Решение № 585 от 24.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. София, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Женя Димитрова

Членове:

Величка Борилова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000064 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247, ал.1 ГПК - за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящето дело Решение № 320/17.05.2022 г. и се развива по молба на „Лето Инвестмънт“АД – въззиваем по производството, чрез адв.С. Р. от САК.

Със същата е поискано да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на посоченото решение в частта му, касаеща посочения номер на първоинстанционното дело, чието решение е потвърдено – вместо т.д. № 1951/2019 г., да се чете т.д. № 1212/2019 г. по описа на СГС.

Поискано е поправка в посочения смисъл да бъде допусната и в уводната част на постановеното въззивно решение.

В отговора по молбата насрещната страна поддържа частична недопустимост на същата по отношение искането за допускане поправка на мотивите на въззивното решение, респ. - неоснователност в останалата й част с аргумент, че не е налице поддържаната очевидна фактическа грешка, т.к. т.д. № 1951/2019 г. по описа на СГС е присъединено по т.д. № 1212/2019 г.

Решаващият състав, след като съобрази доводите на страните в производството и данните по настоящето дело, приема следното:

Приема се в теорията и съдебната практика, че диспозитивът на съдебният акт 1 представлява източника на силата на пресъдено нещо.

Последното се налага и според изричната разпоредба на чл.236, ал.1 и ал.2 ГПК, тълкуването на които навежда на извода, че мотивите към решението /определението/ не са част от него.

От своя страна явната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Тя е налице когато съдът, след като е обсъдил всички доказателства по делото и е направил въз основа на тях своите изводи относно правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението/определението тези свои изводи /в този смисъл и Решение № 2192/28.12.1984 г., по гр.д. № 1124/84 г., ІІ г.о., Съдебна практика на ВС на НРБ – гр.колегия, С., Наука и изкуство, 1985 г./.

С оглед изложеното налага се изводът, че в конкретния казус е налице описаната хипотеза по отношение на изписването в диспозитива на постановеното решение на номера на първоинстанционното дело, по което е постановен потвърдения съдебен акт на СГС.

Това е така, доколкото пред първоинстанционния съд – СГС, са били образувани две искови производства – съответно по т.д. № 1212/2019 г., към което в последствие е присъединено и това по т.д. № 1951/2019 г.

Първоинстанционното решение под № 261398/12.10.2021 г., предмет на въззивен контрол, е постановено по общо образуваното т.д. № 1212/2019 г., към което е присъединено по-късно заведеното 1951/2019 г.

По отношение на крайния съдебен акт въззивният съд е изложил съображения в мотивите си относно правилността му, и като краен резултат е потвърдил същото.

Посочвайки номера на делото, по което той е постановен обаче, е пропуснал да добави, че решението е постановено по присъединените дела, с номера – освен 1951/2019 г. и с № 1212/2019 г.

Ето защо и за избягване на каквато и да е неяснота решаващият състав счита, че следва да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното от въззивната инстанция решение, като се посочи, че се потвърждава първоинстанционното решение, постановено по т.д. № 1212/2019 г., към което е присъединено т.д. № 1951/2019 г. по описа на СГС.

В случая не е е налице противоречие в изразената воля при формирането на мотивите в постановеното решение и отразеното в диспозитива на същото, доколкото волята на съда е изрично и недвусмислено изразена в изложените мотиви, но е намерила частично неточно отражение в диспозитива на последното и в този смисъл липсва несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Касае се до техническа грешка /пропуск/ в изписване на номера на образуваното пред първоинстанционния съд търговско дело, поради което и решаващият състав приема, че 2 следва да допусне поправка на очевидната фактическа грешка в горния смисъл.

Такава обаче не следва да се допуска по отношение съдържанието /мотивната част/ на въззивното решение, доколкото, както вече се посочи мотивите към решението не са част от него.

Последното, според решаващият състав, не води до неяснота на постановения съдебен акт, в чиято цяла мотивна част са изложени достатъчно аргументи по отношение на кой съдебен акт въззивният съд е извършил проверка за неговата валидност, допустимост и правилност, респ. – по кое дело е постановен същия акт.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав:

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 320/17.05.2022 г., постановено по т.д. № 64/2022 г. по описа на АС София , като следва:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261398/12.10.2021 г., постановено по т.д. № 1212/2019 г., към което е присъединено т.д. № 1951/2019 г. по описа на СГС, ТО.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата с вх.№ 11525/25.05.2022 г. на „Лето Инвестмънт“АД, ЕИК 204910769 за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на постановено Решение № 320/17.05.2022 г., постановено по т.д. № 64/2022 г. по описа на АС София.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3