Решение № 1133 от 19.09.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1133 гр. Варна, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110201610 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от У. Б. с ЛНЧ: ********** против Електронен фиш серия К № 7398080 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал.

4, вр. с ал.1 т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В депозираната до съда жалба се изразява несъгласие с оспорвания електронен фиш, като се обективира твърдението, че въззивникът не е управлявал процесния автомобил на посочената във фиша дата.

В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпило е по делото писмено становище от адв. К., с което се поддържа жалбата и се иска присъждане на сторените от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител на АНО – юк Л.,, в което се излага становище, че административно-наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, като при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения и неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗдвП. Твърди се, че нарушението е описано по време, място, посока на движение и констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната в електронния фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и е индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена 1 опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б. а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са приобщени към доказателствения материал по делото материалите по АНП, както и писмо от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна с № УРИ 819р000-39901/16.07.2024 г. и приложено към същото копие а ЕФ, серия К № 6124533 и справка от АИС АНД с отразена дата на съставяне, връчване и влизане в сила на същия.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С електронен фиш серия К № 7398080 е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал.1 т.3 от ЗДвП за това, че на 03.05.2023 г. , в 14.26 ч. в гр. Варна на Аспарухов мост, на южен пътен възел в посока бул. Христо Ботев е управляван л.а.

Опел Инсигниа Лимузина ХБ с рег. № *** със скорост от 77 км/ч. при допустима за населеното място скорост от 50 км/ч., при превишаване на допустимата скорост с 27 км/ч, като нарушението е установено с АТСС (ARH CAM S1 – 120сс8е).

След като е констатирано, че автомобилът е собственост на въззивника, на същия е съставен и връчен обжалваният фиш, с указание, че в 14-дневен срок може да представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В указания срок не е постъпила декларация по чл. 188 от ЗДвП от възз. Б..

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка. Чрез посочените доказателства по безспорен начин се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както и реквизитите, които фишът следва да съдържа, съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: "териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане".

Посочен е и съответния контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД на МВР-Варна, което кореспондира на изискването на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените контролни органи.

2

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

От спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина. Видно от датата на извършване на нарушението – 03.05.2023 г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.

В случая в ЕФ е индивидуализирано техническото средство, с което е установено нарушението, което в достатъчна степен гарантира правото на защита на наказаното лице, а обстоятелствата дали същото е технически годно и одобрен тип средство за измерване касаят съществото на делото, доколкото рефлектират върху обосноваността на фактическите изводи в ЕФ, свързани с конкретната скорост на управление на превозното средство.

Изрично в процесния електронен фиш се съдържа и текст, че адресатът му може в 14-дневен срок да представи писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, предвид което възражението на въззивника за лишаването му от възможността да се възползва от хипотезата, предвидена в чл.189, ал.5, изр.второ от ЗДвП, в приложимата му редакция, също е неоснователно. В случая жалбоподателят, в качеството му на собственик на процесното превозно средство, не се е възползвал от възможността да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от пълномощник, а е обжалвал електронния фиш пред съда, като не твърди друго лице да е управлявало МПС на датата на нарушението дори в хода на съдебното производство.

Ясно и недвусмислено е обективирано в съдържанието на ЕФ, че отговорността на въззивника се ангажира за управление на процесното превозно средство, в качеството му на собственик, което изрично е отразено във фиша, и релевантно досежно възможността на същия съгласно нормата на чл. 189 ал.5 от ЗДвП.

От приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S 1 с № 120СС8Е, което е одобрен тип средство за измерване, съгласно приобщеното копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и на което е 3 извършена метрологична проверка на 24.03.2023 г. със срок на валидност 1 г. /видно от представения с АНП протокол от проверка/.

Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна на съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването и изключването на системата. Видно от приложеното по делото заверено копие на протокол № 442р-13522/04.09.2023 г., издаден по образец, представляващ приложение към чл. 10 от Наредбата, в конкретния случай процесното МПС е функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е било включено в интервала от 15.30 ч. до 18.30 ч., в рамките на който е извършено и процесното нарушение, при стационарен режим на измерване.

Съставеният протокол на основание чл. 10 от Наредбата според съда съдържа всички реквизити, релевантни за валидността му, а именно – подпис на съставилия го служител, както и индивидуализиращи характеристики на техническото средство, местоположението и периода на извършване на контрола, както и номера на първото и последното статично изображение/ видеозапис.

В случая с електронния фиш е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на собственик на процесния автомобил, за това, че на процесната дата и час е управлявал същия в населено място със скорост над разрешената такава от 50 км/ч, а именно от 77 км/ч, т.е. констатирано е превишаване на допустимата скорост с 27 км/ч.

Видно от приложената към АНП снимка, изготвена от процесното техническо средство, същата съдържа отбелязване на датата и часа на извършеното нарушение, съотв. същите са регистрирани от процесното техническо средство при извършеното измерване.

Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от техническото средство, а именно – от 80 км/ч, е съобразена допустимата грешка при измерването от 3 км/ч, доколкото в електронния фиш е отразена измерена скорост от 77 км/ч.

С оглед на изложеното, съдът намира, че е безспорно установено по делото, че на процесната дата, час и място, с л Опел Инсигна Лимузина ХБ с рег. № *** е извършено описаното в електронния фиш нарушение. Правилно е ангажирана и отговорността на въззивника в качеството му на собственик на процесното МПС, доколкото същият не се е възползвал от възможността н 14-дневен срок от връчване на фиша да предостави пред съответната териториална дирекция на МВР декларация с данни на лицето , извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление.

С посоченото деяние безспорно е нарушена нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която е цитирана и в електронния фиш и която гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава конкретно посочени стойности, в зависимост категорията на управляваното МПС и обстоятелството, дали се движи в населено място, извън населено място, по автомагистрала или скоростен път.