Акт № 40622 от 03.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40622 гр. София, 03.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110155973 по описа за 2025 година намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Не следва да се уважават доказателствените искания на страните за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели, които са насочени единствено към установяване на причините, поради които не е отработено предизвестието при прекратяването на трудовото правоотношение, които обстоятелства не са част от предмета на доказване по предявения иск за незаконност на уволнението и поради това събирането им не е необходимо.

На ответника следва да се дадат указания за внасяне на държавна такса за възпроизвеждане на подадения по електронен път отговор на исковата молба и приложените към него документи на хартиен носител.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ответника . в едноседмичен срок от съобщението да представи на основание чл. 102з ГПК във връзка с чл. 73, ал. 3 ГПК по делото доказателства за внесена такса за изготвяне на преписи на електронен документ в размер на 2,86 евро, като посочената сума следва да бъде внесена по бюджетната сметка на СРС, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията може да бъде осъден за разноските, 1 за които е останал задължен, с крайния съдебен акт по делото.

ПРИЕМА представените с уточнителна молба на ищеца с вх. № 8810 от 13.01.2026г. и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания за страните за допускане събиране на гласни доказателствени средства.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 26.11.2026г. от 09.40 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от писмения отговор и доказателствата към него.

СЪСТАВЯ ДОКЛАД по делото, както следва:

Предявен е конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № .г., издадена от ответника-работодател.

Ищцата М. З. К. твърди, че работила по трудово правоотношение с ответника, по силата на което заемала длъжността „.“. На 16.10.2025г. ищцата подала молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, а в случай че липсва съгласие от страна на работодателя, посочила, че молбата следва да се третира като подаване на предизвестие за прекратяването на договора с изтичане на уговореното в него предизвестие от 2 месеца. Ищцата твърди, че на 17.10.2025г. не била допусната до работа от работодателя, а на следващия работен ден – 20.10.2025г. била издадена процесната заповед, в която било обективирана несъгласието на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и правоотношението й било прекратено на евентуално посоченото от нея основание по чл. 326, ал. 1 КТ с оглед подаденото предизвестие за прекратяване на трудовия договор, считано от 20.10.2025г. Ищцата посочва, че в заповедта било посочено, че работникът няма да отработи предизвестието и дължи на работодателя обезщетение за неспазения срок на предизвестие в размер на две брутни заплати, което не отговаряло на действителното положение, доколкото намерението на ищцата било да отработи предизвестието, но не била допусната до работа от работодателя. Счита, че уволнението е незаконно, тъй като в нея е посочено, че не е спазен срока на предизвестието и че се дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестието, а в действителност нейната воля е била да отработи предизвестието, но не била допусната до работа. С оглед изложеното моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски за производството.

Ответникът . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, както и че същото е прекратено с оспорената заповед на основанието по чл. 326, ал. 1 КТ. Не оспорва и че ищцата е подала молба за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие, а в условията на евентуалност, ако работодателят не приеме прекратяването по взаимно съгласие – молбата да се счита за предизвестие за напускане. Оспорва да е дал съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по 2 взаимно съгласие, като твърди, че изрично е изразил несъгласието си с предпочитаното от ищцата основание за прекратяване на правоотношението още в деня на подаване на молбата й, а освен това я е уведомил за това чрез . и чрез приложението .. Поддържа, че ищцата е била включена в графика на ответното дружество за извършване на курс с управлявания от нея камион с разписание на заминаване – 18.10.2025г. с камион ., но ищцата не се явила на работа на 16.10.2025г., което ответникът изтълкувал като недвусмислено нежелание за отработване на предизвестието. С оглед на това – на 20.10.2025г. издал оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основанието по чл. 326, ал. 1 КТ, като констатирал, че ищцата няма да спази предизвестието, поради което дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. С оглед изложеното намира уволнението за законосъобразно извършено, като моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски за производството.

В тежест на ищцата е да докаже съществуване на трудово правоотношение с ответника с посоченото в исковата молба съдържание, което е било прекратено с оспорената заповед.

В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено, а именно, че след като не е приел предложението на ищцата за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие, е прекратил правоотношението на евентуално посоченото от нея с молбата й от 16.10.2025г. основание по чл. 326, ал. 1 КТ.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „.“ при ответника, че същото е прекратено с оспорената заповед № .г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ, че на 16.10.2025г. ищцата депозирала молба за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие, евентуално с искане същата да се третира като предизвестие за прекратяване.

Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на фактите, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената им стойност съдът дължи произнасяне само в решението.

НАПЪТВА страните към спогодба. Съдът разяснява на страните, че съдебна спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3