Решение № 123 от 14.07.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Девня, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20253120100280 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН. Съдът е сезиран с молба от Н.

Д. Д., ЕГН **********, против нейния бивш съпруг С. Й. Й. с ЕГН **********.

Молителката твърди, че със С. Й. Й. били семейство до 21. 05. 2015 г.. Имат едно дете Й.

С.ов Й. с ЕГН **********. Поради факта, че отношенията в семейното им съжителство били обтегнати заради системен психически тормоз напуснала квартирата през 2013 г. Подала молба за развод през 2015г.. През тези две години продължил психическия тормоз с ежедневни заплахи, че: „ ако не се върнеш ще се самоубия....ще те изкарам долнопробна...ще те вкарам в психиатрия и ще ти взема детето заради това, че ме остави....“ По гр.д.№ 216/ 2015г. на PC - Девня страните постигнали споразумение, като родителските права били присъдени на майката. През последните години молителката продължила да е подложена на психически тормоз от страна на С. Й.. След поредна употреба на алкохол същия се изразява в поредните заплахи за живота на молителката и отнемане на родителските права , например “...щял да докаже, че съм долнопробна, неадекватна мърша и неспособна да си гледам детето“. Молителката не се е се обаждала на тел. 112, за да подава сигнали спрямо лицето, осъществило насилие С. Й., тъй като се надявала в името на детето им Й., ответникът да промени отношението си към нея, да преустанови това негово противоправно поведение към нея и детето им. По време на брака на страните на повечето актове на домашно насилие е било детето им Й., с обяснение че бил малък и не разбирал. След развода молителката закупила собствено жилище за нея и детето в гр. Девня. През август 2024 г. се наложило хоспитализацията й поради хипертония и Й. отишъл в дома на баща си. При излизането на молителката от болницата детето се върнало за малко при нея и на 05. 12. 2024 г. си събрало багажа и отишло окончателно в дома на баща си. Откакто е там изключително много е 1 понижил успеха си в училище и молителката усеща, че има родителско отчуждение. На 17.

03. 2025 г. в 12 45 часа в СУ“ Васил Левски“ в кабинета на педагогически съветник М. А. по повод среща иницирана от молителката между директора С.а Налбантова, госпожа М. А., класния ръководител на 9А клас В. И., бащата на синът й С. Й. и молителката господин Й. скочил от стола и избухнал лично към молителката, ръкомахайки, изричайки на висок тон думите: „ Не се усмихвай...Ще ти изтрия усмивката от лицето....“ й “ Ще ти скърша врата, ако нещо се случи....наистина ще ти скърша врата!“. Класната ръководителка се спогледала с педагогическия съветник, видимо шокирани, С. продължил грубо да й говори на „ ..Ма.... по добре детето да бие отколкото да го бият.. ..ма“ питайки я, дали го е записала. Това всяло поредния ужас в молителката, въпреки че са разведени, тъй като подобни заплахи са били многократни дори и след развода. Всичко това молителката счита, че било породено от желаната среща от нея в училището на синът им Й. Й. във връзка с поведението му и занижения успех, които се засилили след като детето Й. Й. на 05. 12. 2024 г. се преместило да живее в дома на баща си. Подобно поведение молителката търпяла и по време на брака, за съжаление същото продължава и поради това изпитва основателен страх, че С. ще осъществи реално заплахите си спрямо нея. След срещата молителката отишла и споделила случката с майка си Калинка Д. и шефката й, както и със синът й. За съжаление подобно нагло и неприлично поведение насажда и като възпитание в синът й Й., което съшия пренася в училище. Поради тези си наблюдения на 10.01.2025 г. молителката сигнализирала Дирекция „ Социално подпомагане“ гр. Девня. С. не се притеснява да се държи обидно в присъствието на педагогически лица в училището на синът им, което поражда у молителката основателно притеснение, че същия ще продължи с актовете си на психическо насилие, както и да застрашава живота и здравето й.

С Определение №183/20.03.2025г. на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН съдът съобразно данните от декларацията по чл. 9 ЗЗДН и за системност на твърдяното домашно насилие е приел, че е налице основание да бъде издадена заповед за незабавна защита спрямо ответника с мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 ЗЗД, като е издал Заповед за незабавна защита №1/20.03.2025 г., с която по отношение на ответника С. Й. Й. са наложени мерки за защита по чл. 5, ал.1, т.1 , т.3 и т.4 от ЗЗДН.

Представена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката, в която потвърждава под страх от наказателна отговорност верността на изложените в молбата факти относно осъщественото спрямо нея от С. Й. Й. домашно насилие.

Представено е копие от протокол за проведена среща на 10.01.2025г. в ОЗД Девня между молителката и служители на ОЗД Девня.

Представени са още копия от решение по гр. д. №216/2015г. на Девня, с което е прекратен на основание чл.50 СК бракът между страните по делото и е одобрено постигнатото между тях споразумение по чл.51 СК, както и акт за раждане на детето Й.

С.ов Й., видно от който родители на същия са страните по делото.

Представено е свидетелство за съдимост на ответника, видно от което същия е осъждан за деяние по чл.195 НК и реабилитиран.

2

Видно от справка от деловодство на гражданско отделение на РС Девня против ответника по делото нямо водени дела по ЗЗДН освен настоящето

Видно от справка от УМБАЛ “ Св. Марина “ град Варна няма данни ответника да е бил настаняван за лечение в психиатричните клиники на УМБАЛ “ Св. Марина “ град Варна

По делото са приложени и приети и други писмени доказатества – заверни копия от четири броя сигнали в ОЗД към ДСП Девня за детето Й. С.ов Й. с всички документи , приложени към тях.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на общо петима души свидетели

В своите показания пред съда свидетелят К. Р. Д. , майка на молителката, излага, че на 17 март тази година дъщеря й Н. минала през магазина, в който работи свидетелката и казала, че искала среща с класната на Д., директорката и С., като е искала даже и детето да присъства на срещата, понеже нямала никаква информация, какво се случва с него. Това се случило по обяд, като тя дошла разстроена и разплакана при свидетелката. Казала: Мамо, С. ме заплаши, като скочи отгоре ми и каза, че ще изтрие усмивката от лицето и ще ти скърша врата. Тя била развълнувана и изплашена. Казала, че във връзка с това, че се разпространяват лъжи по нейн адрес, че пребивала детето за оценки, което не е вярно.

Нямало и 15 минути след това детето дошло. Майка му му обяснила, какво баща му е казал.

Той се ядосал на думите на баща си, че тя го е била за оценки и, че ще й скърши врата и излязал, като блъснал подпорите на магазина. Това не били първите заплахи, защото молителката винаги се е оплаквала, че като говорят по телефона С. я заплашва, че ще й вземе детето, ще я вкара в лудница или болница. Свидетелката винаги я съветвала, да си мълчи и че той си говори така напразно. Свидетелката не знае, дали С. употребява алкохол.

Детето й споделило, че мама много работи, а татко само пие. Даже казал, че ако станел „джендър“ , щял да се самоубие заради него. Пред свидетелката не е имало прояви на агресия, защото не са живяли заедно. По този повод молителката била много изплашена и когато свидетелката й се обадила отново същата вечер, за да я чуе, казала, че се притеснява за живота си. Преди този случай само й е казвал и заплашвал, че ще й вземе детето. Когато дъщеря й е говорила със С., свидетелката винаги научавала за тези разговори, но винаги си мълчала и на него никога не е казвала нищо. Дъщеря й на 17-ти март дошла към 13.30 ч. при нея. Училището е близо до магазина. Детето живее при баща си от 5-6 месеца. Свидетелката с детето говори вечер с по няколко думи, като той й отговаря, че е добре и че си играе на компютъра. През магазина минава, когато е ядосан, разказва й, какво се е случило в училище и докато не се успокои, не си отива. Свидетелката не знае за чатове между Н. и детето, тъй като дълго време детето било блокирало майката и тя се опитвала да се свърже с него, защото той не вдигал телефона. Откакто детето е при баща си, то идва по-рядко при свидетелката. Откакто е на онлайн обучение, е идвал 2-3 пъти при нея. След 17-ти март тази година, свидетелката не може да каже, дали дъщеря й и С. са разговаряли. След инцидента той имал забрана да доближава на 100 м. дъщеря й и тя не му се е обаждала. Преди да изтече 3 тази забрана, свидетелката го видяла лично в едно барче насреща магазина с приятели.

