Решение № 4304 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4304 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря М. Ц. Р. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20251110215090 по описа за 2025 година

I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБЖАЛВАН Е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К №

7607701 от 08.06.2023г., с който за административно нарушение по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП на Ю. П. Т., с ЕГН: ********** в качеството й на законен представител (управител) на ДРУЖЕСТВОТО „Т. Н.“ ЕООД с ЕИК: ************* й е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева.

ТВЪРДИ СЕ, ЧЕ процесният електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения.

Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административно нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят Т., редовно призована, не се явява. Представлява се от професионален защитник - адвокат, които инвокира допълнителни аргументи за отмяната на наложеното административно наказание. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА е редовно призована, но не изпраща представител. В писмена защита изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и 1 гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II. ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА от 30.09.2025г. е депозирана в законоустановения преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП - виж лист 8 от съдебното производство - като липсват писмени доказателства (разписка, удостоверение) за връчването на електронния фиш на жалбоподателя Т., които да се съхраняват при административно-наказващият орган, от процесуално легитимирана страна по законов ред; с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН - електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол пред родово, местно и функционално компетентен въззивен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

IV. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К № 7607701 от 08.06.2023г., с който за административно нарушение по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП на Ю. П. Т., с ЕГН: ********** в качеството й на законен представител (управител) на ДРУЖЕСТВОТО „Т. Н.“ ЕООД с ЕИК:

********** й е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева.

Собственик на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел Зафира“ с рег. № СВ 7830 РР се явявал да е ДРУЖЕСТВОТО „ТОП НЮ“ ЕООД с ЕИК: 204335980, съгласно заявление за регистрация в СДВР-ОПП с № *********** от 18.06.2020г. На основание чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ управител на посоченото дружество, включително и към 08.06.2023г. (в периода между 08.06.2023г. - 13.05.2024г.) е била жалбоподателят Ю. П. Т..

На 08.06.2023г. в 15:31 часа л.а. „Опел Зафира“ с рег. № ************* се е движел в гр.София по „Околовръстен път“ до номер 454 с посока на движение от село Казичене към бул. „Ботевградско шосе“ при законово ограничение от 90.00 км/ч в извъннаселено място, като това ограничение е било въведено с пътен знак В 26 (съгласно транспортните схеми на Столична община, приложени по делото), със скорост на движение от 120.00 км/ч или при привишение от 30.00 км/ч над допустимото и след приспадане на 3% толеранс в полза на водача. Нарушението е било заснето с АТСС “MD 1197“ мобилна система за видеоконтрол, проверена на 14.03.2023г., съгласно протокол № 022-СГ-ИСИС/14.03.2023, и считаща се за валидна до 13.06.2027г.

За установеното деяние е била изготвена снимка по клип, ежедневна форма за отчет и протокол от 09.06.2023г. с рег. № 4332р-39314. Жалбоподателят Ю. П.

Т. не е подавала писмена декларация по реда на чл.189, ал. 5 от ЗДвП.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА СЕ УСТАНОВЯВА

2 по еднопосочен начин и непротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният електронен фиш, които съдът кредитира изцяло. Доказателствената съвкупност е пълна. С оглед липсата на противоречия или непълноти в доказателствения материал, съдът не следва да излага подробни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН по силата на основния принцип на формалната логика и тълкуването - “per argumentum a contrario”.

От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства по делото, се установява, че процесното мобилно автоматизирано техническо средство мобилно мобилно АТСС “MD 1197”, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е изпитано с протокол № 022-СГ-ИСИС/14.03.2023, и считаща се за валидна до 13.06.2027г.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес“. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като годно веществено доказателствено средство. От същия се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 120.00 км/ч (след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа грешка).

Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП е отменена с ДВ, бр. 54 от 2017г., поради което след влизането в сила на посочената редакция на ЗДвП органите на МВР са нямали задължение да оповестяват на интернет страницата на МВР местата за контрол с автоматизирани технически средства.

СЪДЪТ КРЕДИТИРА ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ

ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ, че при извършената метрологична проверка на процесното мобилно автоматизирано техническо средство АТСС “MD 1197“ - мобилна система за видеоконтрол, проверена на 14.03.2023г., съгласно протокол № 022-СГ-ИСИС/14.03.2023, и считаща се за валидна до 13.06.2027г. - същото отговаря на всички метрологични изисквания. В тази насока в Решение № 4388 от 28.06.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 3684/2022 г., прието, че според чл. 26, ал. 1 от Закона за измерванията контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка.

