Решение № 348 от 14.11.2019, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 348 гр. ВРАЦА, 14.11.2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в публично заседание н тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:Рената

Г.Мишонова- Хальова

Членове:Мария Аджемова

Иван Никифорски-мл.с. при участие на секретар като разгледа докладваното от съдия

Мишонова- Хальова въз. гр. дело N` 491 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид:

И.Р.И. ***,чрез особения си представител адв.М.Л. ***, е подал въззивна жалба срещу решение на РС гр.Враца от 07.06.2019г.,постановено по гр.д.№ 5279/2018г,в частта,в която е уважен предявения против въззивника установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, за установяване по отношение на страните,че въззивникът дължи на въззиваемия цедирано вземане по договор за паричен заем от 30.06.2017г.,за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4405/2018г.по описа на РС Враца.

Поддържа се във въззивната жалба,че решението в обжалваните му части е необосновано и неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Твърди се ,че не било налице валидно уведомяване на длъжника за извършената цесия. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на предявения против въззивника иск в уважената му част.

Ответникът "Агенция за събиране на вземания"ЕАД гр.София с писмения си отговор на въззивната жалба я оспорва.Моли първоинстанционното решение в атакуваната му част да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна и процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК от страна в процесаимаща право и интерес от обжалване и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява частично о с н о в а т е л н а.

"Агенция за събиране на вземания”ЕАД,гр.София пред ВРсъд е предявила против И.Р.И. ***, иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 и чл.124 от ГПК.

Поддържа се в исковата молба,че на 02.02.2018 г. било подписано приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.01.2013 г.,сключен между ”Вива кредит”ООД и ищеца,по силата на който вземането на ”Вива кредит”ООД по договор за паричен заем №53672116/29.06.2017 г,. било прехвърлено на ищеца,ведно с всички привилегии и обезпечения.”Вива кредит”ООД било упълномощило ищецът от негово име и за своя сметка да уведоми длъжниците за цесията.До ответника било изпратено писмо,ведно с покана за доброволно изпълнение,чрез ”Български пощи”.Писмото било върнато в цялост,с отбелязване,че пратката не била потърсена.На 21.12.2018 г. ищецът бил изпратил второ писмо до длъжника,отново върнато в цялост. С исковата молба се представя копие от уведомлението за извършената цесия,ведно с покана за доброволно изпълнение,за връчване на ответника.

Според изложеното в исковата молба договорът за паричен заем бил сключен на основание предложение,направено от заемателя,предварително представен от него Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договорите за паричен заем VivaPlanPlus14.На основание сключения договор,заемодателят предал на заемателя сума в размер на 500 лв.,която сума заемателят следвало да върне ведно с договорна лихва в размер на 51,50 лв.,на 5 равни месечни вноски от по 110,30лв всяка,считано от 30.07.2017 г. до 27.11.2017 г.

Според изложеното в исковата молба И.И. се бил задължил да заплати и такси разходи при забава на плащането в размер на 175 лв и еднократна сума от 70 лв разходи за събиране на вземания при забава на плащането на която и да е вноска с повече от 57 дни.Също така И. се задължил да осигури един поръчител при определени условия в договора , а при неосигуряване на такъв - неустойка в размер на 146,55 лв.

С договора И. се задължил да заплаща и лихва за забава в периода 31.07.2017 г до датата на подаване ИМ в размер на 31,85 лв.

Твърди се ,че по договора,ответникът не бил платил задължението си по отпуснатия паричен заем,въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението.За задълженията ищецът бил подал заявление по чл.410 от ГПК,било образувано ч.гр. дело №4108/2018 г. на ВРС, ответникът не бил открит,което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира съда с настоящия иск.

В срока по чл.131 от ГПК,от назначения на основание чл.47 от ГПК особен представител на ответника адв.М.Л. *** е постъпил отговор,с който се оспорва иска,като неоснователен и недоказан.Поддържа се,че ответникът не бил надлежно уведомен за цесията до предявяването на иска.При представляването на ответника от особен представител връчването на уведомлението заедно с исковата молба нямало твърдения от ищеца ефект.Поддържа се също,че клаузата за неустойка била нищожна,като противоречаща на закона и добрите нрави и излизаща извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.Клаузите за такси също били нищожни,като неравноправни.В попълненото от ответника заявление не бил посочен размер на таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит,следователно не е имало индивидуална уговорка,съгласно изискванията на ЗЗП. Клаузата заобикаляла закона и накърнявала правата на ответника и доколкото била фиксирана в размер на почти половината от заемната сума.Отделно,ищецът не бил ангажирал доказателства за реално експресно разглеждане на искането,както и за сторени разходи.

Безспорно е,че на 03.10.2018 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за посочените в него суми.Заявлението е уважено.Исканата заповед№26758 е била издадена на 05.10.2018 г.и е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,за което ищецът е уведомен видно от приложеното ч.гр. дело №4108/2018 г. по описа на ВРС.

Установено е от представеното по делото предложение за сключване на договор за паричен заем,че на 30.06.2017 г. ответникът-настоящ въззивник е кандидатствал пред ”Вива Кредит”ООД гр.София за отпускане на потребителски кредит в размер на 500 лв.,със срок на погасяване-5 равни месечни вноски от по 110,30лв всяка,считано от 30.07.2017 г. до 27.11.2017 г.Ответникът И.И. се е задължил да заплати и такси разходи при забава на плащането в размер на 175 лв и еднократна сума от 70 лв разходи за събиране на вземания при забава на плащането на която и да е вноска с повече от 57 дни.Също така И. се задължил да осигури един поръчител при определени условия в договора , а при неосигуряване на такъв - неустойка в размер на 146,55 лв.

