Решение № 2053 от 08.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2053 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100503347 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г).

С Решение № 20055554/01.03.2021г. по гр.д. № 22633 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 35-ти състав на основание на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 54, ал.2 от ЗКИР е признато за установено по отношение на Ц. Т. Н. , ЕГН **********, П. В. К., ЕГН ********** , „Ц.-П. К.” ЕООД , ЕИК **** ,

Е. Б. Б., ЕГН **********, А. М. Я., ЕГН **********, Т. П. К., ЕГН

**********, М. Ж. К., ЕГН **********, Ц. Т. А., ЕГН **********, че Н. П.

М., ЕГН ********** и К. П. К. , ЕГН ********** са собственици на 14/100 ид.ч. от имот с парцеларен № ХVІ от кв. 149 съгласно изменение от 1932г. на регулационен план от 1903г. на гр. София, местност Центъра, който и м о т е заснет като северна реална част от поземлен имот с идентификатор *** вместо като самостоятелен имот с граници от север, изток и запад съгласно актуалните кадастрални граници, а от юг-съгласно червената линия с координати от запад на изток „а-б” на скицата на лист 311 от делото, неразделна част от решението, като Ц. Т. Н. , ЕГН **********, П. В. К., ЕГН ********** , „Ц.-П. К.” ЕООД , ЕИК **** ,

Е. Б. Б., ЕГН **********, А. М. Я., ЕГН **********, Т. П. К., ЕГН

**********, М. Ж. К., ЕГН **********, Ц. Т. А., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на Н. П. М., ЕГН ********** и К. П. К. , ЕГН ********** сумата от 2621,20лв. представляващи съдебни разноски.

С Решение № 20204295/28.10.2021г. по гр.д. № 22633 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 35-ти състав на основание на чл. 250 от ГПК е 1 допълнено постановеното на 01.03.2021г. решение по делото, като на основание на чл. 537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт № 28, том ХІХ, дело № 3583/08.05.1995г. на нотариус при Софийски районен съд в частта за 14/100 ид.ч. от дворното място в частта, в която представлява имот с парцеларен № ХVІ от кв. 149 съгласно изменение от 1932г. на регулационен план от 1903г. на гр. София, местност Центъра, който имот е заснет като северна реална част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 350кв.м.

С Определение № 20046044/05.07.2022г. по гр.д. № 22633/2019г. на СРС е оставена без уважение молба на Т. П. К. и М. Ж. К. за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановеното Решение от 01.03.2021г. са депозирани:

1. въззивна жалба вх. № 25051217/22.03.2021г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете Т. П. К., ЕГН **********, М. Ж. К., ЕГН ********** в частта, в която иск е уважен. Изложили са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочили са, че диспозитива на решението не съответства на петитума на исковата молба и въведения с нея спор. Не било съобразено , че техническата експертиза установила че имот пл. № 2 от кв. 149 е заснет в кадастралния план от 1945г. на името на Й. и М.П. и е запазен в кадастралните основи на плана от 1984г. и 1994г. Не било вярно приетото от СРС, че с тези планове се предвиждало сливане в един имот на парцелите по плана от 1903г. и от 1934г. Имот пл. № 2, кв. 149 бил заснет в кадастралния план от 1945г. Нямало предявен иск за грешка в плана от 1945г. към него момент , а и такава грешка нямало. До влизането в сила на ЗКИР при отреждането на два парцела за един имот по административен ред новообразуваните парцели ставали отредени за един и същ имот и техен собственик оставал собственик на парцела до разделянето му, тази процедура нямала делбен ефект, защото парцелите се отреждали за имотите, а не за собствениците им. Грешка в кадастралната основа към всеки един от моментите – 1890г., 1932г., 1945г., 1984г., 1994г. нямало и това се установявало от заключението по техническата експертиза. Заповедите на главния архитект от 10.07.1984г. и от 09.12.1994г. били за промяна на ПУПплан за обществено мероприятие. Реализирането на това мероприятие не било условие за прилагане на дворищната регулация, достатъчно било завземането на имотите и така парцералните граници ставали имотни такива.

Неприложима за случая била разпоредбата на § 6, ал.2 от ПЗР на ЗУТ, нямало автоматично прекратяване на действието на регулационния план , утвърден със заповедта от 09.12.1994г., защото тази разпоредба била относима за дворищно регулационни планове за изравняване на части в образуван съсобствен парцел и заемане на придадени поземлени имоти или части от тях. Придобили имота по наследство от Ж. Н. К., който го придобило по дарение, делба и давностно владение. Още в нотариален акт за дарение № 186/1980г. Ж. Н. К. получил по дарение 21/100 ид.ч. от имот пл. № 2, кв. 149, този имот към този момент съществувал По същият начин бил индивидуализиран имота и в решението на СРС, 38-ми състав от 11.11.1980г.

2 което обект на делбата е сграда , ситуирана в имот № 2, кв. 149 с площ от 553 кв.м. Претендирали са разноски.

Въззиваемите- ищци Н. П. М., ЕГН ********** и К. П. К. , ЕГН ********** са оспорили жалбата. Навели са твърдения, че решението в тази част е правилно. Всеки от тях бил собственик на 4/100 ид.ч. от процесния имот, който бил северната част с площ от 350кв.м. на поземлен имот с идентификатор *** с адрес на имота ул. ****, целият имот с площ от 562кв.м., номер по предходен план 2, кв. 149, парцел ІІ, като при нанасянето на имота е допусната грешка и непълнота, поради ненасянето му като самостоятелен имот и посочването им като съсобственици на имота със съответните квоти. Правилно било прието от районния съд, че след като не е прилагана регулацията върху парцел Х , то след 1932г. те са придобили14/100 ид.ч. от парцел Х, а останалите 86/100 ид.ч. са притежавани в разделна съсобственост от Ц. Н., П. К. и дружеството „Ц.-П. К.”ЕООД.

Придобили 14/100 ид.ч. от имота с производни придобивни способи, като нито една от сделките на които се позовавали ответниците не изключвали правата на ищците. В писмените актове било посочено надлежно идеални части от коя реална част се придобива, но правилно СРС приел, че доколкото никой не може да прехвърли това, което не притежава, то нито един от ответниците не е придобил право на собственост или на строеж върху парцел ХVІ по плана от 1932г. Делбата от 19.11.1931г. била извършена между собствениците на парцел ХVІ, като А.П. и С. Л. получили два пълномерни новообразувани парцели, които при изменението на регулационния план от 1932г. получили номера ХVІ и ХVІа, така бившият имот парцел ХVІ, кв. 149 престанал да съществува като годен обект на собственост. Затова извършените след 1931г. сделки за идеални части от новообразуваните имоти касаели всеки един от тях и не разпростирали действието си по отношение на другия имот Границата и местонахождението на двата новообразувани имоти била установена по делото, включително и със скицата от 12.01.1932г. Без значение за делото бил извода на вещото лице, че имот пл. № 2, кв. 149 по плана от 1984г. е заснет с плана от 1945г. на името на Й. и М.П. и е запазен в кадастрални основи на регулационния план от 1984г. и от 1994г., защото това нанасяне не се отразявало на правото на собственост. Двата новообразувани парцела неправилно не били нанесени като самостоятелни имоти в кадастралния план от 1945г. и в последвалите делбата сделки. Имот № 2 е съществувал преди делбата от 1931г., механично бил запазен в плана от 1945г. без да бъде съобразена делбата от 1931 и изменението на регулационния план от 1932г., с което са обособени парцел ХVІ и парцел ХVІа. Тази грешка довела и до последващото нанасяне на имот № 2 в кадастрална основа на регулационните планове от 1984г. и от 1994г., но това не се отразявало на собствеността. Без значение било дали се твърди грешка в плана от 1945г., защото иск по чл. 54 от ЗКИР установявал правата към момента Нито един от плановете след 1932г- не бил приложен. Планът от 1984г. бил за обществено мероприятие приет бил по време на действието на ЗТСУ /отм/, този план бил по чл. 22, ал.3 от ЗТСУ/отм/, нямал непосредствено отчуждително действие, не била налице хипотезата на чл. 21а 3 от ЗТСУ /отм/, имотът не бил отчужден за обществено мероприятие, не бил завземан за осъществяването на такова, самото мероприятие не било реализирано. Жилищната сграда в имота била запазена и ползвана от етажните собственици до забраната за същото, наложена по заповед по ЗУТ за премахването й като негодна и опасна. Доказателство че планът от 1984г. не бил приложен бил дворищно регулационния план от 1994г., който също е одобрен при грешна кадастрална основа като тази по плана от 1984г. Имот № 2 послужил като основа за парцел ІІ-2, обхващащ цялата площ на парцели ХVІ и ХVІа по плана от 1932г. Регулацията от 1992г. не била приложена за парцел ІІ-2 и този извод на СРС бил правилен, както и този че наследодателят на въззивниците не бил придобил 21/100 ид.ч. от имота по дарението от 1980г. Идеалните части от земята, описани в нотариалните актове, на които се позовавали ответниците, били акцесорни към жилището, описано в тези документи, техният размер се определял по правилата на чл. 40 от ЗС, това се отнасяло както за имот ХVІ така и за имот ХVІа, защото и двата били застроени. Да се приемело, че въззивниците могат да придобият идеални части от бившия имот ХVІ по регулацията от 1932г. по някой от способите посочени в документите им за собственост означавало, че сборът от идеалните части на бившия парцел ХVІ ще е повече от 100%, което било недопустимо. Претендирали са разноски. Оспорили са претенцията на въззивниците за разноски поради прекомерност.

2. въззивна жалба вх. № 25063375/12.04.2021г. по регистъра на СРС о ответника по исковете Е. Б. Б., ЕГН ********** в частта, с която иск е уважен. Навела е твърдения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на закона, необосновано. Посочила е, че не били обсъдени възраженията й в отговора на исковата молба и молбите й депозирани на 25.10.2020г. Жалбата на Т. К. и на М. К. била основателна.

Въззиваемите - ищци Н. П. М., ЕГН ********** и К. П. К. , ЕГН ********** са оспорили жалбата. Навели са твърдения, че решението е правилно, били обсъдени възраженията на ответника , а и депозирания от Е.

Б. отговор бил след срока за същото.

Ответниците по исковете –Т. и М.

К., са заявили че жалбата е основателна.

Срещу Решението от 28.10.2021г. е депозирана въззивна жалба вх. № 25178439/20.12.2021г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете Т. П.

К., ЕГН **********, М. Ж. К., ЕГН ********** в частта, в която искането е уважено. Посочили са, че решението от 01.03.2021г. е неправилно и това водело до неправилност и на допълнителното решение. Собствеността им върху части от имота била установено от събраните доказателства – наследство от Ж. Н. К., придобил същите по дарение, делба и давност, имот №2 съществувал и бил годен обект за собственост към съставянето на представените от тях нотариални актове.

Ответниците по исковете Ц. Т. Н. , ЕГН **********, П. В. К., ЕГН ********** , „Ц.-П. К.” ЕООД , ЕИК **** са посочили, че жалбите са неоснователни. Праводателите на К. не били собственици на 20% ид.ч. от 4 земята , а на 20% от 4/6 ид.ч. от имота, така К. не били придобили имота.

Ответниците по исковете - А. М. Я., ЕГН ********** , Ц. Т. А., ЕГН ********** не са изразили становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2010213/18.04.2019г. по регистъра на СРС вписана в Агенция по вписвания вх. рег. № 35571, акт № 291, том VІ, дело № 27313/2019г. , уточнена с молба от 13.03.2020г. на Н. П. М., ЕГН ********** и К. П. К. , ЕГН ********** срещу Ц. Т. Н. , ЕГН **********, П. В. К., ЕГН ********** , „Ц.-П. К.” ЕООД, ЕИК **** , Е. Б. Б., ЕГН **********, А. М. Я., ЕГН **********, Т.