Решение № 202 от 07.10.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. ХАСКОВО, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. в присъствието на прокурора В. Р. Р. като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Частно наказателно дело № 20255600200394 по описа за 2025 година

Производството е по чл.14 т.1 б.“а“ от Европейската конвенция за екстрадицията и чл.31 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/.

Образувано е по искане от ОП – Хасково, внесено въз основа на молби от съдебните власти на Република ******, предадени по дипломатически път чрез посолството на Република ****** на Министерство на външните работи на Република ********* и препратени на Министерство на правосъдието, а оттам – на Върховна касационна прокуратура на Република *********, отдел „Международен“, за даване на разрешение за съдене за други престъпления на *******я гражданин Д. Й., род. ********** год. в *****, ******, което Република ********* е екстрадирала в Република ****** въз основа на предходна молба.

Исканията са подадени както следва:

1/ От Наказателен съд за тежки престъпления на кв.******************** – ХVIII състав от 12.12.2024 год. за даване съгласие за наказателно преследване по дело номер 2019/198 за престъпление - квА.фициран състав на измама чрез използване на юридически лица, държавни агенции, корпорации, държавни професионални институции, политически партии, фондации или асоциации като инструмент, извършено на 9.01.2008 год. в *************, ******** с правна квА.фикация по чл. чл.158/1 - д и чл.53/1 от ******* наказателен кодекс, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години 1 и глоба до пет хиляди дни, със срок на изтичане на давност за наказателно преследване 9.07.2030 год.;

2/ От Първоинстанционен наказателен съд – Запад/******* – ХII състав от 27.12.2024 год. за даване съгласие за наказателно преследване по дело номер 2023/78-Е също за престъпление - квА.фициран състав на измама с участие на повече от три лица в партньорство или сътрудничество, извършено на 23.08.2016 год. в *************** с правна квА.фикация по чл.37/1, чл.167/1, чл.158/3 и чл.53/1-2-3 от ******* наказателен кодекс, за което също се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години и глоба до пет хиляди дни, със срок на изтичане на давност за наказателно преследване 15 години.

По повод предходна молба от съдебните власти на Република ****** по реда на чнд №652/2020 год. ОС – Хасково с Решение №260052/23.12.2020 год. и в сила от същата дата, е допуснал предаване на лицето Д. Й., ******* гражданин, род. на ********** год. в гр.*****, Република ****** на съдебните власти на Република ****** за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 години и 31 месеца.

Множество приложения придружават исканията. Приложени са извадки от *******я НК, отнасящи се до цитираните разпоредби относно правната квА.фикация на деянията и относими към давността, самите искания съдържат описание на факти и обстоятелства, при които са били извършени същите, даващи възможност за преценка на двойна наказуемост.

Горепосочените молби, ведно с приложените към тях документи са внесени от Окръжна прокуратура - Хасково с надлежен превод на български език.

Представителят на Окръжна прокуратура- Хасково поддържа, че следва да се уважи частично искането, като се откаже съгласие по молбата от Трети наказателен съд на първа инстанция – ************ от 19.01.2022 год., поради изтичане на давностният срок за наказателно преследване на описаното по тази молба деяние на лицето. Изразява становище, че по отношение на другата молба са нА.це всички законни предпоставки, установени по чл.6, чл.7 и чл.8 от ЗЕЕЗА и не са нА.це законните пречки, да бъде уважена.

Предаденото по-рано лице Д. Й. не се явява. Същият беше уведомен чрез Посолството на Република ****** в Република ********* за получените искания от *******те съдебни власти, техния предмет и насрочената дата на с.з., както и затова, че ще му бъде назначен защитник, ако не се яви лично и не упълномощи договорен такъв.

Посолството на Република ****** в Република ********* чрез официална нота уведомява съда чрез Министерството на външните работи на Република *********, че предаденото порано лице Д. Й. е бил писмено уведомен за завеждането на настоящото дело и предстоящото съдебно заседание, като е заявил, че ще бъде представляван от адв.Е. Р. от АК – *********.

