Решение № 1530 от 30.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 16741/2025
- Вид
- Решение № 1530
- Подписан
- 30.04.2026
- В сила
- 27.05.2026
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА НЯГОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- § 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.165, ал.2, т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5, изр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.33 · Закон за движението по пътищата
- §6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.65 · Закон за движението по пътищата
- чл.32, ал.2, т.1 · Закон за измерванията
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1530 гр. ***, 30.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110216741 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 11027828 издаден от СДВР на Д. Н. А., с ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл. чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се оспорва възможността за използване на мобилно техническо средство за установяване на нарушението, като в допълнение се изтъква, че в електронния фиш липсват данни за самото техническо средство, неговата годност и позициониране, както и не са попълнени документите във връзка с експлоатацията му. На следващо място се излагат доводи за неяснота относно нарушената законова разпоредба, като се твърди, че в електронния фиш е описано нарушение на въведена с пътен знак В26 максимална скорост на движение в населено място, както и за неточно посочване на санкционната разпоредба, доколкото нормата на чл.182, ал.4 ЗДвП не е норма съдържаща състав на нарушение, а определя повисоко наказание, за което обаче е необходимо да се посочи санкционната норма, на чиято база се определя, което в настоящия случай не е сторено. В заключение пък се изтъква, че доколкото не е установено обжалваният електронен фиш да е връчен по някой от предвидените в чл.58 ЗАНН начини, то това е самостоятелно основание за неговата отмяна.
Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР, редовно призовани, не изпращат представител. По делото са депозирани писмени бележки, в които се излагат общи съображения за материална и процесуална законосъобразност на атакувания електронен фиш, като се акцентира върху обществената опасност на нарушенията на ограниченията в 1 скоростта на движение. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д. Н. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.***, ж.к."Експериментален" № 42, ет.7, ап.143 правоспособен водач на МПС.
На 01.07.2025г. в 15:15 часа в гр.***, по бул. „***“, лек автомобил марка „Ауди“, модел „КУ 7“ с регистрационен номер ***, собственост на жалбоподателя Д. А., се движел в посока от ул.“Самара“ към бул.“Околовръстен път“. По същото време на бул. „***“ в района на блок № 602, от патрул на ОПП-СДВР бил осъществяван контрол за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел CORDON M2, с номер на устройството MD1192. Системата била въведена в експлоатация от служител на ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 14.10 до 16.00 часа на 01.07.2025г., съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Видно от същият последното е работело в стационарен режим, с посока на движение "приближаващ".
При преминаване на посочения автомобил в района на контрол, била отчетена скорост на движение от 71 км/ч, след отчитане на допустимото отклонението от 3 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, в рамките на населените места, при липса на допълнително въведени с нарочен пътен знак В26, ограничения. Скоростта на движение била установена с посоченото по-горе техническо средство чрез изготвяне на фотоснимка, отразяваща, дата, точен час, адрес и географски координати, както и скорост и самото превозно средство, в частност регистрационния номер на същото.
Въз основа на тези данни на основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя А. в качеството й на вписан ползвател на превозното средство с рег. № *** бил издаден атакувания Електронен фиш серия К № 11027828.
Видно от приложените писмени доказателства спрямо жалбоподателя Д. А. за същото деяние- нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП е издаден и друг Електронен фиш, а именно- серия К, № 8461034 на СДВР, като същият е заплатен, респективно е влязъл в сила, а като дата на влизане в сила е отбелязана 02.10.2024г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – Електронен фиш серия К № 11027828, Електронен фиш серия К, № 8461034, справка за регистрация и собственост на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 01.07.2025г., Протокол от проверка № 101-СГ-ИСИС/18.07.2024г., Удостоверение за одобрен тип техническо средство и справка от електронния регистър на БИМ за вписан тип средство за измерване, Ежедневна форма на отчет, справка от АИС-АНД, Справка картон на водача за жалбоподателя Д. Н. А., Справка от СО, дирекция „Управление и анализ на трафика“ относно организацията на движението и поставените пътни знаци на бул.“***“, с приложена към същата схема, веществени доказателствени средства –фотоснимка, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, дигитална снимка на техническото средство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
2
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, предвид допълнително представените доказателства за датата на изпращане, с оглед, на което е допустима, като разгледана по същество, налага изменение на атакувания санкционен акт по изложените по-долу съображения.
