Решение № 67 от 22.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Бургас, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100502090 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435, ал.2,т.6 от ГПК.

Образувано е по жалбата на Д. З. З. ЕГН ********** от гр.Айтос-длъжник по изп.д.

№20197050400551 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с рег.№ 705 и район на действие-този на БОС, против отказа на същия съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.2,т.8 от ГПК-поради настъпила перемпция.

В жалбата отказът се сочи за изцяло неправилен.Изтъкват се съображения, че изпълнителното производство е било образувано преди 4 години- през 2019г., като преди това било перемирано производството по друго изпълнително дело, пред ЧСИ Д.Николов.

Поддържа се, че от образуването на изпълнителното производство пред ЧСИ Бакалов през 2019г. до налагането на запора върху банковата сметка на длъжника в Банка ОББ, са изминали повече от три години, което надхвърля 2 годишния срок за перемпция по чл.433, ал.2,т.8 от ГПК.

На следващо място, като длъжник, жалбоподателят не е бил редовно уведомен за нито едно от предприетите изпълнителни действия. Оспорва да са му връчвани и да е подписвал каквито и да било съобщения и книжа.

На трето място разпореждането за отказа се сочи за немотивирано, поради което не можела да се провери правилността му.

В обобщение на горното се моли за отмяна на разпореждането за отказ на ЧСИ Бакалов с изх.№11741/12.10.23г. за прекратяване на горепосоченото изпълнително дело.

1

Представени са на основание чл.436 от ГПК мотиви на ЧСИ Бакалов, с които в приложение и на визираното от ОСГТК на ВКС в т.10 от тълкувателно решение №2/26.06.15г., за това кои са действията, прекъсващи перемпцията, е прието, че в случая тя не е настъпила.

Проверката на съда сочи жалбата за редовна и допустима, т.к. е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния, визиран в закона срок за това(разпореждането за отказа е връчено на страната по имейл на 12.10.23г.,жалбата е подадена до ЧСИ на 26.10.23г.) против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да я разгледа съд.

Разгледана по същество горната е неоснователна по следните съображения:

Производството по изп.д.№551/19г. по описа на ЧСИ Ил.Бакалов е било образувано на 13.11.19г. по молба на взискател „Водоснабдяване и канализация“(В и К) ЕАД чрез процесуален представител, срещу длъжник Д. З. З. за принудително събиране на парично вземане, за което кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист от 10.07.13г.на РС-Айтос, за главница от 2248, 28 лв. и законна лихва за забава върху нея от 04.06.12г. до окончателното й изплащане и за разноски по дело в размер от 345, 15лв. Претендирани са също и деловодни разноски за въззивното обжалване в размер от 341,29лв.

С молбата на взискателя за образуване на делото, на ЧСИ са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, като е поискано да му се присъдят и разноски за адвокатски хонорар за защитата в изпълнителното производство в размер от 720 лв.

ЧСИ е предприел незабавни действия за проучване имотното състояние на длъжника, като е установил негови банкови сметки в Банка ДСК ЕАД, в Алианц Банк България АД и в Юробанк България АД.До така посочените Банки са изпратени на 15.11.19г. запорни съобщения. Банка ДСК е отговорила, че длъжникът има сметка,вече запорирана по четири изпълнителни производства, върху която е наложила и поискания запор, на дата 19.11.19г.

Алианц Банк е отговорила на ЧСИ, че длъжникът има открита разплащателна сметка в евро, обременена с предходни запори. Наложен върху нея е и последно поисканият запор с дата 19.11.19г. Юробанк е наложила запор на сметка на З. на дата 18.11.19г., като ЧСИ е уведомен, че по нея няма авоари и вече е запорирана за други дългове. С удостоверение от Община Айтос, ЧСИ е уведомен, че З. разполага с лек автомобил.МВР-ОД-Бургас , сектор „Пътна полиция“ уведомява на 27.11.19г. ЧСИ, че лицето притежава освен леката кола и мотопед, като двете превозни средства са обект на множество наложени запори. На 19.12.19г. е наложен запор на МПС марка „Опел кадет“, собственост на длъжника, а на 20.12.19г.- запор върху мотопеда чрез уведомление до КАТ-Бургас. Т.к. покана за доброволно изпълнение не е била връчена на длъжника до 20.01.20г.(адресът му бил променен), той е уведомен за предприетите до този момент процесуални действия по телефона от служител на ЧСИ, за което е съставен и приложен по делото протокол.

На 05.03.20г. взискателят е подал молба до ЧСИ по делото за налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника, но мярката не е била приложена, т.к. недвижимо имущество на длъжника не е било установено.

2

На 21.06.21г.е поискано насрочване на опис на движимите вещи на длъжника по постоянен и настоящ адрес.Действието е било насрочено за 12.10.21г. от 14.00 часа, но не е било осъществено, поради невръчване на съобщението на длъжника- същият не е намерен на адреса. Известието до него е върнато като невръчено през м. септември 2021г., т.к. лицето се е преместило.

На 04.01.23г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши проверка за наличие на банкови сметки, на трудов договор/пенсия, недвижими имоти и МПС за налагането на запори. Установена е от ЧСИ банкова сметка на З. в ОББ АД, открита на 12.09.22г., която е запорирана на 03.04.23г.

На 05.04.23г. е извършено и частично изпълнение, като от посочената сметка, по тази на ЧСИ е преведена сумата от 137лв.

На 26.04.23г. от ЧСИ е съставен констативен протокол по делото за посещението на длъжника в кантората му на същата дата, при което се е запознал с две изпълнителни дела, едно от които е настоящото 551/19г., но е отказал да остави телефон за връзка и/или имейл за контакт.

С молба от 09.10.23г. до ЧСИ длъжникът е поискал прекратяване на производството по делото, т.к. от датата на образуването му до момента на подаването на молбата не са били предприемани и извършвани спрямо него никакви изпълнителни действия.Позовал се е на настъпила перемпция.

С обжалваното понастоящем разпореждане, ЧСИ е отказал прекратяването на делото, без да излага съображения.

Бургаски окръжен съд намира разпореждането за правилно.

Както нормата и съдебната практика (вкл. т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК), така и доктрината приемат, че визираната в чл.433, ал1,т.8 от ГПК перемпция настъпва по силата на закона(изключая по дела за издръжка), след като взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Активността на взискателя се отъждествява не с предприемането на всяко действие в хода на образуваното принудително изпълнение, а както и горното задължително за правоприлагане тълкувателно решение приема, само със същински изпълнителни действия, които могат да прекъснат давността, погасяваща вземането.

В цитираното решение на ВКС е изрично посочено, че давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител заради възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)в рамките на определен изпълнителен способ, представляващо: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от 3 проданта или на плащания от трети задължени лица. Не се приемат за изпълнителни действия, прекъсващи давността, следните: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. под.

Съотнесено към горните разсъждения, установеното по делото като фактология сочи, че молбата за изпълнение от 13.11.19г. е прекъснала давността за вземането и е дала основание да почне да тече двугодишен срок за перемпция, т.к. в нея изрично е възложено по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ да предприеме необходимите изпълнителни действия за удовлетворяването на взискателя.

Всяко от действията по изпращането на запорните съобщения на 15.11.19г. до три банки и налагането на запори по сметките в тях- последният от 19.11.19г. прекъсват давността, респективно поставят начало на нов двугодишен срок за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.2,т.8 от ГПК. Начало на нови двугодишни срокове поставят също запорирането на автомобила и мотопеда на длъжника(съответно- на 19.12.19г. и на 20.12.19г.).

Подадената от взискателя молба от 05.03.20г. за налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника също прекъсва давността и перемпцията, а това се случва и с молбата от 21.06.21г. с която изпълнението се насочва срещу движимото имущество на длъжника на адреса му, като се иска и е съответно насрочен опис на такива вещи за м. октомври 21г.-неосъществен.

Поисканото от взискателя на 04.01.23г.налагане на запор върху вземания на длъжника (по банкови сметки)също прекъсва давността и срока за перемиране на изпълнителното производство.Такъв е правният ефект и на налагането на запора върху банковата сметка на длъжника в ОББ на 03.04.23г., а също и частичното изпълнение на дълга, чрез превод на сумата от 137лв. от авоарите на длъжника – по сметка на ЧСИ Бакалов по настоящото изпълнително производство, станало на 05.04.23г.

Изводът от изложеното е, че както от образуването на изпълнителното дело до частичното удовлетворяващо взискателя плащане на последната посочена дата, така и от нея до подаването на молбата за прекратяване на производството, не са изтекли визираните в закона две години на бездействие на В и К-Бургас, които да предизвикат перемпцията, визирана в чл.433,ал.2,т.8 от ГПК, твърдяна от длъжника З..

Между изброените по-горе осъществени изпълнителни действия и искания за такива, няма двугодишен времеви интервал от бездействие, по силата на което и с изтичането на срока да настъпи ефектът на перемпцията. Следователно и поради липсата на визирана в хипотезата на относимата правна норма предпоставка, изпълнителното дело не следва да се счете за прекратено. Респективно, молбата на длъжника прекратяването да бъде обявено за 4 настъпило с акт на ЧСИ поради перемиране на изпълнението, е неоснователна.

От горното следва, че отказът на ЧСИ Бакалов да признае с прекратяващо производството по изпълнителното дело постановление в случая е напълно правилен, обоснован и законосъобразен.

Тук е мястото да се добави, че според БОС всички останали възражения на жалбоподателя, въведени в посока неправилност на обжалвания акт, са неоснователни, т.к. законът не обвързва приложението на чл.433, ал.2, т.8 от ГПК с изтъкнатите процесуални нарушения (неуведомяване на длъжника за извършените по делото изпълнителни действия, описани по- горе и липсата на мотиви в разпореждането на ЧСИ, отказващо прекратяването на делото).

От вече изложеното се извежда, че подадената от длъжника жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. З. З. ЕГН ********** от гр.Айтосдлъжник по изп.д.№20197050400551 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с рег.№ 705 и район на действие-този на БОС, подадена против Разпореждане от 12.10.23г. с което ЧСИ И.Бакалов е отказал да прекрати изпълнителното дело поради настъпила перемпция на основание чл.433, ал.2,т.8 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на касационен контрол.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5