Председателят на Българския институт по метрология одобрява типа на средствата за измерване и издава удостоверение от одобрен тип, когато след изпитване и оценяване на типа е установено съответствие на типа на средствата за измерване с изискванията към тях (чл. 32, ал. 1 от Закона за измерванията). Следователно, мобилните системи за видеоконтрол, след законодателните изменения, представляват годно средство за констатиране и заснемане на нарушения на установените ограничения на скоростта, при 3 спазване на въведените изисквания контролният орган да не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и демонтира.

В НАСТОЯЩИЯ СЛУЧАЙ, НЕ СЕ УСТАНОВЕНИ НАРУШЕНИЯ на тези правила за работа с мобилната система за видеоконтрол, поради което възраженията на защитника в противоположен смисъл от съдебно заседание са неоснователни.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

СЪДЪТ НАМИРА, с оглед събраните по делото доказателства, че правилно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Ю. П. Т., с ЕГН: ********** в качеството й на законен представител (управител) на ДРУЖЕСТВОТО „Т. Н.“ ЕООД с ЕИК: ***************, за това, че на 08.06.2023г. в 15:31 часа е управлявала л.а. „Опел Зафира“ с рег. № ************, движейки се в гр.София по „Околовръстен път“ до номер 454 с посока на движение от село Казичене към бул. „Ботевградско шосе“ при законово ограничение от 90.00 км/ч в извъннаселено място, със скорост на движение от 120.00 км/ч или при привишение от 30.00 км/ч над допустимото и след приспадане на 3% толеранс в полза на водача.

Съдебният състав следва да прецизира само правното основание на извършеното административно нарушение, като посочи приложимият материален закон, който е по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Нарушението е извършено в извън населено място прилага се чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не чл.21, ал.1 от ЗДвП (която норма касае нарушения в населено място). Фактите на административното нарушение са били предявени надлежно на нарушителя Т. и те са, че в извън населено място над законовото ограничение от 90.00 км/ч, въведено с пътен знак В 26, същата е управлявала моторно превозно средство с висока скорост от 120.00 км/ч при превишение на законовия предел с 30.00 км/ч над него. В тази насока следва да бъде постановен съдебния акт на съда чрез правилното приложение на материалния закон.

В 14 (четиринадесет) дневен срок от връчване на електронния фиш жалбоподателят Т. не е представила на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в СДВР-ОПП писмена декларация с посочване на друго лице, което да е управлявало евентуално процесния автомобил. Съдът не споделя доводите от въззивната жалба, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя Т., според която не й е била предоставена възможност да подаде законовата декларация по ЗДвП. Следва да се отчете, че инициативата да подаде такава декларация е само от нейна страна и се основава на личната й преценка.

Липсва обратно доказване по делото, че евентуално друго лице е управлявало инкриминираното моторно превозно средство. В случая, доказателствените материали са еднопосочни и те установяват, че жалбоподателя Т. е единственият автор на деянието.

РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД НАМИРА, ЧЕ

4 жалбоподателят Т. е осъществила от обективна страна състава на вмененото й в отговорност административно нарушение по чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявала процесния лек автомобил със скорост от 120.00 км/ч при ограничение от 90.00 км/ч в рамките на извъннаселено място, като това ограничение е било въведено с пътен знак В26 (съгласно транспортните схеми на Столична община, приложени по делото). С оглед на това, при спазване на предвидената законова процедура, правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността именно на жалбоподателя Т. за извършеното нарушение.

Нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице или при договор за ползване чрез лизинг, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В конкретния случай, видно от справката от централната база на КАТ, собственик на МПС, с което е извършено нарушението е юридическото лице ДРУЖЕСТВОТО

„Т.

Н.“

ЕООД с

ЕИК:***************, като законният представител на последното на основание чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, включително и към 08.06.2023г. (в периода между 08.06.2023г. - 13.05.2024г.) е била жалбоподателят Ю. П. Т. - тя е лице, което е управлявала моторното превозно средство към датата на нарушението. С оглед на това, при спазване на предвидената законова процедура, правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността именно на жалбоподателя Т. за извършеното от нея нарушение.