Решение № 20 от 26.02.2019, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е

Н И Е № гр.Сливен,

26.02.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Е.ХРИСТОВА и в присъствието на зам.окръжен прокурор В.ГАНГАЛОВ, като разгледа докладваното от съдията М.ДАНЧЕВ внох дело № 653 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивен протест депозиран от прокурор при Районна прокуратура гр.Нова Загора срещу присъда № 70/26.09.2018г. постановена по нохд № 363/2018г. по описа на Районен съд гр.Нова Загора.

С атакуваната присъда подсъдимият В.И.М. е признат за невиновен в това, че на 22.02.2018г. в с.Баня , общ.Нова Загора, на ул.„Св. Кирил и Методий” е причинил на И. И. *** лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, тоест разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като е извършил деянието по хулигански подбуди - на публично място, без каквато и да е била причина и поведение от страна на пострадалия, демонстрирайки физическа сила и изразявайки по този начин пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката личност, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК.

В протеста, по повод на който е образувано настоящото въззивно производство, депозиран от прокурор от Районна прокуратура гр.Нова Загора в установения от закона и указан от съда срок за обжалване, се изразява несъгласие с така постановения съдебен акт. Твърди се, че атакуваната присъда е неправилна и необоснована, като при постановяването й не са обсъдени в пълнота събраните тласни и писмени доказателства, постановена е в нарушение на разпоредбите на НПК и НК. Твърди се, че по категоричен начин е установено поведение на подсъдимия, което от обективна и субективна страна осъществява състава на престъплението, за което е обвинен.

Настоява се за отмяната й и за постановяване на нова присъда, с която оправданият подсъдим да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото и поддържано срещу него обвинение, като му бъде наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение бъде отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.

Впоследствие са депозирани допълнителни съображения към протеста, в които се излагат конкретни доводи в подкрепа на направените оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че при постановяване на същия е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при анализа и тълкуването на събраните доказателства, както и съществено процесуално довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалия. В тази връзка основните доводи и възражения в протеста са по отношение на фактическите констатации, съдържащи се в мотивите към присъдата, както и по отношение на преценката на предимно гласните доказателствени материали.

Навеждат се съображения, с които се поставят под съмнение обясненията на подсъдимия, а на практика и показанията на пострадалия свид. Х. за сметка на показанията на свидетелите Д., Й.ов и Стефанов. Последните се коментират подробно, като въз основа на тях се обосновава обвинителната теза, че подсъдимият е имал хулиганско поведение в магазина на пострадалия още преди пристигането на последния, както и че не е налице такова поведение на пострадалия, което да предизвиква нанасянето на удар от страна на подсъдимия т.е. изключва се наличието на личен мотив при причиняването на телесната повреда. Аргументира се извод, че въз основа на тези доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е причинил лека телесна повреда на пострадалия свид. Х. по хулигански подбуди – на публично място – в магазин за хранителни стоки в *****, без каквато и да е причина и поведение от страна на пострадалия, демонстрирайки физическа сила – нанасяне на удар на пострадалия и изразявайки по този начин пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката личност. Според прокурора, съдът неправилно и необосновано не е кредитирал тези свидетелски показания, което е довело до постановяване на един незаконосъобразен съдебен акт. Обосновава се и наличието на допуснато от съда съществено процесуално нарушение довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалия. Според протеста, съдът, след като е приел в мотивите си, че подсъдимият е причинил на пострадалия лека телесна повреда по лични мотиви /т.е. не по хулигански подбуди/ не е следвало да го оправдава изцяло, а само по обвинението по чл.131 ал.1 т.12 от НК, като е следвало да го признае за виновен и да го осъди за деяние по чл.130 ал.1 от НК, независимо, че последното е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия. Липсата на изявление от страна на прокурора в хода на съдебното следствие по реда на чл.287 ал.5 от НПК се обяснява с процесуалната позиция на държавното обвинение за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК, което е от общ характер. Оспорва се и посоченото в присъдата основание за оправдаване на подсъдимия – по чл.304 от НПК, като се заявява, че това противоречи на приетото от съда, че все пак подсъдимият е извършил престъпление,макар и от частен характер. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която оправданият подсъдим да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото и поддържано срещу него обвинение, като му бъде наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение бъде отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.

Алтернативно се настоява за изменение на атакуваната присъда, като на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК подсъдимият да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение бъде отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалия.

Срещу протеста и допълнението към него са депозирани писмени възражения от страна на защитника на подсъдимия. В тях се обосновава тезата, че мотивите в протеста са несъстоятелни, както са несъстоятелни изначално и твърденията в обвинителния акт. Навеждат се доводи, че подсъдимият не е извършил хулигански действия нито в магазина преди идването на пострадалия, нито по отношение на самия пострадал. Оспорва се интерпретацията на свидетелските показания в протеста и допълнението към него, като се акцентира върху заинтересоваността на част от лицата, които се ги депозирали, както и на констатираните противоречия в тях. По отношение на оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалия се заявява, че доколкото липсва тъжба от страна на пострадалия респ. встъпване на прокурора по реда на чл.48 от НПК, съдът не може да осъди подсъдимия за деяние, което се преследва по тъжба на пострадалия. Във връзка с последното се сочи и съдебна практика.

