Решение № 245 от 27.05.2022, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Дупница, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20211510101966 по описа за 2021 година

АТ. ТР. К., ЕГН: **********, е предявила срещу Р. ЯНК. Ч., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Ищцата твърди, че е собственик на 1/4 идеална част от парцел ІХ-3602, кв. 270 по плана на гр. Дупница, с площ от 377 кв. м., който парцел, съгласно КККР, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, представлява Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Дупница, общ. Дупница, област Кюстендил, с адрес на поземления имот: ***, с площ от 406 кв.м., трайно предназначение:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 3602, квартал 270, парцел IX, при съседи:

ПИ с идент. № ***; ПИ с идент. ***; ПИ с идент. № ***; ПИ с идент. № ***; ПИ с идент. № ***, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор номер ***, със застроена площ от 50 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификационен номер ***, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда.

Твърди, че правото й на собственост произтича от сключен между нея-като купувач и Я. В. Ч.-като продавач, договор за покупко-продажба на описания по-горе имот, обективиран в Нотариален акт № 104, том І, рег. № 959, дело № 153/24.11.1998г. по описа на нотариус С. С., с рег. № 293, район на д-вие ДРС. Твърди, че от датата на сключване на договора за покупко-продажба упражнява владение върху построената в поземления имот сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи 1, 1 предназначение: промишлена сграда, както и правото си на собственост върху описаните недвижими имоти чрез своята майка АНК. ХР. Ч.-техен държател.

С оглед изложеното, ищцата иска съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на гореописаните имоти, на основание покупко-продажба, а при условията на евентуалност-на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, за 1/4 ид.ч. от поземления имот и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 50 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, както и на основание изтекла в нейна полза придобивна давност-за построената в поземления имот сграда с идентификационен номер ***, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, която изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Ответницата твърди, че е собственик на описания в исковата молба имот на основание Протокол за съдебна делба по гр.д.№ 1243/1996г. по описа на РС-Дупница, съгласно който баща й Я. В. Ч. е имал учредено пожизнено право на ползване върху същия имот, в който е живял със съпругата си А.Ч..

След смъртта на баща си Я. Ч. (починал на 28.08.2018г.), ответницата поканила с нотариална покана А.Ч. да напусне имота и след нейния отказ предявила иск по чл. 108 от ЗС, по който било образувано гр.д.№ 802/2019г. по описа на РС-Дупница. С решение от 10.12.2019г. по гр.д.№ 802/2019г. на РС-Дупница бил уважен предявеният ревандикационен иск, като било признато за установено по отношение на АНК. ХР. Ч., че Р. ЯНК. Ч.

(ответница в настоящия процес) е собственик на процесния имот и е осъдена Ч. да й предаде владението върху същия. Ответницата твърди, че понеже Я. Ч. никога не е бил собственик на процесния имот, не би могъл да прехвърли върху А.К. собствеността върху същия.

Ответницата оспорва и предявеното в условията на евентуалност основание придобивна давност. Твърди, че ищцата никога не е владяла процесния имот. В него са живели бащата на ответницата Я. Ч., на основание учреденото му от Р.Ч. право на ползване, и неговата съпруга А.Ч.. След смъртта на баща си ответницата поканила А.Ч. да напусне имота и след нейния отказ предявила срещу нея ревандикационен иск, прекъсващ давността.

Отделно от това, ищцата никога не е манифестирала пред ответницата владение върху имота. С оглед изложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото доказателства, че Я. В. Ч., ЕГН: **********, е починал на 28.08.2018г., за което е съставен акт за смърт № 0392/28.08.2018г. в гр. Дупница, като след смъртта си е оставил следните наследници по закон: АНК. ХР. Ч.-съпруга, Р. ЯНК. Ч.-дъщеря и В. Я.ва И.-дъщеря. Не е спорно, че Я. В. Ч. и АНК. ХР. Ч. са сключили граждански брак на 08.08.1998г., за който е съставен акт за граждански брак № 157/08.08.1998г. Не е спорно между страните и че АНК. ХР. Ч. е майка 2 на ищцата АТ. ТР. К., ЕГН: **********.

Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по покупко-продажба с № 130, том Х, дело № 3901/28.05.1975г. по описа на РС-Станке Димитров (понастоящем гр. Дупница), Я. В. Ч. е признат за собственик „по покупко-продажба и давностно владение“ на „жилищна сграда от етаж и мазета, застроена върху 50 кв.м., ведно с една четвърт от дворно място върху което е застроена жилищната сграда, съставляващо парцел Х (десети), пл. № 5179, в кв. 18 по плана на гр. Станке Димитров, с урегулирано пространство от 377 кв. м.“.

Видно от приетата като доказателство по делото справка с изх. № 94-Н-228(1)/09.05.2022г. от общ. Дупница, както и от Удостоверение за наследници на Д. Б. Ч., ЕГН:

**********, починала на 21.05.1982г., акт за смърт № 671/22.05.1982г., съставен в гр.

София, Я. Ч. и Д. Б. С. са сключили граждански брак на 19.04.1966г., който е прекратен с развод по силата на решение № 95/30.03.1967г. по гр.д.№1039/1966г. на РС-Станке Димитров. На 19.03.1970г. двамата повторно сключват граждански брак, за който е съставен Акт за граждански брак № 98/19.03.1970г.

Видно от приетия като доказателство по делото Протокол от проведено на 22.11.1996г. съдебно заседание по гр.д. № 1243/1996г. по описа на РС-Дупница, съдът е одобрил постигнатата между ответницата Р. ЯНК. Ч., сестра й В. Я.ва И. и баща й Я. В. Ч. съдебна спогодба, съгласно която съделителката Р. ЯНК. Ч. получава в дял и става изключителен собственик на процесния недвижим имот, допуснат до делба между тях с решение по същото дело, като вместо дял съделителката В. Я.ва И. е получила за уравнение на дела си от Р.Ч. сума в размер на 8000.00 лв., а вместо дял в имот, на съделителят Я. В. Ч. е учредено пожизнено правото на ползване върху процесния имот и е получил за уравнение на дела си от Р.Ч. сума в размер на 15 000.00 лв.

Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 104, том І, рег. № 959, дело № 153/24.02.1998г. по описа на нотариус С. С., с район на действие ДРС, Я. В. Ч. е продал на АТ. ТР. К. процесния недвижим имот, като е запазил за себе си и за съпругата си АНК. ХР. Ч. правото на ползване върху същия.

Видно от приетата като доказателство по делото нотариална покана от 29.10.2018г., ответницата е поканила А.Ч.-майка на ищцата да й предаде процесния недвижим имот в тридневен срок от получаване на поканата или да й заплаща месечен наем в размер на 300.00 лв. Поканата е получена лично от А.Ч. на 03.12.2018г.

С доклада по делото съдът е обявил на страните, че му е служебно известно гр.д.№ 802/2019г. на РС-Дупница и постановеното по него решение от 10.12.2019г. (влязло в сила на 09.03.2021г.), с което е признато за установено по отношение на АНК. ХР. Ч., че Р. ЯНК.

Ч. е собственик на процесния недвижим имот и е осъдена А.Ч. да предаде на Р.Ч. владението върху същия.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Ц. Илиева И., Б. В. Ч. и Б. В. Ш..

3

Доведените от ищцата свидетели Ц. И. и Б. Ш. дават показания, че познават ищцата и Я. Ч. от много години, а свидетелката И. редовно им е ходила на гости в къщата, в която са живели Я. Ч., съпругата му А. и нейната дъщеря А.К.. Според свидетелите къщата била на Я., който, след като се оженил за А., „прехвърлил“ имота на дъщеря й А., която имал като своя дъщеря. Я. Ч. е споделял на свидетелката И., че дъщеря му Р. знае, че къщата е прехвърлена на А.К., но дъщерите на Я. не поддържали отношения с него, защото били против брака му с А.Ч.. Свидетелите дава показания, че ищцата редовно е посещавала къщата и е живяла там предимно през зимата, въпреки, че си има друг дом. В момента в къщата живее майката на ищцата-А.Ч.. Двете са извършвали ремонтни работи в имота.

Свидетелят Б. Ч.-брат на починалия Я. Ч., респ. чичо на ответницата, дава показания, че къщата, в която е живял брат му Я., заедно със съпругата си А., е била собственост на родителите на Я. и свидетеля (бабата и дядото на Р. и В.), които го „преписали“ на Я. и на предишната му съпруга Д.. Впоследствие е имало дело за делба, при което имотът е станал собственост на Р.Ч., но тя го предоставила за ползване на баща си. Свидетелят е категоричен, че освен Я. Ч. и съпругата му А., никой не е живял в процесната къща, в това число и ищцата, която си имала друго жилище. След смъртта на Я. Ч., дъщеря му Р. поканила съпругата му А. да напусне къщата, а при отказа й предявила срещу нея иск, който бил уважен.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага следните правни изводи:

Целта на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика. В случая предявеният иск е допустим, тъй като между страните е налице спор относно собствеността върху процесния имот.

С решение от 10.12.2019г. (влязло в сила на 09.03.2021г.), постановено по гр.д.№ 802/2019г. на РС-Дупница, е признато за установено по отношение на АНК. ХР. Ч., че Р.

ЯНК. Ч. е собственик на процесния недвижим имот и е осъдена А.Ч. да предаде на Р.Ч. владението върху същия. Това решение, обаче, не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на ищцата по настоящия иск АТ. ТР. К., която се легитимира като собственик на процесния имот на основание Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 104, том І, рег. № 959, дело № 153/24.02.1998г. по описа на нотариус С. С., с район на действие ДРС.

Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по покупко-продажба с № 130, том Х, дело № 3901/28.05.1975г. по описа на РС-Станке Димитров, Я. В. Ч. е станал собственик на процесния недвижим имот, който е придобил по време на брака му с Д. Б. Ч. (починала на 21.05.1982г.) майка на ответницата Р.Ч., който брак е сключен на 19.03.1970г., видно от приетата като 4 доказателство по делото справка от общ. Дупница, както и от Удостоверение за наследници.

След смъртта на Д. Б. Ч., съсобственици на процесния имот са били Я. Ч. и двете му дъщери Р.Ч. и В. И..

По силата на постигнатата между Р.Ч., В. И. и Я. Ч. и одобрена от съда спогодба по гр.д. № 1243/1996г. по описа на РС-Дупница, Р.Ч. е придобила в изключителна собственост процесния недвижим имот, предмет на делба по същото дело, като е учредила в полза на баща си пожизнено право на ползване върху същия, както и му е заплатила за уравнение на дела сума в размер на 15 000 лв., .а на сестра си В. И. е заплатила сумата от 8000.00 лв. за уравняване на дела й. Със смъртта на Я. Ч. през 2018г., правото му на ползване върху имота се е прекратило, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗС.