Решение № 1691 от 04.04.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1691 гр. София, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20211100515456 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20169983 от 10.08.2021 г., постановено по гр. дело № 37305/2019 г. по описа на СРС, 64-ти състав, е отхвърлен предявения от М. Х. Д. срещу И. К. К. инцидентен установителен иск с правно основание чл. 576 ГПК, във вр. чл. 46, ал. 1 ЗННД и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за продажба на ид. част от недвижим имот от 28.03.2008г., обективиран в нотариален акт №1, том II, рег. № 4564, дело № 189/2008г.

Със същото решение е допуснато извършването на делба на апартамент №29, находящ се в гр. София, район „*******, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизи със застроена площ от 54, 58 кв.м. при съседи съгласно акт за собственост – ап. №28, паркинг, улица, коридор, ап. №30 и паркинг, заедно с избено помещение №29 с полезна площ от 4,09 кв.м., заедно с 1,042 % ид.ч. от общите части на сградата и от кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18-15/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ имот с идентификатор ***, между И. К. К. и М. Х. Д., при равни квоти - по ½ ид.ч. за всеки един от съделителите.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца по насрещния иск - М. Х. Д., чрез процесуалния си представител – адв. С. В., с надлежно учредена по делото представителна власт, с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени 1 процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила, тъй като при разпределяне на доказателствената тежест в доклада по делото е посочил, че в тежест на ответницата по инцидентния установителен иск е да докаже, че при изповядване на процесната сделка нотариусът не е присъствал в нотариалната кантора. Същото обстоятелство не било доказано в хода на процеса, като в последствие в мотивите на решението е съдът бил посочил, че същото е следвало да бъде доказано от ищеца по установителния иск. Сочи, че в нарушение на материалния закон съдът е приел, че са били налице предпоставките за надлежно заместване на нотариуса от помощник-нотариуса, тъй като по делото липсвала заповед за упълномощаването му, както и не били налице доказателства, че нотариусът е отсъствал от кантората на посочената дата.

Посочва, че в хода на производството не е доказано, че е спазен предвидения в закона ред за унищожаване на нотариалния регистър. Твърди, че с оглед на неизпълнението на задължението да бъде представен регистъра за дата 28.03.2008г. за извършените нотариални удостоверявания за, съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК и да приеме за доказан твърдения факт за липса на отсъствие на нотариуса от кантората при изповядване на сделката. Сочи още, че съдът неправилно не е взел предвид обстоятелството, че ответницата по установителния иск не е доказала извършването на плащане на посочената в нотариалния акт цена, поради което и договорът за покупко-продажба бил нищожен. Моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което инцидентният установителен иск да бъде уважен, в резултат на което искът за делба да бъде отхвърлен.

Претендира разноски в производството пред СГС и СРС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия съделител - И. К. К.. В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. П., с надлежно учредена представителна власт по делото, взема становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като жалбоподателят е освободен по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на държавна такса , поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Настоящата съдебна инстанция намира въззивната жалба за неоснователна и напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:

С оглед на оплакването за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, настоящият състав приема, че при изготвянето на доклада по чл. 146 ГПК в действителност 2

СРС е допуснал такова, тъй като поначало при предявяване на установителен на иск за прогласяване на нищожност на правна сделка в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдяното основание, което да е довело до нищожност на сделката и което да обоснове уважаване на предявения иск. При разпределянето на доказателствената тежест по предявения инцидентен установителен иск съдът неправилно е посочил, че в тежест на ответника по него е доказването на факта, че при изповядване на процесната сделка за продажба на ½ ид.ч. от недвижимия имот нотариусът не е присъствал в нотариалната кантора, тъй като същото обстоятелство е в тежест на ищеца по предявения установителен иск и следва да бъде доказано от него при условията на пълно и главно доказване. Въпреки това допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено, тъй не е повлияло на крайния изход на спора. Този извод следва да бъде направен при съобразяване на обстоятелството, че ищецът по установителния иск в хода на производството пред въззивната инстанция не е направил доказателствени искания и не е представил относими доказателства за наличие на твърдяното от него основание за нищожност на сключения договор за покупко-продажба, които да обосноват уважаване на предявения иск /каквато възможност за предоставяне на доказателства изрично е предвидена съгласно т. 2 на ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г., ВКС, ОСГТК/. Поради което и наведеното оплакване, макар и да се явява основателно с оглед на допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила при изготвянето на доклада по чл. 146 ГПК и разпределяне на доказателствената тежест, същото не е съществено и като такова не е довело до неправилност на постановеното решение. В тази връзка следва да се отбележи, че по правило помощник-нотариусът притежава ограничена компетентност, дефинирана в чл.

40, ал. 1 ЗННД. Той извършва нотариални действия съгласно указанията на нотариуса, с изключение на актове с предмет вещни права върху недвижими имоти, актове за нотариални завещания или отмяната им, както и актове, с които се учредяват или заличават ипотеки.

При определени условия помощник-нотариусът може да придобие пълна компетентност, която му дава възможност да извършва и посочените по-горе нотариални действия.

