Решение № 108 от 16.04.2026, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. гр.Велинград, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210100496 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск от „З.и С“ СД /наименованието на дружеството е уточнено в ОСЗ/, ЕИК 822037450, със седалище и адрес на управление: град Велинград, ул.“Никола Вапцаров“ № 9 срещу Община Велинград, с ЕИК 000351581, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ***, представлявана от кмета К. К., с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС, за имот: сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград.

В исковата молба ищецът твърди, че се занимава с търговия. През 1994г. СД „З.и“ изградили временен строеж върху общинска земя - парцел V за търговия /общински/, в кв. 142 по плана на Велинград, петно 3 представляващ сграда „Кафе-аператив“ на застроена площ от 25 кв.м., за която сграда имало издадено разрешение за ползване № 7/11.02.1994г. на Кмета на Община Велинград.

Сочи, че след промените през 1998 г. /параграф 50а ПЗР на ЗТСУ/ касаещи временните обекти, заявили, че желаят да се предостави постоянен градоустройствен статут на построената сграда. С Решение № 37/21.02.2001г., Общински съвет Велинград е дал съгласие за започване на процедура за изменение на градоустройствения план с цел създаване на постоянен статут на построената от дружеството сграда. Пет месеца по-късно Общински съвет Велинград с Решение 139/18.07.2001г. приел да се учреди право на пристрояване към съществуващия обект с още 15 кв.м. След тези решения последвала заповед на Кмета - № 86 / 12.02.2003г., с която се отстъпило възмездно право на строеж на ищцовото дружество върху терен- търговски 1 обект находящ се в УПИ V, кв. 142, петно № 3, по регулационния план на Велинград в размер на 37кв.м. Последвала заповед на Кмета и се сключил и Договор № 219/24.07.2003г. за учредяване на отстъпено право на строеж върху 37кв.м. общинска земя.

Твърди, че учреденото право на строеж през 2003 г. за обект на площ от общо 37 кв.м. не било реализирано от дружеството. През 2022 г. учредителяОбщина Велинград, образувал гражданско дело, с решението по което било прието за установено, че на основание чл. 67 от ЗС правото на строеж по сключения през 2003г. било погасено по давност.

Сочи, че процесната сграда била отбелязана като елемент с траен градоустройствен статут-сграда на 25 кв.м. като сграда с идентификатор *** по КККР одобрени със Заповед РД 18-1214/06.06.2018г. , с площ от 25 кв.м., брой етажи 1, предназначение : Сграда за търговия била идентична със сграда № 3, построена в парцел V-7132, кв. 142, по регулационния план на Велинград, одобрен с Решение № 91/16.04.2004 г. на Общински съвет Велинград, и била идентична с обект „Кафе-аператив“ построен в УПИ V-за търговия /общ./ кв.142 по плана на Велинград по регулационния план одобрен със Заповед 23/11.01.1994г.

Заявява, че процесната сграда се владеела от дружеството с намерение за своене, считано от 21.12.1998 г., когато било заявено желанието да се предостави постоянен градоустройствен статут на същата. По това искане Общински съвет Велинград се бил произнесъл положително с Решение № 37/21.02.2001г., т.е. заявените права на дружеството били признати, а покъсно с плана от 2004г. процесната сграда била отбелязана като елемент с траен градоустройствен статут. На дружеството било признато своенето на процесната сграда с последвалите след искането от 21.12.1998г. актове на ответника, цитирани по-горе.

Владението било непрекъснато, спокойно, несъмнено, като същото било признато от ответника с издаваните от него актове за разрешаване на започване на процедура по даване на траен градоустройствен статут на сградата, както и последващото й нанасяне в градоустройствения план като елемент с траен статут. Горната сграда била записана в КККР на името на дружеството и същата била декларирана за заплащане на данъци и такси.

Погасяването по давност на правото на строеж учредено през 2003г. за сграда с по-голяма застроена площ не се отразявало на правата на дружеството върху процесната сграда, която съществувала много преди учредяването му.

Ответникът след приключване на делото, с което се приело за погасено по давност правото на строеж, отказвал да им издаде удостоверение за описание на сградата и данъчна оценка с твърдението, че сградата е „преместваем обект“, незачитайки фактологията изложена по-горе.

Намират, че са добросъвестни владелци, тъй като в законния срок са отправили искане за траен градоустройствен статут на сградата, по това искане са получили положителен отговор, т.е. собственика на земята е 2 признал законното им право, като сградата в градоустройствения план от 2004г. била нанесена с траен статут. Освен това били заплатили правото на строеж през 2003 г., за по-голяма площ, тъй като се разрешило пристрояване, макар и нереализирано. Алтернативно сочат, че ако не се признае качеството им на добросъвестни владелци, то на основание 10 годишно недобросъвестно владение били придобили собствеността, а срокът започнал да тече считано от 21.12.1998г.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Община Велинград. Намира предявения иск за неоснователен. Твърди, че с Решение №258 от 14.10.2022 г. по гр. д. № 278 от 2022г. по описа на Районен съд -Велинград, влязло в сила на 20.03.2024г. е прието за установено, че учреденото на „З.и С“ СД с договор от 05.06.2003г. право на строеж за търговски обект по одобрен архитектурен план - върху петно №3, площ 37 кв. м., находящо се в УПИ V- за търговия, кв. 142 по ЗРП на град Велинград, който имот бил с идентификатор *** по КККР, било погасено по давност.

Сочи, че в тази връзка след извършена проверка по Заповед №342/28.02.2025г. и съставен Констативен акт №6/10.04.2025 г., кметът на Община Велинград бил издал Заповед №61 5/1 7.04.2025г. за доброволно премахване на преместваем обект на търговия: „кафе- аперитив“ — метална конструкция, находят се в УПИ V- за търговия кв. 142 по ЗРП на град Велинград, който имот е с идентификатор *** по КККР.

От събраните по административната преписка писмени документи, както и видно от влязлото в сила съдебно решение на Районен съд-Велинград, ищецът бил собственик единствено на преместваем обект-павилион, и видно от мотивите на съдебното решение, правото на строеж не е било реализирано и за съществуващия на място в горепосоченото УПИ, обект е разрешено поставянето му като преместваем обект- павилион.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

С Разрешение № 7 от 11.02.1994 г. кметът на Община Велинград е издал разрешение за ползване на строеж „каже аперитив „З.и“, собственост на Ю Т.

З., без описание на вещта, която ще се ползва, както и без описание на поземления имот. С Удостоверение № 498/25.11.2002 г. на кмета на Община Велинград, се удостоверява, че Разрешение за ползване № 7/11.02.1994 г. за обект „Кафе-аперитив – КФ“ „З.и“ следва да се чете за УПИ V – за търговия в кв. 142 по плана на гр. Велинград, петно № 3, собственост на Ю Т. З..

С Решение № 37 от 21.02.2001 г., от проведено заседание на Общински съвет Велинград, е разрешено започване на процедура за изменение на градоустройствения план с цел създаване на постоянен статут на постройката, собственост на Юлиан З. в кв. 142 – автогара, парцел V – с площ от 56 кв.м.

Задължен е кмета на Община Велинград да извърши процедурите, предвидени 3 в закона за отстъпване на право на строеж за срок от три години върху петно под постройката.

С Решение № 139/18.07.2001 г. на Общински съвет Велинград е учредено право на пристрояване с площ от 15 кв. м., западно към съществуващи търговски обекти, собственост на различни лица, сред които и Юлиан З. – управител на СД „З.и“ Велинград – петно 3, а Кметът на Община Велинград е задължен да извърши законоустановените процедури.

Със Заповед № 86/12.02.2003 г. на Кмета на Община Велинград е отстъпено възмездно право на строеж върху терен – търговски обект, находящ се в урегулиран поземлен имот № V, в кв. 142, петно № 3 по регулационния план на гр. Велинград, в размер на 37 кв. м. със срок на застрояване до 3 години от датата на подписване на договора за отстъпване на право на строеж, на СД „З.и“ с БУЛСТАТ 822037450, представлявано от Ю Т. З..

