Решение № 29 от 23.02.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 537/2022
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 23.02.2023
- Състав
- Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25 · Закон за наследството
- чл.25, ал.1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. Варна, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Диана В. Джамбазова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20223000500537 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК , образувано по въззивна жалба на Ц. Ц. Т. против решение № 107/03.10.2022 г. по гр.д. № 158/2022г. на ОС – Търговище, с което е обявено за нищожно саморъчно завещание от 10.05.2021 г. и втора дата 11.05.2021 г., с което Д. П. М. е завещала на въззивницата цялото си движимо и недвижимо имущество - поради липса на достоверна дата, на основание чл.42, б.“б“, вр. с чл.25, ал.1 от ЗН.
Оплакванията са за необоснованост и неправилност, поради противоречие с материално-правните и процесуалните норми, с молба за отмяна и за отхвърляне на иска.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от Р. М. В. и от П. М. П., които оспорват въззивната жалба и изразяват становище за правилност на решението. .
Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Приложените писмени доказателства установяват, че на 10.05.2021 г. е починал М. Т. М. – съпруг на Д. П. М. На същата дата нотариус С. С.-Б., рег.
1
№ 780 на НК, район на действие: РС – Попово посетила Д. М. в дома й и извършил едновременно удостоверяване на съдържанието и подписа положен от М. върху пълномощно за извършване на разпоредителни сделки в полза на Ц. Ц. Т..
Приложено е саморъчно завещание с посочен автор Д. П. М. от с.
Долец, община Попово, с което се е разпоредила с цялото си движимо и недвижимо имущество, както и с паричните влогове, които притежава във всички банки в български левове и чуждестранна валута в полза на въззивницата Ц. И. Т.. Завещането съдържа на втори ред от първа страница дата 10.05.2021 г. /десети май през две хиляди двадесет и първа година/ и на ред последен от втора страница датата 11.05.2021 г.
На 12.05.2021 г. Д. М. е починала.
С протокол № 4 по нотариално дело № 3, рег. № 135/18.05.2021 г., по описа на нотариус Е. Д., рег. № 495 на НК, район на действие: РС – Попово, /л. 147 от гр. д. 158/2022 г. на ОС – Търговище/ завещанието е било обявено.
В практиката на ВКС е прието, че в случаите, когато експертното заключение установява, че саморъчното завещание вероятно е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор, може да бъде обоснован извод за автентичност на документа и спазване на формата по чл. 25, ал. 1 ЗН и действителност на завещанието.
Заключението на на назначената съдебно-почеркова експертиза установява, че текстът на процесното завещание е изцяло изписан от завещателката Д. П. М. и подписът вероятно е положен от нея. В констативно-съобразителната част на заключението, както и при проведения разпит в съдебно заседание вещото лице уточнява, че липсата на категоричност в извода му относно авторството на подписа се дължи на вероятно влошено здравословно състояние или емоционално преживяване на завещателката Следователно, съдът приема завещанието за автентично и изхождащо от Д. П.
Съдът намира, че съдържащите се в завещанието две дати – 10.05.2021 г. и 11.05.2021 г., са основание за нищожността на саморъчното завещание, поради опорочена форма /арг. чл. 42, б. „б)“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН/.
Саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността му е необходимо да се спазят всички реквизити по чл. 25 ЗН – да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът се поставя след завещателните разпореждания. Датата на съставяне е съществен елемент от съдържанието на завещанието, тъй като въз основа на нея се извършва преценка за поредността на няколко последователни завещания, за последиците от отменяване на някое от тях, както и за наличие на завещателна дееспособност на автора му към момента на извършване на разпореждането. Ако в завещанието са посочени две дати, независимо от 2 причината за това /умишлено или поради пропуск/, предписаната от закона форма е опорочена и това има за последица нищожност на саморъчното завещание, освен ако в текста му се съдържат данни, позволяващи извод, че двете дати сочат съответно началото и края на съставянето му.
Неотносими към спора са причините поради които завещателката е посочила в завещание различни дати на неговото съставяне. От значение за валидността му е обективното му съответствие с предписаната от закона /чл.
25, ал. 1 ЗН/ форма, която е форма за действителност, а не за доказване.
Правната характеристика и спецификите на саморъчното завещание налагат стриктно тълкуване и прилагане на нормата на чл. 25, ал. 1 ЗН, за да се обезпечи правната сигурност и да се постигнат целите на закона.
Съдът приема, че саморъчното завещание е нищожно, поради което постановеното решение, с което нищожността е обявена, следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, въззивницата следва да заплати на въззиваемите сумата от 1500 лв. – разноски за настоящата инстанция.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 107/03.10.2022 г., постановено по гр.д.
№ 158/2022 г. на Окръжен съд – Търговище.
ОСЪЖДА Ц. Ц. Т., ЕГН:********** от с.Славяново, обл. Търговище, ул. „Дунав“ № 12, ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. В. от гр. Сливен, ул. „Сини камъни“ № 7, вх. Б, ап. 11, ЕГН:********** направените за настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3