Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 79 от 06.08.2024, Районен съд - Златоград

Съд
Районен съд - Златоград
Дело
Гражданско дело 293/2023
Вид
Решение № 79
Подписан
06.08.2024
В сила
20.02.2026
Състав
Динко Карамфилов Хаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Златоград, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20235420100293 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.

77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.

Постъпила е Искова молба, вх. № 2473/11.12.2023 г. от Р. Х. Й, ЕГН ********** с адрес: обл. С. общ. З., с. Е. р., чрез адв. Е. М. в.с адрес за призоваване и съобщения: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ., против П. Д. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. Зл. обл. С. ул. „Е. П.“ № .; М. Г. Р., ЕГН **********; С.

Г. Р., ЕГН **********; М. Г. Т., ЕГН **********; В. Г. Г., ЕГН **********; С.

Н. Р., ЕГН ********** и А. К. Р., ЕГН 4702112290, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79 ЗС.

Исковата молба е оставена без движение, като е указано на ищеца Р.

Й., че от направената справка в ЕИСС е установено, че трима от ответниците са починали, поради което ще следва да представи удостоверение за наследници на починалите лица, ако желае да конституира същите като ответници по делото.

С молба вх. № 28/04.01.2024 г. пълномощникът на ищцата адв. Е. В.е представил удостоверение за наследници на починалите лица, които са конституирани като ответници по делото, както следва: П. Д. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. Златоград, ***; М. Г. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. „С. С.о“ №.; С. Г. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. С., ж.к. Г.

Д. № . вх.., ет. ., ап. .; Г. И. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. З. ул. „А.“ № ., В. Г.

Д., ЕГН ********** с адрес: гр. З., ***; И. Г. Г. ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. „8.“ № . вх.., ет.. ап. . Д. Г. Н., ЕГН ********** с адрес: гр.

К. бул. „С. С.“ №. Р. В. К., ЕГН ********** с адрес: с. С., общ. Д. ул. „В. П.“ № . и 1

С. В. С., ЕГН ********** с адрес: гр. Д., ул..“ №.

Като ответник е конституиран и И. С. К., който е купувач на процесния имот въз основа на сделка-покупко-продажба от 07.12.2023г.

Изрично ищцата заявява , че не желае като ответници по делото да бъдат конституирани наследниците на М. Г. Т..

В исковата си молба ищцата, чрез адв. Е. В. твърди, че на 04.08.1999 г. е закупила от ответниците по спора парцел VІ-79, кв. 151 по плана на гр. З., идентичен с ПИ ***, обл. С.общ. З.гр. З. ул. „А.“ № .вид собственост съсобственост, вид територия Урбанизирана, НТП Незастроен имот за жилищни нужди, площ 565 кв. м.,стар номер 79, квартал 151, парцел VІ, Заповед за одобрение на КККР № 300-05-08/01.10.2003 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, при граници и съседи ***;

***; ***; ***.

За закупуването на горния имот не е съставен нотариален акт, съгласно изискванията на закона, а вследствие на водени преговори е постигнато споразумение между ищцата и ответниците по делото за закупуването на процесния имот, да бъде заплатена сумата от 4 000 000 неденоминирани лева или сегашната равностойност на горната сума след деноминацията е 4 000 лева.

Вследствие на договореното доверителката на адв. В. е дала продажната цена от 4 000 000 лева – неденоминирани, а ответниците от своя страна предали имота и владението върху него на ищцата.

За предаването на сумата е оформена разписка на 04.08.1999 г., подписана от страните по делото в присъствието на свидетели.

Ищцата е била убедена, че ответниците са собственици на имота, тъй като последните и дали НА № ., том ., дело . г., съставен от В. П. – съдия в РС – З..

След като е предаден имота на ищцата на 04.08.1999 г., тя започва да го владее явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого като свой.

От момента, в който ищцата Р. Й. е започнала да владее процесния имот, никой не е оспорвал това нейно право на собственост. В последствие го и отдавала под наем.

Към настоящия момент ответниците по спора заявили на ищцата Р. Й., че имота е техен и че отново ще го продават.

Адв. В. сочи, че дори да се приеме, че не е налице сключване на нотариален акт за изповядване на сделка, то доверителката му е придобила имота по давност.

Собствеността на процесния имот ищцата е придобила въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, тъй като от 1999 г. е владян явно, необезпокоявано от никого, в продължение на повече от 25 години.

Поради горе изложеното ищцата, чрез адв. Е. В., моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае за установено спрямо горните ответници, че тя – Р. Х. Й. е собственик на осн. давностно владение на ПИ с 2 идентификатор ***, с адрес гр. З. ул. ,,А. . незастроен имот за жилищни нужди, с площ 565кв. м., стар номер 79, квартал 151 парцел VI, заповед за одобряване на КККР №300 – 05 – 08/01.10.2003г. на ИЗП Директор на АГКК, при граници и съседи- имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***.

В съдебно заседание ищцата , чрез адв. В. поддържа предявеният иск.

Ответниците Г. Г., П. Р., И. Г., М. Р., С. Р., Д. Н., Р. К., С. С., В. Д., чрез адв. И. Г. подават отговор на исковата молба, в който оспорват предявеният иск. Навеждат твърдения, че местността ,,Р. п. е на голямо разстояние от процесния имот и липсва идентичност, твърдят също, че процесният имот не е индивидуализиран съобразно изискванията на закона и от там не може да се докаже идентичност. Твърдят също така, че предвидената 10 – годишна придобивна давност не е изтекла в полза на ищцата.

Ответникът И. С. К., чрез адв. М. А. от АК К. също оспорва предявения иск и излага сходни съображения, като тези на останалите ответници за неоснователност на предявеният иск. Твърди, че е придобил имота от собственици и сделката е валидна.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното.

Ответниците по делото се легитимират като собственици на процесния недвижим имот въз основа на нот. акт. №. том . дело №.. на нотариус при ЗлРС. През 2018г. на наследниците на първоначалните собственици, а именно настоящите ответници е издаден нов нотариален акт № 140, том 1, рег.

№1010, дело №136/2018г.

С нот. акт №.ом ., рег. №. дело №.г. на нотариус Д. Б., ответниците продават на последния ответник И. С. К. ПИ с идентификатор *** с площ 506кв. м., а именно процесният имот.

Ням спор между страните по делото , че ответниците, а преди това и техните наследодатели са били собственици на процесния имот. Няма спор по делото и че е издадена разписка от П. Д. Р., М. Г. Т. и В. Г. Г., като наследници и че същите са получили от Р. Х. Й. от с. Е. р. сумата 4 000 000 млн. (стари лв.), за покупко-продажба на недвижим имот на обект ,,Р. п.‘. Разписката е подписана и от свидетел Г. Ив. Г.. Спорът на страните е дали въз основа на разписката е предадено владението на процесния имот и дали същият се намира в местността ,,Р.п.‘. По делото са предоставени писмени доказателства, горепосочените нотариални актове, а също така и самата разписка.

Представени са също така удостоверения за наследници, от които се установява, че всички ответници, освен купувачът И. К. са наследници на лицата, посочени като собственици на процесния имот в нотариалният акт от 1997г.

По постъпила молба от Р. К., началникът на СГКК гр. С. е отказал изменения на КК и КР на гр. З. и е мотивирал отказа. По делото е приложен самият отказ. Приложени са и приходни квитанции от общ. З., от които се установява, че Г. Г. е заплащала данък недвижими имоти и такса битови 3 отпадъци за обект ул. ,,А.‘‘ и по точно за земя.

По делото са приложени снимки на процесният имот, от които се установява, че същият е обявен за продажба. По делото е приложена и скица от АГКК на процесния имот с идентификатор ***, с посочени собственици – ответниците по делото, без И. К.. Приложени са също копия на материалите във връзка с издаването на нотариалния акт от 2018г.

В протоколът, в който са разпитани свидетелите същите са заявили категорично, че ответниците имат имота от техния наследодател Г.Р. и че го владеят от около 30г. Тези показания са дадени пред Съдия по вписванията при РС З., изпълняващ функциите на нотариус, на 24.10.2018г.

