Решение № 10792 от 09.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10792 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110106962 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.

Д. М. срещу *** с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 от КТ.

В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор № ***/28.06.2017г. ищецът В. Д. М. започва работа в *** „***, код по ***, сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ с основна месечна заплата в размер на 1700 лева. Изтъква се, че с допълнително споразумение № ***/28.08.2020 г. към Трудов договор № ***/28.06.2017 г., считано от 01.09.2020 г. ищеца е преназначен на длъжност „***, ***, код по ***“ в Сектор „***“, отдел „***“, Главна дирекция „***“, като основната му месечна заплата става в размер на 2219 лева, а срокът на трудовото правоотношение е удължен до приключване на Оперативна програма „***“ 2014 – 2020, но не по – дълъг от изчерпване на средствата по техническата помощ. Заявява, че във връзка с пандемията от Ковид – 19, обявена от Световната здравна организация и въведеното извънредно положение, Оперативната програма е продължена. Твърди се, че със Заповед № ***/28.10.2021 г. на **** трудовият договор на ищеца е бил прекратен, считано от 01.11.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда и Заповед № ***/26.10.2021 г. за изменение на длъжностното разписание на ***, а като причина работодателят е посочил „съкращаване на щата“. Счита, че в тази връзка следва да му бъдат изплатени обезщетения за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224 КТ за 2019 г. – 9 дни; за 2020 г. – 20 дни и за 2021 г. – 20 дни, както и за неспазения срок на предизвестието на основание чл. 220 КТ във вр. чл. 326, ал. 2, изр. 3 КТ – в размер на три основни месечни заплати. Намира прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 за незаконосъобразно. Посочва, че не е извършен 1 подбор, а дори и такъв да е налице, счита, че същият не е извършен съобразно законовите критерии. Поддържа, че не са налице основание за съкращаването на длъжността, тъй като същата продължава да съществува, като нейните функции, задължения и изисквания, се изпълняват в пълен обем от други служители на Министерството на трудово и на служебно правоотношение.

Сочи, че след издаване на процесната Заповед, е имало назначения на служители по реда на ЗДСл. По посочената Оперативна програма, които към настоящия момент продължават да изпълняват функциите, които той е имал по прекратеното му трудово правоотношение. Също така, счита, че е ограничено и правото му на защита, тъй като към датата на връчване на процесната заповед за съкращаване на щата – 28.10.2021 г., същият не е бил запознат със съдържанието на Заповед № ***/26.10.2021 г., както и с утвърденото изменено с нея щатно разписание на ***.

С молба от 29.04.2025г. ищецът сочи, че не поддържа искането си за изплащане на обезщетение по чл. 224 КТ и чл. 220 КТ.

Предвид гореизложеното се предявяват се процесните искови претенции, с които се моли да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, както и ищеца да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответника *** е подал отговор на исковата молба, в която изразява становище за неоснователност на исковата молба.

Посочва, че с Решение на НС от 13.12.2021 г. за приемане на структура на МС на Република България е приета структура на МС на Република България, като съгласно т. 3 на посоченото решение *** се преобразува като се разделя на *** и ***. Поддържа, че Главна дирекция „***“ е част от специализираната структура на ***. Посочва, че *** е правоприемник на Главна дирекция „***“, която е била част от структурата на преобразуваното ***.

Посочва, че на 28.06.2017 г. ищеца сключва трудов договор с ***, като заема длъжността „***“ в сектор „***“, отдел „*** и финансово управление“ към Главна дирекция „***“. Сочи, че с допълнително споразумение към трудовия договор служителят е преназначен на длъжност „***“, в сектор „***“, отдел „***“ към Главна дирекция „***“, считано от 18.06.2019 г.

Твърди, че с допълнително споразумение от 28.08.2020 г. ищеца е преназначен на длъжност „***“ в сектор „***“, отдел „***“ към главна дирекция „***“, като за тази длъжност е определена една щатна бройка. Изтъква, че видно от приложеното изменение на длъжностното разписание на *** съгласно Заповед от 26.10.2021 г. към дата 31.10.2021 г. сектор „***“, отдел „***“ към Главна дирекция „***“ се състои от 27 щатни бройки, а към 01.11.2021 г. – от 26 щатни бройки. Поддържа, че от посоченото изменение на длъжностното разписание е видно още, че към 31.10.2021 г. за длъжността „***“ в сектор „***“, отдел „***“, към Главна дирекция „***“ е определена 1 щатна бройка по трудово правоотношение, а към 01.11.2021 г. е отразено 0 щатни бройки по трудовото правтооношение. Твърди, че целта на извършеното изменение на длъжностното разписание на *** съгласно Заповед от 26.10.2021 г. е с цел привличане на служител с юридическо образование е необходимо числеността на отдел „Управление на риска, контрол и сигурност“ да се увеличи от 20 на 2

21 щатни бройки чрез увеличаване на длъжността „*** ***“ от 1 на 2 щатни бройки, като този факт е породил необходимостта от съкращаване на длъжността на ищеца. Заявява, че е от значение какъв вид е правоотношението на ищеца, дали е служебно или трудово.

