Определение № 643 от 22.08.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 643 гр. Ловеч, 21.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500379 по описа за 2024 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от СД В.Д.Т.Т.С.“ против разпореждане № 530/11.06.2024 г., по ч.гр.д. № 255/2024 г. на Районен съд Луковит, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против П. Г. П..

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението и се излага несъгласие с решаващите изводи на съда. Частният жалбоподател счита, че вземането по заявлението е установено с протокол от 25.02.2024 г. от извършена ревизия/инвентаризация в търговски обект на заявителя в гр.

Луковит, в който изрично било записано, че същият е със стойност на акт за начет и съставителят му има права по чл. 417, т. 9 ГПК спрямо лицата, които дължат суми по него, сред които е и длъжникът по заявлението П. Г. П.. В частната жалба се поддържа, че приложеният към заявлението протокол от 25.02.2024 г. е редовен от външна страна, направено е искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото частната жалба е подадена в деня на връчване на атакуваното разпореждане (18.06.2024 г.). За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на 1 заявление по чл. 417 ГПК, подадено от СД В.Д.Т.Т.С.“ против П. Г. П., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в него суми. Към заявлението са приложени заповед № 1/25.02.2024 г. на Ивайло Тодоров за извършване на инвентаризация в търговски обект магазин всичко по левче в гр. Луковит и протокол от 25.02.2024 г. извършена ревизия/инвентаризация в търговски обект на СД В.Д.Т.Т.С.“.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло заявлението. За да откаже да издаде заповед за посочените в него суми, районният съд приел, че приложеният към заявлението протокол от 25.02.2024 г. извършена ревизия/инвентаризация в търговски обект на СД В.Д.Т.Т.С.“ не е сред тези по чл. 417 ГПК, даващи основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, че същият няма характеристиките на акт за начет, доколкото не е съставен при условията по реда на Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) и Правилника за прилагане на Закона за държавната финансова инспекция (ППЗДФИ).

При така установените факти, настоящият състав на мира следното от правна страна:

Обжалваното разпореждане е правилно.

Процесуалният закон допуска издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на акт за начет (чл. 417, т. 9 ГПК). Акта за начет се съставя от финансовите инспектори, в рамките на срока на конкретно възложена финансова инспекция по отношение на организациите и лицата по чл. 4 ЗДФИ (чл. 15 и чл. 2, ал. 2 ППЗДФИ), като същият се явява средство за реализиране на пълната имуществена отговорност по ЗДФИ (чл. 22, ал. 1 ЗДФИ). Фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното, като те трябва да са подкрепени с доказателства (чл.

22, ал. 2 и 4 ЗДФИ).

В случая заявителят не попада в категорията на изрично посочените в чл. 4 ЗДФИ субекти, поради което извършването на финансова инспекция е правно недопустимо, а съставянето на акт за начет е изключено. В този смисъл приложеният към заявлението протокол не би могло да се квалифицира като акт за начет – същият не е съставен в рамките на възложена финансова инспекция, при условията и по реда на ЗДФИ и ППЗДФИ, нито отговаря на изискванията за съдържание и доказателствена обезпеченост. След не удовлетворява изискванията на закона в по-горните аспекти, приложеният към заявлението протокол от 25.02.2024 г. няма характеристиките на акт за начет, въз основа на него не би могло да се издаде заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК.

По изложените съображения съдът приема, че оплакванията в частната жалба са неоснователни, поради което обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 530/11.06.2024 г., по ч.гр.д. № 255/2024 г. на Районен съд Луковит.

2

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3