В с.з адв.Р. увери, че е осъществил контакт с лицето по телефона, но не е получил пълномощно. Поради това на осъдения Й. бе назначен адвокат за оказване правна помощ от вида процесуално представителство в лицето на адв.А. П. от АК - Хасково.

Защитникът адв.П. на свой ред изразява становище, че отказ следва да се постанови и по втората молба.

2

Хасковският окръжен съд, като се запозна с получените молби и приложените към тях искания за даване на разрешение за съдене за други престъпления и всички приложени документи, като прецени всички събрани по делото писмени доказателства и след преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, както и като анА.зира приложимите национални и международни норми по настоящия казус, отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено следното:

Приложено е чнд №652/2020 год. по описа на ОС – Хасково. Същото е било образувано по молба от съдебните власти на Република ****** в лицето на Републиканска главна прокуратура – Бююкчекмедже въз основа на заповед за арест от 7.03.2019 год. на същата прокуратура за предаване на *******я гражданин Д. Й., тогава установен на територията на Република *********, за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 години и 31 месеца, наложено му като общо /обединено/ наказание за наложените му отделни наказания „лишаване от свобода“ по силата на влезли в сила съдебни актове, както следва:

1/ Решение №468/2014 год. от 27.06.2014 год. по дело №426/2013 год. на Шести наказателен съд на първа инстанция – Бююкчекмедже – за „кражба чрез отключване с неоснователно държан ключ“, извършена на 29.04.2013 год. – престъпление по чл.142/2 от НК на Република ****** – 3 години и 9 месеца;

2/ Решение №985/2011 год. от 21.12.2011 год. по дело №952/2008 год. на Трети наказателен съд на първа инстанция – ************* – за „фалшификация на официален документ“, извършена на 14.08.2008 год. – престъпление по чл.204/1 от НК на Република ****** – 2 години и 6 месеца;

3/ Решение №756/2014 год. от 24.12.2014 год. по дело №351/2014 год. на Девети наказателен съд на първа инстанция – Бакъркьой – за „фалшификация на официален документ“ и „кражба чрез дърпане на носен предмет“ и „покупка или приемане на предмета“, извършени в периода 14.11.2006 - 31.10.2007 год. – престъпление по чл.204/1 от НК на Република ****** – 1 година и 8 месеца;

4/ Решение №390/2014 год. от 9.05.2014 год. по дело №1019/2008 год. на Втори наказателен съд на първа инстанция – Кючюкчекмедже – за „фалшификация на официален документ“ и „покупка или приемане на предмета“, извършени на 20.03.2008 год. – 1 година;

5/ Решение №581/2014 год. от 19.11.2014 год. по дело №321/2014 год. на Първи наказателен съд на първа инстанция – Ялова – за „кражба на предмет, оставен на съхранение“, извършена на 4.11.2007 год. – 2 години;

Общото /обединено/ наказание на осъдения Д. Й. е било определено от Шести наказателен съд на първа инстанция – Бююкчекмедже по дело №2018/226 от 27.06.2018 год.

На първо място съдът констатира, че при съпоставка с предмета на предходната молба от същата молеща държава Република ******, отнасяща се до същото лице, не е нА.це идентичност на исканията. Предходната молба е била за предаване с цел изтърпяване на влязло в сила наложено общо наказание „лишаване от свобода“ по общо пет влезли в 3 сила присъди, докато настоящите две молби имат за предмет даване съгласие за провеждане на бъдещо наказателно преследване, което все още не е завършило с присъда, следователно не е възможна идентичност с предмета на предходното предаване на същото осъдено лице.

Въпреки това съдът констатира, че при сравнение на датите на извършване на деянията и тяхната правна квА.фикация, не е нА.це идентичност и по отношение на същите с деянията, за които Д. Й. е бил предаден.

На второ място, съдът се увери, че двете деяния, за които се отнасят настоящите молби, са били извършени преди предходното предаване на лицето на съдебните власти на Република ****** по реда на чнд №652/2020 на ОС – Хасково.

