Определение № 2215 от 08.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2215 гр. София, 08.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Касационно гражданско дело № 20238002103448 по описа за 2023 година

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. М. Р., чрез процесуалния представител адв. Д., против въззивно решение № 193 от 16.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 316/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение от 01.11.2022г. по гр. д. № 8722/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за отхвърляне на предявените от М. М. Р. срещу „Напоителни системи“ ЕАД, клон Марица, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.

Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението въпроси:

1“Длъжен ли е първоинстанционният съд служебно да следи за пасивната процесуална легитимация на ответника, служебно или при направено възражение за липса на такава?“;

2“Допустимо ли е по делото пред първоинстанционния съд да се обсъждат доводи от представен отговор на искова молба от името на трета, неучастваща по делото страна, след като действителният ответник не е депозирал отговор на исковата молба и не е ангажирал доказателства?“; 3“Допустимо ли е първоинстанционният съд да приеме възражения против предявените искове от името на трето, неучастващо по делото лице, които да бъдат приети и обсъдени от съда за сметка на ответника, който не е направил такива?“; 4“Допустимо ли е първоинстанционният съд да приеме доказателства, представени от името на трето неучастващо по делото лице, които да обсъжда по съществото на спора?“; 5“Допустимо ли е първоинстанционният съд да „замени страна“ или да допусне участие на трето лице, без да е спазена процедурата за това по реда на чл.228, ал.1 ГПК или без да конституира лицето като „трета страна“ по реда на чл.218 и сл.ГПК?“; 6“Допустимо ли е трето неучастващо по 1 делото лице да прави възражения, да представя доказателства или излага доводи от свое име, но за сметка на ответника по делото?“; 7“При отрицателен отговор на поставените по – горе въпроси, решението на първоинстанционния съд допустимо ли е?“; 8“Длъжен ли е въззивният съд да изложи доводи по всички направени от страните възражения като обсъди и доводите за липса на пасивната процесуална легитимация на трето лица участвало по делото от свое име, но за сметка на ответника, без да е страна /пред първоинстанционния съд и въззиваемия /пред въззивния съд/, служебно или след изрично наведен довод за това?"; 9“Длъжен ли е въззивният съд да съобрази надлежната процесуална легитимация на страните и да се произнесе ако установи, че ответникът е представляван от името на трето лице, което е заявило в производството чужди права, както и дали първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение относно процесуалната легитимация на третото лице?“;

10“Допустимо ли е решението на въззивния съд когато ответникът е представляван от трето неучастващо по делото лице или когато трето неучастващо по делото лице е правило възражения, излагало е доводи и е представяло доказателства, които са приети от съда и въз основа на които съдът е формирал правните си изводи?“; 11“Може ли съдът да допусне до участие в производството трета страна, която не е посочена в исковата молба като ответник?“; 12“ Може ли съдът да допусне до участие в производството трета страна, която не е носител и на материално правна легитимация като ответник?, респ. Може ли в постановеното решение да се разпростира със СПН по отношение на страна, кято не е участвала в процеса, но вместо нея съдът е допуснал участие на трета страна, която няма нито процесуална нито материално правна легитимация?; 13“Може ли и първоинстанционния съд /който е служебно задължен да следи за материално правната легитимация на страните/ и въззивният съд /на който изрично бе посочено, че нито има отговор на исковата молба, нито има отговор на въззивната жалба, нито са ангажирани доказателства от ответника/ да постанови решение, което обвързва със СПН страна, която е била замествана в процеса от трета страна, без да е заменяна и без да е конституирана като трета страна в процеса?“; 14“Налице ли е съществено процесуално нарушение когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставения на страната срок за представяне на писмена защита?“; 15“Длъжен ли е съдът да постанови решение след като се запознае с изложените доводи в писмените бележки, представени в указания от съда срок, когато те съдържат по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона?“;

16“Допуска ли съдът процесуално нарушение когато постановява решението си без да е изчакал получаването на писмените бележки, които съдържат излагане на доводите и аргументите в подкрепа на становището на страните по съществото на спора по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона? И ако това не е нарушение, то какво е правното значение на писмените бележки и имат ли смисъл ако съдът не е длъжен да се запознае с тях? В този ред, когато съдът не дава възможност да се пледира в съдебно заседание и укаже да бъдат представени писмени бележки в определен от него срок, които не изчаква да получи в дадения от самия него срок, лишава ли страната от право на защита като препречва възможността на страната да изложи по-точно обосноваване на разбирането 2 й по приложението на закона?“; 17“Съдебната практика на ВКС, която прима, че няма процесуално нарушение на съда ако постанови решение без да се запознае с писмената защита, в която са изложени доводите и аргументите в подкрепа на становището на страните по съществото на спора и по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона, отменя ли обратната практика, изразена в ТР 6/2012 от 06.11.2013г.?“; респективно 18“Въззивният съд длъжен ли е да се съобразява с т.2 ТР 1 от 09.12.2013г. по тълк.д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да отстрани пороците чрез собствените си действия, а именно да обсъди аргументите и доводите, с които първоинстанционният съд не се е запознал поради процесуално нарушение, като изложи собствени фактически и правни съображения по тях?“; 19“Съдебната практика, в която се приема, че съдът не е длъжен да се запознае с из0ложението на страните в писмените защити, обезсмисля ли разпоредбата на закона в чл.149, ал.3 ГПК, в което са изложили доводите и аргументите в подкрепа на становището на страните по съществото на спора и по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона?“;

