Решение № 168 от 03.11.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Девин, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20255410100063 по описа за 2025 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1 т. 9, т. 10 и чл. 19 от ЗПК и чл. 143 oт ЗЗП против „И. А. М.“ АД, с цена – 2905.10 лева и по чл. 26, ал. 1 пр. 2 ЗЗД, поради неспазване на чл. 19 ал. 4, от ЗПК и чл. 143 oт ЗЗП против „Ф. Б.“ ЕООД, с цена – 1934.90 лева.

В исковата молба ищцата твърди, че ищцата е сключила с първия ответник „И. А. М." АД Договор за паричен заем № 409* от 22.03.2021г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Моли съда да прогласи спрямо „Ф. Б.“ ЕООД нищожността и на акцесорния Договор за предоставяне на поръчителство № 409* от 22.03.2021г., като счита, че същият е лишен от правно основание, уговорен е неравноправно в ущърб на потребителя, противоречи на добрите нрави и не е породил правни последици и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка. Твърди, че при сключване на договор за паричен заем № 409* от 22.03.2021г., с първия ответник „И. А. М.“ АД са нарушени императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Твърди, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35.00 % се 1 нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Счита, че договорът за потребителски кредит нормативно е уреден като възмезден /арг. от чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК/, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва /респ. на клаузата за ГПР/, която е съществен елемент на договорното съдържание има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка. Не са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в договорът за потребителски кредит да е разписан действителния размер на годишния процент на разходите. Счита, че акцесорния Договор за предоставяне на поръчителство № 409* от 22.03.2021г., сключен чрез „И. А.

М." АД с втория ответник „Ф. Б." ЕООД е лишен от правно основание, уговорен е неравноправно в ущърб на потребителя, противоречи на добрите нрави и не е породил правни последици и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка. Излага подробни съображения.

Претендира за разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответното дружество „И. А. М.“ АД, с който счита, че предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му. Твърди, че договора за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 ЗПК и излага подробни съображения. Моли съда да прекрати настоящото производство, поради недопустимост на иска или да постанови решение, с което да отхвърлите изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца. Претендира за разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в това число и разноски за процесуално представителство в размер на 360.00 лева. В случай, че съда постанови решение в полза на ищцовата страна, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли определеното от съда възнаграждение да бъде съобразено с липсата на правна и фактическа сложност на делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответното дружество „Ф. Б.“ ЕООД, с който счита, че исковата молба е нередовна и моли съда да прекрати настоящото производство като недопустимо. Алтернативно, в случай, че счете настоящия иск за процесуално 2 допустим, моля съда да приеме иска неоснователен. Твърди, че процесният договор за предоставяне на гаранция е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона, тъй като е сключен валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма.

Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция, сключен между С. М. К. и „Ф. Б.“ ЕООД, урежда отношенията между страните по договора - възложител и гарант. По силата на договора за предоставяне на гаранция, едната страна „Ф. Б.“ ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „И. A. М." АД, с наредител С. М. К., с цел гарантиране за изпълнението на задължения на наредителя, възникнали съгласно договор за паричен заем, а другата страна - С.

М. К., се задължава да заплати уговореното за тази услуга възнаграждение.

Счита, че сключеният между ищеца и „Ф. Б.“ ЕООД договор е с характер на двустранен договор – „Ф. Б.“ ЕООД предоставя услуга, а потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Уговореното между „Ф. Б.“ ЕООД и ищеца възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е насрещната престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит. Моли съда да прекрати настоящото производство, тъй като предявените искове са недопустими, поради липса на правен интерес, или да се оставят без уважение като неоснователни и излага подробни съображения. Претендира за разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в това число и разноски за процесуално представителство в размер на 360.00 лева, прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. Със становище от ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Е. И., поддържа твърденията в исковата молба, оспорва предоставения отговор, като излага съображения по същество.

В о. с. з. ответника „И. А. М.“ АД не изпраща представител.

В о. с. з. ответника „Ф. Б.“ ЕООД не изпраща представител.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Не се спори, че между ищцата С. М. К., с ЕГН **********, с адрес: с.

Б., общ. Борино, обл. Смолян, ул. П. № * и „И. А. М.“ АД, с ЕИК ********* е сключен Договор за паричен заем № 409*/22.03.2021г. за сумата от 2500.00 лева., с размерна двуседмична погасителна вноска от 132.05 лева, с фиксиран годишен лихвен процент – 35.00%, с ГПР – 40.77%, със срок на заема – 22 четиринадесет дневни погасителни вноски.

Не се спори, че между ищцата С. М. К., с ЕГН **********, с адрес: с.

Б., общ. Борино, обл. Смолян, ул. П. № * и „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ********** е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 409*/22.03.2021г., според който потребителя дължи на гаранта възнаграждение в размер на 1934.90 лева, платимо на разсрочени вноски от по 87.95 лева От ищцата са представени: Договор

409*/22.03.2021г. и Договор да предоставяне

409*/22.03.2021г., за паричен заем на поръчителство

№

№

От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че: 1. По договора по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗПК са включени в годишния процент на разходите, разписан в договора в размер на 40,77%, договорна и лихва и главница; 2. Размера на приложения в правоотношението ГПР, ако в неговия обхват се включи и уговореното възнаграждение на дружеството — поръчител в размер на 1934.90 лева ще е в размер на 477,76%; 3 . Размерът на платените суми по договорите са както следва: главница – 2500.00 лева; договорна лихва – 356.32 лева; договор за поръчителство – 1934.90 лева; Общо платени – 4791.22 лева.

Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

Процесните договори за заем и поръчителство са потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и 4 всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника - потребител да върне предоставената парична сума. Процесните договори по правната си същност по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчиняват на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които, съдът следи служебно. Разпоредбата чл. 143, ал. 1 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, както е в процесния случай. В случаят процесният договор е сключен при предварително определени условия от едната страна по правоотношението - заемодателя. Видно е, че представеният договор за потребителски кредит е бланков, поради което не е бил предмет на предварително договаряне между страните, респ. ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Налице е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗПК, тъй като възлагането на потребителя да заплаща задължения /неиндивидуализация на клаузите в договора, в т.ч. на ГПР, ГЛП/, които следва да изпълнява кредитора, са в интерес на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на 5 чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 79 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит.

Съдът намира за основателни наведените в исковата молба твърдения за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 от ЗЗД, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл.

143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. След като изследва съдържанието на процесния договор за кредит, съдът намира, че не са спазени всички изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби, тъй като договорът е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по 6 кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно чл.