Решение № 5092 от 20.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5092 гр. София, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. И.ОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110203231 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на И. Р. Т. срещу електронен фиш серия К № 8128791, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл.

189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

В жалбата, са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли за неговата отмяна. В жалбата се твърди, че административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е управлявал автомобила без надлежни доказателства за това.

В съдебно заседание се явява редовно призованият жалбоподател Т., който поддържа жалбата. Възползва се от правото си да даде обяснения, в които признава, че именно той е управлявал процесният автомобил, който му е бил предоставен от св. И., с която живее на съпружески начала. В пледоарията си моли за преценка дали е допустимо по този ред ад се санкционират водачи, които са посочени като ползватели на автомобил, без те да потвърждават предварително, че са го управлявали. Но отново заявява, че в процесния случай именно той е управлявал автомобила.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. От юрисконсулт са депозирани писмени бележки по съществото на делото с молба за потвърждаване на електронния фиш.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. От ОПП СДВР се твърди, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 07.02.2024 г., като жалбата срещу него е входирана в СДВР на 21.02.2024 г., следователно съдът я приема за подадена в срок.

1

Разглеждана по същество, същата е неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.08.2022 г. в 14:01 ч., в гр. София, по Околовръстен път в района на № 188, с посока на движение от бул. Симеоновско шосе към бул. Св. Климент Охридски, с мобилна система за видеоконтрол – АТСС, Cordon № MD1192, била засечена скорост на движение на МПС – товарен автомобил марка „***”, модел „***“ с рег. № ***, 102 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 80 км./ч. в населено място, въведена с пътен знак В26. Автомобилът бил заснет в лице, приближавайки към мобилната камера, тип „триножник“, която била монтирана в рамките на населено място извън патрулен автомобил. Автомобилът бил регистриран на името на Ц. Д. И. – жената, с която жалбоподателят живее на съпружески начала. На И. бил издаден електронен фиш № 6306908. Но тя депозирала възражение срещу фиша,изпратена чрез ССЕВ до СДВР ОПП, като в електронно подписан документ от 16.07.2023 г. посочила, че на 27.08.2022 г. автомобилът е бил предоставен за ползване на жалбоподателя И. Р. Т. с ЕГН **********, като изпратила и копия на неговото СУМПС и на издадения срещу нея електронен фиш.

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 8128791 срещу И. Р. Т. с ЕГН **********за налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.

От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС Cordon № MD1192, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 27.08.2022 г., в 14:01:24 ч., в района на Столична община, с координати EL 23о34.5693 и NL 42о62.7975, е засечена скорост на движение от 106 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от който се установява, че автомобилът се е приближавал към камерата, както и снимка на мястото на поставяне на мобилната камера. Поставеното на снимката кръстче точно върху номера на автомобила несъмнено сочи, че именно неговата скорост е засечена. Поради това, съдът приема за доказано, че именно с автомобил с регистрационен номер *** е извършено нарушението.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 15.03.2022 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1192 е била преминала първоначалната и последваща проверка. За използването на техническото средство бил съставен и протокол от същата дата, в който било отразено, че въведената скорост на движение в този пътен участък в населено място е от 80 км./час, като е заснет и пътният знак В26. Видно и от изисканата справка от Столична община, в района на Околовръстен път № 188 има поставени знаци В26, въвеждащи ограничение на скоростта от 80 км./час.

В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.

Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

2

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8128791 от МВРСДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за използване на техническото средство; справка от Столична община; електронно писмо от собственика на автомобила до СДВР ОПП и др. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, като е посочено и че то се намира в населено място; посочена установената скорост на движение на процесното МПС, както и въведената с пътен знак максимално разрешена скорост на движение.

По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида 3 технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

От представената от Столична община справка, както и от протокола за използване на техническото средство и снимката към него, се установява, че в района на Околовръстен път № 188 в гр. София максимално разрешената скорост за движение е 80 км./ч., въведено с пътен знак и участъкът се намира в населено място. От същата справка и схемата се установява, че към момента на констатиране на нарушението преди зоната на действие на радара не са били монтирани знаци Е24, указващи контрол на скоростта с техническо средство.

В електронния фиш е отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство Cordon М 2 № MD1192, което е отразено и в представените от ОПП СДВР документи. Следователно съдът приема за несъмнено доказано, че техническо средство - Cordon М2 № MD1192 представлява мобилна система за видеоконтрол, която е одобрена и преминала необходимия периодичен преглед.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи“ са както стационарните системи (прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол същественото обстоятелство след законодателните изменения е независимо от присъствието му при установяване на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.