Решение № 111 от 03.08.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Дулово, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20253410100552 по описа за 2025 година

Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от М. Р. Г. с ЕГН **********, от **** против Начално училище „***“, ***.

Иска от съда да постанови решение с което да осъди ответника да й заплати:

- сумата от 735.34 EUR (1 438.20 лева), представляваща разлика в изплатените й трудови възнаграждения за месеците от *** година до *** година включително, ведно със законната лихва върху нея, считано от *** година до окончателното и изплащане;

- сумата от 1743.50 EUR (3 410 лева), представляваща разлика в изплатеното обезщетение при прекратяването на трудовото правоотношение при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху нея, считано от ***г до окончателното и изплащане;

- сумата от 513.95 EUR (1 005.20 лева), представляваща разлика в изплатеното обезщетение по чл. 224КТ за неползван годишен отпуск ведно със законната лихва върху нея, считано от ***г до окончателното и изплащане;

-сумата от 941.13 EUR (1 840.69лева), представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху присъдените суми за периода от *** година до *** година Представя писмени доказателства. Прави искане за назначаване на съдебносчетоводна експертиза със задача посочена в исковата молба. Претендира разноски.

В исковата си молба, ищцата твърди, че е работила в ответното училище като „** на начален етап на основното образование“ до пенсионирането си на *** г.. Поддържа, че по силата на подписания на *** г. Анекс към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, индивидуалните заплати на педагогическите специалисти са увеличени с обратна сила, считано от *** г. Тъй като в този минал период тя е полагала труд и е била синдикален член, претендира разликата в заплатите си за 6 месеца, както и преизчисляване на изплатените при пенсионирането обезщетения

1 въз основа на новото увеличен възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК, ответника депозира писмен отговор с който оспорва исковете изцяло както по основание, така и по размер. Прави възражение за нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК. Сочи, че липсата на твърдения за точния начин на формиране на оценяемите искове не можела да бъде заменена от заключение на вещо лице, изготвянето на каквото е поискано от ищеца.

Вещото лице не можело по свое усмотрение да определя цената на исковете, а следва да се води от твърденията на ищеца за точния начин на формиране на цената на исковете, каквито твърдения в исковата молба липсват. Това според него правело исковете недоказани.

По същество поддържа, че тъй като трудовото правоотношение е прекратено преди *** г., Анексът към КТД няма действие спрямо ищцата. Промяна в трудовото възнаграждение се извършвала само с писмено допълнително споразумение (чл. 119 КТ), каквото обективно не може да бъде съставено към прекратен договор. Позовава се на официални писма-становища от МОН и НУС, според които увеличението не се прилага за лица с прекратени договори преди подписването му. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

От събраните по делото писмени доказателства и след преценка на приложеното в заверен препис Трудово досие на ищцата, съдът намира за установено:

Ищцата е заемала длъжността „**“ непрекъснато от ***г. с над 36 години педагогически стаж. По силата на последното Допълнително споразумение № *** г. основната щатна заплата е била определена на 817.04 EUR (1598.00 лв.).

Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед № *** г., считано от *** г. поради пенсиониране. Към тази дата са изплатени обезщетения по чл. 222, ал. 3 от КТ (11 брутни заплати) и по чл. 224, ал. 1 от КТ (23 дни), изчислени върху стара брутна база в размер на 1454.98 EUR (2845.70 лв.).

Съгласно представената по делото Служебна бележка от *** г., ищцата е била редовен член на Синдиката на българските учители (СБУ) към КНСБ до прекратяване на трудовия договор.

На *** г. между МОН и социалните партньори е подписан Анекс № ** към КТД за увеличение на индивидуалните работни заплати на учителите с 15%, с действие от минал момент – *** г.. В изпълнение на анекса, в ДВ, бр. 75 от *** г. е обнародвано изменение на Наредба № 4 от 2017 г. с правен ефект от 1 януари 2023 г.. Средствата са обезпечени със задна дата със Закона за държавния бюджет за 2023 г.

По делото са приложени допълнителни споразумения от *** г., сключени между училището и останалите действащие учители, с които заплатите им се увеличават на 1003.67 EUR (1963.00 лв.), считано от ***г. С ищцата такова споразумение не е сключено.

Като доказателства по делото са приети Писмо изх. № *** г. на Заместникминистъра на МОН и Писмо изх. № *** г. на НУС, сочещи, че увеличението не се прилага за лица с прекратени договори преди *** г.

Предявените обективно съединени искове са процесуално допустими. Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни по следните съображения:

1. Относно доказаността на исковете при липса на съдебно-счетоводна експертиза На първо място, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недоказаност на исковете поради неназначаването на съдебно-счетоводна експертиза.

2

Действително, такава е била поискана от ищцата с исковата молба, но същата не е заявила в първото съдебно заседание, че поддържа искането си, поради което съдът приема същото за оттеглено.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ГПК, съдът назначава вещо лице само тогава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания.

В настоящото производство размерът на претенциите е изчислен чрез чиста математическа операция въз основа на официални и безспорни писмени доказателства — фишове за заплати, допълнителни споразумения от трудовото досие и разпоредбите на самия Анекс към КТД. Тъй като липсва спор по фактическите обстоятелства (процентът на увеличение и отработените дни са ясни), съдът може сам да приложи служебно правилата на аритметиката, без да са необходими специални знания на вещо лице. Оттеглянето на искането за експертиза не влече след себе си недоказаност на предявените искове.

2. По иска с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ:

Правният спор се свежда до това дали придадената обратна сила на Анекса към КТД обвързва работодателя по отношение на служител, чийто договор е прекратен преди физическото подписване на споразумението, но след датата, от която увеличението влиза в сила.

Съдът не споделя доводите на ответника и изразеното в писмото на МОН становище. Становищата на министерствата и синдикалните централи нямат характера на нормативни актове или задължителна съдебна практика; те представляват частни правни мнения, които съдът преценява свободно. Разпоредбата на чл.54, ал. 1 от КТ изрично позволява на колективното договаряне да урежда въпроси с обратна сила, когато клаузите са по-благоприятни за работниците от тези в закона. Волята на съставителите на Анекса от *** г., както и на законодателя в § 2 от ЗР на Наредба № 4 (обн. ДВ, бр. 75/2023 г.), е пределно ясна и императивна – новото, по-високо заплащане на труда се въвежда „считано от 1 януари 2023 г.“.

Актуалната съдебна практика на съдилищата в страната по аналогични казуси (Решение по в.гр.д. № 1511/2025 г. на СГС; Решение по в.гр.д. № 131/2025 г. на СОС) коментира, че действието за минал период преурежда съдържанието на правоотношенията за всички лица, които са полагали труд в този откъс от време и са притежавали синдикално членство. През периода от *** г. до *** г. ищцата реално е полагала труд в училището в качеството си на „**“ и е била член на СБУ.

Обстоятелството, че тя се е пенсионирала преди физическото подписване на Анекса, не може да я лиши от правото да получи адекватно и равностойно заплащане за вече отработения от нея период. Противното би означавало нарушение на принципа за равенство в заплащането на еднакъв труд (чл. 243 от КТ) и би допуснало неоснователно обогатяване на работодателя, който е получил целеви средства от държавния бюджет за това.

Възражението на ответника, че липсата на подписано допълнително споразумение по чл. 119 от КТ блокира плащането, също е неоснователно. Съгласно чл. 118, ал. 3 от КТ, работодателят може да променя едностранно елементи от трудовото правоотношение в посока увеличение. След като правото на по-висока заплата е възникнало с обратна сила по силата на КТД, работодателят е бил длъжен служебно да начисли и изплати разликата на бившия си служител. Възражението на ответника, че ищцата е пенсионирана и са изплатени дължимите суми без увеличението, е ирелевантно – законът напълно допуска пенсионирани лица да 3 продължат да работят, като те се ползват с абсолютно същите права. Месечната разлика възлиза на 122.56 EUR (239.70 лв.), а общата дължима сума за 6-те отработени месеца е точно 735.34 EUR (1438.20 лв.). Искът е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.

3. По исковете по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 от КТ

Поради уговореното действие за минал период на увеличението на основната заплата, автоматично нараства и брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец юни 2023г., което служи за база при прекратяване на правоотношението й (чл. 228, ал.

1 от КТ). Заедно с полагащите се добавки за трудов стаж и квалификация, брутната база нараства от 1454.98 EUR на 1577.53 EUR (3085.40 лв. – разлика от 239.70 лв. месечно).

По чл. 222, ал. 3 от КТ: Вместо изплатената сума за 11 брутни заплати при пенсиониране (12 509.34 EUR), училището е дължало сума въз основа на новата, коригирана база (14 252.84 EUR). Разликата от 1743.50 EUR (3410.00 лв.) се дължи и искът следва да се уважи в претендирания размер.

По чл. 224, ал. 1 от КТ: Обезщетението за 23 дни неизползван платен годишен отпуск е изчислено погрешно върху старата база. Коригираният му размер възлиза на 1702.86 EUR, поради което предявеният иск за разликата от 513.95 EUR (1005.20 лв.) е изцяло основателен и следва да се уважи.

4. По акцесорния иск за мораторна лихва (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД):

Ищцата е направила изрично извънсъдебно искане за плащане чрез Заявление с вх. № *** г.

Тъй като главните вземания са изискуеми и работодателят е в забава, налице са предпоставките на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В уточняващата си молба вх. № *** г. ищцата конкретизира претенциите си за мораторна лихва поотделно за всяка главница, като посочва сумите: 223.21 EUR, 529.22 EUR и 156.01 EUR.

Съдът отбелязва, че сборът от тези три конкретно предявени суми възлиза на 908.44 EUR (при първоначално общо заявени 941.13 EUR). Тъй като съдът е обвързан от диспозитивното начало и не може да присъди повече от конкретно поисканото поотделно, акцесорният иск следва да се уважи до размера на математическия сбор на уточнените претенции – общо 908.44 EUR, за периода от *** г. до *** г.

Искът за присъждане на мораторна лихва се явява основателен и следва да се уважи.

По разноските:

Такива се претендират и от двете страни. На ищцата е предоставена безплатна плавна помощ от адв. Е. П.. Ответника е представил списък по чл.80 от ГПК за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1208.33 евро.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответното училище следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищцата – адв. Е. П., адвокатско възнаграждение в минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлизащо на 441.25 EUR.

Претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да се отхвърли изцяло превид изхода на спора.

По дължимите държавни такси:

4

Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса по трудови спорове (чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК), ответното училище дължи такава по сметката на Районен съд – Дулово. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ГПК, таксата се изчислява поотделно за всеки иск (4% върху стойността на всеки от тях), като се съобразяват законовите минимуми от по 25.56 EUR за главните искове. Общият размер на дължимата от ответника държавна такса възлиза на 161.05 EUR (29.41 EUR за първия иск + 69.74 EUR за втория иск + законовият минимум от 25.56 EUR за третия иск + 36.34 EUR за акцесорния иск).