Решение № 253 от 14.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. С., 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора П. Ем. П. като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600076 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда от 01.10.2024 г. по НОХД № 6908/2023 г., СГС, 11 наказателен състав, е признал подсъдимия И. А. Т. за ВИНОВЕН в това, че на 02.09.2020г. в гр. Нови Искър, на ул. „Искърско Дефиле“ в района на №115, при управление на МПС-лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“,с рег.

№ ********, с посока на движение от ул.“ Хаджи Д.“ към ул. „Китка“, е нарушил правилата за движение по пътущата визирани в чл.2-0, ал.2, изр.2 от ЗДвП, както и по чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Н. О. М., като след деянието направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1 б.

„б“, вр. чл.343, ал.1, б. „в“ пр.1, вр. чл.342, ал.1 пр.3 от НК и във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ вр. чл.42б, ал.1-2 от НК го е ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 6/шест/ месеца и „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 6/шест/ 1 месеца.

На основание чл.189 от НПК подсъдимият И. А. Т. е осъден да заплати направените по делото, в хода на досъдебното производство разноски в размер на 1390,10 лева по сметка на СДВР, както и по сметка на СГС сумата в размер на 530 лева, представляващи разноски, направени в хода на съдебното производство.

Със същата присъда, съдът се е произнесъл по отношение на веществените доказателства, като е постановил - л.а. „Тойота“, модел „Рав 4“ с рег. № ******** да се върне на подс. И. Т. след влизане на присъдата в сила, а приложения по делото 1 бр. DVD-да остане по делото.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият И. А. Т., който е обжалвал същата чрез защитника си- адв.Х. К., с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Развити са доводи за недоказаност на обвинението досежно причинно –следствената връзка между вменените на подсъдимия нарушения по ЗДвП и настъпилия резултат. Възразява се по отношение видимостта на водача на лекия автомобил към мястото, на което е предприел пресичане пешеходецът и възможността за реакция от страна на водача на лекия автомобил и съответно, възможността за предотвратяване на ПТП. В тази връзка се акцентира на показанията на разпитаните свидетели, като се твърди наличие на противоречиви сведения относно начина на прескачане на мантинелата от страна на пешеходеца. В този смисъл възраженията на защитата са за неправилен анализ на доказателствата и неправилни изводи относно виновното поведение на подсъдимия като водач на МПС.

Така, основното искане е атакуваната присъда да бъде отменена и да се постанови друга, с която подс. И. А. Т. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Направено е и алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание представителят на А. П.-С. предлага жалбата да се остави без уважение, а присъдата да бъде потвърдена. Застъпва становището, че присъдата е законосъобразна и обоснована, правната квалификация е съобразена със закона, а определeното наказание справедливо, отчитайки всички смекчаващи отговорността обстоятелства.

Счита, че събраните доказателства, в частност, експертните заключения, 2 установяват момента, от който прескачащият мантинелата пешеходец е бил видим за водача на приблищаващото МПС и дължимата от последния грижа като участник в движението.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция не се явява и не участва лично частният обвинител Б. О. М., както и повереникът й –адв. С. Н.К., редовно уведомени.

Частните обвинители И. Т. И. и Д. Т. Т. се явяват лично, представлявани от повереника си-адв.И. Н.. Частния обвинител Р. Н. М., която също не се явява, се представлява във въззивното производство от адв. И. Н..

Последният, в качеството на повереник и на тримата частни обвинители, се присъединява към становището на прокурора и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като обоснована и законосъобразна. Поддържа се довода, че ударът е бил предотвратим от момента, в който пострадалият е предприел прескачане на мантинелата и единствено субективните действия на подс. Т., са довели до невъзможността той да спре преди мястото на удара.

Защитата на подсъдимия в съдебно заседание пред настоящата инстанция поддържа жалбата, възпроизвеждайки обективираната в нея мотивация. След изслушване в съдебно заседание на вещите лица, участвали в състава на комплексната автотехническа и медицинска експертиза, се застъпва довод, че пешеходеца е бил видим като силует, в момента, в който е прескачал мантинелата и едва след като е преминал същата изцяло, е станал опасност за движението. Твърди се, че е налице неправомерно навлизане на пешеходеца на платното, което е било изненадващо за подсъдимия и същият поради това не е могъл да предотврати ПТП. Налице, според защитника е случайно деяние. Пледира присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан.

Подсъдимият И. А. Т. поддържа доводите изложени от защитника си и моли да бъде оправдан.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въз основа на събраните в първата и въззивната инстанция доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. А. Т. е правоспособен водач на моторно превозно 3 средство, като същия притежава свидетелство за управление на МПС за категория В, валидно до 04.02.2030г.

На 02.09.2020 г., около 06:00 часа, пострадалият Н. М. отишъл на работа в ресторант „Свети дух“ в гр. ***, където употребил неустановено количество алкохол и около 11,00 часа се намирал в средна степен на алкохолно опИ.е, изразена в наличие на 2,29 промила етилов алкохол в кръвта,установена от изготвена по делото СХЕ/ на л.44, том 1 от ДП/.

На същата дата, около 11:15 часа подсъдимият управлявал лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“ с peг. № ******** в гр. *** с посока на движение от ул. „Хаджи Д.“ към ул. „Китка“, като се движил със скорост около 51 км/ч. Автомобилът, управляван от подс. Т. бил технически изправен.

Времето било ясно, видимостта била добра, пътната настилка на платното за движение била суха, с покритие от дребнозърнест асфалт, без дупки и неравности. Улица „Искърско дефиле“ е предназначена за движение в двете посоки, с по една пътна лента за всяка посока, разделени една от друга с пътна маркировка м-1 и с широчина на всяка от тях 5,20 метра. Вдясно, считано по посока на движение на лекия автомобил, се намира метална еластична ограда/ мантинела/ с височина 0,75-0,80 м., а зад нея –затревена площ с храсти. Зад тази площ се намирала баластова призма на ЖП-линия. По цялата широчина на затревената площ в района имало пътека , а на отсрещната страна на пътя бил входа и изхода на заведение „Свети дух“.

В насрещната за движение пътна лента/ с оглед посоката на движение на л.а. „Тойота“/, се движил св. А. Р. с управлявания от него л.а. „Опел Астра“.

Зад автомобила на подсъдимия, се движили няколко други автомобила, един от които автомобил „Форд Фокус“, управляван от св. А. Н.. По същото време св. И. Е. паркирал управлявания от него автомобил „ Фолксваген Голф“ в близост до входа на заведението „Свети дух“ и намиращото се там магазинче за хранителни стоки.

Около 11:00 часа на 02.09.2020г. пострадалият М., излязъл от сграда в близост до жп-линиите и тръгнал в посока на ул.“Искърско дефиле“, като пресякъл жп-линията и се насочил към мантинелата на улицата. Придвижвал се с бързо, но без да тича и при придвижването си се разминал със свидетелката М. Я. М., с която се поздравили. Между жп-линията и мантинелата на пътя имало обрасло с храсти и дървета пространство. М.

4 пресякъл това пространство и предприел преминаване на мантинелата, с цел да пресече ул.“ Искърско дефиле“, в района на № 115. Този участък от пътя бил прав и без наклон. Пешеходецът М. прескочил мантинелата от дясно на пътя и предприел пресичане на платното за движение на улица „Искърско дефиле“ от дясно на ляво за посоката на движещият се в този момент автомобил „Тойота“, като изминал 3,2 м. от навлизането му върху платното, движейки се перпендикулярно на осевата линия на пътя. Водачът на лекия автомобил „Тойота“ не намалил скоростта и продължил да се движи в първоначалната посока. В резултат на това, между автомобила „Тойота“, управляван от подсъдимия Т. и пешеходеца М. настъпил удар, който бил по широчина на платното за движение на ул. „Искърско дефиле“ на около 3,2 метра вляво от десния бордюр по посока на движението на автомобила.

Ударът настъпил върху дясната пътна лента за посоката на движение на л.а.“Тойота“. Вследствие на удара, пешеходецът бил качен частично върху предния капак на автомобила, след това тялото му преминало вдясно от десния калник и достигнало предната дясна колонка на автомобила, която ударило с главата, след което било отхвърлено напред, прелетяло около 8,7 метра и се ударило в крайпътно дърво от дясно на пътя, паднало върху мантинелата, откъдето преминало към платното за движение и се установило там.

Подсъдимият спрял и се обадил на тел. 112. Свидетелят А. Р. също се притекъл на помощ, съблякъл тениската си и притискал с нея голямата открита рана в дясната хълбочна област на М., за да спре кръвотечението, докато дойде екип на спешна медицинска помощ. Няколко минути след подаването на сигнала на място пристигнали свидетелите д-р Н. Н. Т. и шофьорът на линейката свидетелят А. Л. Б.. Доктор Т. оказала първа помощ на Н. М., който бил в тежко състояние, но все още бил жив. С помощта на свидетеля Р. и съпругата на пострадалия, която междувременно пристигнала на мястото, М. бил качен на линейката и откаран в ИСУЛ, където била констатирана смъртта му.

В следствие на удара, пострадалия М. получил тежка съчетана травма, изразена морфологично в закрита черепно-мозъчна, закрита гръдна и травма на опорно-двигателния апарат. В резултат на тези травматични увреждания в пряка причинно-следствена връзка с тях настьпила смъртта на М., като 5 водеща роля в настъпването на смъртта има закритата черепно-мозъчна травма. Тези тръвми са констатирани при изготвената СМЕ на труп /л.37- 41 т.1 от ДП/, приета в хода на съдебното следствие пред първата инстанция.

От заключението на назначена и изготвена комплексна медицинска и автотехническа експертиза /л. 120-131, т.1 от ДП/ се установява, мястото на удара, скоростта на движение на автомобила в момента на удара - около 51 км/час, характера на настъпилите по автомобила деформации, както и опасната зона за спиране на автомобила за конкретните пътни условия при скорост около 51 км/ч. Приели са също, че отстоянието на л.а. „Тойота от мястото на удара до мястото, където се е намирал, когато пешеходеца е навлязъл върху платното за движение е при спокоен ход-34,00 м, при бърз ход25,90 м., при спокойно бягане 19,90 м. Вещите лица са изчислили, че отстоянието на л.а. „Тойота“ от мястото на удара до мястото, където се е намирал, когато пешеходеца е започнал да прескача мантинелата в дясно на пътя за движение е: при спокоен ход на пешеходеца - 62,34 метра, при бърз ход - 54,24 метра, при спокойно бягане - 48,24 метра. В резултат на тези изчисления са приели, че от техническа гледна точка водачът на процесния автомобил , движейки се със скорост 51 км/ч. е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП при всички варианти за движение на пешеходеца, за момента преди той да започне да прескача мантинелата. Но в момента, в който пешеходеца е навлязъл върху платното за движение, ударът вече е бил непредотвратим при всички възможни скорости на движение на пешеходеца — спокоен ход, бърз ход, спокойно бягане, тъй като и в трите случая от момента, в който пешеходецът е навлязъл върху платното за движение, се е намирал на отстояние от автомобила по-малко от опасната зона за спиране на последния.