Настоява за постановяване на съдебен акт, с която протестът да бъде оставен без уважение и атакуваната присъда да бъде потвърдена.

В с.з. пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен заявява, че поддържа протеста на посочените в него основания и настоява за отмяна на оправдателната присъда и за постановяване на нова, осъдителна присъда.

Подсъдимият В.И.М., редовно призован, не се явява лично. За него се явява служебно назначения му защитник. Последният заявява, че е доволен от присъдата и моли същата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Оспорва основателността на протеста и настоява същият са бъде оставен без уважение.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмения протест, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери протеста за неоснователен.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата.

В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В.И.М. и свидетелят И. И.

Х. се познавали, тъй като и двамата живеели в *****, като свидетелят притежавал хранителен магазин в центъра на селото, на *****, в който освен друго се продавала и консумирала бира. Подс. В.М. дължал на свид. И. Х. отпреди три - четири години сумата от 50 лева, за закупени от него, но незаплатени стоки от магазина, поради което свид. Х. не желаел подсъдимият да влиза в магазина му.

На 22.02.2018г. на работа в магазина като продавач консултант била свид. М.Д., когато следобеда на същия ден дошъл леко почерпен подс. В.М., който си поръчал и изпил няколко бири, продадени му от свид. Д.. Тя възприела поведението на подсъдимия като на пиян човек, арогантно и грубо спрямо хората, пренебрежително, тъй като същият повишавал тон и крещял, поради което, а и тъй като се бояла от пияни хора, около 19.00 часа същия ден, свид. М.Д. позвънила на мобилния телефон на свид. И.

Х., който в този момент не бил в магазина. Съобщила му, че подс. В.М. се намира в магазина. Свид. И. Х. решил да отиде за кратко до магазина за да изхвърли подсъдимия от там.

Когато свид. Х. отишъл до магазина, подс. М. се намирал прав до входната врата на магазина, подпрян на каси и пиел бира, като в този момент не правил нищо друго. С влизането си свид. Х. пръв започнал разговор с подсъдимия, че има да му дава пари и казал на подсъдимия да напусне. Същевременно го хванал отпред за дрехите с намерение да го изкара извън магазина, при което започнало дърпане, като подсъдимият от своя страна ударил с основата на дланта на дясната си ръка в областта на лявото слепоочие свид. Х.. Последвало бутане от страна на подсъдимия и като следствие на всичко това, двамата се спънали и заедно паднали надолу по стълбите водещи към магазина, при което свидетелят си ударил коленете. Намиращите се в него момент в магазина хора сред които и свид. Й.Й. ги разделили, като между двамата започнала разправия с взаимна размяна на реплики. Подс. М. започнал да псува и да отправя закани включително към сина на свид. Х., който в този момент бил отвън пред магазина. След това подсъдимият си тръгнал.

За случилото се бил подаден сигнал до органите на полицията, като служители на РУ на МВР гр.Нова Загора, сред които и свид. Ж.С., посетили местопроизшествието. Подсъдимият вече си бил тръгнал, но полицейските служители установили, че повод за скандала е бил въпроса на свид. Х. към подс. М. - кога последният ще му върне парите.

Според заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно медицинска експертиза, неоспорена от страните, в резултат на възникналия инцидент на 22.02.2018г., пострадалият т.е. свид. И. Х. е получил контузия на лицето с наличие на кръвонасядане и болезнен оток на тъканите в областта на лявото слепоочие върху площ с размери около 5-6 см, като болките се засилват при опипване с ръка; болки в областта на лявата половина на гръдния кош отпред и отстрани, като същите се засилват при дълбоко вдишване, закашляне и раздвижване на снагата и болки в областта на предната повърхност на лявата раменна става, като болките се засилват при функционална активност; охлузване на кожата със забелване на епидермиса на кожата в областта на предната повърхност на дясната колянна става с умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите, като болките се засилват при раздвижване на десния долен крайник в областта на колянната става; охлузвания на кожата в областта на предновътрешната повърхност на долната третина на лявата подбедрица със забелване на епидермиса на кожата и умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите; петнисто синкавомораво кръвонасядане в областта на предната повърхност на лявата колянна става също с умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите; кръвонасядане над коляното непосредствено в областта на долния край на бедрото; кръвонасядане в областта на долната третина на дясната подбедрица и широко охлузване в областта на задната повърхност на долната третина на лявата подбедрица със забелване на епидермиса на кожата с умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите.