Определение № 638 от 10.11.2022, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 638 гр. Ямбол, 10.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Анита Хр. Велева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20222300500437 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 278, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба с вх. № 15359/25.10.2022 г. на Г. Г. К. чрез пълномощника адв. Т. Д. от АК-Смолян против определение № 2043/06.10.2022 г. по гр.д.

№526/2022 г. на РС-Ямбол, с което е отхвърлена молбата по чл.64, ал.2 ГПК на ответника Г.

К. за възстановяване на пропуснат срок по чл.259, ал.1 ГПК за подаване на въззивна жалба против Решение №381/18.07.2022 г. по гр.д.№526/2022 г. по описа на РС-Ямбол.

Определението е атакувано с доводи за неправилност и незаконосъобразност на правните изводи, които се основават върху тезата за липсата на"особени непредвидени

,обстоятелства, които страната не е могла да преодолее" съгл. нормативното изискване в чл.64, ал.2 ГПК. Отправена е критика, че при изграждането на този извод отсъства дължимото задълбочено обсъждане на представените от жалбоподателя доказателства.

Според жалбоподателя, изводът за неоснователност на молбата за възстановяване е формиран при превратна оценка на изложената в молбата фактология, а именно: че пълномощникът на жалбоподателя е ползвал годишен отпуск в интервала 20.07.202201.08.2022 г.,;че въззивната жалба е била изготвена в срок на 02.08.2022 г. и пълномощникът е възнамерявал да я внесе на 03.08.2022г., на която дата е бил възпрепятстван от внезапно възникнал и непредвиден здравословен проблем - "болки в зъб", което е обусловило непредвидено пътуване до гр.****** с цел посещение на дентален специалист и субективни притеснения и смущения. С тези съображения се настоява за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново от въззивния съд, с което на осн. чл.64, ал.2 ГПК да бъде възстановен срокът за обжалване на първостепенното решение.

Постъпил е отговор на частната жалба от И. П. П., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И. Г. К. чрез адв.Р. Я. от АК-Ямбол, в който е мотивирано становище за правилност, законосъобразност на атакуваното определение.В отговора се възпроизвеждат в систематизиран вид съжденията и правното заключение на районния съд, придружени с качествена оценка за тяхната основателност и правилност, в контекста на което се поддържа искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната въззивна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, жалбоподателят е надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните ЯОС намира следното от фактическа страна:

1

С решение №381/18.07.2022 г. по гр.д.№526/2022 г. по описа на ЯРС са частично уважени предявените против ответника- жалбоподател в настоящото производство искове по чл.143 и чл.149 СК. С оглед спецификата на производството по реда на Глава 25 от СК, на осн. чл.315, ал.2 ГПК съдът в последното о.с.з., в което присъствали ответникът Г. К. и пълномощникът му адв.Д. обявил, че ще се произнесе с решение на 20/07/2022 г. В диспозитива на първоинстанционното решение е словно материализирано указанието на съда, че съдебният акт подлежи на обжалване от страните пред ЯОС в двуседмичен срок, считано от посочената дата за обявяването му -20.07.2022 г., а в частта , в която се допуска предварително изпълнение на решението, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Въззивна жалба от ответника против посоченото решение, подадена чрез пълномощника му адв.Д., е постъпила в деловодството на съда на 05.08.2022 г., като е изпратена по пощата на 04.08.2022 г. видимо от поставеното пощенско клеймо. С разпореждане №2467/ 05.08.2022 г. първоинстанционният съд е върнал жалбата като просрочена, което разпореждане не е било обжалвано от ответника в указания едноседмичен срок, като същият чрез пълномощника му адв.Д. е подал молба по чл. 64, ал. 3 ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване. Към молбата са приложени Удостоверение №155/20.07.2022 г., издадено от АК-Смолян, че адв.Д. е ползвала отпуск в интервала 20.07.2022 г.-01.08.2022 г.,амбулаторен лист №872/03.08.2022 г. и медицинска бележка от същата дата, издадени от дентален специалист д-р Бонка Мутафчийска, удостоверяващи прекарани от адв. Д. инфекциозни заболявания с диагноза Car.Prof.27 зъб /лечение и обтурация/, обусловило извършване на обстоен преглед със снемане на орален статус и изготвяне на химичен композит във времевия интервал 13.00-14.00 ч. на 03.08.2022г. След проведена процедура по чл. 66, ал. 1 ГПК, първоинстанционният съд е оставил молбата за възстановяване на срока без уважение, приемайки че молителят не обосновава наличието на особени непредвидени обстоятелства, непреодолими от него и неговия пълномощник по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Обосновал е, че особено непредвидено обстоятелство е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са били възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини като болест, природно бедствие и други подобни, да извършат обвързаното със срок процесуално действие. Препятствието трябва да е било внезапно, изненадващо и непреодолимо, на които критерии според първата инстанция не съответства документално установения от адв.Д. преглед при зъболекар и проведено лечение и обтурация на зъб. В посочената правно-аргументативна линия са развити допълнителни съображения, че в периода на използвания от адвоката отпуск не е била налице хипотеза на обективна невъзможност, още повече, че за конкретни препятствия лично за самия ответник за бланкетното изготвяне на въззивна жалба не са представени доказателства. Правните си съображения ЯРС е основал на недоказаността на фактическата теза за невъзможност за своевременно депозиране на жалбата в деня на изготвянето й02.08.2022 г. , както и на липсата на съотосимост на заболяването на зъба с визираните в многобройната практика на ВКС особени непредвидени обстоятелства, чието необобщено интерпретиране включва пояснението за "тежко заболяване".

При така установените фактически положения, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Практиката по прилагане на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК е единна и устойчива с оглед даденото ясно, точно и обвързващо разяснение на нормативната хипотеза за "особени непредвидени обстоятелства" , която е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител бъдат възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини - болест, злополука, природно бедствие - да извършат съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока /определение № 26 от 21.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 611/2011 г., I г. о., определение № 11 от 5.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 719/2011 г., IV г. о., ГК, определение № 9 от 12.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 518/2010 г., II г. о., ГК, определение № 2 от 1.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 928/2011 г., II т. о., ТК/. Първоинстанционният съд е съобразил тази съдебна практика на ВКС, както и обективираната в посоченото от частния жалбоподател определение № 41 от 03.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 288/2022 г., III г. о., по въпроса за 2 приложното поле на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК по отношение на процесуалния представител на страната.

В Определение № 707 от 23.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 501/2012 г., II т. о., ТК е очертан допълнително изведения диференциращ критерий за непреодолимост на особените непредвидени обстоятелства, като е включено изискване за проявена добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. : "Законът не дефинира понятието "особени непредвидени обстоятелства", но правната доктрина и константната практика на ВКС еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК."

Разяснение на правно-нормативното съдържание и обхват на приложение на понятието "особени непредвидени обстоятелства" се съдържа и в Определение № 9 от 12.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 518/2010 г., II г. о., ГК, в което е изразено становище, че : " Практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 37 ГПК (отм.) определя като особени непредвидени обстоятелства само обстоятелства, които имат изключителен и изненадващ характер и след като са настъпили в течение на срока, обективно са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие. Такива обстоятелства например биха били внезапно тежко заболяване на страната, природни стихии и др.," В контекста на изчерпателния, ясен и еднопосочен характер на цитираните формулировки ЯОС формира вътрешното си убеждение, че в процесната хипотеза не е реализирано нормативното изискване за наличие на особени непредвидени обстоятелства, чийто иманентни кумулативни компоненти са внезапно, изненадващо и непреодолимо възникване, което да не е краткотрайно, а продължително в обособим времеви период, значим за пропускането на преклузивния процесуален срок и които обстоятелства да са от естество обективно да препятстват извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. На първо място, представените от пълномощника на жалбоподателя писмени доказателства удостоверяват обективната ангажираност на адв.Д. във вр. с възникнал здравословен проблем на 03.08.2022 г. единствено и само във времевия порядък между 13-14 ч., но конкретизираният в медицинския документ часови интервал не би могъл разумно и логично да се свърже с цялостно изчерпване на процесуалния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК, нито дори с изчерпване на последния ден от срока за подаване на въззивна жалба. На следващо място, в цит. определения е изведен стабилен и безспорен критерий за заболяване, което следва да е тежко, за да се субсумира в нормативната алтернатива за особени непредвидени и непреодолими обстоятелства по см. на чл.64, ал.2 ГПК. В този см. наложилото се лечение на зъб на адв.Д. по своя фактически характер не изпълва визирания в закона процесуален критерий. В този контекст следва да бъдат съобразени реда и метода за удостоверяване на възникнало непреодолимо и непредвидено препятствие във вр.с проявление на тежко заболяване, препятстващо извършване в срок на съотв. процесуално действие, обективирани в Определение № 437 от 11.07.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 235/2011 г., IV г. о., Представеното удостоверение № 44 от 28.12.2010 г. на А.

[фирма], издадено от личния лекар на процесуалния представител на страната не замества предвидения ред (Наредба за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87 от 05.05.2010 г.) за валидно удостоверяване на временна нетрудоспособност.

/.../Ползуването на полагаемия се годишен отпуск не е обстоятелство, което е особено или непредвидено, поради което искането за възстановяване на срок на основание чл. 64, ал. 2 ГПК е неоснователно, както правилно е прието в обжалваното определение." В допълнение във визираното определение еднозначно е закрепена позиция за ирелевантност и неотносимост на ползуването на полагаемия се годишен отпуск към обстоятелствата,към които законодателят е възвел изискване за изключителност и непредвиденост на основание чл. 64, ал. 2 ГПК. В аналогично правно-аргументативно направление е и отстояваната позиция в Определение № 94 от 10.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2616/2018 г., I г. о., ГК :