Определение № 16502 от 04.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16502 гр. София, 04.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509583 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 257578/28.07.2025 год. по регистъра на СРС, депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:203670940 срещу Разпореждане № 101205/26.06.2025 год. постановено по ч.гр.д. № 27406/2025 год. по описа на СРС, 173 състав, с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 162989/12.05.2025г. на Софийски районен съд.

Жалбоподателят твърди, че заповедното производство по реда на чл.

410 ГПК предоставя облекчен ред за внасяне на безспорност в правните отношения между страните, поради което това производство е строго формално. Посочва, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК на съда е вменено задължение за извършване на проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, но проверката на съда изключва възможността в производство по чл. 410 ГПК да следи и за редовността на приложените документи от външна страна, в т.ч. и за подписи на страните, каквото задължение съдът има само в производство по реда на чл. 417 ГПК. Излага подробни съображения за начина на сключване на договора с „Кредисимо“ ЕАД.

Поддържа, че е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПФУР и на чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗПФУР. Излага също, че представеният договор по делото съставлява електронен документ, възпроизведен на хартиен носител, поради което при наличието на предпоставките на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ се ползва с формалната доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Посочва, че популяризирането на кибертехнологиите в ежедневния живот правят ноторни, а не специфични знанията, свързани с функционирането на подробни електронни услуги. Твърди, че различните етапи от регистрацията са видими само за потребителя, но те не биха имали необходимата доказателствена 1 стойност по смисъла на ГПК.

С тези аргументи моли обжалваното съдебно разпореждане да бъде отменено.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и прецени представените доказателства, намира следното:

Производство по делото пред първия съд е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К.И.П. за следните суми: главница в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева) за периода от 05.09.2023 г. до 05.08.2027 г.; 2811,01 лв. (две хиляди осемстотин единадесет лева и една стотинка) - договорна лихва за периода от 5.9.2023 г. до 11.4.2024 г.; обезщетение за забава в размер на 2281,18 лв. (две хиляди и двеста осемдесет и един лева и 18 стотинки) за периода от 6.9.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда.

Вземането произтича от договор за потребителски паричен кредит № 052885 сключен на 17.8.2022 между „Инвестбанк" АД и К.И.П., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Инвестбанк" АД в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 04.04.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 04.04.2024 г.

С разпореждане с рег. № 82655/25.05.2025 год. постановено по ч.гр.д. № 27406/2025 год. по описа на СРС, 173 състав, първия съд е оставил без движение производството по делото, като е указал на заявителя да представи доказателства за дадено от страна на длъжника съгласие за сключване на договора, тъй като представения към заявлението договор не е бил подписан електронно или саморъчно от никоя от страните по него. Предупредил е заявителя за последиците от неизпълнение указанията на съда, а именно, че заявлението ще бъде отхвърлено.

Така с молба с вх. № 198899/06.06.2025 год. заявителят „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е посочил, че в общите условия към договора е описана процедурата за кандидатстване и отпускане на кредит, сключен от разстояние, поради което не може да бъде представен и договор с поставени от страните подписи.

С разпореждане № 101205/26.06.2025 год. постановено по ч.гр.д. № 27406/2025 год. по описа на СРС, 173 състав, първият съд е отхвърлил Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. № 162989/12.05.2025г. на Софийски районен съд. За да достигне до този извод, заповедният съд е посочил, че по аргумент от чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на сключен с потребител договор, въз основа на който се претендират сумите по заповедното производство, тъй като, за да се прецени наличието на неравноправни клаузи, то следва преди това да е установено сключването на съдържащия ги договор. Позовал се е на разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР съгласно която кредиторът, в това число и неговият правоприемник по договор за цесия или на друго основание, е този, който трябва да докаже, че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора, но доказателства, че длъжникът е дал съгласието си за 2 сключване на договора, т.е. че въобще има договор, не са били ангажирани. С тези аргументи първият съд е постановил обжалваният съдебен акт.

Съдът намира от правна страна следното:

Софийски градски съд счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на СГС, поради което жалбата е и редовна.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съобразявайки указанията, дадени на съдилищата с Тълкувателно решение (ТР) № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, настоящият съдебен състав приема, че следва да изложи мотиви относно приложението на чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) при постановяване на обжалваното разпореждане. В мотивите към цитираното ТР е формиран изводът, че обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно, като е извършен исторически преглед и тълкуване на уредбата по действащия Граждански процесуален кодекс (в сила от 01.03.2008 г.) в сравнение с тази по отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г.

