Решение № 4157 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4157 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110133067 по описа за 2025 година

В. Г. К. е предявил срещу „* ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем № * г., както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1143,92 лева, платена при изначална липса на основание.

Ищецът твърди, че на 07.09.2022 г. сключил Договор за паричен заем № 96923 с ответника, по силата на който страните уговорили заемодателят да отпусне на заемополучателя заемна сумата от 1000 лева, която да бъде погасена на 8 вноски при лихвен процент от 10% и размер на ГПР от 10,42%. Съгласно раздел 3 от договора ищецът закупил и следните допълнителни услуги: експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем на стойност 553,04 лева и изготвяне на индивидуално кредитно предложение на стойност 553,04 лева. Сочи, че по този начин общата сума, която следвало да върне, се равнявала на 2143,92 лева. Намира така уговорените клаузи за нищожни поради заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като сочи, че размерът на всяка от тях е повече от 50% от размера на получения заем, като уговарянето им води до скрито оскъпяване на кредита.

Намира договора за недействителен поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че възнаграждението за допълнителните услуги не е отразено като разход при формиране на оповестения ГПР и с включването им в него размерът му би бил над допустимия в ЗПК.

Излага, че допълнителните услуги попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“. Намира, че следва да върне единствено предоставената главница, без допълнителни лихви и разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че няма доказателства за заплащането на сумите за допълнителни услуги.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за паричен заем със соченото в исковата молба съдържание, както и че са налице твърдените основания за неговата нищожност. При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи възраженията си, в т.ч. че процесният договор е действителен. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е платил процесната сума, а в тежест на ответника – че е било налице основанието за плащането .

По делото е представен Договор за паричен заем № * г. сключен между страните, по силата на който на кредитополучателя се предоставя кредит в размер на 1000 лева, която следва да бъде върната на 8 месечни вноски от 267,99 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 10% и ГПР от 10,42%. Предвидено е заплащането на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем на стойност 553,04 лева и еднократна такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение на стойност 553,04 лева. Видно от погасителния план към договора двете предвидени такси са включени в месечната погасителна вноска.

Изслушано е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което e констатирало, че заплатени по процесния договор за кредит са суми в общ размер на 1505,81 лв. -първите четири вноски са получени на дата на падеж - 928 лв. чрез заплащане в офис на заемодателя, и са погасили съответно главници в размер на 491,70 лв. по погасителен план; договорни лихви в размер на 27,22 лв., такси в размер на 409,08 лв. С предсрочното погасяване в размер на 577,81 лв. е погасена главница в размер на 508,30 лв. За остатъка от заплатената сума в размер на 69,51 лв., разпределена за лихви и такси, от ответното дружество не е предоставена информация по какъв начин е разпределена по двете пера на вземането.

Кредитът е предсрочно погасен на 10.01.2023 г. и закрит при дружеството-заемодател.

Представена е справка за кредитна задлъжнялост на ищеца, която съдържа информация за състоянието на притежаваните от него кредити.

Следва да се изтъкне, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП на предоставяните от ответника финансови услуги, съответно същият има качеството на търговец по § 13, т. 2 ЗЗП. В отношенията им са приложими всички правни норми, установяващи специална защита на потребителите, като твърдение в обратна насока би било неоснователно. Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т.

1 ЗЗП. Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на ЕС, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия жИ.т. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна 2 по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на СЕС. Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности, както е в настоящия случай.

Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в него трябва да е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор по същество е налице разминаване в ГПР, посочен в договора и този, който би се получил, при включване на размера на таксите за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размера му. Според приетото в решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело C‑714/22 разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС. Очевидно е, че при новоформирания ГПР, в размера на който биха се включили и таксите за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, същият би надвишил законовоопределения горен праг, поради което договорът е в протИ.речие с посочената законова норма. В конкретния случай се касае за непосочване на коректния размер на ГПР.

Тези пропуски в договора се явяват протИ.речия с императивни норми на ЗПК. С оглед многократно завишаващия размера на пределно допустимия процент на ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК, съдът счита, че таксите за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение са именно онова вземане, което води до нарушаване на тази норма на ЗПК. Ето защо следва да се приеме, че 3 още към момента на подписване на договора размерът на таксите за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение не е взет предвид при отразяване на ГПР, като по този начин се заобикаля закона. Видно от данните по делото на длъжника е отпуснат кредит в размер на 1000 лева, а общият размер на таксите за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение е 1106,08 лева, което е прекомерно и по този начин е нарушен принципът на добросъвестност и справедлИ.ст. Изложеното води до извод, че са накърнени добрите нрави, което води до нищожност на договора за кредит.

Във връзка с гореизложеното следва да се вземе предвид и текста на чл. 143 ЗЗП, в който е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договор се явява неравноправна, което не е изчерпателно. Начислените такси за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение целят заобикаляне на ЗПК и единствено оскъпяване на кредит.

С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК е основателен и следва да бъде уважен.

Предявен е иск за връщане на недължимо платените суми. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е получил нещо без основание, да го върне. На връщане подлежи реално полученото. В настоящия случай на доказване подлежат следните факти: размерът на обогатяването на ответната страна и обедняването на ищцовата страна, поради получаването на нещо без основание и причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца. Изложеното е достатъчно за извод, че процесната сума не се дължи и че предявеният иск е основателен. Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът намира, че се установява, че ищецът е погасил изцяло процесния кредит, което включва заплащането на сумата от 1133,30 лева, включваща договорна лихва и таксите за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение. Съдът счита, че не се следва да се довери изцяло на изводите на експертизата, доколкото се установи, че ответното дружество не е предоствило коректна информация на вещото лице за надлежното извършване, като същевременно не е подавало вярна информация към ЦКР, в резултат на което има колизия относно осъществените плащания във връзка с процесния договор за кредит. Поради това и доколкото ответникът е създал затруднения за изясняване на обстоятелството какви суми ищецът е заплатил по процесния договор за кредит, това обстоятелство следва да се приеме за доказано, като съдът проиема, че ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер на 1133,30 лева, представляваща главница в размер на 1000 лева, договорна лихва в размер на 27,22 лева и такси за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и за изготвяне на 4 индивидуално кредитно предложение в размер на 1106,08 лева. Поради това на връщане подлежи сума в размер на 1133,30 лева, която е била недължимо платена, поради което и искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълен размер, доколкото с протоколно определение от 10.02.2026 г. съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск, който следва да се счита предявен за сумата 1133,30 лева.