С договора И. се задължил да заплаща и лихва за забава в периода 31.07.2017 г до датата на подаване ИМ в размер на 31,85 лв. е заявил и желание за експресно разглеждане на заявката срещу допълнителна такса, както и фиксиран годишен лихвен процент 40.31% и с ГПР 49.34%.Дължимата сума по кредита е в общ размер на 844,60 лв.

Видно от представените рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.01.2013 г. и приложение №1/04.12.2017 г. към договора,вземането на ”Вива кредит”ООД по договора с ответника е било прехвърлено на ищеца,ведно с всички привилегии и обезпечения,като,”Вива кредит”ООД е упълномощило ищецът от негово име и за своя сметка да уведоми длъжниците за цесията.

От представените уведомителни писма от 07.02.2017 г. и от 21.12.2018 г. и известия за доставяне /обратни разписки към писмата,ищецът е направил опит да уведоми ответника за цесията и да го покани да изпълни доброволно,но същият не е бил открит на адреса.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявения иск за частично основателен и го уважил частично за сумата 500 лв. – дължима главница , договорна лихва от 51,50 лв,лихва за забава от 31,85 лв и 146,55 лв неустойка за периода 30.07.2017-27.11.2017 като в останалата част го отхвърлил, като неоснователен и недоказан,приемайки,че клаузите касаещи тези суми са нищожни като накърняващи добрите нрави и неравноправни.В тази му отхвърлителната част решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила,поради което настоящият състав не коментира изводите на районния съд в тази му част.

В уважената част за главница и договорна лихва по договора за заем първоинстанционният съд е приел,че е налице валидно облигационно правоотношение между ответника-въззивник и „Вива кредит” ООД гр.София по силата на сключения договор за кредит,че кредитодателят е изпълнил задълженията си по договора като е превел по сметка на въззивника уговорената сума в размер на 500 лв.,а последният не е изпълнил задълженията си,като не е погасил и върнал в уговорените срокове получената в заем сума.Приел е също,че въззиваемият е встъпил валидно в правата на кредитора,по силата на сключения договор за цесия,за който е уведомен с връчване на препис от исковата молба с уведомлението на особения представител на въззивника.

Въззивната инстанция възприема фактическите и правни изводи на първата в тази им част и намира,че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на районния съд.

Претенцията на ищеца почива на неизпълнение по договор за паричен заем вид потребителски заем.Установено е ,както се изложи наличието на договор за заем,усвояването му, просрочието на вноските и неизпълнението от страна въззивника.

Настоящият състав възприема и становището на районния съд,че ищецът е встъпил валидно в правата на кредитора по договора с ответника.Налице е договор за цесия,с който вземането на кредитора по процесния договор за кредит се прехвърля на въззиваемия-ищец.Действително преди подаване на заявлението и установителния иск въззивникът-длъжник не е бил уведомен за цесията,но същият се смята уведомен за прехвърляне на вземането с връчването на препис от исковата молба на особения представител на длъжника.Практиката относно това дали връчването на съобщение за цесия на особения представител на длъжника произвежда действие по отношение на последния е противоречива,но настоящият състав споделя становището,че връчването на съобщението на особения представител произвежда действие по отношение на длъжника.Смисълът на разп.на чл.99 ал.4 ЗЗД е да се избегне двойно плащане от страна на длъжника,а твърдения в такава насока по делото не се навеждат,не са налице и доказателства в тази насока.

Основателни са доводите на ответника по въззивната жалба,че въззивникът не може да черпи права от собственото си виновно поведение,свързано с нарушаване нормите на чл.94 ал.1 и чл.99 ал.1 ЗГР.

С оглед изложеното предявеният установителен иск за вземането за неизплатената главница и договорна лихва по договора за кредит,цедирано на въззиваемия се явява основателен и като такъв следва да се уважи.

Въззивният състав счита, че неправилно първоинстанционният съдия е приел дължимостта на неустойка от 146,55 лв, която е свързана с неосигуряването от И. на поръчител в 3 дневен срок при определени условия. Тази клауза е недопустимо неравноправно третиране на икономически слаби участници в оборота и използване на недостига на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг,в нарушение на принципите на справедливостта и на добросъвестността в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване.Клаузата е уговорена по начин,че да е трудно изпълнима,което е съзнавано и явно целено от кредитора,показателно за което е уговаряне изплащането й заедно с вноските.Тъй като съдът следва да следи служебно за неравноправните клаузи, ВОС приема ,че в тази част за присъдена неустойка решението на ВРСъд е незаконосъобразно .

По отношение лихвата за забава тя е дължима, тъй като И. не е погасил нито една вноска от отпуснатия му потребителски заем.

Като е стигнал до същите правни изводи , освен за неустойката ,първоинстанционният съд е постановил правилно решение,което следва да бъде потвърдено.Въззивната жалба се явява частично основателна само в частта за присъдената неустойка от 146,55 лв.Решението в тази част следва да бъде отменено и постановено друго с отхвърлителен диспозитив.