Решение № 17136 от 23.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17136 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина В. Станчева при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110130069 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗЕАД „фирма”, ЕИК (номер), срещу (община), с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 169,83 лева, представляваща престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на лек автомобил „марка“, модел „модел“ с рег. № (рег. номер) от настъпило на 20.03.2023 г. ПТП – попадането му в необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от 02.06.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното й погасяване.

Ищецът твърди, че на 20.03.2023 г. в гр. (град), при движение по ул. „(улица)“ срещу бл. **, МПС марка „марка“, модел „модел“, с рег. № (рег. номер), управляван от И. В., последният попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.

В резултат са нанесени имуществени вреди на процесния автомобил. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то в ищцовото дружество ЗЕАД „фирма”има валидно сключена застраховка „К. Ст.“ със собственика на увредения автомобил с полица № (номер). След подадено заявление, при ищеца е образувана щета № (номер), изготвени са опис на претенция и доклад по щета, въз основа на които на собственика на автомобила е заплатено застрахователно обезщетение в размер на исковата сума с преводно нареждане от 24.03.2023 г. Поддържа, че произшествието се е случило поради обстоятелството, че настилката на пътното платно е била нарушена, без да бъде обозначена и обезопасена, което обстоятелство е извън волята на водача. Пътят, по който се е движил автомобила при настъпване на произшествието е част от общинската пътна мрежа, за поддържането на която отговаря (община). Моли съда да 1 постанови решение, с което да уважи предявения иск, като присъди сторените от ищеца разноски, в това число адвокатско възнаграждение.

Ответникът (община) в срока по чл. 131 ГПК, чрез юрк. К., депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен. В тази връзка са релевирани възражения за механизма на процесното ПТП, предвид съставянето на протокола за ПТП час по-късно. Намира, че е неизяснено обстоятелството относно вида, размера и местоположението на дупката, както и маршрута на автомобила. Не са посочени доказателства, че водачът е бил в обективна невъзможност да избегне дупката. Не оспорва, че застрахователят е заплатил щетите по увреждането. Счита, че не е ясно дали с поведението си водачът на автомобила не е съпричинил увреждането.

Моли за отхвърляне на иска, с присъждане на разноските за производството.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, във вр. с чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 411, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 31 ЗП, вр. чл.

49, вр. 45 ЗЗД.

В тежест на ищеца ЗЕАД „фирма“ е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/. да докаже предпоставките на деликтната отговорност на процесуално легитимирания ответник – (община) 2/. характерът и размерът на вредите;

3/. наличие на застрахователно правоотношение по застраховка "К. Ст." за релевантния период и 4/. плащане от застрахователя по реализиран покрит риск в рамките на сключеният договор.

Относно първата предпоставка за уважаване на иска – наличие на предпоставките на деликтната отговорност на лицето причинило увреждане, следва да се изложи следното: фактическият състав на деликтната отговорност, регламентирана в нормата на чл. 45 ЗЗД включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод извършването на процесното деяние, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на непосредствения извършител.

От представеното по делото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение /л. 21 по делото/ се установява, че в срока на действие на процесния застрахователен договор – на 20.03.2023 г. на територията на гр. (град) – по ул. " (улица)", срещу блок № ** при движение на застрахования лек автомобил „марка“, модел „модел“ с рег. № (рег. номер) настъпва ПТП – лекият автомобил попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са настъпили щети. Действително заявлението представлява частен документ, който не носи подписа на ответника и не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, а единствено с формална доказателствена сила.

По делото е представен и Протокол за ПТП от 20.03.2023 г., удостоверяващ обстоятелства, причини и условия за ПТП, извършени маневри и материални щети.

Същият служи на съда за изграждане на изводите си относно механизма на настъпване на процесния пътен инцидент. Ответната страна възразява относно доказателствената стойност на този документ, доколкото протоколът е съставен един час по-късно, а и към него липсва снимков материал, изискуем съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № Iз41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд.

Съдът счита, че това възражение е неоснователно. Следва да бъде посочено, че спорът относно настъпването на ПТП не може да се реши само въз основа на съставения от органите на МВР протокол за ПТП и отбелязванията в него за нарушаването на правилата за движение. При спор между страните, доказването на фактите с правно значение може да се осъществи и с други доказателствени средства извън ползващия 2 се с формална доказателствена сила протокол за ПТП, като всички доказателствени средства за механизма на настъпване на ПТП са допустими, ако протокол за ПТП не е бил съставен или същият е с компрометирано съдържание, какъвто настоящият случай не е. /така и Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, Търговска колегия, II отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

Във връзка с направеното оспорване на механизма на настъпване на вредите, по делото е допуснато изслушването на САТЕ, както и събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. С. В..

