност на договор за цесия от 31.01.2018г., на основание чл. 26, ал.1, предл.1 във вр. с чл. 99, ал.1, предл. първо и второ от ЗЗД във вр. с чл. 16, ал.1 от ЗПК /отменен/, в условията на евентуалностна основание чл.26, ал.1, предл. 2 във вр. чл. 99, ал.1, предл. първо и второ от ЗЗД във вр. с чл. 16, ал.1 от ЗПК /отменен/, в условията на евентуалностчл. 26, ал.2, предл.1 във вр. с чл. 99, ал.1, предл. първо и второ от 3
ЗЗД във вр. с чл. 16, ал.1 от ЗПК /отменен/.
Исковата претенция е уточнена с молба вх.№ 1727/14.05.2024 г. и молба вх.№ 1836/21.05.2024 г.
В предоставения им за писмен отговор срок по инцидентния иск ответниците ОББ АД и ЕОС Матрикс ЕООД депозират такива, които са с идентично съдържание и считат, че инцидентния установителен иск, касаещ договора за цесия сключен между ОББ АД и ЕОС Матрикс ЕООД от 31.01.2018г., е на първо място недопустим, на второ място неоснователен. Към молбата на ЕОС Матрикс ЕООД е приложено и уведомление за извършено прехвърляне на вземания, което моли да бъде връчено в хода на настоящото производство на ищеца, като по този начин се приеме за спазено изискването на разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД.
С Определение № 205/21.06.2024 г. съдът е приел, че така предявения инцидентен установителен иск е допустим и в с.з. от 05.09.2024 г. е допълнил доклада по чл. 146 ГПК, приемайки за разглеждане в настоящото производство и на този иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Въз основа на Изпълнителен лист от 23.04.2012 г., издаден на основание Заповед за изпълнение от 23.04.2012 г. по ч.гр.д. № 268/2012 г. на РС – Исперих за присъдени в полза на „Обединена българска банка“ АД, гр.София суми и по молба на Банката от 22.06.2012 г. вземанията по цитирания изпълнителен лист са присъединени за принудително изпълнение по вече образуваното изп. дело № 413/2012 г. по описа на ЧСИ Г. С., рег. № 761, с район на действие ОС - Разград, срещу длъжника К. З.. Посоченото изпълнително дело е образувано през същата година по Изпълнителен лист от 19.05.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 266/2012 г. по описа на РС – Исперих.
На 18.06.2013 г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение чрез назначения му от съдебния изпълнител особен представител – адв.П.К.П. от АК – Разград. По изпълнителното дело вземанията на взискателя „ОББ“ АД по ИЛ от 19.05.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 266/2012 г. по описа на РС – Исперих, са удовлетворени чрез публична продан на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с.Духовец, обл.Разград, местност „Дикили Таш“, с трайно предназначение на територията земеделска и с начин на трайно ползване „Нива“. С Протокол за разпределение от 13.01.2015 г. на взискателя „ОББ“ АД и длъжника К. З., представляван от особен представител, е предявено разпределението на сумите, постъпили след публичната продан (л. 170 гръб от изпълнителното дело). За разпределението страните в изпълнителното производство са били редовно призовани съответно на 07.01.2015 г. и на 05.01.2015 г. (л.170 и л. 171 от ИД).
С последвали молби от 16.02.2016 г., 26.08.2016 г. и 18.08.2017 г. взискателят „ОББ“ АД е уведомил съдебния изпълнител, че сумите по ИЛ, издаден по ч.гр.д. № 266/2012 г. на РС – Исперих са изцяло погасени, уведомил е за актуалния дълг по ИЛ, издаден по ч.гр.д. № 268/2012 г. на РС – Исперих и посочил изпълнителни способи – опис и оценка на движимо имущество на длъжника, запор на трудово възнаграждение и банкови сметки (л.176, 191 и 232 от ИД).
Разпечатката съдържа 27 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e21a3495-56cd-4115-8f55-861fbd09aca7