Определение № 1661 от 08.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1661 гр. София, 08.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Н.

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20268002900106 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. И. И., чрез процесуалния му пълномощник адв. Ю. Г., срещу въззивното решение № 219/07.07.2025г., постановено по в.т.д. № 241/2025г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 4/03.01.2025г. по т.д. №63/2023г. на Окръжен съд Пловдив, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., последните две чрез тяхната майка и законен представител А. П. Д., искове за връщане като дадени без основание на сумите от по 1 033 000 лв. от всяка от ответниците / общо 3 099 000лв./, платени по договор за продажба на наследство от 04.01.2018г.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. В жалбата се твърди, че постановеният въззивен акт е недопустим, тъй като съдът се е произнесъл по незаявен петитум. Касаторът сочи, че в исковата му молба е изложено, че с решение № 385/27.02.2019г., постановено по т.д. №176/2018г. по описа на СГС, влязло в сила на 24.10.2019г., договорът за продажба на наследство от 04.01.2018г., сключен между ответниците и „М.А.“ ЕООД, е обявен за нищожен като привиден, прикриващ договор за продажба на идеални части от акции. Предвид горното касационният жалбоподател твърди, че в петитума на исковата си молба е претендирал да бъде установено на основание чл.89, изр.1-во ЗЗД, че прикритият договор за продажба на акции е развален по право поради невъзможност за изпълнение от страна на ответниците, при евентуалност на основание чл.87 ал.1 ЗЗД да бъде развален поради причина, за която ответниците отговарят; и при евентуалност, да бъде развален, защото 1 изпълнението по него е станало невъзможно, като всяка една от ответниците, на основание чл.55 ал.1, пр.1-во ЗЗД, евентуално – предл. второ, евентуално предл. трето, да върне получената сума по договора в размер на 1 033 000лв., ведно със законната лихва. Касаторът поддържа, че нито в исковата молба, нито в уточнението й в хода на процеса не бил предявен иск за връщане на полученото по нищожен договор, по който се е произнесъл въззивният съд.

Същевременно в жалбата се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като неправилно съдът не е отчел, че с договора за цесия на касатора - ищец са прехвърлени правата по прикритата сделка. Касационният жалбоподател счита, че атакуваният акт е и необоснован, тъй като въззивният съд не е обсъдил, че е придобил по цесия права не просто по нищожен договор, а по договор, сключен при относителна симулация, прикриващ договор за продажба на акции. Касаторът твърди, че е необоснован изводът на съда, че предмет на договора за цесия от 09.11.2022г. не е вземането на цедента за връщане на даденото по нищожния договор, като при тълкуване на действителната воля на страните, следвало да се приеме, че това е прехвърленото вземане. По подробно изложените доводи касаторът претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, обезсилването му, при евентуалност - отмяната му, и уважаване на исковете му в пълен размер.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – вероятна недопустимост, като се поставят следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да оцени значението им за изясняване предмета на сключения договор за цесия?“, по който въпрос касаторът твърди разрешаването му в противоречие с решение № 222 / 27.03.2018г. по т.д. №505/2017 г. на 2 т.о. на ВКС, ППВС 1/53г. , ППВС 7/1965г.

, ППВС 1/1985г. , Тълкувателно решение №1 /04.01.2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение №212 /01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г. на 2 т.о. на ВКС, решение № 17/23.07.2014г. по т.д. №811/2012г. на 2 т.о. на ВКС, решение № 111/03.11.2015г. по т.д. №1544/2014г. на 2 т.о. на ВКС, решение № 136/06.11.2015г. по т.д.№2483/2014г. на 2 т.о. на ВКС, решение № 161/04.10.2016г. по т.д. №2220/2015г. на 2 т.о. на ВКС.; 2. „Длъжен ли е съдът при решаването на въпроса за това дали една сделка е нищожна поради нейния привиден характер да установи характера на дисимулираната сделка и дали същата е действителна, и ако тя е действителна да приложи правилата й съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД ? Длъжен ли е съдът в тези случаи да изследва действителната обща воля на страните за сключването на прикритата сделка, нейното предназначение и развитието на правоотношенията?“ ; по който въпрос касационният жалбоподател твърди разрешаването му в противоречие с решение №60281/21.04.2022г. по гр.д. №3512/2020г. на 4 г.о. на ВКС и определение № 2861/04.06.2025г. по гр.д. №3816/2024г. на ВКС ; 3. „При 2 тълкуване на сключен между страните договор за прехвърляне на вземане съдът длъжен ли е да се съобрази с действителната воля на страните по него, като същата бъде преценена през призмата на хронологично настъпилите събития, предхождащи прехвърлянето на вземането ?“ ; 4. „ Длъжен ли е въззивният съд при наличие на договорна клауза с неясен характер да пристъпи към тълкуване на действителната воля на страните, съобразявайки всички критерии по чл. 20 ЗЗД, и кои обстоятелства следва да бъдат взети предвид при подобно тълкуване ? Следва ли да бъдат взети предвид, наред със съдържанието на договора, и обстоятелствата, при които той е сключен, и поведението на страните преди и след сключването му ? Допустима ли е подмяната на волята на страните от съда? ; 5. „ Длъжен ли е въззивният съд да анализира предмета на договора за цесия, като изходи от волята на страните, при прилагане на критериите по чл. 20 ЗЗД за тълкуване и да съобрази конкретната фактическа обстановка и релевантните обстоятелства, касаещи вида и естеството на вземането на цедента, респ. на това, което е могло да се прехвърли към датата на цедиране?“, като по тези три въпроса касаторът сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 129/12.07.2013г. по т.д. № 558/2012г., 2 т.о., решение № 202/13.07.2012г. по гр. д. №680/2011г., 1 г.о. и решение № 157/30.10.2012г. по т.д. № 696/2011г., 2 т.о.;