От изготвената по делото САТЕ се установява, че по средни пазарни цени към датата на произшествието /20.03.2023 г./ размерът на вредите по МПС „марка“ с рег. № (рег. номер), възлиза на общо 190,20 лева. Вещото лице коментира, че с оглед документите по делото по процесния лек автомобил се установяват следните увреждания: предна лява гума и джанта – от протокола за настъпилото ПТП; „предна лява джанта“ – от заявлението, подадено през застрахователя след застрахователното събитие; „предна лява гума и модел (марка и модел), размер ***/*****, dot ****, 50 % остатъчна стойност – за смяна и джанта лява предна – за ремонт на степен 1+ боядисване“ – при оглед на автомобила от експерти на застрахователя. Изведено е заключение от експерта, че при така представените документи, щетите, нанесени на процесния лек автомобил, се намират в причнно-следствена връзка с механизма на получаването им при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.03.2023 г. В разказа си пред съда, за защита на така представеното заключение, и в отговор на въпроси, поставени му по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, вещото лице е уточнило, че спецификата на увредения лек автомобил, характеризиращ го като спортен такъв (притежаващ нископрофилни гуми), е допринесла за това увреждането да е по-голямо, респ. да е получено при дупка, при която товарни автомобили или други автомобили с по-високо окачване няма да реализират ПТП. Съдът намира, че заключението на вещото лице е подробно, последователно, логично и добре аргументирано, а и защитено с конкретни съображения и доводи в съдебното заседание, проведено на 18.10.2023 г., поради което го кредитира в цялост. Тук е мястото да се отбележи, че съдът не може да се съгласи с претенцията на ответника, че заключението е необосновано и даващо само принципни отговори, в частност не е анализиран размерът на твърдяната дупка, която е причинила процесното увреждане. Последното е на първо място в противовес на обективните факти, доколкото вещо лице отбелязва, че големината на дупката не може да бъде по-малка от 30/40 см. при тези данни.

Допълва, че размерът на гумата от 225 см. обуславя широчина на дупката от над 25 см.

От друга страна, е нужно да се каже, че конкретните параметри на дупката (дълбочина, широчина и пр.) в случая не са били предмет на изследване, доколкото вещото лице е работило само по материалите по делото, в които не присъства такава характеристика на дупката. Последната обаче не е и нужна, след като доказателствата по делото безспорно и хомогенно водят до извод, че именно попадането на автомобила в нея е причинило процесните увреждания.

В подкрепа на така направения извод са и показанията на свидетеля И. В., който обяснява, че попадането му в тази дупка е довело до проблеми, надхвърлящи изплатеното му от ищеца обезщетение. Свидетелят добросъвестно излага пред съда къде е реализиран инцидента и причината за неговото настъпване. Доколкото съдът не намира повод да не цени тези показания, същите служат на съда за изграждане на изводите по същество на спора.

От съвкупния доказателствен материал по делото, в това число писмени доказателства, устни такива и заключение по САТЕ, безспорно се установява, че процесното ПТП е причинено от необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Показанията на свидетеля, както и заключенията на експерта напълно съответстват на механизма на настъпване на ПТП, посочен в протокола за ПТП за настъпване на застрахователно събитие, поради което е неоснователно релевираното 3 възражение в ОИМ.

Във връзка с изложеното от ответника възражение за липса на информация относно поведението на самия водач на увредения автомобил, респ. за евентуална негова възможност да спре и/или избегне попадането в дупката, следва да се посочи, че съгласно константната съдебна практика /в този смисъл са Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. на ВКС, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на II т. о. на ВКС и Решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на II т. о. на ВКС/ изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за настъпването му или го е улеснил. В случая съдът счита, че не са установени по надлежния ред, с ангажирани, съобразно въведената с чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствена тежест, каквито и да било годни доказателствени средства, въз основа на които настоящият състав да приеме, че е налице съпричиняване от страна на водача на пострадалия лек автомобил „марка“, модел „модел“ с рег. № (рег. номер).

По отношение на ответника е налице качеството лице, носещо отговорност на деликтно основание за причинените щети, тъй като са осъществени предпоставките за ангажиране на отговорността му на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал.