Решение № 736 от 06.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. Пловдив, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20245300500753 по описа за 2024 година

Делото е образувано по въззивна жалба вх. № 35545/21.11.2023г. на „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД, ЕИК 202278413, представлявано от адв. А. Н. от РАК против решение № 3556 от 01.08.2023г., постановено по гр. д. № 9012 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, XI гр. с., с което се признава уволнението на К. Н. П., ЕГН **********, извършено със заповед № 11165/06.04.2021г. на управителя на „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД, ЕИК 202278413, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата, считано от 07.04.2021г., като незаконно и го отменя. Възстановява К. Н. П., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението работа – „** – ***“ в „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД, представлявано от управителя А. Н.. Осъжда „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД, ЕИК 202278413 да заплати на К. Н. П., ЕГН ********** сумата от 5168, 04 лева, представляваща дължимо обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за период от шест месеца, от 07.04.2021г. до 07.10.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 01.06.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 722, 86 лева – заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност и компенсация. Отхвърля предявения от К. Н.

П., ЕГН срещу „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД, ЕИК 202278413 иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 90 лева – обезщетение за три дни неизползван платен годишен отпуск, чието ползване е разрешено със заповед № 351/01.04.2021г., но който отпуск не е използван и не е платено обезщетение за същия, като неоснователен. Осъжда „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД, ЕИК 202278413 да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 366, 72 лева ДТ върху уважените искове, както и сумата от 250 лева разноски за ССчЕ от бюджета на съда.

С определение № 14138/14.12.2023г., постановено по същото дело, е оставено без 1 уважение искането на „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД за изменение на решение № 3556 в частта за разноските, като неоснователно.

В жалбата се изразява становище, че първоинстанционното решение е недопустимо, респ. неправилно, необосновано в уважителната му част, постановено при нарушение на процесуалните правила и неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми. Прави се оплакване, че с решението било присъдено обезщетение за оставане без работа за период, по-дълъг от 6 месеца.Недопустимо според жалбоподателя е да се предявява иск за заплащане на обезщетение по бъдещо и неосъществено обстоятелство, а именно оставането без работа на ищеца за периода след подаването на исковата молба до изтичането на 6 месечния срок. Намира същото за злоупотреба с право, като не било доказано същият да е търсил работа, да му е предлагана работа, да е бил регистриран в Агенция по заетостта „БТ“, въпреки разпределената му доказателствена тежест.Освен това било налице вписване в АВ на „Булит – 2021“ ЕООД, ЕИК 206361753, на което дружество въззиваемият бил едноличен собственик и управител. Освен това, както била подадена исковата молба на 01.06.2021г. или 54 дни след прекратяване на трудовото правоотношение, за изплащане на обезщетение за 6 месеца, била нередовна и недопустима.Районният съд не изпълнил и задълженията си по чл. 129 и чл. 130 от ГПК за даване указания на ищеца за посочване на вярно ЕГН.Незаконосъбразно била предоставена възможност на ищеца да депозира „уточняваща искова молба“ след осмото ОСЗ.Освен това съдът в нарушение на чл.

154 от ГПК разместил доказателствената тежест в процеса, поради което на ответника било вменено да докаже съкращаване на щата.Не било съобразено от съда също, че в закона е предвидена и друга хипотеза, а именно намаляване обема на работа.Съдът в своето решение излязъл и извън предмета на делото, правейки констатации и заключение относно осъществяваната дейност и вида на договора между „Бела България“ АД и „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД. В нарушение на чл. 214 от ГПК съдът допуснал ищеца по делото да измени повече от един път основанието и размера на иска си.Вместо за предявения размер на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ - 4872 лева, съдът присъдил сумата от 5168, 04 лева. Отделно от това в няколко съдебни заседания съдът си позволил да редактира и преформатира волеизявленията на процесуалния представител на ответника, да насочва и консултира процесуалния представител на ищеца, като същевременно отказал да прави запис на ОСЗ.След отвода на първоначалния докладчик, делото било разпределено на нов съдия, който не продължил процесуалните действия от съответния етап, а го върнал изначално за преценка на исковата молба за допустимост и редовност.Съдът нарушил и структурата и съдържанието на съдебното решение съгласно чл. 236 от ГПК.Било ограничено и правото на защита на ответника в първоинстанционното производство, вкл. по упражняване на правата му по чл. 151 от ГПК.Били допуснати неколкократно и несвоевременно направени доказателствени искания на ищеца въпреки настъпила преклузия.Нарушено било и служебното начало съгласно чл. 7, ал. 1 от ГПК. Неправилно били тълкувани и приложени и разпоредбите на чл. 78 от ГПК. В нарушение на чл. 78, ал. 4 от ГПК не бил присъден хонорар на ответника за прекратената част от иска съразмерно на отхвърлената.В нарушение на съдопроизводствените правила било извършено прихващане на насрещно дължими суми за адвокатски хонорар между страните.Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор по въззивната жалба. В съдебно заседание въззиваемата страна чрез пълномощника си моли въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна, а решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В срока за обжалване на определението по чл. 248 от ГПК е постъпило уведомително писмо от въззивника, с което поддържа, че постановеното определение е нищожно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно тълкуване на материално2 правните норми, липса на искане на една от страните и липса на мотиви.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявените обективно съединени искове, предмет на разглеждане и в настоящето въззивно производство, са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. с чл.

225, ал. 1 от КТ.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 31.01.2018г. е сключил трудов договор с ответното дружество, с място на работа с. К., Област П***, с длъжност „***“, местни продукти-пак.в.газов.Последното му БТВ било 812 лева.Трудовият му договор бил прекратен на **. със заповед № 11165/06.04.2021г., считано от 07.04.2021г., поради съкращаване на щата.Твърди, че уволнението било незаконосъобразно, защото нямало действително съкращаване на щата.Истинската причина била, че бил ощетен със близо 100 лева при изплащането на извънреден труд, за което възразил устно и настоявал да му се изплати дължимата сума.По този повод станала разправия и бил изведен от територията на предприятието.Предлагали му да прекратят договора по взаимно съгласие, но поради отказа му, го прекратили на посоченото основание.Искането е за отмяна на уволнението като незаконосъобразно, за възстановяване на предишната работа и осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето на оставането му без работа за период от 6 месеца – в общ размер 4872 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.Не му било платено и обезщетението по чл. 222 от КТ в размер на 812 лева.Моли същото да му бъде присъдено, ведно със законната лихва от 07.04.2021г. до окончателното изплащане.Ищецът е предявил претенция и за изплащане на нощен и извънреден труд.

С разпореждане № 10357/02.06.2021г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба до подписването й лично от ищеца или представяне на доказателства за представителната власт на подписалото я лице в седмодневен срок.

С молба вх. № 33648/22.06.2021г. констатираната нередовност е отстранена.Допълнително ищецът е посочил, че по негова молба от 01.04.2021г. му били дадени 3 дни платен отпуск, който не бил използвал и не му бил платен.Моли ответникът да бъде осъден да му заплати и сумата от 90 лева обезщетение за тези 3 дни, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.04.2021г. до окончателното изплащане.

С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е изразил становище, че исковата молба е нередовна, а предявеният иск неоснователен, непълен, недоказан, необоснован и с неясен петитум.Относно редовността на исковата молба е възразил, че липсва идентификационен номер на ищеца; не е посочена цена на иска, нито по пера и елементи, нито като крайна цена; не било посочено в какво се състои искането, поради което исковата молба следвало да бъде върната. По същество ответникът е изразил становище, че действително са били налице условията за прекратяване на трудовия договор, поради „съкращаване на щата“.Възразил е, че претендираната сума на основание чл. 225, ал. 1 от КТ била недължима.Не се дължало и обезщетение по чл. 222 от КТ.

С доклада на съда по чл. 140 от ГПК е указано на ищеца, че носи тежестта да докаже истинността на твърденията си и точните дължими размери на претендираните суми.В първото съдебно заседание, проведено по делото, предвид разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от ГПК, е счетено за неоснователно възражението на ответника за несвоевременно ангажиране 3 на доказателства, във връзка с исканията, направени в същото съдебно заседание.Извършена е констатация по представената в оригинал лична трудова книжка на ищеца, че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество на 07.04.2021г. до датата на заседанието, същият не е започнал работа по друго трудово правоотношение.

Във връзка с постъпила молба по делото от ответника на 29.11.2021г., районният съд е разпоредил да се издаде на същия заверен препис от протокола от съдебното заседание от 19.10.2021г. и от определението на съда от 27.10.2021г., след внасяне на ДТ от 7 лева по сметка на ПРС – разпореждане № 24892/06.12.2021г.

В съдебно заседание на 16.03.2022г. по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК районният съд е допуснал изменение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, като същият се счита предявен в размер на 5168, 04 лева и на иска по чл. 222 от КТ, като същият се счита предявен за 861, 34 лева.Във връзка с приетото заключение на вещо лице в същото съдебно заседание, са допуснати и нови доказателствени искания на страните за приемане на писмени доказателства и разпит на свидетел, съотв. съдът е посочил, че след разпита на свидетеля ще се произнесе и по доказателственото искане за допускане на допълнителна експертиза.

По първоинстанционното дело е постъпило искане вх. № 22031/21.03.2022г. за поправка на съдебния протокол от 16.03.2022г. по реда на чл. 151 от ГПК.

С разпореждане № 6552/22.03.2022г. молбата по чл. 151 от ГПК е оставена без уважение до конкретизиране от молителя в какво се състои искането му до съда – с какво да бъде допълнен протокола, какви поправки да бъдат извършени в него и какви непълноти са допуснати в протокола и следва да бъдат отстранени. Оставено е без уважението искането на молителя за съхранение на звукозапис от съдебното заседание по делото от 16.03.2022г., тъй като такъв не е бил изготвен.Оставено е без уважение искането на молителя за изпращане на препис от протокола от съдебното заседание на 16.03.2022. на посочения електронен пощенски адрес на пълномощника на ответника, тъй като книжа по дела на РС Пловдив могат да бъдат изпращани по електронен път единствено на служебните електронни пощенски адреси на адвокати-членове на АК Пловдив, като ответникът може да се запознае с протокола и чрез ЕПЕП.Разпоредено е да се издаде на същия препис от протокола от съдебното заседание по делото на 16.03.2022г. след внасяне на 50ст. ДТ по сметка на ПРС.

Разпечатката съдържа 29 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e2128e24-9e85-413c-9c79-11268d50333e