Счита, че в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът следва да се произнесе само по доводите за незаконосъобразност на съответното уволнение, посочени от ищеца. Посочва, че е било налице реално съкращаване на щата за длъжността, като счита, че следва да се разгледа първо това основание за уволнение. Изтъква, че за да е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е необходимо да има реално съкращаване в щата, което да е налице към момента на уволнението и да е извършено по съответния ред, както и от орган, който има право да извършва такива промени. Твърди, че за да има действително съкращаване в щата, трябва или щатните бройки, които са предвидени за определена длъжност, да бъдат намалени съответно заличени, или да е създадена нова длъжност изцяло или отчасти различна от заличената.

Поддържа, че за да се прецени дали с новия щат има реално съкращаване чрез промяна на трудовите функции и задължения, трябва да се съпоставят същностните характеристики на длъжностите по новия и стария щат. Твърди, че когато липсва пълно съвпадение, е налице съкращаване в щата, независимо дали едновременно с промените в трудовите функции има и намаляване на бройките по щат. Посочва, че съкращаването на единствената щатна длъжност и закриване на част от предприятието, прекратяването на трудовия договор с работника или служителя, който заема длъжността се предхожда от подбор по преценка на работодателя. Счита, че в основата на подбора е преценката на критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.

Посочва, че от назначената съдебно – икономическа експертиза е установено, че по утвърденото щатно разписание, щатните бройки на сектор „***“ към отдел „***“ на ГД ЕФК са намалени от 27 на 26 общо и от 5 на 4 по трудово правоотношение, като заеманата от ищеца щатна бройка „***“ е била единствена за съответната длъжност. Твърди, че дори и да има припокриване на част от преките задължения с длъжността „***“, то те значително се различават както по същността си, така и по обема на работата, така и по изискванията за опит и образователно – квалификационна степен за длъжността. Изтъква, че от анализът на ССчЕ показва още, че изискванията за заемане на двете длъжности са различни, като за длъжността „***“ се изискват 2 години професионален опит, а за длъжността „***“ – 5 години, като в този смисъл, счита, че извършването на евентуален подбор от страна на работодателя би довел до нарушение на материалния закон. Твърди, че сравнителният анализ между длъжностните характеристики за длъжността „***“ и „***“ показва съществени различия както в целта на длъжностите, така и в преките задължения и изискванията за заемане на длъжността.

Посочва, че целта на длъжността „*** ***“ е по – широкообхватна, тъй като включва още и дейности, свързани с наблюдение на изпълнението на финансовите инструменти в рамките на три оперативни програми – ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ за периода 3

2007-2013 г.; ОП „***“ 2014-2020 г. и ОП „Инициатива за малки и средни предприятия“. Поддържа, че поради естеството на срочното трудово правоотношение, задълженията на ищеца касаят единствено ОПИК за програмен период 2014 – 2020 г. и донякъде ОП ИМСП. Сочи, че към настоящия момент в *** и по – конкретно в Главна дирекция „***“ не са се запазили функциите, които е изпълнявал ищеца, тъй като тази дирекция администрира изцяло нов програмен период 2021 г. – 2027 г. с нови програми, поради което обемът и обхватът на дейностите е разширен. Твърди, че работодателят не е имал задължение да извърши подбор при съкращението на щатната бройка заемана от ищеца, тъй като е била единствена за съответната длъжност. Сочи, че е налице приложеното основание за уволнение – съкращаване в щата. Заявява, че когато се извършва уволнение поради съкращаване в щата и съкращаването се отнася до единствената щатна длъжност работодателят по своя преценка може да уволни съответния работник или служител, който заема тази длъжност или да направи подбор съобразно критериите, посочени в чл. 329 КТ. Посочва, че ако реши да не упражнява правото си на подбор, уволненият работник или служител не може да оспорва уволнението като незаконно.

С оглед на гореизложеното, счита, че е налице реално съкращаване на длъжността, не само като щатна бройка, но и като система от функции, които като съвкупност нито са възложени, нито са включени във функционалните задължения на друга съществуваща щатна длъжност, като в този смисъл твърди, че уволнението на ищеца е законосъобразно и не следва да бъде възстановен на заеманата длъжност.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата молба по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като напълно неоснователна и недоказана и да потвърди Заповед № ***/28.10.2021 г. на **** като законосъобразна, издадена в съответствие с материалния закон и административно производствените правила. Претендира и разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Безспорно е между страните, че са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „***“ в Главна дирекция „***“.

Считано от 01.11.2021 г. трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № ***/28.10.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, извършено със Заповед № ***/26.10.2021 г.

По делото е безспорно, че с Решение на Народното събрание от 13.12.2021 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България (Oбн., ДВ, бр. 106 от 15.12.2021 г., изм., бр. 110 от 24.12.2021 г.) е приета структура на Министерския съвет на Република България. Съгласно т.

3 на цитираното решение *** се преобразува и се разделя на *** и ***. С ***/25.02.2022 г. Главна дирекция "***" на преобразуваното *** става част от структурата на ***.

4

От приетото по делото изменение на длъжностното разписание (л.75-77) се установява, че в сектор „***“ общата численост на персонала е намалена от 27 на 26 бройки. Конкретно, длъжността, заемана от ищеца – „***“, е била предвидена за 1 щатна бройка до 31.10.2021 г., а от 01.11.2021 г. е отразена с 0 щатни бройки, т.е. длъжността е закрита.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Е. Ж., което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява следното: