Решение № 275 от 09.03.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. София, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000502206 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 28.03.2022г. постановено по гр.д.№ гр.д.№ 3757/ 2021 г. по описа на СГС, ГО, 17 състав, е отхвърлен иск с правно основание чл.124 ГПК вр.чл.79 ЗС, предявен от Е. Д. В. срещу В. В. Т., за признаване правото й на собственост на основание изтекла в нейна полза придобивна давност в периода 2006г. - 22.03.2021г., върху следния недвижим имот: апартамент № 8 с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, мокро помещение, две тераси, със застроена площ от 68.42 кв.м., при съседи: от две страни - улица, апартамент № 6, апартамент № 7, заедно с мазе № 6 с площ от 2.44 кв.м., при съседи: коридор, мазе № 5, общи части, ателие № 2 и заедно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата, като неоснователен.

Присъдени са разноски, като на основание чл.78 ал.3 ГПК, Е. Д. В., е осъдена да заплати на В. В. Т., сумата от 3 294 лева разноски за производството.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата по делото.

Жалбоподателката-ищец Е. Д. В. оспорва решението изцяло и молят съда да го отмени и уважи предявения иск. Изтъква факта, че видно от приложената адресна регистрация на Е.

В., показва ясно началото на давностното владение считано от 2007г. до момента на 1 подаване на ИМ, а именно 2021г. т.е. е изминал достатъчно дълъг срок, за да се изпълни едното условие на придобивната давност- именно 10 годишно владение, което е необезпокоявано, без никакви претенции от собственика В. Т.. В СК ясно е записано - между съпрузи давност не тече, от което следва, че във всички обратни случаи давност тече, а В. и Е. нямат сключен граждански брак. Твърди, че В. никога не е живяла там на основание фактическо семейно съжителство, а началото на давностно владение е било на базата на фактическото съжителсво, но в последстие това начало се трансформира в намерение за своене. В. Т. е имал и друго жилище, за което тя няма никакви претенции. Твърди, че именно В. не се е противопоставил на своенето на процесния апартамент, че именно В. е заплащала всичко по жилището, в това число и сума, която не следва да се заплаща, ако е само държател, а това е сумата платена за воденето на дела пред ВКС, с които дела са дали възможност да се довърши сградата. Посочва, че св. М. К.-Т. е дошла да живее на адреса на през 2017г., така, че не би могла да има непосредствени впечатления от изминалия период, а именно 2007- 2017г., т.е. нейните впечатления следва да са под въпрос. Моли за преразпит на вече разпитаните пред първа инстанция свидетели К. и П. досежно "пребиваването й в процесното жилище".

В допълнение към жалба посочва още, че е налице 17 годишното фактическо съжителство, в рамките на което няма пречка да тече придобивна давност. Твърди, че В. не е работел, а всички парични средства са внасяни в домакинството от В. т.е. тя е имала пълното основание да живее на адреса, като и пълното право да бъде член на домакинството.

Понятието "семейство" се третира по различен начин в различни закони, поради което намира, че подходът следва да бъде уеднаквен на законодателно ниво. Във фактическото семейно съжителство има владение, което коренно се отличава от държането, както и намерение за своене. В началото може да се допусне, че е в особени отношения със собственика, но във времето тези причини се изменят. Именно В. е издържала собственика В. повече от 17 години, ражда дете, и впоследствие не й се признава нито право на наследяване на починалия, нито даже придобивната давност върху недвижимия имот, в който живее повече от 10 години. Намира решението за явна несправедливост и явна дискриминация между подписали брак и живеещи повече от 17 години във фактическо семейно съжителство.

Въззиваемата страна В. В. Т. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че описаната в жалбата адресна регистрация на Е. В. не е доказателство, което да установи начало или съществуване на владение върху процесния имот - тя установява единствено, че регистрираното лице може да бъде намерено на посочения адрес. За да бъде регистрирано на определен адрес лицето следва да представи пред общинската администрация нотариален акт за собственост или нотариално заверена декларация от собственика, с която той потвърждава съгласието си лицето да бъде регистрирано на неговия адрес. Ответницата не разполага с нотариален акт за собственост.

