Решение № 2444 от 16.07.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

2444 16.07.2020 година град Пловдив

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка

Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19481 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.

1, т. 1 ГПК, чл. 430 от ТЗ, вр. с чл. 147

ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” № 19, представлявана от и. д. В.М.С., ЕГН: ********** и Д.Н.Н., ЕГН: **********, чрез пълномощника си юрк. Т., е предявил против М.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за признаване на установено, че ответникът, в качеството му на п. по Договор за кредит за текущо потребление и п.ство от 04.11.2015г., дължи на ищеца присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 981/01.08.2017 г. по ч.гр.д. № 1641/2017 по описа на РС Асеновград сума от 14901,63 лева, от които 13140,08 лева – главница, 1 539, 94 лева – договорна лихва за периода от 18.09.2016г. до 24.07.2017г., 101,61 лева – обезщетение за забава за периода от 25.09.2016г. до 24.07.2017г., 120 лева – заемни такси.

В исковата молба се твърди, че на

04.11.2015г. бил сключен Договор кредит за текущо потребление и п.ство между Банка ДСК ЕАД, от една страна като кредитор и В.И.И. и Т.Д.П. като кредитополучатели за сумата от 14 000 лева. Договорът за кредит бил обезпечен с п.ството на ответника съгласно договор за п.ство от дата 04.11.2015 г.

Уговорена била възнаградителна лихва за ползваната и непогасена сума на кредита в размер на 8,2% годишно, формирана от стойността на 6 месечния SOFIBOR + преференциална надбавка в размер на 7,214 % при изпълнение на условията по Програма ДСК Престиж плюс. Погасяването следвало да се извършва на месечни вноски с падеж 18-то число на месеца. Подписани били и Общи условия към цитирания Договор, в чл. 19.1 от които е уговорена дължимостта на санкционна надбавка към възнаградителната лихва в размер на 10% върху падежиралата и неиздължена на падеж главница. В чл. 20 и следващите от Общите условия били уговорени условията кредиторът да обяви вземането си за предсрочно изискуемо.

Сочи се, че на 11.11.2015 г. сумата по кредита била изцяло усвоена по разплащателна сметка на В.И.И.. Последната платена вноска по кредита била на 24.11.2016 год. в размер на 180 лева като към тази дата били просрочени 3 месечни вноски. На

04.06.2017 год. кредитът станал предсрочно изискуем, като били начислени 120 лева разходи за изискуем кредит/заемни такси. На 26.09.2016 г, поради забава в погасяване на задълженията по Договора, на основание чл. 20.1.1 от Общите условия, кредиторът е изпратил уведомление на кредитополучателя, че обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Уведомлението било връчено на длъжника В.И.И. на 26.09.2016 год. лично. На п.я М.Х.Г. уведомлението било връчено на 17.05.2017 г. чрез нотариална покана по реда на чл. 47 от ГПК. На Т.Д.П. била изпратена нотариална покана, оформена като връчена на 02.03.2017 год. с peг. № *** от 07.03.2017 год.

Сочи се, че на 04.07.2017 г. кредитът бил осчетоводен като изцяло и предсрочно изискуем и започнато начисляване на дължими договорни и санкционни лихви върху пълния размер на усвоената и непогасена главница.

Твърди се, че впоследствие банката подала заявление за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжниците.

Заявлението било уважено и по ч.гр.д. №1641/2017 г, по описа на Асеновградски районен съд, срещу двамата съдлъжници и п.я е издаден изпълнителен лист за следните суми: 13 140,08 лева- главница, сумата от 1 539,94 лева редовна /договорна/ лихва за периода 18.09.2016г до 24.07.2017г, санкционна лихва за период 25.09.2016 до 24.07.2017 в размер 101.61 лева, 120 лева такса „Оперативно обслужване на кредити в случайте, когато същите стават изискуеми“ по Приложение към Договора, законна лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение -26.07.2017 г.

Ответникът М.Х.Г. подал възражение срещу издадената заповед, което обуславяло правния интерес от предявяването на настоящия установителен иск. В условията на евентуалност ищецът е предявил осъдителен иск за същите суми. Моли се за уважаването на иска, претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Посочва, че кредитополучателят по процесния договор за кредит за текущо потребление от 04.11.2015г. бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с получено на 26.09.2016г. уведомление. Позовава се на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, като посочва, че срокът за ангажиране на отговорността на п.я започва да тече от момента на обявяване на предсрочната изискуемост на кредитополучателя. Твърди че обявяването на предсрочната изискуемост на п.я било без правно действие, тъй като п.ят се считал за редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с уведомяването на кредитополучателя. Съобщава, че заповедното производство било образувано след изтичане преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Освен това възразява за недействителност на договора за кредит на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т 10 от ЗПК – тъй като в договора не била посочена общата сума, дължима от потребителя. Липсвало и посочване какви суми се включват в договорения ГПР, по какъв начин е формиран и какви разходи са включени в него. Договорът бил недействителен и на основание чл. 22 , вр. чл. 11, ал. 1 т. 12 ЗПК, тъй като в него липсвала информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи извлечение под сметка под формата на погасителен план за плащанията. Възразява и за недействителност на договора на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в него липсвало вписване на наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и други условия. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, от фактическа и правна страна, намира следното :

Видно от приложеното ч.гр.д.

