Решение № 188 от 27.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,

27.01.2020 г.

СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

При участието на секретар

Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2261/2019 г., взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 от ТЗ. СГС е сезиран с молба от длъжника „Ц.“ ЕООД, с която се иска да се открие производство по несъстоятелност поради състояние на неплатежеспособност. Твърди се от молителя, че е в състояние не неплатежеспособност, защото обективно не е в състояние да изпълнява задълженията си по търговски сделки, които съгласно приложения списък на кредитори произтичат от фактури, издадени от Министерство на отбраната.

Представен е счетоводен баланс към 31.12.2018 г., отчет за приходи и разходи за 2018 г., счетоводен баланс към 02.10.2019 г.

Представени са фактури с N-ра110586/26.02.2015 г.,110569/10.02.2015 г.,110653/02.04.2015 г., 09.06.2015 г.,110801/26.06.2015 г.110868/07.08.2015 г., 110911/08.09.2015 г., 110572/10.02.2015 г., от които се установява, че молителят има задължения към Министерство на отбраната в общ размер на 18 329,57 лв.

Представени са годишни данъчни декларации на молителя от 23.03.2016 г. и от 13.03.2017 г.

Установява се от заключението на ССЕ, че през

2015 г., 2016 и 2017 г. не са направени в търговските книги на молителя записвания на задължения, а за 2018 г. и за 2019 г. показателите на всички коефиценти за ликвидност са под референтните стойности – нулеви стойности; за 2018 г. и за 2019 г. коефицентите за финансова автономност /0,286; 0,286/ и за задлъжнялост / 35,000 и 35,000/ не са в референтните стойности.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на производството пред първоинстанционния съд е искане на длъжника с правно основание чл.625 ТЗ.

Установи се от представените по делото фактури с N-ра110586/26.02.2015 г.,110569/10.02.2015 г.,110653/02.04.2015 г., 09.06.2015 г.,110801/26.06.2015 г.110868/07.08.2015 г., 110911/08.09.2015 г., 110572/10.02.2015 г., че молителят има парични задължения към Министерство на отбраната в общ размер на 18 329,57 лв. Тези парични задължения на молителя по сключени с Министерство на отбраната сделки следва да се приемат, че са свързани с упражняваното от молителя търговец занятие, поради което сделките са търговски - чл.286 ал.3 ТЗ.

Доколкото няма данни за погасяване на паричните задължения по фактурите, съдът намира за доказано, че молителят е в неизпълнение на изискуеми парични задължения, произтичащи от търговски сделки.

При тези факти съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин наличието непогасени от молителя парични задължения по сделки, свързани с извършваната от него търговска дейност.

От събраните по делото доказателства се установяват факти, които сочат, че длъжникът е в продължително обективно и трайно състояние на неспособност да изпълнява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. От неоспореното заключение на ССЕ се установява, че за 2018 г. и за 2019 г. краткосрочните задължения на молителя надвишават по стойност неговите краткотрайните активи. Коефицентите за обща и бърза ликвидност са под единица – с нулеви стойности, а коефицентът за обща ликвидност е основен индикатор и има водещо значение за способността на предприятието да посреща задълженията. Неговите ниски нива /нулев, т.е. под единица/ за 2018 г. и за 2019 г. е основание за фактическия извод за недостиг на краткотрайни активи, който не позволява на длъжника да покрива краткосрочните си задълженията.

Коефициентът на обща ликвидност има водещо значение и се изразява в съотношението на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко от групите краткотрайни активи, но не всичките групи. Нивата на този коефицент

/нулев, т.е. под единица/ през посочените години показват по категоричен и несъмнен начин, че е налице трайно и обективно състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява с наличното бързо ликвидно имущество своите краткосрочни парични задължения.

При тези факти съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че длъжникът се намира в трайно състояние на обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни имуществени блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения.

В подкрепа този извод са показателите на коефицента за бърза ликвидност, които също са под референтните стойности. Коефицентите за абсолютна и незабавна ликвидност са също спомагателни, поради което техните лоши показатели в конкретния случай /при ниски показатели на общата и бързата ликвидност/ също са в подкрепа на фактическия извод за състояние на неспособност длъжникът да покрива с наличните краткотрайни активи текущите си задължения.

Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са помощни, а техните стойности през периода потвърждават извода за лошото финансово състояние на търговското предприятие на молителя. Лошите показатели на коефицента за финансова автономост – 0,286 за 2018 г. и за 2019 г. /с норматив 0,33/ при ниски показатели на коефицентите за обща и бърза ликвидност, сочат на състояние на неплатежеспособност на търговеца.

От събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да сочат, че към настоящия момент молителят длъжник е преодолял влошеното финансово състояние, в което се намира през последните няколко години.

За начална дата на неплатежеспособността следва да се определи 31.12.2018 г., защото от заключението на ССЕ се установява, че към 31.12.2018 г. е налице обективно състояние на невъзможност да се покриват задълженията към всички кредитори.

Най-ранната дата, към която със сигурност длъжникът се е намирал в обективна невъзможност да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи, е 31.12.2018 г., доколкото към тази дата в.лице е констатирало в таблицата към заключението, че краткосрочните задължения значително превишават по стойност краткотрайните активи и показателите на коефицентите за ликвидност са под приетите нормативи.

С определение от съдебното заседание на 10.12.2019 г., вписано в книгата по чл.634в ТЗ на 13.12.2019 г., съдът е указал на основание чл.629б ТЗ на молителя длъжник, че в едноседмичен срок следва да внесат сумата от 4000 лв. по сметка на СГС, която е необходима за покриване на началните разноски, ведно с предупреждение, че при непредставяне в едноседмичен срок на документ за внасяне на сумата ще настъпят последиците по чл.632 ал.1 ТЗ. Тъй като не е представен документ за внасяне на определената от съда сума, необходима за покриване на началните разноски, следва да се постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ.

С оглед на изложеното съдът намира, че следва едновременно да се обяви длъжникът в неплатежеспособност и в несъстоятелност и да се постанови прекратяване на дейността, а производството по несъстоятелност следва да се спре.

Мотивиран съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖЕСПОСОБНОСТТА на „Ц.“ ЕООД, ***.

ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежеспособността – 31.12.2018 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Ц.“ ЕООД, ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Ц.“ ЕООД, ***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Ц.“

ЕООД, ***.

СПИРА на основание чл.632 ал.1

ТЗ производството по несъстоятелност на длъжника „Ц.“ ЕООД, ЕИК ********, УКАЗВА на длъжника “Ц.“ ЕООД, ЕИК ******** и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски в размер на 4000 лв.

При непоискване да бъде възобновено спряното производство по несъстоятелност в едногодишния срок по чл. 632 ал. 2 ТЗ, производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

ОСЪЖДА „Ц.“

ЕООД, ***, на основание чл.78 ал.6 ГПК, вр. с чл.620 ал.1 ТЗ, да заплати чрез масата на несъстоятелността по сметка на СГС държавната такса в размер на 250 лв.

Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: