Определение № 2342 от 19.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2342 гр. София, 16.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Георги Стоев като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно частно гражданско дело № 20231100512417 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК вр. чл. 32а от Правилник за вписванията.

Образувано е по частна жалба с вх. № в СГС 101388/03.11.2023г., подадена от нотариус П. В. П. – с рег. № 157 на НК, срещу Определение за отказ вх. Рег. № 2239/23.10.2023г., на съдия по вписванията – СРС, постановен по повод заявление с вх. рег.

№ 1293/23.10.23г. Жалбата е подадена против отказ да се впише обявеното на 15.05.2023г. саморъчно завещание на И.К.Д., починал на 05.03.2023г., с което е завещал на Н.Т.И. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Моли съда да отмени процесното определение като неправилно и да укаже на съдията по вписванията да извърши вписването.

Съдията по вписванията е мотивирал акта си с аргументи, че по правило документи и подписи могат да се удостоверяват от помощник-нотариус, като в случая не било установено, че заявлението е подадено от такъв. Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима съгласно чл. 275 ГПК, а разгледана по същество е основателна.

Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима съгласно чл. 275 ГПК, а разгледана по същество е основателна.

По допустимостта: Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация. Съгласно т.9 от ТР № 7/2012г. по т.д. № 7/2012г. ОСГТК на ВКС нотариусът има право да обжалва отказ от съдията по вписванията, постановен по негова молба.

По основателността: Въззивният съд е длъжен служебно да осигури прилагането на процесуалния закон, както ограниченията предвидени в чл. 269, изр. 2 на ГПК не се прилагат в производството по частни жалби- аргумент от ТР 6/2019г. по т.д. № 6/2017г.

1

ОСГТК на ВКС, а съгласно ТР 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗННД, когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от помощник-нотариус, който има стажа по чл. 8, ал. 1, т. 3 и е положил изпит. В този случай помощник-нотариусът самостоятелно извършва всички действия от компетентността на нотариуса, като прибавя към подписа си и допълнението "по заместване". По правило помощник-нотариусът притежава ограничена компетентност, дефинирана в чл. 40, ал. 1 ЗННД. Той извършва нотариални действия съгласно указанията на нотариуса, с изключение на актове с предмет вещни права върху недвижими имоти, актове за нотариални завещания или отмяната им, както и актове, с които се учредяват или заличават ипотеки. При определени условия помощник-нотариусът може да придобие пълна компетентност, която му дава възможност да извършва и посочените по-горе нотариални действия. Условията за придобиване на пълна компетентност са посочени в чл. 46, ал. 1 ЗННД - да има изискуемия стаж по чл. 8, ал. 1, т. 3 ЗННД и да е положил изпит. Второто условие е детайлизирано в чл. 46, ал. 2-ал. 7 ЗННД и в Наредба № 2 от 18.06.2003 г. за условията и реда за провеждане на изпита за помощникнотариуси по заместване. Пълната компетентност се упражнява от помощник-нотариуса винаги за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 2 години - чл. 46, ал. 2 ЗННД.

След изтичането на този срок нотариусът и помощник-нотариусът могат да подадат нова молба за нов срок на заместване, като в този случай повторен изпит не се провежда.

Заповедите на министъра на правосъдието, с които се разрешава заместването, се вписват в регистъра на Нотариалната камара.

Условие за упражняване на пълната компетентност на помощник-нотариуса е отсъствието на нотариуса - чл. 46, ал. 1 ЗННД. Законът не дефинира продължителността и причините за отсъствието. Като се има предвид изискването за непрекъснатост на дейността на нотариалната кантора - чл. 27 ЗННД, вр. чл. 27 и чл. 28 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, следва да се приеме, че в срока на заместване по чл. 46, ал. 2 ЗННД всяко отсъствие на нотариуса от кантората дава възможност на помощник-нотариуса да действа при условията на заместване, като извършва всички действия от компетентността на нотариуса. Затова понятието "отсъствие", с което си служи чл. 46, ал. 1 ЗННД, следва да се приеме за абсолютно определено, като се прилага буквалното тълкуване на това понятие, т.е. всяко отсъствие на нотариуса в срока за заместване, независимо от причините и продължителността му. Въпрос на вътрешни отношения между нотариус и помощник-нотариуса е честотата и продължителността на тези отсъствия, като се има предвид и обстоятелството, че тяхната отговорност за вреди от извършваната дейност е солидарна - чл. 40, ал. 3 ЗННД. Следва да се съобрази и обстоятелството, че при осъществяване на дейността по чл. 46, ал. 1 ЗННД помощникнотариусът има нужната квалификация, доказана чрез положения изпит. Видно от регистъра на НК на Република България М.Г. има качество на помощник-нотариус по заместване. С 2 оглед на предходното, съдията по вписванията неправилно е стигнал извода, че при обвяване на завещанието на И.Д., М.Г. не е изпълнявала правомощието си като помощник – нотариус по заместване, поради което е отказал вписването. На следващо място, съгласно разпоредбите на чл. 112, б. "и" от ЗС и чл. 4, б. "к" от ПВ, подлежащи на вписване актове са и преписите от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. В разпоредбата на чл. 4, б. "к" от ПВп, сред изрично указаните като подлежащи на вписване актове са и преписите от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. В чл. 6, ал. 1 от ПВп са посочени реквизитите, на които трябва да съответства съдържанието на подлежащите на вписване актове. С разпоредбата на чл. 8 от Правилника, законодателят е очертал кръга на лицата, легитимирани да искат вписването.

Като по смисъла на цитираната подзаконова норма тази възможност е предоставена изрично в правомощие на нотариуса, извършил подлежащото на вписване действие, както и в право на всяко, имащо интерес от вписването лице.

Настоящият състав приема, че правомощията на съдията по вписванията са ясно разяснени в ТР № 7/2012г. по т.д. № 7/2012г. ОСГТК на ВКС , като проверката на материалноправните предпоставки на заявения за вписване акт се проверяват само при изрично предвидените в закона хипотези, например чл. 73, ал. 5 ТЗ. Следователно не подлежи на проверка от съдията по вписванията верността на обстоятелството дали лицето, извършило нотариалното удостоверяване и/или поискало вписване на акта има качеството помощник-нотариус, стига това да се установява от положения подпис и печат. Абсурдно е да се изисква представянето на доказателства, удостоверяващи отсъствието на нотариуса, когато нотариалното удостоверяване е извършено от помощник-нотариус. Съдията по вписванията няма компетентност да проверява верността на посочените факти.

В становището на съдията по вписванията е изложено, че са нарушени правилата на чл. 27 от ЗН. Излага се, че лицето, в което се намира едно саморъчно завещанието, трябва веднага след смъртта да поиска то да бъде обявено от нотариус. Твърди се, че е нарушена и разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗН, която задължава нотариуса при обявяване на завещание да състави протокол, който трябва да бъде подписан от заветника и нотариуса, както и да бъде нотариално заверен. Настоящият състав приема, че въпреки изискването на закона за искането за обявяване на завещанието веднага след смъртта на завещателя, ЗН не предвижда каквито и да е санкционни последици при непредставяне на завещанието веднага след узнаване за смъртта на наследодателя. Правото на наследника, в полза на когото е съставено завещание, да се позове на завещанието не се погасява по давност. На следващо място, видно от представените документи, протоколът е подписан от нотариуса и заветника, каквито са изискванията н закона, както и същият е нотариално заверен.

Съгласно т. 7 от ТР № 7/2012г. по т.д. № 7/2012г. ОСГТК на ВКС при вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя и няма право да откаже вписването поради това, че не са му представени доказателства за такива права. На още поголямо основание същият няма право да отказва вписване, поради неспазване на нормата на 3 чл. 27, ал. 3 ЗН.

Съгласно т. 6. ТР № 7/2012г. по т.д. № 7/2012г. ОСГТК на ВКС , проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, 1) дали актът подлежи на вписване, 2) съставен ли е съобразно изискванията за форма 3) и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване: 1) ако актът не подлежи на вписване, 2) ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията - официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите, 3 ) ако актът няма необходимото съдържание индивидуализация на страните и на имота (ако се отнася до конкретен имот), 4) ако не е представена скица-копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5) ако не е внесена необходимата такса за вписването (когато такава се дължи) и 6) ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК (освен при вписването и отбелязването на съдебно решение).

На друго основание вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано - така изрично определение № 523 от 03.11.2017 г. по ч. гр. д. № 3584/2017 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС.

Вписването има оповестителен характер и се извършва в службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот - чл. 7 от Правилника за вписванията. Тази правна уредба позволява на наследниците да извършат проверка в съответната служба по вписванията за налични саморъчни завещания и своевременно да узнаят за тях.

Предхождащите действия по обявяване на завещанията може и да не бъдат узнати, тъй като те могат да бъдат извършени от всеки нотариус, без оглед на връзката между района на неговото действие и недвижимите имоти, предмет на завещанията - арг. от чл. 570, ал. 2 от ГПК. Ето защо вписването на едно саморъчно завещание създава по-голяма гаранция за узнаването му от наследниците, на които то би могло да се противопостави в случай на оспорване. Особено, когато в него изрично са изброени завещаните недвижими имоти и не се създава проблем за определяне на местно компетентната служба по вписванията.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, б. "к" от Правилника за вписванията, се вписват преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, като когато се касае до оставено универсално завещание наличието на недвижим имот в съответния съдебен район се удостоверява с декларация с нотариално удостоверен подпис от страна на ползващото се от завещанието лице (каквато е представена видно от приложенията по делото, л. 18), в която се посочват известните му недвижими имоти в съответния съдебен район. Тази декларация се представя заедно със завещанието пред съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът. 3аконодателната формулировка е пределно ясна, и според нея когато се касае до вписване на препис от обявено саморъчно завещание, с което се извършва универсално завещателно разпореждане, то е необходимо 4 заедно с този препис от молителя да се представи нарочна нотариално заверена декларация, в която ползващото се от разпореждането лице да опише недвижимите имоти притежавани от завещателя му приживе в съдебния район, където е заявено за извършване вписването.