6. „Следва ли при тълкуване предмета на договора за цесия, тогава когато предмет на същия са права и вземания по конкретно договорно правоотношение, но последното е обявено с влязло в сила решение за привидно и е разкрита относителна симулация, то в случай че прикритото съглашение обвързва страните, да се приеме, че цесията обхваща и правата, и вземанията по валидното съглашение?; 7. „Как следва да се тълкува предметът на сключен договор за цесия, в който общо е посочено, че се прехвърлят всички права и вземания на цедента спрямо неговия длъжник по конкретно договорно правоотношение? Следва ли да се приеме, че доколкото е уговорено, че се прехвърлят всички права на цедента, които могат да възникнат от това правоотношение, то предмет на цесията е и вземането по чл.

55 ЗЗД и чл. 34 ЗЗД за връщане на даденото, доколкото тази претенция се намира в пряка връзка именно със сключения договор и пороците, от които той страда?“, като по последните три въпроса се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответниците по касационната жалба – П. Б. Н., Б. Б. Н., двете чрез законния си представител и майка А. П. Д., и Б. Б. Н., действаща лично и със съгласието на майка си А. П. Д., я оспорват по съображения, изложени в писмен отговор от 08.01.2026г., подаден чрез процесуалния им пълномощник – адв. К., като претендират да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, 3 ал. 2, предл. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с исковата молба са въведени следните фактически твърдения: ответниците и „М.А.“ ЕООД на 04.01.2018г. са сключили договор за продажба на наследство, по силата на който Б., П. и Б. Николови, чрез тяхната майка и законен представител А. Д., продават на „М.А.“ ЕООД наследството си от наследодателя им Борислав Николов, починал на 14.05.2014г., за сумата от 3 099 000лв. общо - по 1 033 000лв. за всяка от ответниците; купувачът „М.А.“ ЕООД е заплатило на всяка от ответниците сумата от по 1 033 000лв.; договорът за продажба на наследство е допълван с два анекса – от 08.01.2018г. и от 11.05.2018г.; с Решение № 385/27.02.2019г., постановено по т.д.

№176/2018г. по описа на СГС, влязло в сила на 24.10.2019г., договорът за продажба на наследство от 04.01.2018г. е обявен за нищожен като привиден, прикриващ договор за продажба на идеални части от акции; ищецът И. твърди, че черпи права от договор за прехвърляне на вземания и права от 09.11.2022г., по силата който „М.А.“ ЕООД му е прехвърлило вземането си спрямо ответниците във връзка с договор за продажба на наследство от 04.01.2018г.; с разрешение на СРС от 29.08.2019г. /по гр.д. №49159/2019г./ ответниците са продали своите идеални части от акции от дружества, в които наследодателят им е бил акционер, на Г. Бориславов Николов, като са въведени доводи, че при това положение изпълнението по прикрития договор за продажба на акции е станало невъзможно. Апелативният съд е посочил, че в исковата молба заявените първоначално петитуми са следните: на основание чл.89, изр.1-во ЗЗД да се установи, че договорът от 04.01.2018г. е развален по право, поради невъзможност за изпълнение от страна на ответниците и всяка от тях да бъде осъдена, на осн. чл.55 ал.1, пр.1-во ЗЗД, евентуално – пр. второ, евентуални пр. трето, да върне получената сума в размер на 1 033 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба; при евентуалност - на основание чл.87, ал.1 ЗЗД да бъде развален или да се установи развалянето на договора от 04.01.2018г., поради причина, за която ответниците отговарят; при евентуалност на основание чл.87, ал.2 ЗЗД да бъде развален или да се установи развалянето на договора от 04.01.2018г., защото изпълнението по него е станало невъзможно и да бъде осъдена всяка една от ответниците, на основание чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД, евентуално пр. второ, евентуално пр. трето, да върне получената сума в размер на 1 033 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба. Въззивният съд е посочил, че с разпореждане № 318/07.02.2023г. окръжният съд е оставил без движение исковата молба, като е депозирана молба - уточнение вх.№ 5804/21.02.2023г., съдържаща възпроизвеждане на обстоятелствата от първоначалната искова молба и петитум: „моля да постановите решение, с което на основание чл. 55 ЗЗД, във вр. с чл.89 ЗЗД да бъде осъдена всяка от ответниците да заплати на ищеца И. сумата в размер на 1 033 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, получена по договора от 04.01.2018г.“. Апелативният съд е установил, че в проведеното на 07.06.2024г. първо съдебно заседание на ищеца отново са дадени указания за отстраняване нередовности на исковата молба, 4 като с молба – уточнение вх. №21360/20.06.2024г., е посочено, че се иска да се постанови решение за осъждане на всяка от ответниците да заплати на ищеца И. сумата в размер на 1 033 000лв., ведно със законната лихва, суми, получени по договора за продажба на наследство от 04.01.2018г., прогласен за нищожен.