20“В този ред, не се ли налага изводът за премахване на разпоредбата на чл.149, ал.3 ГПК, като новата да гласи, че страните не могат да излагат доводи и аргументи в подкрепа на разбирането си по съществото на спора, което означава, че действащата разпоредба е мъртва и всички аргументи следва да се излагат единствено в съдебното заседание?“; 21“Актуална ли е съдебната практика, възприета в решенията, цитирани по-горе, която изисква като кумулативна предпоставка за приложението на чл.328, ал.2 КТ наличието на следните предпоставки: новоназначен управител; поставена бизнес задача, който следва със свои сили и средства, на своя отговорност да постигне резултати по тази задача; да е изготвил бизнес план /стратегия/, която да предполага избора на екип за ръководене на предприятието; да е извършил това в предвидения от закона срок; и да е упражнил правото си за избор на екип като уволни и назначи служители от ръководството на предприятието и от които зависи резултатите за постигане на приетия план?“; 22“Ако тези постановки, възприети от ВКС и изложени в практиката са актуални, то липсата на доказаност някоя от кумулативните предпоставки прави ли приложението на чл.228, ал.2 КТ неоснователно? И ако да тогава заповедта за уволнение законосъобразна ли е?“; 23“Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение /за което е задължен да следи служебно/ за неправилно приложение на материалния закон, като е приел, че наличие на несъществуващи предпоставки за приложението на чл.328, ал.2 КТ и като е придал на неотносими факти правно значение на кумулативни предпоставки, каквито нямат?“; 24“Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за приложението на материалния закон за наличието на всички процесуални предпоставки за приложението на чл.328, ал.2 КТ. Съответно длъжен ли е да съобрази дали са налични всички процесуални предпоставки за приложение на материалния закон, а именно чл.328, ал.2 КТ след като изрично е сезиран във въззивната жалба за това.“;

25“Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение като е придал различно от законовото правно значение на документи, чието правно значение е предвидено в закона, а именно: „права и задължения в „Договор за възлагане на управление“ и „Финансов план“?“;

26“Длъжен ли е въззивният съд да изследва специфичните трудови функции и отговорности 3 на длъжността, заемана от уволнения служител, както и йерархическата му подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за управление?“; 27“Длъжен ли е въззивният съд да съобрази наличието на всички кумулативни предпоставки /включително и тези, приети за задължителни от съдебната практика/, за да формира вътрешното си убеждение дали са налице или не, въз основа на които да оформи правните си изводи за законосъобразност или не на атакуваната заповед?“; 28“Ако не са налице всички предпоставки за приложението на материалния закон, може ли въззивният съд да приеме предпоставките за налични, като приложи правилно материалния закон и това да не е процесуално нарушение, което трябва да бъде касирано?“; 29“Когато е поставен въпрос за злоупотреба с право поради заобекаляне на закона, длъжен ли е въззивният съд да изследва причините заиздаването на незаконосъобразна заповед, когато оспорването й не намира приложение в закона, но са доказани причини, поради които заповедта не би могла да доведе до желания резултат, ако е била издадена законосъобразно?“;

30“В горния случай длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени искания, изложени във въззивната жалба, включително и по изложените доводи и да обсъди събраните доказателства за „злоупотреба с право“, когато е доказано и са изложени доводи за наличие на процесуална пречка, поради която работодателят не би могъл да постигне целения резултат, в следствие на законосъобразна заповед за уволнение?“.

Ответникът по жалбата „Напоителни системи“ ЕАД, клон Марица, чрез процесуален представител юрисконсулт Т., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от М. М. Р. срещу „Напоителни системи“ ЕАД, клон Марица, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл.328, ал.2 КТ със заповед № ЧР214/18.04.2022г. на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Марица; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „орг.ХТР“ с място на работа ХТР Карлово и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 8454,66лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска.

Въззивният съд е приел, че уволнението е законно на приложеното от работодателя основание за уволнение - чл.328 ал.2 КТ, тъй като заеманата от М. Р. длъжност е ръководна, доколкото според длъжностната характеристика /редовно връчена на служителя съгласно чл. 127, ал.1, т.4 КТ/ изпълняваната работа се състои в ръководство, организация и контрол на работата, свързана с експлоатацията и поддържането на хидромелиоративния фонд в района; уволнението е извършено в 9-месечния срок от началото на изпълнението на договора за управление.