Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2186 от 16.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 3193/2025
Вид
Решение № 2186
Подписан
16.06.2025
В сила
08.07.2025
Състав
ВИОЛЕТА СТОЯНОВА ПАРПУЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2186 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110203193 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. Й. Й., с адрес ***, против наказателно постановление № 24-4332-021265/04.09.2024 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП. За същото на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.

В жалбата се оспорва фактът на извършване на нарушението и се прави искане атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

За проведеното на 19.05.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Жалбоподателката Й. се явява лично, а наказващият орган се представлява от юрк. К..

В дадения ход по същество Й. моли наказателното постановление да бъде отменено.

Твърди, че не е преминала на червен сигнал на светофарната уредба, като НП било издадено на база предположението на полицейските служители, които нямали видимост към светофарната уредба от мястото, на което били застанали.

Юрк. К. пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Депозира писмени бележки, в които развива съображенията си, и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, против акт, който подлежи на съдебен контрол, в законоустановения срок, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 23.08.2024 г. жалбоподателката Н. Й. управлявала личния си автомобил „***“, ДК № *** в гр. София, по бул. „***“, с посока на движение от ул. „***“ към бул. „***“. Около 16:59 ч. навлязла в кръстовището, образувано от ул. „***“ и бул. „***“, и извършила маневра ляв завой. Кръстовището било регулирано със светофарна уредба, работеща в автоматичен режим.

След като извършила маневрата, Й. била спряна от екип на ОПП СДВР в състав свидетелите В. Н. и И. М.. Свид. Н., на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, й съставил АУАН Серия GA № 1323126/23.08.2024 г. за това, че преминала на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището, образувано от ул. „***“ и бул. „***“ - нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Свид. М. подписал съставения акт в качеството на свидетел. АУАН бил предявен и връчен на Й., която го подписала, без да направи възражения.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите В. Н. и И. М., и писмени - справка-картон на водач; заповед № 513з-13530/23.09.2020 г.; заповед № 8121к-13312/23.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Съобразявайки изминалия от момента на съставяне на АУАН до провеждане на съдебното заседание период от време, съдебният състав се довери на показанията на свидетелите Н. и М. досежно обстоятелството, че не си спомнят конкретния случай, но поддържат описаните в АУАН фактически констатации. Същевременно, съдът кредитира показанията им и в частите, описващи организацията и функционирането на светофарната уредба на процесното кръстовище, както и показанията на свид. М., от които се изяснява, че от мястото, на което заставали полицейските екипи, контролиращи движението, нямало видимост към светофарната уредба, неспазването на чийто светлинен сигнал е вменено в отговорност на Й., при което като ореинтир досежно извода, че е преминато на червено, използвали зеления сигнал, пуснат за пешеходците.

Материалната компетентност на актосъставителя по констатиране на нарушения и съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, и компетентността на административнонаказващия орган по издаване на НП, следват съгласно длъжностните им качества, респективно правомощията, предоставени им по силата на заповед № 513з-13530/23.09.2020 г., заповед № 8121к-13312/23.10.2019 г. и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесните АУАН и НП отговарят на законовите изисквания относно съдържание и 2 форма съобразно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН - съдържат всички изискуеми реквизити, очертаващи с необходимата степен на конкретизация обстоятелствата по твърдяното да е извършено нарушение, в това число времето, мястото и обстоятелствата по осъществяването му. Издадени са от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Предвид това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на нарушителя и да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт.

Независимо от горното обаче, съдът прие, че атакуваното наказателно постановление подлежи на отмяна като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Съображенията за това са следните:

Показанията на служителите на ОПП СДВР, които съдебният състав прецени като обективни и добросъвестно депозирани, се явяват единственият източник на доказателствена информация досежно съставомерните факти. Същевременно, с оглед депозираното от свид. М., че не са имали видимост към частта от светофарната уредба, за нарушаването на чийто светлинен сигнал е ангажирана отговорността на Й., съдът достигна до извода, че изложената в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка, и по-конкретно вмененото й във вина обстоятелство, че преминала на червен сигнал на светофарната уредба - нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, не се доказа.

Обратен извод не би могъл да бъде формиран и на база разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, доколкото изложените в АУАН факти подлежат на доказване в хода на съдебното производство на общо основание. Това е така, доколкото АУАН, освен че не се ползва с презумптивна доказателствена сила /по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК/, няма доказателствена стойност относно обективираните факти. В този смисъл са задължителните указания, дадени на съдилищата в т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. по н.д. № 9/1973 г. на Пленума на ВС, според които при съществуващия режим на ЗАНН съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Според Пленума на ВС това е така, доколкото в ЗАНН липсва изрична разпоредба по този въпрос, а чл. 84 ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК, откъдето следва, че посоченият за нарушител се счита за невиновен до доказване на противното.

Предвид това, доколкото фактите, обективирани в АУАН и издаденото въз основа на него НП, обуславящи извършването на вмененото в отговорност на Й. нарушение по чл. 6, т.

1 ЗДвП, не се доказаха несъмнено, наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно - необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

С оглед изхода на делото разноски за осъщественото от процесуалния представител на 3 наказващия орган процесуално представителство не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-021265/04.09.2024 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР срещу Н. Й. Й. за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4