Следователно, за да бъде регистрирана на този адрес, собственикът В. Т. е предоставил своя нотариален акт и е предоставил нотариално заверено съгласие. Регистрацията, нито 2 констатира намерение на ищцата да ползва имота със съзнанието, че е неин, напротив - тя по скоро потвърждава правото на собственост на В. Т., който е дал писмено съгласие трето лице да бъде регистрирано на неговия адрес. Оспорва твърдението, че ищцата е считала имота за неин. Тя е била във фактическо съжителство с В. Т. и двамата са живели (по твърдения на ищцата) в неговото жилище. Тя го е ползвала с разрешението на В. Т. и е била държател, а не владелец. Ищцата не само, че никога не е оспорвала правото му на собственост, но дори след смъртта му регистрира имота в данъчната служба на името на двамата наследници, а впоследствие дори му предлага да закупи неговата 1/2 идеална част, за което се провеждат срещи и се правят оценки на апартамента. Извършените от ищцата действия след смъртта на В. Т. също сочат, че тя не е възприемала себе си за собственик.

Защитавайки интересите на сина си, тя признава правото му на собственост в писмени документи /отговор на нотариална покана/, както и извършва редица конклудентни действия /ангажиране на адвокати за извършване на доброволна делба, изготвяне на оценки/, които безспорно установяват, че тя никога не е считала имота за свой. Счита доказателственото искане на жалбоподателката за преразпит на свидетелите К. и П. за неоснователно, тъй като събирането на доказателства относно това къде е живял свидетел на ответника през годините е неотносимо за съдебния процес и няма по никакъв начин да установи придобивна давност. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл.124 ГПК вр.чл.79 ЗС.

Ищцата Е. Д. В. твърди, че считано от 2006г. живее в апартамент № 8, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, ет.*, като упражнява фактическа власт върху имота с намерение за своене.

През целия период от време до момента е заплащала разноски по строежа на жилището, правила ремонти и заплащала консумативи, заедно с мъжа си В., с когото нямали сключен граждански брак. В. е починал на 05.08.2020г., след което ответникът В. В. Т. заявил, че е собственик на идеална част от апартамента по силата на наследствено правоприемство от баща си В.. Поради това заявява правен интерес от предявяване на иск за установяване правото й на собственост върху процесния имот на основание давностно владение - повече от 10 години.

Ответникът В. В. Т. оспорва предявения иск с твърдения, че на основание наследствено правоприемство от В. Т. Т., собственици на имота са той и еднокръвният му брат Д., чиято майка е ищцата. Заявява, че правата му върху 1/2 ид.ч. от имота ищцата е признала извънсъдебно с отговора на покана, която той й отправил за заплащане на обезщетение за ползването на имота. Оспорва, че В. е упражнявала фактическа власт върху апартамента с намерение за своене, тъй като е обитавала същия със съгласието на В. Т..

От фактическа страна се установява, че група физически лица, между които В. Т. Т. и ответника В. В. Т. /син на първия/, като съсобственици на дворно място, находящо се в гр.

3

***, ул. „***“ № **, са учредили на право на строеж върху мястото в полза на „Риалти“ ООД за построяване на жилищна сграда, като за учредителя В. Т. Т. се построява и му се отрежда в собственост апартамент № 8 на трети етаж, целия със застроена площ от 68.42 кв.м., заедно с мазе № 6 с площ от 2.44 кв.м. и с припадащите му се идеални части от общите части на сградата, а за сина му В. В. Т. е отреден апартамент № 7 на трети етаж, със застроена площ от 79.11 кв.м., заедно с мазе № 7 с площ от 2.70 кв.м. и с припадащите му се идеални части от общите части на сградата./видно от приложения н.а. № 65/30.12.1997г. на I нотариус при НС при СРС.

Видно от удостоверение № 32/02.02.2006г., жилищната сграда с административен адрес гр.

***, ул. ***“ № ** е построена и въведена в експлоатация през 2006 г. За безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е прието обстоятелството, че към тази дата през 2006г. В. и ищцата Е. са живеели на семейни начала без сключен граждански брак, като през 2007г. са приключили ремонта на жилището, нанесли се да живеят в него и е родено тяхно общо дете - Д.. Цялото семейство е живеело в процесния апартамент № 8, считано от момента на въвеждане в експлоатация на сградата и края на ремонта и обзавеждане.

На 05.08.2020г. В. е починал и е оставил за наследници по закон двама сина - ответника В.

/от първи брак/ и Д., като всеки от тях наследява по 1/2 идеална част от наследствената маса.

След откриване на наследството ответникът В. е изпратил нотариална покана до жалбоподателката за заплащане на обезщетение за ползване на 1/2 ид.ч. от имота. В отговор на поканата жалбоподателката изрично заявява, че иска да изкупи тази 1/2 ид. от имота /л.53/, като за целта следва да се направи оценка на същия. Оценка е била направена от къща Амрита /приложена на л.56/ съгласно която средната пазарна цена на жилището възлиза на 127 100 евро към 16.12.2020г. или 248 600 лв.

На 05.04.2021г. пред СРС е депозирана искова молба за делба на процесното жилище от ответника В. срещу брат му Д.. /л.63/

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.К. и П.

/съседи в блока/, К.-Т. /майка на ответника и първа съпруга на починалия В./ и св.Н. - вещо лице-оценител от къща Амрита - всички разпитани в о.с.з. на 11.03.2022г.

Св.Н. Н. разказва, че е посетил процесния апартамент към края на 2020г. като оценител в консултантска къща „Амрита“. В. Т. се обадил във фирмата, за да поиска оценка на имота с цел делба. При посещението В. отворил входната врата на блока, а Е. В. го допуснала в апартамент № 8, за да направи оглед и оценка. При разговор с В. свидетелят останал с впечатлението, че тя знае предварително каква е целта на посещението му, поради която се прави оценката, а именно делба на дялове.

Свидетелите К. К. и Г. П. твърдят, че живеят в сградата, в която е построен процесният апартамент. Отношението на Е. и В. към жилището било еднакво. Всеки от свидетелите е бил домоуправител в периода от построяването на сградата и до момента. Входните такси и вноски за ремонтни разходи заплащала Е., тъй като В. бил безработен. К. чул от В. да казва, че Е. носела парите, тъй като той бил безработен и основно се грижел за детето. Св.П.

4 заявява, че В. и Е. живеели в апартамент № 8, считано от края на 2007г. Сметките за входа заплащали както Е., така и В..

Св.М. К.-Т. /бивша съпруга на В. Т., бракът с когото бил прекратен през 2006г./, посочва, че тя лично живеела в ап.№ 7, а В., Е. и Д. - в ап.№ 8. Двата апартамента били свързани с врата, която по-късно била затворена. В. ходел при нея и се хвалел, че неговият ремонт е много поуспешен. Докато работел на Малдивите, в Бахрейн и в ЮАР спечелил достатъчно пари, за да обзаведе апартамента. Похвали се, че е закупил кухня на „Бош“ на стойност 10 000 лева.

В. демонстрирал изключително чувство за собственост и това била една от причините да не се разбират с бившата си съпруга. След окончателно затваряне на вратата, която свързвала двата апартамента останала обща тераса. Между М. и В. възниквали спорове, свързани с тази обща врата, с общата тераса и с имот, който притежавали в гр. Враца. На терасата имало теч, но когато М. повдигала въпроса за ремонт, В. казвал, че е собственик на жилището и ще си прецени за терасата, както и за апартамента в гр. Враца и не давал да се обсъжда темата за собствеността и ремонтите. В. никога не бил заявявал, че ап.№ 8 не е само негов. Като майка на ответника В. Т. заявява, че синът й е бил касиер на блока и когато събирал таксите за месеца, баща му В. казал, че като собственик преценява да плати таксите в края на годината. Знае, че след смъртта на В. Т. на 05.08.2020г. В. и Е. /като майка на непълнолетния брат на ответника - Д./ водили разговори за ап.№ 8 и за разрешаване на въпросите, свързани с възникналата съсобственост между двамата братя.