Присъда № 397 от 22.08.2023, Софийски районен съд

ПРИСЪДА

№ 397 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА и прокурора Д. Г. Д.Ю. Ас. У.К. Т. Т. като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Наказателно дело от общ характер № 20221110205259 по описа за 2022 година МОТИВИ към присъда по НОХД 5259/2022г. по описа на 109-и състав на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) с внесен обвинителен акт против Т. Х. К., ЕГН **********, родена на г. българка, българска гражданка, с основно образование, омъжена, безработна, с адрес гр. С, кв. „Б“ № , вх. , ет. , ап. , за това, че на 16.02.2021 г., около 16,50 часа в гр.София, от магазин „Лидъл“, филиал 198, находящ се в гр.

София, ул. „Алабин“ № 35, е отнела чужда (собственост на „Лидъл България ЕООД енд Ко“ КД) движима вещ – 1/един/ бр. бутилка уиски „Джак 1

Даниелс“ 700 мл. на стойност 39,99 лв. (тридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки), от владението на П И. Ц. (материално отговорно лице), назначена на длъжност

Заместник мениджър филиал – Ръководител продажби филиал в магазин „Лидъл“, филиал 198, находящ се в гр. София, ул.

„Алабин“ № 35, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е маловажен – престъпление по чл.194, ал. 3, вр. ал.1 от НК.

Представителят на СРП в пледоарията си по същество поддържа изцяло повдигнатото на подсъдимата обвинение, както по отношение на фактите, така и по отношение на правната квалификация. Изтъква, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал. Навежда доводи, че показанията на разпитаните свидетели и заключението на експертизата дават достатъчно ясна представа как е осъществено деянието от подсъдимата. Иска от съда да постанови осъдителна присъда, като на подсъдимата бъде наложено наказание в максимален размер, предвид обремененото и съдебно минало.

Защитникът на подсъдимата – адв. Н. от САК, намира, че доводите на представителя на СРП по отношение доказаност на фактическата обстановка са правилни. Излага аргументи, свързани с тежкото социално положение на подсъдимата, поради което пледира за определяне на по-леко наказание.

Съдът, като прецени становищата на страните и оцени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Т. Х. К., ЕГН **********, е родена на г. в гр. С, българка, българска гражданка, с основно образование, омъжена, безработна, с постоянен адрес гр. С, кв. „Б“ № , вх. , ет. , ап. . Води скитнически начин на живот.

На 16.02.2021 г., около 16,50 часа, подсъдимата Т. Х. К. посетила магазин „Лидъл“, филиал 198, намиращ се на адрес гр. София, ул. „Алабин“ № 35.

Подсъдимата Т. К. била облечена с дълго яке и клин. Насочила се към щандовете за алкохол, взела 1/един/ бр. бутилка уиски „Джак Даниелс“ 700 мл. на стойност 39,99 лв. (тридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки), която поставила в клина си под дългото си черно яке. Подсъдимата обикаляла известно време из магазина, след което, без да премине през 2 касовата зона, за да извърши плащане, се насочила към входа, който бил с фотоклетка и не се отварял от вътре, а единствено когато клиент застане от външната страна. Подсъдимата изчакала да влезе клиент и опитала да излезе през входа за влизане в магазин „Лидъл“, филиал 198, находящ се в гр.

София, ул. „Алабин“ № 35, без да заплати съответно взетата и скрита в клина 1/един/ бр. бутилка уиски „Джак Даниелс“ 700 мл. на стойност 39,99 лв.

(тридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки).

По това време свидетелят А. И. М. изпълнявал служебните си задължения като охранител в посетения от подсъдимата Т. Х. К. магазин „Лидъл“, филиал 198, намиращ се на адрес гр. София, ул. „Алабин“ № 35. На камерите за видеонаблюдение свидетелят М. възприел действията на подсъдимата. Той я спрял в достигнатото от нея предверие на магазина и я поканил в помещението, предназначено за охранителите, с цел извършване на проверка.

Забелязал очертанията на шише в крачола на клина на подсъдимата и я помолил да извади бутилката с алкохол. Подсъдимата отрекла да има нещо в себе си. Казала на свидетеля М. „ето, вижте“, при което свалила клина и долното си бельо, като останала гола от кръста надолу. При тези действия на подсъдимата свидетелят М. се обърнал на другата страна. В този момент подсъдимата се облякла и успяла да избяга, отнасяйки със себе си инкриминираната бутилка с уиски. Свидетелят М. запомнил подсъдимата като лице от женски пол, от ромски произход, чийто вид възприел от близко разстояние и можел да разпознае по формата на лицето, по очите, ушите, носа и веждите.

Няколко дни по-късно, на 20.02.2021 г., подсъдимата Т. Х. К. минавала по тротоара пред гореспоменатия магазин „Лидъл“, филиал 198, намиращ се на адрес гр. София, ул. „Алабин“ № 35.

По същото време свидетелят А. М. отново изпълнявал служебните си задължения като охранител в магазин „Лидъл“, филиал 198, намиращ се на адрес гр. София, ул. „Алабин“ № 35. Той забелязал подсъдимата Т. Х. К. да минава пред магазина, познал я, задържал я и подал сигнал на телефон 112.

На мястото пристигнали служители от 01 РУ – СДВР, след което подсъдимата била задържана.

През месец февруари 2021 г. свидетелката П И. Ц., ЕГН **********, работела като „Заместник мениджър на филиал „Ръководител продажби“ в 3 магазин „Лидъл“, филиал 198, намиращ се на адрес гр. София, ул. „Алабин“ № 35, като тя била материално отговорно лице, видно от приложеното на л.

22 от ДП удостоверение. Свидетелката узнала за гореописаните събития от свидетеля М., след което прегледала и записите от охранителните камери.

В хода на досъдебното производство е извършено действие по разследването разпознаване, при което разпознаващото лице А. И. М. категорично е разпознало подсъдимата Т. Х. К..

От заключението на назначената и изготвена по делото видеотехническа и лицево – идентификационна експертиза на изследваните фотокопия, експортирани от видеозаписите и снимка – сравнителен материал, се установява, че вероятно е заснето едно и също лице, посочено като Т. Х. К..

Действията на заснетото лице са заснети от камерите за видеонаблюдение на процесния магазин, като в последствие са описани и онагледени в изготвената експертиза.

Стойността на инкриминираната вещ към момента на деянието възлиза н а 39,99 лв. (тридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки), което се установява от приложения по делото дубликат на „сторно“ за стойността на отнетата бутилка уиски.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и доказателствени средства, както и способите за доказване (изготвената по делото експертиза), а именно: показания на свидетелите П И.

Ц, А. И. М., В. Н. В., Н. Ц. М. , Протокол за разпознаване на лице по фотоалбум и Фотоалбум № 453 за разпознаване на лице по снимка, Видеотехническа и лицево – идентификационна експертиза , справка за съдимост на Т. Х. К., както и от останалите събрани и проверени в хода на разследването доказателствени материали.

Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетеля А. И. М..

Показанията му са изключително подробни, последователни, логични и непротиворечиви. Същите са подкрепени от видеозаписа, изследван от изготвената по делото експертиза и от показанията на свидетеля П Ц.. Ето защо съдът ги кредитира изцяло. Съдът кредитира показанията на свидетеля от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 от НПК, по 4 отношение на датите на описаните от свидетеля действия на подсъдимата, тъй като поради изтеклия период от време свидетелят посочва в разпита си пред съда, че вече не си спомня конкретните дати.

Съдебният състав кредитира като последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал показанията на свидетелката П И. Ц., ЕГН **********, дадени в хода на съдебното производство и надлежно приобщените и показания, дадени пред орган на досъдебното производство, които са по-детайлни по отношение на заявените дати . Последното обстоятелство е обяснимо с по-близкия момент на провеждане на разпита в досъдебното производство до описаните от нея обстоятелства.

Съдът кредитира и показанията на поемните лица В. В. и Н. М., включително приобщените им показания от досъдебното производство, като кореспондиращи по между си и с данните в протокола за разпознаване.

Съдът констатира, че действието по разследване разпознаване е било извършено по реда и правилата на НПК – при предпоставките и при спазване на изискванията на чл. 169 – чл. 171 от НПК.

Съдът кредитира изцяло и заключението на съдебната видео-техническа и лицево – идентификационна експертиза на изследваните фотокопия, експортирани от видеозаписите и снимка – сравнителен материал, тъй като намира, че заключението е пълно и точно, отговаря в цялост на поставените му задачи и е изготвено от компетентни вещи лица.

Съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимата е извършител на деянието. Ето защо и с аргумент а contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът не намира за нужно да прави по-задълбочен доказателствен анализ, като обсъжда същите подробно.

При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

От обективна страна подсъдимата Т. Х. К., ЕГН **********, родена на г. българка, българска гражданка, основно образование, омъжена, безработна, 5 с постоянен адрес гр. С кв. „Б“ № , вх. , ет. , ап. , за това, че на 16.02.2021 г., около 16,50 часа в гр.София, от магазин „Лидъл“, филиал 198, находящ се в гр. София, ул. „Алабин“ № 35, е отнела чужда (собственост на „Лидъл България ЕООД енд Ко“ КД) движима вещ – 1/един/ бр. бутилка уиски „Джак Даниелс“ 700 мл. на стойност 39,99 лв. (тридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки), от владението на П И. Ц. (материално отговорно лице), назначена на длъжност Заместник мениджър филиал – Ръководител продажби филиал в магазин „Лидъл“, филиал 198, находящ се в гр. София, ул. „Алабин“ № 35 без нейно съгласие.

Съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на престъплението от обективна страна се явяват доказани – доказан се явява фактът, че вещта, предмет на престъплението, е чужда, т.е. не е на дееца Т. К., а принадлежи на друго лице - „Лидъл България ЕООД енд Ко“ КД . Вещта е отнета от владението на свидетелката П И. Ц., ЕГН **********, която към момента на извършване на деянието е била материално отговорно лице за стоките, намиращи се в процесния търговски обект, видно от приложеното на л. 22 от ДП удостоверение. Доказан се явява фактът, че подсъдимата е отнела вещта, както и времето и мястото на извършване на деянието.

Престъплението е резултатно и резултатът е промяната във фактическата власт върху предмета на престъплението. В т. 4 на ППВС 6-71 е прието, че кражбата следва да се счита за завършена, когато деецът прекъсне досегашното владение върху вещта и установи свое владение, тоест когато деецът има реална възможност да се разпорежда с вещите и да ги ползва за свои нужди безпрепятствено.В случая престъплението се явява довършено, когато, след първоначалното залавяне с вещта от свидетеля М., подсъдимата е успяла да избяга от пределите на търговския обект, установявайки владение върху вещта за себе си. От обективна страна липсва съгласие на владелеца на вещта за реализираното отнемане.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието и е желаела тяхното настъпване. Имала е психическата годност да се въздържи от извършване на противоправната си проява, но не го е сторила. От субективна страна подсъдимата е действала със специфичното намерение за противозаконно присвояване на вещта, което се доказва от 6 външно обективираното и поведение – тя не е преминала през касовата зона преди да излезе от магазина, не е заплатила вещта, избягала е заедно с отнетата бутилка уиски, когато охранителят е поискал от нея да му я предаде.