№1641/2017 г. по описа на Асеновградски районен съд, в полза ищцовата банка „Банка ДСК” ЕАД против В.И.И., Т.Д.П. и п.я М.Г. - ответник са издадени Заповед № 981 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 01.08.2017 г. и изпълнителен лист от 01.08.2017 г. следните суми: 13 140,08 лева- главница, сумата от 1 539,94 лева редовна /договорна/ лихва за периода 18.09.2016г до 24.07.2017г, санкционна лихва за период 25.09.2016 до 24.07.2017 г. в размер 101.61 лева, 120 лева заемни такси управление, законна лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение -26.07.2017 г. Ответникът М.Х.Г. е подал възражение срещу издадената заповед. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Ето защо и, установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от един от длъжниците в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

За успешното провеждане на исковете, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидно правоотношение по договор за текущо потребление от 04.11.2015 г., по който на кредитополучателите е предоставена в заем определена парична сума, но те, както и неговия п. – ответника, не са изпълнили задълженията си по погасяване на кредита в уговорените срокове и при условията на договора, че е предявил претенцията си срещу п.я в шестмесечния срок от настъпване на падежа на вземанията. Наред с това, следва да докаже и конкретните размери на дълга за главница и за лихва.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „Банка ДСК” ЕАД като кредитор и трети за спора лица – В.И.И. и Т.Д.П., като кредитополучатели е сключен договор за кредит за текущо потребление от 04,11,2015 г., по силата на който банката е предоставила на В.И.И. сумата от 14 000 лева, с краен падеж: 04,11,2025 г., която сума е изцяло усвоена от посочените по-горе лица. Страните по кредита са се съгласили погасяването на кредита да бъде извършено в уговорения срок, съгласно приложения към Договора погасителен план за 120 погасителни месечни анюитентни вноски, с падеж 18-то число на месеца и размер от 173,34 лева. Вноските включват главница, лихви и такси.

Съгласно чл. 7 от договора, уговореният годишен лихвен процент по кредита към датата на сключване на договора, възлиза на 8,2% годишно, формирана от стойността на 6 месечния SOFIBOR + преференциална надбавка в размер на 7,214 % при изпълнение на условията по Програма ДСК Престиж плюс. В чл. 9 е уговорен годишен процент на разходи по кредита – 9,14%, който може да бъде променян при предпоставките посочени в ОУ/общите условия/.

На същата дата, на която е сключен кредита- 04,11,2015 г. е сключен и договор за п.ство между ищеца и ответника.

По силата на така възниквалото договорно правоотношение ищецът е изпълнил задължението си да предостави на един от кредитополучателите сумата от 14000 лева, като за последните и ответника в качеството му на солидарен длъжник е възникнало синалагматично им задължение да върнат така предоставената сума в определения в договора срок и вноски.

По смисъла на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане на определен брой месечни вноски. В настоящия случай в общите условия към процесния договор за кредит и п.ство в т.19.2 страните са постигнали съгласие, че при допусната забава в плащанията на главницатаи/или лихвата над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. При всички положения уговорената предсрочна изискуемост на задължението обаче не настъпва автоматично само с факта на неплащане на договорения брой последователни вноски с настъпил падеж, а още и с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. В този смисъл освен обективният факт на неплащането, е необходимо и кредиторът да упражни правото си да обяви кредита за изискуем преди крайния му падеж. Според по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора или с други думи до длъжника трябва да е стигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. В настоящия случай съдът намира, че са налице и двете предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На първо място първо място видно от приетата по делото ССЕ, забавата по кредита към 18,08,2016 г. е 98 дни, т.е. налице е забава над 90 дни. Поради това съдът намира, че се е осъществил първия елемент от динамичния фактически състав, който води до изискуемост на целия кредит. От приложените към делото уведомления, с които баката уведомява кредитополучателите и п.я, че упражнява правото си направи целия кредит предсрочно изискуем/л.12-17 от гр. д. №1524/19 г. на АРС/, изпратени с нотариални покани и уведомление лично връчено се установява, че ищцовото дружество надлежно е уведомило длъжниците за настъпилата изискуемост. Най- късно полученото уведомление е от 07,03,2017 г. от Т. П. и от 17,05,2017 г. за ответника –п.. От 07,03,2017 г. е станал предсрочно изискуем целия кредит.

Ето защо съдът намира, че кредиторът е упражнило своето субективно потестативно право да направи целия кредит предсрочно изискуем считано от 07,03,2017 г., като именно тогава е и началният момент на шестмесечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, поради което съдът намира, че не е изтекъл посочения в правната норма на чл. 147, ал. 1 ЗЗД срок, тъй като заявлението е подадено на 26.07.2017 г. Съобразно разпоредбите на чл.138, 140, 141 от ЗЗД п.ят е солидарно задължен с главния длъжник- кредитополучател, като отговаря за изпълнението на неговото задължение, а п.ството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събирането на вземането.

Разпечатката съдържа 36 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e21579d1-367e-4243-bee5-f2ad14efb129