По този начин се налага извода, че и двете искания, предмет на настоящата молба, се отнасят за други престъпления, извършени от същото лице Д. Й. и преди предаването му въз основа на решение на ОС – Хасково по чнд №652/2020 на ОС – Хасково, което е необходима и законова предпоставка за разглеждане на настоящите молби, които са поради това допустими и имат годен предмет.

Изискванията към молбите, респ. основанията на отказ – абсолютни и относителни, подлежат на преценка на общо основание.

Съдът констатира, че молбите се отнасят за образувани срещу предаденото по-рано лице наказателни производства в молещата държава за престъпления, за които по нейното законодателство се предвижда наказание „лишаване от свобода“ повече от 1 година.

Искането от Наказателен съд за тежки престъпления на кв.******************** – ХVIII състав от 12.12.2024 год. е за даване съгласие за наказателно преследване по дело номер 2019/198 за престъпление - квА.фициран състав на измама чрез използване на юридически лица, държавни агенции, корпорации, държавни професионални институции, политически партии, фондации или асоциации като инструмент, извършено на 9.01.2008 год. в *************, ******** с правна квА.фикация по чл. чл.158/1 –д и чл.53/1 от ******* наказателен кодекс, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години и глоба до пет хиляди дни, със срок на изтичане на давност за наказателно преследване 9.07.2030 год.

Дадено е описание на факти, според което на 15.12.2007 год. е бил откраднат автомобил, след което друго лице - Осман Тосун е монтирал неговите двигател и шаси на друго превозно средство, след това издал пълномощно на Д. Й. да ползва същото и найпосле последният е продал този автомобил на трето лице Хасан Тонак, което е подало жалба.

За да се уважат получените молби, следва да бъде удовлетворено изискването за двойна наказуемост на деянието и по закона на молещата, сиреч българската държава, което е установено от нормата на чл.5 от българския ЗЕЕЗА. Описанието на факти по молбата е доста лаконично, поради което същите не могат да се квА.фицират с категоричност и нужната прецизност по нито един от съставите на чл.210 от НК, но следва да се държи сметка и за нормата на чл.5 ал.3 от ЗЕЕЗА, според който е достатъчно да съвпадат основните признаци от състава на престъплението.

4

Относно давностният срок по молбата изрично е уточнено, че съгласно чл.66 ал.1 д от Наказателния кодекс на Република ****** същият е 15 – годишен, но са нА.це условия, обуславящи прекъсване на давността, в който случай съгласно чл.67 ал.4 от същия давността може да бъде продължена с максимум половината от срока. Действително от посочената дата на извършване на деянието 9.01.2008 год. до посочената по тази молба дата на изтичане на давността 9.07.2030 год. срокът е 22 години и половина, т.е. 15 години, увеличен с едва втора.

КвА.фицираните състави на измама са уредени в българския НК в разпоредбата на чл. 210 от същия. Предвиденото наказание е „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 8 години.

Основният състав на престъплението е по чл.209 от НК и предвиденото за него наказание е „лишаване от свобода“ от 1 до 6 години.

Давността за наказателно преследване по българския НК е уредена в чл.80 и разпоредбата на ал.1 т.3 от същия предвижда, че за престъпления, които се наказват с „лишаване от свобода“ повече от 3 години, но не повече от 10, този срок е 10 години. И по основния /чл.209 ал.1/, и по квА.фицирания /чл.210 ал.1 от българския НК/ състави на престъплението измама, предвидените наказания за „лишаване от свобода“ са повече от 3, но по-малко от 10 години. Нормата на чл.81 ал.3 пък предвижда, че „независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с едно втора срокът по предходния член.“ Видно е, че увеличения с една втора срок, при изтичането на който наказателното преследване се изключва по давност, е 15 години. С оглед посочената по молбата дата на извършване на деянието – 9.01.2008 год., същият е изтекъл към 9.01.2023 год.