Общинска администрация З. е издала удостоверение за регулационно положение, от което се установява, че за процесният имот с идентификатор *** е отреден УПИ VI, кв. 151 от ПУП на З., одобрен със заповед № РД – 221/16.02.1982г. на председателя на ОНС С.

Издадено е и удостоверение за идентичност №263/02.07.2018г. , от което се установява, че ПИ *** е идентичен по местоположение с част от УПИ VI, северна част от ПИ попада в УПИ V в кв. 151 по ПУК на З.

От изпратено писмо от ТД на НАП П., офис С. се установява, че Р. Х.

Й. няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходи, придобити 2020г. до 2022г.

Като свидетели по делото са разпитани Б. Р. К., З. И. Ч., С. С. К., С. Р.

Х., Д..а Т., А. Д. Я..

Съдът намира, че ще следва бъде дадена вяра на тези свидетелски показания, които кореспондират със изявлението на самата ищца Р. Й., което изявление е дадено в с.з. на 24.06.2024г. В това изявление тя обяснява как е дала парите и с какво намерение, посочва и причините за неизповядване на сделката, сочи обаче много важни обстоятелства във връзка с това от кога до кога тя е владяла мястото. Същата сочи, че от 2000г. до 2003г. тя е работила мястото, като е сеела зеленчуци. Понеже щяла да мине улица и да вземе част от мястото, тя помолила човек да направи ограда. Дала мястото на човек да го пази. Този човек и предложил да й отстъпи едно място в с. Е. р., я тя да му даде процесното място, да й го пази. От тогава нататък Б. ползва процесното място. Тя изобщо не познава К..

Съдът констатира, че обясненията на ищцата влизат в протИ.речия с тези на Б.К., който твърди от своя страна, че ползва имота от 2001г. В тази част показанията му влизат в протИ.речие с показанията на ищцата, която обяснява, че от 2000г. до 2003г. обработва мястото. Друг повод да не се дава вяра на показанията на К. е обстоятелството, че той пропуска да обясни, че е предложил замяна на ищцата между негово място в с. Е.р.и процесния имот.

Следва също да се има предвид, че Б. К. е заинтересуван от изхода на делото, тъй като от събраните гласни доказателства може да се направи извод, че и той е правил постъпления да придобие имота, но от ищцата.

Тоест съдът следва да кредитира показанията на свидетелите З.Ч., С.

К., С. Х., Д. Та.и А.Я.. От техните показания обаче не може да се установи по 4 категоричен начин ищцата Р. Й. да е владяла процесния имот. Не може също да се установи по безсъмнен и категоричен начин, че Й. е владяла имота повече от 10г. чрез Б.К. В показанията на свидетелите, които съдът кредитира се сочат различни периоди на владеене на процесния имот от К.от 5-6 г. до 10г. или въобще не се споменава период, сочи се също че П. също е бил собственик на част от имота и освен това е разрешил на С. К. да ползва мястото. В показанията на един от свидетелите се сочи, че всеки от квартала е ползвал мястото да оставя каквото му трябва. От 2010г. обаче мястото се ползва от С.К., като свидетелят Я. не помни по това време Б. да е бил в имота.

При това положение, по-скоро следва да се кредитират показанията на С. Х. според, които Б. ползва имота от 5-6г.

Въпреки, че съдът не дава вяра на показанията на свидетелят К. следва да се има предвид посоченото от него, че той е премахнал оградата с мрежата, която била поставена на процесния имот, тъй като получил обаждане , че има сделка за имота и трябва да го освободи. Тоест тези му действия навеждат на мисълта, че той не е владял със съзнанието, че е собственик, нито че пък владее за собственик , в противен случай би следвало да не приема действия по премахване на оградата.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. ВКС е създал трайна практика по въпроса на какви изисквания следва да отговаря едно владение, за да може владелецът да стане собственик. В редица свои съдебни актове ВКС приема, че владението следва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително, като фактическа власт върху дадена вещ.