Решение № 286 от 24.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20251100900246 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Ексклузив Колект ЕООД, ЕИК 207538835, срещу Отказ № 20250129114015/31.01.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. № 20250129114015 за вписване на промени в подлежащи на вписване за дружеството обстоятелства относно увеличение на капитала от 500 лв. на 5500 лв. чрез приемане на съдружник и записване на нови дялове от него.

Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на постановения отказ, тъй като към заявлението са представени доказателства за взети решение за приемане на нов съдружник, увеличение на капитала на дружеството чрез записване на нови дялове от него, приемане на нов дружествен договор с отразените промени. Счита, че доколкото са спазени законовите изисквания за увеличение на капитала и приемане на нов съдружник, а липсва законова разпоредба, която да поставя като условие липсата на вписан запор върху дяловете на досегашния съдружник, като действието на запора спрямо дружеството се изразява единствено в забрана за изплащане на парични суми във връзка с членственото правоотношение на съдружника, чиито дял е запориран, поради което и други ограничения в дейността на дружеството не следват от наложения запор за вземания срещу негов съдружник, още повече, че увеличението на капитала се извършва чрез записване на нови дялове срещу парична вноска, която постъпва в имуществото на дружеството. Счита, че длъжностното лице и излязло извън пределите на дължимата проверка по заявлението.

Съдът намира, че други съображения освен тези на жалбоподателя и 1 изложените в отказа на длъжностното лице мотиви по делото не следва да се обсъждат, тъй като законът изисква отказът да е мотивиран и не е допустимо мотиви да се излагат след постановяването му или от друго лице, извън постановилото го длъжностно лице.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление А4 вх. № 20250129114015, подадено от управителя на Ексклузив Колект ЕООД са заявени за вписване на промени в подлежащи на вписване за дружеството обстоятелства относно увеличение на капитала от 500 лв. на 5500 лв., приемане на К.С.Ц. като съдружник и записване на нови дялове от нея срещу парична вноска, като представените със заявлението документи установяват вземането на решение за приемане на нов съдружник и увеличение на капитала чрез негова парична вноска, внасянето на същата по сметка на дружеството, вземане на решение от двамата съдружници за изменение на дружествения договор, като са представени и изискуемите декларации и документ за внасянето на дължимата такса за вписване.

По заявлението е постановен обжалваният отказ, който се основава на съображения, че заявеното за вписване увеличаване на капитала и приемане на съдружник в дружеството заобикаля разпоредбата на чл.451 ГПК, тъй като до заявяване на промените целият капитал е собственост на едно лице, като върху дяловете му е вписан запор преди подаване на заявлението, съответно ако промените бъдат вписан ще бъде увреден кредитора, вписал запор, тъй като към вписването му длъжникът отговарял „ със 100 % от имуществото на дружеството“, а ако се допусне увеличаване на сапитала, равностойността на дела му би намаляла на 9 % от стойността на имуществото, което представлявало по същество „изменение на вещта“ по смисъла на чл.451, ал.1 ГПК“.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения едноседмичен срок от съобщаването срещу подлежащ на съдебен контрол отказ за издаване на охранителен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 21, т. 2 ЗТРРЮЛИЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, а съгласно т. 5 - съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и дали съответствието му със закона се установява от представените документи като съгласно чл. 24, ал. 1 ЗТРРЮЛИЦ, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.

От общия статус на дружеството в ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на заявлението, както и към днешна дата, вписаният капитал на дружеството е в размер на 500лв., изцяло внесен, притежаван от едно лице – Л.В.Р.. Установява се също, че на 31.01.2025 г. е вписан запор върху 2 притежаваните от Л.Р. дялове.

От представените протоколи за взети решения от едноличния собственик на капитала се установява да е взето решение за приемането на нов съдружник и за увеличаване на капитала чрез записване на нови дялове срещу парична вноска. Представени са и доказателства за реалното й внасяне, както и за единодушно взето решение, вече от двамата съдружници, за изменение на дружество, като решенията са в обикновена писмена форма, съгласно предвиденото в приетия при учредяването на дуржеството учредителен акт, представен при регистрацията му през 2023 г. Следователно, спазени са законоустановените изисквания за мнозинство за вземане на решението за увеличение на капитала и за форма на протокола (вж. чл. 137, ал.

3 и ал. 4 ТЗ).

Съдът не споделя становището на длъжностното лице, изложено в оспорения отказ. Запорът създава ограничение в чужда правна сфера и, както основанието за налагането му, така и обемът на ограничаване на правата, произтичащи от наложения запор, следва да се тълкуват стриктно. Действието на запора върху дружествен дял на ограничено отговорен съдружник е уредено в чл. 517, ал. 3 ГПК, вр. чл. 125, ал.3 ТЗ, вр. чл. 73в ТЗ. Целта на запора върху дружествен дял е да обезпечи възможността на взискателя за удовлетворяване на паричното му вземане при изпълнение върху дял на съдружника от търговското дружество като получи вместо своя длъжниксъдружник припадащата му се част от имуществото, определена съгласно чл.

125, ал.3 ТЗ. Това право на взискателя - кредитор е гарантирано с нормата на чл. 73в ТЗ, съгласно която плащания на съдружник, произтичащи от дялове в търговско дружество, които са запорирани, се извършва само ако кредиторът със запор не се противопостави в едномесечен срок след писмено уведомление, като при противопоставяне дължимата сума се влага в банка за обезпечение на кредитора, както и чрез възможността за принудително изпълнение върху дружествен дял, включваща прекратяване на участието на съдружника и възможност да се поиска прекратяване и на самото дружество при липса на доброволно изпълнение на задължението за изплащане на равностойността на дела или направо прекратяване на дружеството в случай, че същото е еднолично.

Няма разпоредба в закона, която да създава ограничение за увеличаване на капитала на дружеството или да налага изискване да се запази първоначалното разпределение на записания капитал между съдружниците в случаите на наложен запор върху дял на един от тях или върху всички дялове 3 в хипотеза на еднолично дружество с ограничена отговорност. Неуместна е аналогията на дружествения дял с вещ или вземане (длъжностно лице обосновава изводите си с чл. 451, ал. 1 ГПК), тъй като дружественият дял дава не само имуществени права, които са динамична величина, но включва и неимуществени такива. Такава аналогия въобще не е необходима, защото законът съдържа изрична разпоредба относно датата, към която се преценява припадащата се на длъжника част от имуществото, която да се изплати на взискателя (вж. чл. 517, ал. 3 ГПК, препращащ към чл. 125, ал.3 ТЗ) и това е датата на прекратяване на членственото правоотношение със съдружника, чиито дял е запориран, а не датата на запора върху дяловете, а в хипотезата на чл.517, ал.4 ГПК този момент е отложен до момента на приключване на ликвидацията на дружеството след неговото прекратяване, като доводите на длъжностното лице, че при наложен запор върху дялове дружеството отговаря с имуществото си за задълженията на негов съдружник са абсолютно неадекватни на законовите разпоредби относно търговските дружества.

Дружеството отговоря с имуществото си само за собствените си задължения, а за чужди такива – само ако е поело такова задължение с договор чрез учредяване на реално или лично обезпечение. В хипотезите, в които за дълг на съдружник/едноличен собственик на капитала принудителното изпълнение се насочва към притежавани от този съдружник дялове, дружеството отговаря с имуществото си, едва след като спрямо него възникне вземане за изплащане на равностойност на дружествен дял по чл.125, ал.3 ТЗ при прекратяване на участието на съдружник по изявление на негов кредитор или след възникване на вземане за ликвидационен дял при прекратяването на еднолично дружество с ограничена отговорност по иск на кредитор на едноличния собственик.

На следващо място възприетото от длъжностното лице становище ограничава конституционно установеното право на сдружаване при осъществяване на стопанска дейност и ограничава дейността на дружеството тъй като внесеният капитал финансира именно тази дейност и няма основание тези възможности да бъдат ограничавани, включително чрез приемане на нови съдружници или записване на допълнителни дялове за сметка на увеличението от съществуващите съдружници, като е в противоречие и с чл.63 ДФЕС, установяващ свободно движение на капитали, тъй като по същество е от естество да ограничи именно това движение, чрез налагане на ограничения в дейността на съществуващо дружество и възможността да се 4 инвестира в и чрез него и преди същото да е прекратено, което е допълнителен аргумент за стриктно тълкуване на разпоредбите относно запора и недопустимост на аналогии.

Следва да се посочи, че са основателни и доводите в жалбата относно това, че длъжностното лице и излязло извън пределите на допустимата проверка, а именно въз основа на представените документи да прецени дали са настъпили в съответствие със закона заявените за вписване обстоятелства.

Извън дължимата проверка са обстоятелствата относно кредиторова защита, а още по-малко защита на субекти, които не участват в съответното регистърно производство, като защита на кредиторите срещу действия, които ги увреждат, се осъществяват чрез предвидените в закона способи.

По изложените съображения обжалваният отказ трябва да бъде отменен и на длъжностното лице при АВ-ТРРЮЛНЦ да бъде указано да извърши вписване на променените обстоятелства по партидата на жалбоподателя.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Ексклузив Колект ЕООД, ЕИК 207538835, срещу Отказ № 20250129114015/31.01.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. № 20250129114015 за вписване на промени в подлежащи на вписване за дружеството обстоятелства относно увеличение на капитала от 500 лв. на 5500 лв. чрез приемане на съдружник и записване на нови дялове от него.

УКАЗВА на Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ да извърши вписване на заявените обстоятелства със Заявление А4 вх. № 20250129114015 по партидата на Ексклузив Колект ЕООД, ЕИК 207538835.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати незабавно до Агенция по вписванията за изпълнение на дадените указания.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5