По повод на Констативен акт № 6 от 10.04.2025 г. на работна група при Община Велинград, е издадена Заповед № 615/17.04.2025 г. на Кмета на Община Велинград, с която е разпоредено принудително премахване на търговския обект.

Така цитираната последна заповед на кмета е била атакувана пред АС Пазарджик, за което е било образувано адм. д. № 726/2025 г. по описа на съда.

Производството по делото било прекратено с Определение № 3049/03.07.2025 г., поради неотстранени нередовности на подадената жалба, което е потвърдено с Определение № 9161/06.10.2025 г., постановено по АД № 9237/2025 г. по описа на ВАС.

По делото е установено, че между същите страни е било образувано и гр. дело № 278/2022 г. по описа на РС Велинград, с което признато за установено по отношение на СД „З.и“ с ЕИСК 822037450, по иска предявен от Община Велинград, че на основание чл. 67 от ЗС правото на строеж, учредено на СД „З.и“ с Договор за учредяване на отстъпено право на строеж от 05.06.2003 г., който договор е с № 219/24.07.2003 г. върху ПИ , да построи търговски обект по одобрен архитектурен план – върху петно № 3 с площ от 37 кв. м., находящо се в УПИ V - за търговия, в кв. 142 по плана на гр. Велинград, който имот е с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград е погасено по давност.

По делото е прието заключение с вх. № 2012/23.03.2026 г. по допуснатата от съда Съдебно-техническа експертиза, от вещото лице инж. А. П., което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано. От последното се установява, че обектът „Кафе – аперитив“ е нанесен в кадастралната карта на гр. Велинград с кадастрален номер *** като сграда за търговия.

Не е наличен нито един документ, удостоверяващ правото за поставяне, разрешение за строеж, започната процедура по узаконяване или придобиване на траен статут. По своето същество обектът представлява павилион преместваем обект. Но при преместването му ще се саморазруши.

4

В ОСЗ вещото лице инж. П. поддържа заключението си. Уточнява, че след извършен оглед на място, е установил, че вътре в павилиона има теракотни плочи, а отвън – бетонен бордюр, в който бил захванат павилиона. Сочи, че при демонтаж ще се саморазруши целият павилион, тъй като бетонът бил захванал основата на конструкцията. Допълнителното натоварване от замазката и плочките също водели до това, че при отделяне, конструкцията ще се саморазруши. Сочи, че закрепването е временно, но последващите действия по демонтаж неизбежно ще доведат до неговото разрушаване. Не е установил монолитна връзка. Сигурен е, че плочките на пода са залепени с циментова замазка, тъй като през 1991 г. не се използвали лепила, а се работело именно с такава замазка.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Ю Т. З., който видно от справката в ТРРЮЛНЦ към момента на разпита не е съдружник в ищцовото дружество, заради което и не съществува забрана по смисъла на чл. 177, ал. 1, т. 4 от ГПК. От показанията на свидетеля се установява, че след поставяне на павилиона изградили бетонова площадка.

След това прекарали вода и канализация, като тръбите били циментирани в основата. Бетоновата площадка била с дебелина около 30 см, имало и две стъпала. Част от бетона бил под нивото на земята – около 20 см, а останалата част - над повърхността. Основата на павилиона била метална, с П-образни железа на пет–шест места, които служели за закрепване. Тези П-образни железа били част от конструкцията на павилиона и ги циментирали в бетонната площадка, за да бъде стабилен и неподвижен. Без тях павилионът не би могъл да стои здраво. След поставянето му вътре направили теракота, бар-плотове, мивки и други подобрения. Стените в долната част били захванати с бетон отстрани и облицовани с мрамор. Всички тези подобрения – бетонова площадка, вода, канализация, бар-плот, облицовки – били направени веднага след поставянето на павилиона през 1991–1992 година и оттогава конструкцията била в този вид.