Решение № 5395 от 11.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5395 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100501409 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивнa жалбa от Е. Г. срещу Решение № 20104617 от 05.10.2023г., постановено по гр. д. № 11237/2021г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в, В ЧАСТТА, С КОЯТО са уважени, предявени от В.А. (починал и заместен в хода на делото от Х. А. и М. А.) и Н. А. срещу жалбоподателя иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху реална част с площ 27 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР и иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено, че е налице грешка в кадастралната карта като процесните 27 кв.м. неправилно са заснети като част от имота с идентификатор *** по КККР вместо като част от УПИ V-2381 по рег. план на гр. Банкя, м. град Банкя-разширение, кв. 158(състоящ се от имоти с идентификатори *** и *** по ККР)

Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС, че в полза на жалбоподателя не е изтекла придобивна давност. Счита, че СРС не е обсъдил свидетелските показания във връзка с останалия доказателствен материал и неправилно не е кредитирал показанията на водения от жалбоподателя свидетел.

Нямало и правна пречка за придобиване на реална част от УПИ ако същата може да се присъедини към имот на страната, какъвто бил случая. Счита, че 1 нотариалните актове на праводателите на ищците и СТЕ се установявало, че още при първата регулация имота на ищците е заснет неправилно и с по-голяма с 23 кв. м. площ.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението

СГС при проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно. В частта му, с която е разгледан и уважен иск чл. 54, ал. 2 от ЗКИР решението е недопустимо като постановено по непредявен иск.

Съгласно практиката на ВКС (Определение № 2785 от 28.05.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1909/2026 г., I г. о., ГК постановено чл. 274, ал. 3 ГПК), за да се квалифицира един иск като такъв по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е необходимо да има искане за признаване за установено, че ищецът е собственик на съответния имот. В случая в исковата молба няма такива искания. Едното искане в петитума е за установяване на грешка в кадастралната карта (неправилно заснемане на част от имота като част от този на ответника), след което е формулирано искане за предаване на владението върху спорната реална част. Това сочи на предявен иск по чл. 108 ЗС основан на твърдения за грешка в ККР, а не на кумулативно предявяване на иск по чл. 108 ЗС и на иск по чл.

54, ал. 2 ЗКИР, тъй като не е поискано два пъти установяване право на собственост.

Последващото „уточняване/допълване“ (по указания на съда да формулират/допълнят иска по 108 ЗС в установителната му част) на иска по чл. 108 ЗС с искане да се признае собственост не променя това положение. Налице е хипотезата на т. 4 от ТР 8/2014г. на ОСГК на ВКС. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата, какъвто е и настоящият случай.

В тази му част решението подлежи на обезсилване.

При преценка на правилността на изводите на СРС досежно принадлежността на правото на собственост върху спорната реална част въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира извода на СРС, че ищците са собственици на спорната реална част и тя е неправилно заснета като част от имота на ответницата е правилен по следните съображения:

Предмет на спора е кому принадлежи правото на собственост върху реална част от имот с идентификатор *** по ККР и респективно дали границата между 2 имота на ищците с идентификатор ***, (включен в УПИ V-2381, кв. 158 гр.

Банкя, Клисурска Махала по рег. план, нанесен в ККР като два имота с идентификатори *** и ***) и имота на ответниците с идентификатор по ККР *** (УПИ III-2380) е правилно отразена в ККР.

Ищците твърдят, че границата по ККР не съответства на имотните граници и на границите по регулационен план и навлиза в техния имот.

При споровете за собственост върху реални части от имоти основани на твърдения за грешки в ККР, следва да се установи и проследи регулационния статут на имотите и дали има трансформация на регулационни в имотни граници.

От приетата и неоспорена СТЕ и разясненията на вещото лице в ОСЗ пред първата инстанция се установява, че дворищната регулация е извършена 1985г. През 2009г. има изменение на регулационния план по отношение имота на ищците, но според разясненията на вещото лице от ОСЗ това изменение не касае спорната граница, като в заключението и в ОСЗ вещото лице посочва, че границата между двата имота по дворищно-регулационния план от 1985г. съвпада с имотната граница по кадастрален план върху който е изготвен регулационния, като границите по кадастрален и регулационен план обаче не съвпадат с границата според кадастралната карта, която навлиза в имота на ищците. Заключението за площта, която е неправилно заснета е за 27 кв.м., графично отразена в комбинирана скица на л. 4 от заключението на СТЕ чрез защриховане между т,1, т. 2, т.3, т. 4.

По делото няма възражения от ответниците за грешки в кадастралния план послужил като основа на дворищно-регулационния план от 1985г. Направени са едва в ход на устни състезания пред СРС доводи за грешка в дворищно-регулационния план, изводими от различните сборни площи между урегулираните и останалите извън регулация части от имотите на страните и записаното в регулационния план. Няма данни за провеждани производства по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ-отм и доказателства за наличие на грешка в РП или КП. Разликите в площите не са меродавни, тъй като площта е функция от границите на имотите.

