Решение № 17 от 14.01.2022, Административен съд - Враца

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 17 гр. Враца, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, V състав, в публично заседание на 14.12.2021 г. /четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година/ в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 255 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Е.В.“ ЕООД ***, представлявано от М.Х.Е. срещу Ревизионен акт № Р-04000419005507-091-001/05.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта му потвърдена след оспорване по административен ред с Решение № 74/18.05.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП относно определените му допълнителни задължения за внасяне общо в размер на 334062,49 лева, в това число ДДС в размер на 150092,29 лева и лихви в размер на 76331,52 лева и корпоративен данък за довнасяне за 2014г., 2015г. и 2016г., в общ размер на 75046,19 лева и лихви за просрочие в размер на 32592,49 лева, както следва:

Корпоративен данък за довнасяне 2014 г., 2015 г. и 2016 г., общо в размер на 75046,19 лева и лихви за просрочие в размер на 32592,49 лева;

ДДС за внасяне в общ размер на 150092,29 лева, за данъчни периоди - м.03.2014г. лихви в размер на 23,94 лева; м.05.2014 г. в размер на 2990,30 лева и лихви в размер на 1738,07 лева; м.06.2014 г. в размер на 11690,12 лева и лихви в размер на 6697,07 лева; м.07.2014 г. в размер на 7084,58 лева и лихви в размер на 4101,84 лева; м.08.2014 г. в размер на 7213,64 лева и лихви в размер на 4005,96 лева; м.09.2014 г. в размер на 7033,38 лева и лихви в размер на 4049,41 лева; м.10.2014 г. в размер на 13501,19 лева и лихви в размер на 7509,25 лева; м.11.2014 г. в размер на 6940,84 лева и лихви в размер на 3678,49 лева; м.12.2014 г. в размер на 2086,67 лева и лихви в размер на 1088,46 лева; м.01.2015 г. в размер на 20199,66 лева и лихви в размер на 10351,32 лева; м.02.2015 г. в размер на 5461,91 лева и лихви в размер на 2756,43 лева; м.03.2015 г. в размер на 7483,44 лева и лихви в размер на 3716,26 лева; м.04.2015 г. в размер на 7786,67 лева и лихви в размер на 3801,88 лева; м.05.2015 г. в размер на 6825,77 лева и лихви в размер на 3271,97 лева; м.06.2015 г. в размер на 6653,33 лева и лихви в размер на 3135,64 лева; м.07.2015 г. в размер на 8726,61 лева и лихви в размер на 4037,46 лева; м.08.2015 г. в размер на 6205,00 лева и лихви в размер на 2817,28 лева; м.09.2015 г. в размер на 4895,84 лева и лихви в размер на 2182,00 лева; м.10.2015 г. в размер на 4770,01 лева и лихви в размер на 2084,77 лева; м.11.2015 г. в размер на 3748,33 лева и лихви в размер на 1606,94 лева; м.12.2015 г. в размер на 1720,00 лева и лихви в размер на 722,54 лева; м.01.2016 г. в размер на 5535,00 лева и лихви в размер на 2275,91 лева; м.02.2016 г. в размер на 1540,00 лева и лихви в размер на 621,23 лева; м.07.2016 г. лихви в размер на 57,40 лева.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения РА. Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно са установени задължения на ревизираното лице по ЗКПО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., като данните за главници и лихви за забава са неправилно установени. Изложени са съображения за нарушение на материалния закон, като неправилно органът по приходите е приел, че е налице документална необоснованост.

Основните възражения по отношение на установените допълнителни данъчни задължения по ЗДДС са свързани с твърдението, че неправилно органът по приходите е отказал право на данъчен кредит, като е приел нереалност на доставките, при наличието на фактическо предаване на горивата.

В представената по далото писмена защита от процесуалния представител на „Е.В.“ ЕООД са изложени съображения за нищожност на обжалвания ревизионен акт. Поддържат се и доводите за неговата незаконосъобразност. Иска се прогласяването за нищожен, алтернативно отмяната на Ревизионен акт № Р-04000419005507-091-001/05.03.2020г. на ТД на НАП – Велико Търново и присъждане на направените по делото разноски в размер на 9861,00 лева, съобразно представеният по делото списък – л. 459.

Ответникът - Директор на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, редовно призован, чрез юрисконсулт В.В., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5870,62 лева, съобразно представен списък – л. 462 от делото.

В представените по делото писмени бележки са изложени подробни съображения за законосъобразност на оспорения Ревизионен акт, като издаден при спазване на процесуалния закон и наличие на материално-правните предпоставки за това.

Заключението на прокурора от Окръжна прокуратура - Враца е за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, приема за установени следните обстоятелства по делото:

В частта относно данъчни периоди м.01.2014 г.; м.04.2014 г.; от 01.03.2016 г. до 30.06.2016 г.; от 01.08.2016 г. до 31.10.2016 г.; от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г.; от 01.06.2017 г. до 31.07.2017 г. и м. 10.2017 г. на дружеството жалбоподател не са определени допълнителни задължения, в тази част РА не е обжалван и е влязъл в сила.