Условията за придобиване на пълна компетентност са посочени в чл. 46, ал. 1 ЗННД - да има изискуемия стаж по чл. 8, ал. 1, т. 3 ЗННД и да е положил изпит, като второто условие е детайлизирано в чл. 46, ал. 2-ал. 7 ЗННД и в Наредба № 2 от 18.06.2003 г. за условията и реда за провеждане на изпита за помощник-нотариуси по заместване. С оглед на направеното искане в първоинстанционното производство за представяне на Общия регистър за нотариални удостоверявания за дата 28.03.2008г. на основание чл. 192 ГПК нотариус В.М., рег. № *** е предоставил информация, съгласно която регистърът за процесната дата е бил унищожен на основание Наредба №32 от 29.01.1997г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, издадена от министъра на правосъдието.

Същото обстоятелство се потвърждава и от представената по делото Заповед №1/07.01.2021г., от която е видно, че е открита процедура по унищожаване на нотариални дела с изтекъл срок на съхранение, сред които е посочен и регистъра от 2008г. Доколкото спазването на предвидения в закона ред за унищожаване на нотариални регистри не е предмет на исковото производство, то и съдът не дължи произнасяне по отношение на 3 неговата редовност, а единствено следва да съобрази значението, което има същото за настоящото производство с оглед на предмета на спора.

Искането да бъде предоставен регистъра на нотариуса от процесната дата от 2008г. е било направено от ищеца по установителния иск с оглед на доказване на твърдения от него факт, а именно, че в деня на изповядване на сделката нотариусът е извършвал други нотариални удостоверявания, поради което и не е било налице основание за заместването му от помощник-нотариуса. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че по начало това обстоятелство само по себе си се явява ирелевантно по отношение на редовността на заместването от помощник-нотариуса и действителността на изповяданата от него сделка.

Това е така, тъй като условие за упражняване на пълната компетентност на помощникнотариуса е отсъствието на нотариуса /чл. 46, ал. 1 ЗННД/, като законът не дефинира продължителността и причините за отсъствието. Като се има предвид изискването за непрекъснатост на дейността на нотариалната кантора - чл. 27 ЗННД, вр. чл. 27 и чл. 28 от Наредба №32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, следва да се приеме, че в срока на заместване по чл. 46, ал. 2 ЗННД всяко отсъствие на нотариуса от кантората дава възможност на помощник-нотариуса да действа при условията на заместване, като извършва всички действия от компетентността на нотариуса.

Затова понятието "отсъствие", с което си служи чл. 46, ал. 1 ЗННД, следва да се приеме за абсолютно определено, като се прилага буквалното тълкуване на това понятие, т.е. всяко отсъствие на нотариуса в срока за заместване, независимо от причините и продължителността му /в този смисъл е и споделяната от настоящия състав практика обективирана в Решение №150 от 02.11.2018 Г. по гр. д. №3877/2017 Г., Г. К., І г. о. на ВКС/.

Не следва да бъде споделен и довода на въззивника, съгласно който непредоставянето на регистъра на нотариуса за дата 28.03.2008г. следвало да бъде преценено при съобразяване на правилото на чл. 161 ГПК. Разпоредбата на чл. 161 ГПК се отнася до случаите, в които страна по спора с поведението си създава пречки за събиране на допуснати доказателства, каквато хипотеза не е налице в конкретния случай, тъй непредоставянето на регистъра се дължи на обективни причини, независещи и стоящи извън волята на насрещната по спора страна.

Тъй като страната, която в съдебния процес оспорва наличието на предпоставките на чл. 46, ал. 1 ЗННД за възникване на пълната компетентност на помощник-нотариуса, следва да докаже, че не са били налице, в частност, че помощник- нотариусът е извършил въпросното нотариално действие в присъствие на нотариуса, каквото в конкретния случай доказване не е проведено, то настоящият състав достига до извод, че не е налице основание по чл. 576 ГПК, във вр. чл. 46, ал. 1 ЗННД, което да обоснове нищожност на договора за покупко-продажба от 28.03.2008г по отношение на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.

Настоящият състав намира за неоснователно и оплакването за неправилност на постановеното решение, поради липса на доказване на факта за липса на извършено заплащане на продажната цена по сключения договор за покупко-продажба от страна на ответницата по инцидентния установителен иск. Неплащането на продажната цена като 4 задължение вменено на купувача на основание чл. 183, ал. 1 ЗЗД не рефлектира на действителността на сключения договор и не е предпоставка за вещно-прехвърлителния ефект, който настъпва по силата на сключването на договора. Липсата на извършено плащане от страна на купувача е основание за ангажиране на договорната му отговорност или за разваляне на процесния договор при наличие на необходимите предпоставки за упражняване на потестативното право на разваляне на договора. Ирелевантно с оглед на предмета на спора и обхвата на въззивната проверка се явява и обстоятелството дали плащането е извършено при спазване на предвидения в закона ред по чл. 25, ал. 10 ЗННД по отношение на плащания в размер над 10 000, 00 лв., тъй като нарушаването му би могло да доведе единствено до ангажиране на административно-наказателната отговорност, но не влияе на действителността на сключената сделка. Основанието за нищожност по чл. 26, ал.