Определение № 409 от 13.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. Пловдив, 13.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20235000500564 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на чл.248, ал.3 от ГПК във вр. чл.274 и сл. от ГПК, по Частна жалба вх.№2694/08.08.2023 г., подадена от адв. Е. Г. И., в качеството на пълномощник на М. Х. Х., против Определение №284/17.07.2023 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК по гр.д.№364/2022 г. на ОС – Смолян, с което е оставена без уважение молба вх.№2140/16.06.2023 г. на адв. Е. Г. И., като пълномощник на ищцата М. Х. Х., за допълване на постановеното по делото съдебно решение №166/05.06.2023 г. с присъждане в полза на процесуалния представител на ищцата на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., за осъщественото по делото безплатно процесуално представителство.

Поддържат се съображения, че липсата на представен списък по чл.80 от ГПК не прави искането за присъждане на адвокатско възнаграждение неоснователно. Процесуалното представителство по делото е осъществено по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., ищцата не е направила разноски, а възнаграждението на адвоката следва да се определи от съда, като ответника бъде осъден да го заплати, поради което е неправилно адвокатското възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ да се квалифицира като разноски, и не е задължително страната да представи списък по чл.80 от ГПК, за да има право да иска изменение на решението в тази част. Наред с това се поддържа, че в депозираната молба от 16.05.2023 г. преди съдебното заседание, е посочено, че се прилага списък по чл.80 от ГПК, но по неясни причини в прикачения файл липсва такъв списък. Съдът е бил длъжен да укаже на страната тази нередовност и да даде срок за представянето му. Наред с това се поддържа, че исковата молба е била нередовна, тъй като към нея е липсвало приложено пълномощно, която нередовност съдът не е указал. Ето защо, се поддържа, че е било допустимо този процесуален пропуск да бъде отстранен с молбата от 16.06.2023 г., с която са представи пълномощно и ДПЗС. Настоява се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго такова, с което ответникът да бъде осъден да заплати на адвоката 1 възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на осн. чл.248, ал.3 от ГПК, същата отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, и в срок е постъпил Отговор на частна жалба вх.№3602/02.11.2023 г., подаден от „Е.“ЕООД, чрез адв. Д. П..

Поддържа се становище за неоснователност на частната жалба – след като до приключване на последното съдебно заседание страната не е представила списък по чл.80 от ГПК тя няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. По тези съображения се иска обжалваното определение да бъде потвърдено.

В изпълнение на служебните си задължения на осн. чл.269 от ГПК, и на осн. чл.278, ал.2 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от надлежен съд, в изискуемата от закона писмена форма и е надлежно подписан, поради което е валиден.

По допустимостта на искането за разноски съдът намира следното:

Исковата молба, по която е било образувано делото, е била депозирана от ищцата М. Х. Х., като в титулната част на исковата молба е посочено, че същата се представлява от адвокат Е.

И., но исковата молба е с посочен автор на положения подпис ищцата М. Х. Х.. В списъка на приложенията към исковата молба е посочено като приложение „Пълномощно по ЗА“, но такова пълномощно не е представено. С исковата молба не е направено искане за присъждане на разноски.

С молба вх.№1768/16.05.2023 г., депозирана от адв. Е. И. по електронен път с КЕП преди проведеното открито съдебно заседание на 17.05.2023 г., е направено искане за присъждане на разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Към молбата обаче в действителност липсва такъв представен списък. Също така липсва представено доказателство за надлежно упълномощаване на адв. Е. И. да представлява ищцата М. Х. Х..

Тези нередовности не са били указани на ищцата в проведеното открито съдебно заседание, като в протокола е докладвана молбата, депозирана от процесуалния представител адв. Е. И., както и обстоятелството, че с нея се представя списък на разноските по чл.80 от ГПК. В същото съдебно заседание съдът е постановил определение за приключване на съдебното дирене и е обявил делото за решаване.

Едновременно с връчване на постановеното по делото решение №166/05.06.2023 г., съдът е дал на ищцата указания в 3-дневен срок от уведомяването да представи пълномощно за процесуално представителство по делото.

С Молба вх.№2141/16.06.2023 г., подадена от адв. Е. И., като пълномощник на ищцата М.

Х., депозирана в дадения от съда 3-дневен срок, по делото са представени Пълномощно от 06.10.2022 г. за надлежно упълномощаване на адв. Е. И. за процесуално представителство по гражданско дело срещу „Е.“ пред ОС- Смолян. С представянето на доказателство за 2 надлежното упълномощаване на процесуалния представител, извършените от него процесуални действия следва да се считат за редовни.

В постановеното решение №166/05.06.2023 г. съдът не се е произнесъл по направеното от адв. Е. И., като пълномощник на М. Х. Х., искане за присъждане на разноски по делото. С оглед липсата на произнасяне на съда по направеното искане за присъждане на разноски в полза на ищцата, депозираната от нея, чрез адв. Е. И., Молба вх.№2140/16.06.2023 г. с искане за допълване на решението в частта за разноските, с произнасяне за осъждане на ответника да заплати адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., е допустима, на основание приетото задължително за настоящия съд тълкуване с т.8 от Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

По тези съображения съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен по направено допустимо искане от процесуално легитимирана и надлежно представлявана страна, поради което е допустим.

По правилността на обжалваното определение съдът намира следното:

Присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. съставлява произнасяне на съда по разноските, дължими от страните по делото, поради което искането за това следва да бъде направено в срока по чл.80 от ГПК – до приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция. В случая искането за присъждане на разноски е било релевирано в срок – преди последното съдебно заседание пред първостепенния съд, поради което съдът е дължал произнасяне по него с решението си. По делото обаче не са били представени доказателства за направени разноски, нито за осъществено безплатно процесуално представителство, нито е релевирано надлежно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител по реда на чл.32, ал.2 от ЗАдв. Доказателството за осъществяване на безплатно процесуално представителство /сключен договора за правна защита и съдействие в този смисъл/, както и всички доказателства за действително направени разноски, следва да се представят по делото в срока за представяне на доказателства – т.е. до приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция. Представените след приключване на съдебното дирене доказателства за направени разноски, както и за осъществено процесуално представителство, не са своевременно представени, и не могат да бъдат приети от съда – в т.см. т.11 от Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед непредставяне по делото на доказателства за осъществено безплатно процесуално представителство, и несвоевременно релевирано искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител, искането за допълване на решението с осъждане на ответника по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за осъщественото безплатно процесуално представителство, е неоснователно.

Като е достигнал до същите крайни изводи, първостепенният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да се потвърди.

3

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №284/17.07.2023 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК по гр.д.№364 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Смолян, с което е оставена без уважение молба вх.№2140/16.06.2023 г. на адв. Е. Г. И., като пълномощник на ищцата М. Х. Х., за допълване на постановеното по делото Решение №166/05.06.2023 г. с присъждане в полза на процесуалния представител на ищцата на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., за осъщественото по делото безплатно процесуално представителство.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му, с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4