Освен това Н. й казала, че пред блока, където била седнала с приятелката й, той минал с колата на 5-6 метра.

В своите изявления пред съда свидетелката В. К. И., без родство и дела със страните, излага, че при срещата между родителите на Й. била отправена реплика към Н. от страна на С., като свидетелката не е сигурна, дали я цитира дословно, но нещо от рода на „ще ти извия врата“. От самото начало срещата била провокация от страна на Н. Д.. Тя била инициирана от страна на Н., без желанието на С.. Той уважил желанието на свидетелката, въпреки че не искал и предполагал лош развой на ситуацията и събитията. От нейна страна имало провокации във всеки един аспект нападки, реплики, които по някакъв начин подразнили С., като той през цялото време се въздържал. За свидетелката тази реплика била по-скоро естествена реакция на несдържане, на афект, отколкото реална заплаха. Реакцията на молителката след репликата била задоволство от постигнатия ефект. След което станала и напуснала стаята. Молителката не се е държала грубо, но се държала провокативно, с нападки към негово поведение и действия при положение, че останалите участници са учители в училищна институция, разговора прерастнал в лична разправия и семейни техни отношения, за които многократно останалите апелирали да прекратят. Другите участници в срещата били свидетели на един семеен скандал с размяна на лични подробности, които не ги касаят. Свидетелката мислела, че целта на срещата е Д., неговия успех и поведение, а не техните взаимоотношения. С. през цялото време мълчал и се въздържал от реакции, единствената реплика, която изрекъл била от рода на това : ще ти счупя или извия врата.

Това била реплика нормална след редица от нападки, обвинения и критични забележки от страна на Н. към С.. Причината за срещата била тази, че Н. от дълго време не е виждала и общувала с Д. и няма информация за него. Тя го обвинявала, че той възпрепятства нейните срещи с него и не достига информация до нея, както и нападки и обвинения за техни лични отношения. Обидна дума и квалификация към С. от Н. не е имало. Осъдително отношение към държанието и поведението му по-скоро. Поведението й било осъдително с явно несъгласие с това, което той мисли, прави, изразява, начина по който възпитава детето и самият той се държи. Основните обвинения от нейна страна и упреците й било за нецензурни думи и отношение от страна на С., но в присъствие на свидетелката той не показал такова отношение. Също за неправилно възпитание, за неглижиране на неговото здравословно състояние, успех и неговите проблеми. Като и двамата родители се притеснявали за детето си. Н. като родител е доста изискващ и Д. е притеснен, но за пребиване или физическа разправа на детето от страна на майката свидетелката не е чувала.

Свидетелката е класен ръководител на Данчо от пет години.

В своите изявления пред съда свидетелката М. С. А., без родство и дела със страните, излага, че на 17.03.2025 г. в 12.45 ч. на срещата между страните по делото се водил разговор за поведението на ученика Й. С.ов и била иницирана от майката на детето.

Разговорът не бил спокоен, имало много провокации и от двете страни. Поводът за срещата бил, че майката не била виждала детето отдавна и не знаела нищо за него. Лични нападки за 4 моменти от миналото. След разгорещен спор между двете страни имало реплика, отправена от С. и била, доколкото си спомня свидетелката , „замълчи, за да не ти извия врата“. Н. реагирала бурно, казала, че това е достатъчно и ще се видят в съда, блъснала вратата и излязла. Било гневен изблик вследствие на провокация. Свидетелката не може да коментира, дали би изпълнил заканата си. Имало многократни разговори с двамата за детето, но до такъв краен резултат не се е стигало. Свидетелката знае, че от ноември, декември месец на миналата година, се води дело за родителски права между страните. Срещата започнала в 12.45 ч. и продължира около 10 минути. Свидетелката не смята, че е редно да има заплахи, от която и да е от страните. Имало упреци и описание за конкретно поведение и действия.

Разпечатката съдържа 31 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e219b78c-0dcd-4ead-985e-039b363edb61