Решение № 1474 от 11.10.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1474 гр. Пловдив, 11.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330203560 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16 - 2500119 / 05.06.2025 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив, с което на „Макси - Ф“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** (със законен представител П.Н.К.) за нарушение по чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредба № РД-07-2, Наредбата) на основание 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

С Жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция, включително с представени писмени бележки „Макси - Ф“ ЕООД - *** чрез процесуалния си представител адвокат Н. Т. Я. иска Наказателното постановление да бъде отменено с доводи за незаконосъобразност и необоснованост; претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт П. Н. Т. моли да се остави Жалбата без уважение и да се потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно; претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във 1 връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

Към инкриминираната дата между и „Макси - Ф“ ЕООД - *** в качеството му на изпълнител и „ДТ Системи“ ООД, село Белащица (като подизпълнител на „Герт Груп“ ЕООД) в качеството му на възложител е налице Договор № 1001ПА25 / 10.01.2025 година с предмет: монтаж на алуминиев композитен панел, и място / адрес за доставяне и извършване на строителномонтажните работи: квартал 176 - нов по плана на Централна градска част, град Пловдив (поземлен имот с идентификатор *** по

Кадастралната карта на град Пловдив), обект Ново ниско и високо дву-, пет- и осеметажно застрояване с височини съответно: Н = 7,20 м; Н = 15,60 м и Н = 25,00 м, с подземен гараж на две нива и обществено-обслужваща част в УПИ II-518.1714 жилищно строителство, обществено обслужване, подземен гараж.

В изпълнение на Договора от 10.01.2025 година на 10.04.2025 година на обекта се изпълняват съответните строително-монтажни дейности от работници на „Макси - Ф“ ЕООД, трима от са К.К.К. и Л.И.Е. по силата на трудови договори от 31.10.2024 година и К.Р.Р. по договор от 26.06.2024 година. С тях е и Б. Г. С., който с Експертно решение № 91679 / 16.12.2022 година на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД - Пловдив е инвалидизиран със 71% трудова неработоспособност, заради инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения и по тази причини тежката физическа работа е противопоказна за него. За това Б. С. работи при „Макси - Ф“ ЕООД, но без договор.

Така докато на 10.04.2025 година К. К., Л. Е. и Б. С. изпълняват дейности по монтажа на алуминиев композитен панел, последният пада от скелето и се наранява до степен причиняване на средна телесна повреда, наложило откарването му в болнично заведение, оперативна интервенция и престоя му в болничното заведение повече от 30 дни.

За инцидента чрез подаден сигнал на ЕЕН 112 е уведомена Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив и местопроизшествието е посетено от *** Н.

И. Б., който разговаря на място с лице от обекта, между които К. К. и Л. Е. на които снема и писмени обяснения. След това продължава с проверката си, по време на която от информационния масив на НАП констатира, че към момента на инцидента Б. С. не в никакви трудово- или гражданско-правни отношения, включително с „Макси - Ф“ ЕООД. Приобщени са и относими за проверката страници от книги за първоначален, периодичен и ежедневен инструктаж като името на Б. С. не фигурира никъде в тях.

2

Така Н. Б. стига до извод за извършено от „Макси - Ф“ ЕООД нарушение по чл. 3 от Наредба № РД-07-2 и на 24.04.2025 година в присъствието на управителя П.Н.К. съставя срещу юридическото лице и връчва на законния представител срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение № 16 - 2500119 / 24.04.2025 година.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление, като преди това – на 09.05.2025 година от дъщерята на Б. С. М. Б.ов С.а и на 10.05.2025 година от К.Р.Р. също са снети писмени обяснения.

Заради случилия се инцидент на Б. С. е образувано и наказателно производство – Досъдебно производство № 218 / 20125 година на 02 РУ на МВР - Пловдив (Пр. пр. № 4508 / 2025 година на Районна прокуратура Пловдив) – за престъпление по чл. 134, ал. 1 от НК, по което пострадалият е разпитан в качеството на свидетел.

Горната фактическа обстановка се приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в качеството на свидетели Н. И. Б. и Б. Г. С. и от приобщените по съответния процесуален ред по НПК писмени доказателства – приложени по административнонаказателната преписка и изискани служебно от Съда.

При оценка на доказателствата, не се ползват дадените от пострадалия показания по Досъдебно производство № 218 / 20125 година на 02 РУ на МВР - Пловдив, защото са събрани в друго наказателно производство, а не в хода на настоящото съдебно следствие. Но няма как да се пренебрегне заявеното от пред разследващия полицай от Б. С. на 04.06.2025 година, че познава П. К. от няколко години и е ходил при него, когато той е идвал в Пловдив по обекти, да работи с групата си; че е работил и преди за П. К., който му е плащал 450 лв. на седмица, и че , както е ходил на предишни обекти, за да се обучава да работя окачени фасади, на инсриминираната дата отива на процесния обект, на който е ходил също 3 - 4 пъти преди това, за да се учи за този вид работа, по-лека от грубия строеж, и в тази връзка е подготвял и подавал материала на К. и Л. преди да падне. В тази връзка показанията му, дадени в настоящото производство в насока, че е бил да строителния обект случайно и по собствена инициатива, Съдът намира за изказани с цел да защити работодателя си, за да избегне същият следващата се за неправомерното му поведение административнонаказателна отговороност и да може свидетелят пак да работи при него, макар и без официално регламентирани помежду им правоотношения. Същевременно за отговорността на „Макси - Ф“ ЕООД не са без значение за случая обясненията по преписката на М. С.а и К. Р., от които се установява, че Б. С. работи в дружеството жалбоподател още от учредяването му на 22.11.2023 година, че е бил с определено работно време всеки ден от седмицата, че е имал определен надник за трудовия ден и че както на него, така и на другите работници му е плащано на ръка възнаграждение за положения труд всеки петък от „Макси - Ф“ ЕООД.

От правна страна:

3

По установените фактически обстоятелства настоящият състав е на мнение, че правилно на „Макси - Ф“ ЕООД е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., съгласно който текст Работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а е безспорно установено от представените книги, че Б. С. не е преминал никакъв инструктаж във връзка с безопасните условия на труд, преди да застъпи да работи на строителния обект, чийто изпълнител е дружеството жалбоподател, и че това дружество се явява работодател на пострадалия по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата – всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.

Във връзка с горното е без значение дали на инкриминираната дата управителят П. К. се е намирал на строителния обект и дали е знаел, че Б. С. е бил допуснат до работа.

Юридическите лица, каквото представлява и търговецът „Макси - Ф“ ЕООД, са обособени организация със собствена структура, ръководни органи и вътрешни правила за работа и като самостоятелни субекти за придобиване на права и поемане на задължения носят и самостоятелна отговорност за действията си, отделно от своите учредители, съдружници или членове. Те представляват правна абстракция, нямат физическо тяло, с което да изразят воля и за това носят и безвиновна отговорност за действията на органите и представителите си, чрез които действат.

Така в случая „Макси - Ф“ ЕООД, като лице, изпълняващо строителномонтажните работи на конкретния строителен обект, отговаря и за безопасността на работниците и служителите си там и с бездействието си да изпълни задължение по закон е осъществил състава на вмененото му в отговорност административно нарушение, а от кредитираните доказателствата няма как да се приеме, че на инкриминираната дата пострадалият се е промъкнал тайно на обекта и е действал по свое усмотрение, предизвикало падането му и причинило му средна телесна повреда.

Точно от наказващия орган е посочена административнонаказателната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда: Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. …, а „Макси - Ф“ ЕООД е нарушило тези правила, от което е последвал инцидент, засегнал здравето на един от работниците му – Б. С..

Наложеното наказание е съобразено с императива на чл. 27 от ЗАНН – при определянето му да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи 4 отговорността обстоятелства, обуславящи налагането му. То е в границите на посоченото по чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда и заради обстоятелството, че от инцидента сериозно е засегнато здравето на пострадалия (причинена е средна телесна повреда, видно от данните по делото), то е над минимума на предвиденото.

Във връзка с горното са несъстоятелни защитните възражения за несъставомерност на деянието.

И Актът, и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са съставени при спазване на изискванията на чл. 42, чл. 43 и чл. 57, чл. 58 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити, посочени там, т. е. същите са изправни от формална страна.

В тази връзка са несъстоятелни и защитните доводи за нарушаване на процедурата по съставяне на Акта с твърдението, че е бил предварително написан. От посочените в документа дати се констатира, че тази на съставянето и връчването му са едни и същи – 24.04.2025 година, а преди за съставянето е извършена проверка от актосъставителя и са събрани доказателства за нарушението, като в ЗАНН дори е предвидена хипотеза актът да бъде съставян и в отсъствие на нарушителя, само по писмени доказателства, когато не е се е явил след покана. В случая, обаче, законният представител се е явил за съставяне на Акт № 16 - 2500119 / 24.04.2025 година и Н. Б. свидетелства, че при съставянето на Акта всички документи са при него и е нямало пречка да бъдат предявени на законния представител на дружеството, а същевременно в ЗАНН няма изискване самото изписване на документа да става пред очите на нарушителя (законния му представител в настоящия казус).

С оглед на изложеното процесното Наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в определен от съда размер при защита от юрисконсулт, като размерът на възнаграждението не може да надхвърля максималния за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, а нормата препраща към Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно чийто чл. 27е в относимата редакция – към датата на нарушението и налагане на наказанието, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 лева до 150 лева.