Когато кадастралната и регулационната граница между два съседни имота по дворищно-регулационен план, одобрен при действието на ЗТСУ (отм.) съвпадат, както е в настоящия случай, следва да се приеме, че регулацията е приложена и правото на собственост се притежава в границите по регулационния план (Решение № 30 от 10.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2335/2019 г., I г. о., ГК).

Предвид изложеното се налага извод, че при изготвяне на кадастралната карта е допусната грешка, като границата между имотите не е отразена съгласно регулацията в резултат на което 27 кв.м. от имота на ищците по западната му граница с имота на ответника неправилно са заснети като част от имота на ответницата. Неправилно заснетата площ е посочена на комбинираната скица на вещото лице обективирана в 3 заключението на стр. 4 от СТЕ (л. 124 от делото на СРС), защрихована между т.1, т. 2, т. 3 и т. 4 на скицата. Правото на собственост върху нея принадлежи на ищците и понастоящем, като СГС намира, че възражението за придобивна давност е неоснователно.

В случая релевантен за давността е само периода от време преди дворищната регулация от 1985г., защото съгласно трайната съдебна практика (решение № 102/30.05.2016 г. по гр. дело № 5728/2015 г., ВКС, І г. о.; Решение № 117 от 25.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2781/2018 г., I г. о., ГК; Решение № 730 от 11.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2023 г., I г. о., ГК и мн.други) от 1973г., когато влиза в сила ЗТСУ до 1.01.2001 г. (изменението на чл. 59 ЗТСУ със ЗИДЗТСУ, обн. ДВ, бр. 34/2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) е в сила забрана за придобиване по давност на реално определени части от дворищно регулационни парцели. От 1.01.2001 г. до 31.03.2001 г. (отмяната на ЗТСУ) реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с ППЗТСУ (отм.), освен в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 28, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот.

От 31.03.2001 г. (влизане в сила на ЗУТ) до предявяване на иска действа разпоредбата на чл. 200 ЗУТ, установяваща забрана за придобиване по давност на реални части от урегулирани поземлени имоти, неотговарящи на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ. Изключението, предвидено в алинея 2 на чл. 200 ЗУТ, допускащо придобиване по давност на реална част от поземлен имот, неотговаряща на изискванията на чл. 19 ЗУТ, е приложимо само в случаите, при които тази част се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ – при първоначално урегулиране на два неурегулирани имота. Присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имот към съседен урегулиран поземлен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ. При действието на ЗУТ ( в сила от 2001г.) трайната съдебна практика е изяснила, че реална част от имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ може да бъде присъединена към съседен имот чрез придобиване правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл. 17 ЗУТ, само ако и двата имота не са урегулирани.

По делото ответницата се позовала и на владение на нейната праводателка майка

В.С. - придобила права върху имота чрез дарение (1967г.-Н.Акт на л. 70 и доброволна делба (л. 74-76), като се твърди владение да е обективирано още 1967г. с поставяне на ограда, съществуваща и досега.

За наличието на ограда няма спор между страните, а СТЕ е установила, че 4 действително между имотите има ограда и по нея минава границата според действащата кадастрална карта.

Страните спорят кога и от кого е поставена оградата, като са слушани свидетели, чиито показания са протИ.речиви, като свидетеля на ответницата П. сочи, че оградата е поставена в същият вид, както сега, преди около 40 години (тоест около 1982-ра година с оглед годината на разпита) и не е местена, а свидетеля на ищците твърди оградата да е направена след закупуване на имота от първоначалния ищец В. А. и другата ищца (1995г.)

Освен поставяне на ограда по делото не са твърдяни други действия от които да може да се направи извод за обективирано владение по смисъла на ЗС.

Даже да се кредитират показанията на св. П., че оградата е поставена преди около 40 години, тоест около 1982г., то при липса на други твърдения и доказателства за действия, обективиращи намерение за своене на частта от имота срещу праводателите на ищците и предвид факта, че от 1982г. до 1985г., когато е дворищната регулация не са изтекли 10 години, нито 5 години, то и възражението за изтекла придобивна давност е неоснователно.

Предвид изложеното изводите на СРС досежно правото на собственост върху спорната реална част и наличието на грешка в действащата кадастрална карта следва да бъдат споделени.

Независимо от това обаче решението в частта му по иска по чл. 108 ЗС ще следва да бъде отменено. Поради неправилното възприемане от СРС, че има предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се е стигнало до липса на отразяване на грешката в ККР в решението по предявения иск по чл. 108 ЗС, което налага отмяна на решението в частта му за уважаване на иска по чл. 108 ЗС и постановяване на ново решение от въззивния съд.

При този неблагоприятен за жалбоподателя като краен резултат изход на делото само въззиваемите имат право на разноски за настоящата инстанция. Претендират и доказват адвокатски хонорар от 2000,00 лева или 1022,58 евро. Направено е възражение за прекомерност, което СГС намира за основателно. Пред въззивния съд делото е протекло в едно заседание и без събиране на доказателства, като защитата осъществена от адвокат Б. е еднаква и за двете въззиваеми и уговорения и платен общ размер от 2000 лева (следователно по 1000 от всяка въззиваема) е прекомерен. СГС намира, че следва да бъде намален до 500,00 лева за всяка.