В съдебната фаза на производството, от страна на ответника по жалбата, по делото са представени и приети писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, вкл. тези събрани при административното обжалване на РА, а също и представения допълнително технически носител – CD, съдържащ ЗВР, ЗИЗВР, РД и ревизионния акт във вид на електронни документи, и разпечатки от публичния регистър на електронните подписи.

От страна на ответника е оспорена истинността /автентичност на подписите и вярност на съдържанието/ на частни документи – 1459 броя, конкретизирани в молба, вх. № 1928/09.09.2020 г. – л. 172 и сл. от делото, идентична с депозираната по пощата с вх. № 1953/11.09.2020 г.

От жалбоподателя са ангажирани писмени доказателства, извън тези, представени с административната преписка, по негово искане са изслушани свидетелските показания на Н.Г.Е.. Открито е производство по оспорване истинността (вярност и автентичност) на: ЗВР № Р-04000419005507-020-001 от 22.08.2019 г.;

Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000419005507-020-002 от 22.11.2019 г.;

Ревизионен доклад № Р-04000419005507-092-001 от 06.02.2020 г. и Ревизионен акт № Р-04000419005507-091-001 от 05.03.2020 г.

Допусната е и е изслушана от съда съдебно счетоводна експертиза, като по делото са приети основно и допълнително заключения на вещото лице

Съдът, като прецени жалбата и изложеното в нея във връзка с приложената административна преписка, счита, че същата е редовна и допустима, като подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорения акт, чиято правна сфера неблагоприятно е засегната от акта, създаващ нови публични задължения за дружеството, и в преклузивния срок по чл.

156, ал. 1 от ДОПК, след приключване на задължителното обжалване по административен ред.

ДРА е връчен по електронен път на 05.03.2020 г., жалбата срещу него е подадена на 12.03.2020 г., в срока по чл. 152 от ДОПК. Решение № 74/18.05.2020г. е постановено в срока по чл. 155 от ДОПК, започнал да тече от 20.02.2020 г., след срока по чл. 146 от ДОПК. Връчено е по електронен път на 19.05.2020 г., като жалбата срещу него е подадена на 25.05.2020 г., видно от пощенското клеймо, входирана на 02.06.2020 г., при което срокът по чл. 156 от ДОПК за депозирането ѝ е спазен.

След извършена служебна проверка на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000419005507-020-001/22.08.2019 г. – л. 120 и Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000419005507-020-002/22.11.2019 г. – л. 123, са издадени от оправомощен орган по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК – Ц.М.П. – Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ – Враца, с оглед делегирането на правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед № 6/03.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново – л. 126 и сл. от делото.

Ревизионен акт № Р-04000419005507-091-001/05.03.2020 г. и Ревизионен доклад № Р-04000419005507-092-001/06.02.2020 г. са издадени от оправомощени органи, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в рамките на тяхната компетентност, определена със Заповед № 6/03.01.2017 г. и Заповед № 1090/15.10.2018 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, и съответните ЗВР и ЗИЗВР.

В съдържанието на ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК.

От представените на технически носител справки от публичния регистър на електронните подписи на доставчика на удостоверителни услуги се установява, че Ц.М.П.

- орган, възложил ревизията, Р.А.К. – Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Н.Т.Д. – Инспектор по приходите и член на екипа, са имали валидни квалифицирани електронни подписи за съответните периоди, в който са издадени посочените по-горе електронни документи.

Въз основа на представените доказателства: Справки от публичен регистър за електронни подписи – л. 128 – 131 от делото; справка от ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца - л.

314; 4 броя разпечатки от Система за електронно валидиране на електронни документи – л. 316 и сл. и служебно извършена справка на електронните подписи в тези документи, съдът констатира, че оспорените от дружеството жалбоподател ЗВР, ЗИЗВР, РА и РД са подписани от компетентните лица, посочени в тях, с валидни квалифицирани електронни подписи, представляват валидни електронни документи и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.

Ревизията е приключила в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил.

Ревизионен доклад № Р-04000419005507-092-001/06.02.2020 г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от същия кодекс и е връчен на дружеството-жалбоподател при спазване разпоредбата чл. 117, ал. 4 от ДОПК. – в тридневен срок от съставянето му, а именно на 07.02.2020 г. – л. 94.

Ревизионен акт № Р-04000419005507-091-001/05.03.2020 г. е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Освен това изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържат в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/, а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт.

На задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно уведомявано както за откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на публичните му задължения.

В хода на ревизията преписката е попълнена с необходимите според ревизиращите органи доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на РА и ще бъдат обсъдени в настоящото решение. Извън това, в процесуалния закон са предвидени достатъчно възможности ревизираното лице в пълнота да упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с необходимите доказателства, включително чрез отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното събиране, като жалбоподателят се е възползвал от тези възможности.