Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 07.05.2024, Районен съд - Първомай

Съд
Районен съд - Първомай
Дело
Административно наказателно дело 107/2023
Вид
Решение № 14
Подписан
07.05.2024
В сила
29.05.2024
Състав
София Сотирова Монева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Първомай, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Административно наказателно дело № 20235340200107 по описа за 2023 година

Производство по реда на Раздел пети на Глава трета от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с Жалба УРИ 325000-4077/21.08.2023 г. (по описа на Районно управление – Първомай), с която П. К. К., ЕГН: **********, с адрес: *******, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С. С. М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция и за двете: *******, моли за отмяна на Наказателно постановление № 23-0325-000778/19.07.2023 г., издадено от Началника на Районно управление (РУ) – Първомай при Областна дирекция (ОД) на МВР – Пловдив, с доводи за процесуалната му незаконосъобразност, доколкото актосъставителят и наказващият орган не са конкретизирали законовите изисквания за превозване на деца, чието нарушаване й се вменява.

С Молба-становище УРИ 325000-4186/28.08.2023 г. въззиваемият пледира за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно и за редуциране на евентуално претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение до нормативно предвидения минимум.

В открито съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си поддържа жалбата, а въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема от фактическа страна следното:

1

На 27.06.2023 г. в 09:19 часа жалбоподателката, която, съгласно приложената Справка за нарушител/водач от автоматизираната система на МВР, притежавала Свидетелство за управление на МПС категории „В, М, АМ” № *******, издадено на 26.06.2017 г. от ОД на МВР – Хасково с валидност до 26.06.2027 г., управлявала в гр.

Първомай, обл. Пловдив, по ул. „Стефан Стамболов” до № 68 собствения си лек автомобил марка и модел „Пежо 307” с рег. № *******, на задната седал ка на който се возела петгодишната й дъщеря Г. Д. К., седяща в подложка тип „Бустер“ с поставени обезопасителни колани, когато била спряна за проверка от свидетеля Г. С. П., заемащ длъжността полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ – Първомай, който междувременно изпълнявал служебните си функции по автопатрул съвместно със своя колега младши автоконтрольор Р. Ж. Д..

Запитан от свид. П., защо детето не пътува в обезопасително столче, водачът отговорил, че законът позволява и конкретно избрания начин.

Преценяйки, че в интерес на по-голямата безопасност на малолетния пътник е препоръчително използването на обезопасително столче, посоченият полицейски служител, овластен с правомощия по осъществяване на контролна дейност и актосъставяне по ЗДвП със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи на основание чл. 165, чл. 186, ал. 1 и чл. 189, ал. 1, ал. 5 и ал. 12 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), чл. 37, ал. 1, б. „б”, чл. 39, ал. 2а и чл. 47, ал. 2, във вр. с ал. 1, б. „а” от ЗАНН, чл. 45, ал. 2, т. 13 от Правилника за устройството и дейността на МВР и чл. 33, т. 9 от ЗМВР, съставил в присъствието на колегата си Радослав Димитров в качеството на свидетел и в това на жалбоподателката, предявил й за запознаване и й връчил екземпляр от Акт серия GA № 1017917/27.06.2023 г. за установяване на административно нарушение на чл. 137б, ал.

1 и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това, че на 27.06.2023 г. в 09:19 часа в гр. Първомай, ул.

„Стефан Стамболов” до № 68 управлява собствения си лек автомобил марка и модел „Пежо 307” с рег. № *******, като превозва деца в нарушение на изискванията на Глава втора, Раздел ХХV, и не представя контролния талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство. Отказът на нарушителката да подпише акта и да получи негов препис бил засвидетелстван с подпис на лицето А. Щ. Д., ЕГН: **********.

С доводи, че според нормата на чл. 137б от ЗДвП може да вози детето си Г. Д. К. на възраст пет години и осем месеца и с тегло между 15 и 25 кг в повдигаща седалка от тип 2 вместо в детско столче, тя оспорила акта пред Началника на РУ – Първомай с подадено на 27.06.2023 г. Заявление УРИ 325000-3057/27.06.2023 г., за неоснователността на което полицейски инспектор „ОП” А. П. в РУ – Първомай изготвил Становище рег. № 325р5368/29.06.2023 г.

Възприемайки изцяло фактическите констатации на актосъставителя, Началникът на РУ – Първомай, оправомощен да санкционира провинения по ЗДвП с горецитираната министерска заповед, издал Наказателно постановление № 23-0325-000778/19.07.2023 г., връчено на жалбоподателката на 10.08.2023 г., с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП й наложил административно наказание 2

„Глоба” от 50, 00 лева, а съобразно Наредба № Ιз-2539/17.12.2012 г. на Министъра на вътрешните работи разпоредил да й се отнемат 12 контролни точки.

Видно от Справка за нарушител/водач от автоматизираната система на МВР нарушителят е трикратно наказван по ЗДвП в периода от 2020 г. до 2021 г.

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно изяснена от документите по административнонаказателната преписка и от показанията на свидетеля Г.

С. П., които се кредитират, доколкото обективно, последователно, логично и правдоподобно възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните факти и кореспондират с писмените доказателствени източници.

При така очертаните фактически положения настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от активно легитимиран субект срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество – и за основателна.

Оспореното Наказателно постановление № 23-0325-000778/19.07.2023 г. е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от Началника на РУ – Първомай при ОД на МВР – Пловдив в кръга на неговата административнонаказателна компетентност, изрично делегирана му по реда на чл. 47, ал. 2 във вр. с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, въз основа на Акт серия GA № 1017917/27.06.2023 г. за установяване на административно нарушение, съставен при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, от длъжностно лице, нормативно овластено, съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП със същата министерска заповед.

Служебната ревизия на законосъобразността на протеклата административнонаказателна процедура, чийто правен режим, по изричното препращане на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, е подчинен на ЗАНН, открива обаче процесуални недостатъци от категорията на съществените.

При съблюдаване на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН актът е изготвен и подписан от съставителя в присъствието както на свидетел на извършването и констатирането на проявата – Р. Ж. Д., който е служебно лице при позволението на чл. 189, ал. 3 от ЗДвП, и който също е положил подпис, така и на нарушителката, на която е предявен за запознаване и подписване, а нежеланието й да стори това, както и да получи предоставения й екземпляр от него, е удостоверено по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН с подпис на един свидетел, името на когото е отбелязано, но не и точният му адрес.

По предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН датата и мястото на нарушението, описанието му и обстоятелствата, при които е било извършено, са абсолютно необходими и задължителни реквизити както на акта за неговото установяване, така и на наказателното постановление. За да реализира нарушителят пълноценно правото си на защита срещу официалното обвинение, което му се предявява със съставянето на установителния акт, съдържанието му следва да индивидуализира времето, мястото и 3 начина на извършване на деянието в кореспонденция с фактическите данни, наведени от актосъставителя като относими към съставомерните му признаци. Описанието на наказуемата постъпка следва да е конкретно и небудещо съмнение и не би могло да се извлича по пътя на формалната или правна логика.

С Акт серия GA № 1017917/27.06.2023 г. жалбоподателят е привлечен да отговаря и с оспореното наказателно постановление е санкциониран за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП с оглед на това, че на 27.06.2023 г. в 09:19 часа в гр. Първомай, ул. „Стефан Стамболов” до № 68 превозва в собствения си лек автомобил марка и модел „Пежо 307” с рег. № *******, деца в нарушение на изискванията на Глава втора, Раздел ХХV.

Поведението е квалифицирано по чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП, който предвижда глоба от 50 лева за водач, превозващ деца в нарушение на изискванията на Глава втора, Раздел ХХV.

Чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП гласи, че системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на тези, за които са предназначени, се класифицират в пет групи: 1. група 0 – за деца с тегло под 10 кг; 2. група 0+ – за деца с тегло под 13 кг; 3. група I – за деца с тегло между 9 и 18 кг; 4. група II – за деца с тегло между 15 и 25 кг; 5. група III – за деца с тегло между 22 и 36 кг.

В акта и в наказателното постановление отсъства конкретизация не само на самоличността на превозваното дете, възрастта му и теглото му, което е основният класификационен критерий по чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, но и на начина на извършване на нарушението – не е посочено с какви действия или бездействия и кое точно от изискванията на Раздел ХХV от Глава втора на ЗДвП е нарушено, в частност – каква е била конкретно ползваната в автомобила на глобения водач обезопасителна система за деца. Едва в изявленията си като свидетел, актосъставителят пояснява, че се касае за седалка тип „Бустер”.

Административнонаказващият орган е пренебрегнал и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като в текста на наказателното постановление не е изложил собствени мотиви защо не възприема възражението, обективирано в Заявление УРИ 325000-3057/27.06.2023 г., което жалбоподателят е депозирал срещу акта в 7-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. По него е било изготвено Становище рег. № 325р-5368/29.06.2023 г. от служител на РУ – Първомай, но липсва яснота дали изложените в същото доводи са мотивирали Началника на РУ – Първомай да счете оспорването за неоснователно.

Допуснатите съществени процесуални пороци обуславят решение за отмяна на обжалваното наказателно постановление, без да се разглеждат въпросите по съществото на административнонаказателния спор.

Доколкото не се отправя искане за присъждане на разноски, произнасяне не се дължи.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0325-000778/19.07.2023 г. на Началника на Районно управление – Първомай при Областна дирекция на МВР – Пловдив, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на П. К. К., ЕГН: **********, с адрес: *******, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.

С. М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция и за двете: *******, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50, 00 (петдесет) лева и са отнети 12 контролни точки за нарушение на на чл.

137б, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП.

ДА СЕ СЪОБЩИ на страните за постановяване на решението.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

СМ/ЕД

Съдия при Районен съд – Първомай: ______п_________________

5