На първо място, съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани със съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът не споделя изложените в жалбата оплаквания за непълнота в съдържанието на ЕФ, като макар и схематично описанието на нарушението съдържа всички обстоятелства от значение за отговорността- място, време, изпълнително деяние и неговите обективни характеристики, включително данните за скоростта и техническото средство, с което е установена, като обемът на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да разбере административното обвинение. Тук е мястото да се отбележи, че в съдържанието на ЕФ, еднозначно е посочена приетата за установена стойност на движение, срещу който именно факт се защитава жалбоподателя, а при съпоставка с наличните по делото доказателства е видно, че отразената стойност е след приспадане на толеранса от 3 км/ч.
Предвид на това от една страна административното обвинение е недвусмислено и правото на защита гарантирано, а от друга са спазени правилата за определяне на наказуемата скорост. Следа да се посочи, че на изготвената от техническото средство снимка, превозното средство на жалбоподателката е в центъра на кадъра, липсват други такива, с което не оставя съмнение, че именно същото се е движило с измерената от АТСС скорост.
Съгласно легалната дефиниция на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната система или неговата длъжност. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае именно процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението, доколкото абсурдно е да се твърди, че което и да е нарушение е извършено в отсъствието на нарушителя, като видно от текста на нормата именно процесът по издаване на ЕФ не включва участие на нарушителя или контролен орган. (изрично в този смисъл Решение № 3845 от 10.06.2022г. по адм.д.
2762/2022г., Решение № 3840 от 10.06.2022г. по адм.д. № 275682022г. по описа на АССГ). С оглед на изложеното не могат да бъдат споделени оплакванията за процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, свързани с неговото съдържание.
Най-сетне макар от страна на наказващата администрация да не са представени доказателства за връчване на атакувания електронен фиш, то видно от факта на настоящото производство същият е достигнал до своя адресат- жалбоподателката А., като тя надлежно е реализирала и правото си на жалба. Моментът на връване би имал значение единствено за 3 допустимостта на жалбата, като в настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да удостовери момента на връчване, то и жалбата е приета за подадена в рамките на преклузивния срок. Нито редът за връчване, нито неговото удостоверяване са свързани със законосъобразността на самия електронен фиш, предвид, на което няма как да бъдат преценявани като основания за отмяна на същия.
На следващо място правилно е определен субекта на отговорността, като видно от приложената справка за регистрация и собственост МПС с рег. № ***, същото е собственост именно жалбоподателя Д. А., поради което и при спазване на правилото на чл.189, ал.5, вр чл.188, ал.1 ЗДвП, електронния фиш е издаде именно срещу нея. Същият е връчен на санкционираното лице, видно от прилагането му към жалбата, респективно не е ограничено правото на защита, нито пък възможността по чл.189, ал.5, изр.2 ЗДвП да посочи друго лице като водач на автомобила. От друга страна, доколкото съгласно изричната разпоредба на чл.188, ал.1 ЗДвП собственикът отговаря за извършеното с него нарушение, то на същата следва да са известни лицата, които са управлявали МПС на конкретна дата, а от друга страна липсва нормативно изискване записите изготвяни от АТСС, използвани за контрол на трафика да позволяват лицева идентификация на водача на ППС. Следва да се посочи, че нито ЗДвП, нито пък ЗАНН предвиждат ведно със санкционния акт на нарушителя да се връчват каквито и да е други документи, нито пък участие на нарушителя в процедурата по генериране на електронния фиш, поради което ограничение в правото на защита на жалбоподателя в тази връзка не се констатира.
На следващо място съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на жалбоподателя процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН и НП по правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към момента на деянието. Нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, предвижда че “при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.