Процесният договор се твърди да е сключен от разстояние, каквато възможност се предвижда по ЗПФУР. Съгласно чл.6 ЗПФУР това е такъв договор, който е сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. ЗПФУР има за цел да осигури защита на потребителите при предоставяне на финансови услуги от разстояние. Затова (предвид засилената потребителска защита в законодателството) ЗПФУР с разпоредбата на чл. 18, ал. 2 и ал. 3 възлага в тежест на кредитора да докаже, че е изпълнил задълженията си по чл. 18, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ЗПФУР, в т. ч. и, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорната информация, както и на изявленията, отправени съгласно ЗПФУР, се препраща към чл. 293 ТЗ. За доказване на електронните изявления се препраща към Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (с предишно наименование ЗЕДЕП). В останалите случаи законът предвижда, че предоставената преддоговорна информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видео връзка или електронна поща, ще могат да се записват със съгласието на другата страна и ще имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - арг. от чл.18, ал. 3 от ЗПФУР.

Съгласно раздел V от приложимите ОУ, сключването и предоставянето на потребителски кредити от разстояние се осъществява чрез организирана и поддържана от Банката система/платформа/, от която ще бъдат генерирани технически съобщения към потребителя за следването на определен брои стъпки и указания, получени на електронната му поща. След приключване на 3 процеса, Банката генерира и изпраща на потребителя пакет електронни документи за онлайн подписване от него чрез платформата. В случай, че потребителя не подпише изпратените от страна на Банката документи, искането се приема за оттеглено. При успешно подписване на всички документи, което в последствие бъде потвърдено от Евротръст /доставчик на удостоверителни услуги изпращани от страна на Банката за регистрация на потребителя/ договора за кредит ще се счита за сключен.

ЗЕДЕУУ придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но допуска и страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ). Едва при установяване на тези предпоставки следва да се обоснове извод, че е създаден и подписан електронен документ.

В конкретния случай не са ангажирани от заявителя (нито в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждането на съда от 25.05.2025 г., нито с настоящата частна жалба), надлежни доказателства, които да станат опора на извод, че праводателя на заявителя е изпълнил задълженията си по чл. 18, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 ЗПФУР. По делото не са представени доказателства на длъжника да е представена необходимата преддоговорна информация, нито че е получил неговото съгласие за сключване на договора. Не се установява да са налице разменени документи между праводателя на заявителя и потребителя по електронна поща или в системата на Банката. По делото не са представени изявления на длъжника, че е запознат с условията по договора, с Общите условия и, че ги приема. Не са представени доказателства за потвърждение на договор и на Общите условия, а доказателствената тежест за същото е на заявителя. Знанието му относно лични данни на длъжника само по себе си не може да обоснове извод, че страните са постигнали съгласие за договора.

На следващо място аргументите на жалбоподателя, че Софийският районен съд е излязъл извън пределите на допустимата материалноправна проверка на заявлението, са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд отхвърля заявлението, когато искането противоречи на закона или добрите нрави, или искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Следователно, заповедният съд служебно може да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, а с още по - голяма сила има компетентността да следи за валидността на договора в неговата цялост. Когато страна по дело се позовава на договор съдът е длъжен да провери неговата действителност от гледна точка на формалните основания за нищожност. Нищожността е най - тежкият порок, от който може да страда един договор. Страните по сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не договарят в противоречие с императивните правни норми и в хипотезата, в която това не е сторено, те следва да понесат последиците от нищожността. Последната при отнесен до съда спор ще бъде констатирана служебно. Съдът дължи точно приложение на материалния закон и не може да игнорира установените от него факти при преценката на доказателствата, които опорочават сделката. В този смисъл и мотивната част на Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

4

Следва да бъде посочено, че в обстоятелствената част на иницииращата настоящото производство частна жалба са подробно изложени стъпките и начина за сключване на договор от разстояние с „Кредисимо“ ЕАД, което не отговаря на предмета на производството и изложеното в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и приложените доказателства, от които е видно, че договора е сключен с „Инвестбанк“ АД, поради което настоящият съдебен състав намира, че подадената частна жалба е бланкетна такава.

Разпечатката съдържа 29 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e2102d41-96ae-4805-ad8b-4c940d340134