Определение № 240 от 03.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235000500335 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Обжалвано е определение № 276, постановено в закрито съдебно заседание на 30.05.2023 г. от Окръжен съд-П. по гр.д. № 438/2022 г. , в частта му, с която е заличена С. А. М. като ответник в процеса.

Жалбоподателите етажните собственици в сградата-етажна собственост в гр. П., ул.“Б.П."*, представлявани от управителя Г.А. К., молят определението да бъде отменено като неправилно по съображенията, изложени в частната жалба от 12.06.2023 г. Претендират за присъждане на разноски.

Ответниците по частната жалба С. А. М., З. Д. Р. и Й. Д. А. не са взели становище по нея.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателите, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по гр.д. № 438/2022 г. на ОС-П. е образувано по подадената на 12.07.2021 г. искова молба от етажните собственици в сградатаетажна собственост в гр. П., ул.“Б.П."*, представлявани от управителя Г.А.

К., против Д.Ж. Р. за осъждането на ответника да заплати на ищците сума за 1 обезщетение за причинени вреди на сградата вследствие на предизвикан от него пожар в неговото жилище на 9.05.2021 г. В хода на съдебното производство, на 7.02.2023 г. ответникът е починал. С разпореждане на окръжния съд от 8.03.2023 г. производството по делото е спряно и е даден срок на ищеца да посочи правоприемниците на починалия ответник. С молба от 18.04.2023 г. ищците посочват наследниците на Р. и молят да бъдат конституирани като ответници по делото З. Д. Р. (чичо на починалия ответник), Й. Д. А. (леля на починалия ответник по бащина линия) и С. А. М.

(леля на починалия ответник по майчина линия) с посочени техни адреси. С определение от 20.04.2023 г. съдът възобновява производството по делото, конституира правоприемниците на ответника Р. - неговите наследници по закон З. Д. Р., Й. Д. А. и С. А. М. и указва на ищците че не представят доказателства за твърдението им, че посочените наследници са приели наследството изрично по реда на чл. 49,ал.1 от ЗН или мълчаливо по смисъла на чл. 49,ал.2 от ЗН, респективно, да поискат определяне на срок на наследниците, в който същите да заявят дали приемат наследството или се отказват от него (чл.51,ал.1,изр.2 от ЗН). За определението на съда от 20.04.2023 г. ищците са уведомени на 27.04.2023 г., като препис от определението е връчен лично на техния пълномощник по делото адвокат А.

К.. С молба с вх. № 4048/28.04.2023 г. (лист 73 от досието на делото на окръжния съд), изрично наименована молба за определяне на срок на наследниците за приемане или отказ от наследството, от ищците чрез техния пълномощник адвокат А. К. е поискано във връзка с определение № 212/20.04.2023 г. съдът да определи срок на конституираните като страни в процеса наследници на починалия ответник Д. Р., в който да заявят дали приемат или се отказват от наследството, останало от него. С разпореждане № 428/4.05.2023 г. окръжният съд определя на наследниците по закон на починалия Д. Р. З. Д. Р. и С. А. М. двуседмичен срок от връчването на съобщението да заявят пред съда дали приемат или се отказват от наследството, открито в тяхна полза, като ги предупреждава, че при неотговаряне в посочения срок те губят правото да приемат наследството, открито в тяхна полза, съгласно чл. 51,ал.2 от ЗН. За разпореждането на съда от 4.05.2023 г. ответникът З. Р. е уведомен на 10.05.2023 г., а ответницата С.

М. е уведомена лично на 10.05.2023 г. (лист 73), като и на двамата са връчени преписи от разпореждането и в съобщенията изрично е изписан текстът на 2 диспозитива на разпореждането. С молба от 12.05.2023 г. ответникът З. Р. заявява, че приема наследството. С разпореждане от 15.05.2023 г. окръжният съд разпорежда да се впише в особената книга за приемане на наследство при РС-П., че на основание чл. 51,ал.1 и 3 във вр. с чл. 49,ал.1 от ЗН З. Д. Р. приема наследството на Д.Ж. Р.. С разпореждане от 18.05.2023 г. окръжният съд определя на наследника по закон на починалия Д. Р. Й. Д. А. двуседмичен срок от връчването на съобщението да заяви пред съда дали приема или се отказва от наследството, открито в нейна полза, като я предупреждава, че при неотговаряне в посочения срок тя губи правото да приеме наследството, открито в нейна полза, съгласно чл.51,ал.2 от ЗН. За разпореждането на съда от 18.05.2023 г. ответницата Й. А. е уведомена на 22.05.2023 г. и на 5.06.2023 г. от нея е подадено заявление, с което заявява, че приема наследството, оставено от племенника й Д. Р., като с разпореждане от 6.06.2023 г. окръжният съд разпорежда да се изпрати на РС-П. това изявление. С писмо от 14.06.2023 г. е изпратен от РС-П. препис от решение № 643/6.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2071/2023 г., с което е вписано в особената книга та РС-П. направеното от Й. Д. А. приемане на наследството, оставено от нейния племенник Д.Ж. Р.. С писмо от 14.06.2023 г., получено в окръжния съд на 15.06.2023 г., е изпратен препис от определение № 1258/19.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1753/2023 г., с което е вписано в особената книга на РС-П. направеното от З. Д. Р. приемане на наследството, оставено от неговия племенник Д.Ж. Р..

На 30.05.2023 г. окръжният съд постановява определение № 276, с което констатира, че разпореждане № 428/4.05.2023 г. е връчено лично на конституирания по чл. 227 от ГПК наследник С. М. на 10.05.2023 г., като в указания срок, изтичащ на 25.05.2023 г., и към момента на постановяване на определението, тя не е заявила приемане на наследството, поради което на основание чл.51,ал.2 във вр. с чл. 52 и чл. 53 от ЗН следва да бъде вписано в книгата по чл. 49,ал.1 от ЗН на РС-П. изгубване от посоченото лице на правото да приеме наследството на Д.Ж. Р., респективно, доколкото в случая няма материално правоприемство, процесуалното такова също следва да се заличи, като ответникът С. М. се заличи като ответник по делото. Затова съдът разпорежда да се изпрати на РС-П. препис от определението за вписване в книгата по чл. 49,ал.1 от ЗН, че лицето С. А. М. е изгубила на основание чл. 51,ал.2 от ЗН правото да приеме наследството на Д.Ж. Р., и 3 заличава С. А. М. като ответник в процеса.

С писмо от 14.06.2023 г., получено в окръжния съд на 15.06.2023 г., е изпратен от РС-П. препис от определение № 1404/30.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1927/2023 г., с което е вписано в особената книга на РС-П. изгубването на правото на С. А. М. на основание чл. 51 от ЗН да приеме наследството, оставено от нейния племенник Д.Ж. Р..

За постановеното от окръжния съд определение № 276/30.05.2023 г. ищците са уведомени на 5.06.2023 г. и на 12.06.2023 г. е подадена частната жалба до апелативния съд. С нея се твърди, че определението в частта му, с която С. М. е заличена като страна-ответник по делото, е неправилно, защото след като С. М. е била конституирана като страна по делото, тя не може да бъде заличавана като такава от съда, като ако е имало някакъв спор по качеството й на наследник, правоприемник, то той е трябвало да се разиграва преди конституирането й, поради което липсва процесуално основание в ГПК на атакуваното определение, а и окръжният съд не е посочил такова. Освен това е заявено, че приложената от окръжния съд процедура за приемане или отказ от наследство по чл. 51,ал.1,изр.2 от ЗН е неприложима в случая, тъй като делото не е заведено срещу наследника С. М., а срещу наследодателя й Д. Р., като би била друга хипотезата, ако при неприето още наследство те са били завели делото срещу наследниците на Р., между които и М.. Заявено е още, че преди да пристъпи към подобно заличаване на вече конституирана наследница окръжният съд е следвало да поиска от ищците допълнителни доказателства дали тя не е приела вече наследството чрез конклудентни действия, и то преди още да е изтекъл даденият й от съда срок през месец май на 2023 г. за изрично приемане на наследството. Заявено е, че случаят е точно такъв, защото М. е приела наследството де факто още в началото на месец април, като е получила 60 лв. наем за този месец за гараж на наследодателя й на посочен адрес и през месец юни тя е дала тези пари на Г. К. в качеството му на собственик на третия етаж от сградата за обезщетяване на част от личните му щети, причинени при гасенето на процесния пожар от 9.05.2021 г.

Заявено е, че при това положение направеният от ответницата С. М. мълчалив отказ от наследството в дадения й от съда срок за приемане на наследството е нищожен, защото преди това фактически тя го е приела, като е получила месечен наем за гараж, останал като наследство от наследодателя й Д. Р..

Заявено е, че в потвърждение на извода за фактическо приемане на 4 наследството от М. преди да изтече даденият й от окръжния съд по делото срок за формалното му приемане или отказ са и фактите, че по други две висящи дела в Районен съд-П. във връзка с това наследство (гр.д. № 2432/2021 г. и гр.д. № 2237/2022 г.) районните съдии правилно са я конституирали като наследница още през месец април на 2023 г. и тя не се е възпротивила на това. Към частната жалба е приложено копие от нотариално заверена декларация от Д.В., който е предал в началото на месец април на 2023 г. сумата от 60 лв. на С. М. за заплащане на дължимия от И. М. месечен наем за ползван от него наследствен гараж. Направено е искане в случай на продължаващ спор да бъдат събрани в открито заседание посочени в частната жалба доказателства.

Съгласно нормата на чл. 227 от ГПК, когато страната умре, производството по делото продължава с участието на правоприемника.

Съгласно разпоредбата на чл. 230,ал.2 във вр. с чл. 229,ал.1,т.2 от ГПК, при смърт на ответника ищецът е длъжен в 6-месечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им. В случая ответникът по спора Д. Р. е починал на 7.02.2023 г., по време на провеждането на съдебното производство по спора, образувано на 12.07.2021 г. В дадения от съда с разпореждането от 8.03.2023 г. на ответниците срок за посочване на правоприемниците на починалия ответник Д. Р. и техните адреси, с молбата от 18.04.2023 г. те са посочили трите лица, които са явяват негови наследници по закон, и техните адреси и изрично са поискали конституирането им като страни по делото. С определението на окръжния съд от 20.04.2023 г. съдът възобновява производството по делото и конституира тримата наследници, които могат да придобият наследството. Неоснователно е затова, с оглед посочените законови разпоредби и съобразеното с тях искане на ищците за конституиране на наследниците като ответници, съответно, извършеното от съда конституиране, становището на жалбоподателите, заявено в частната жалба, че ако е имало някакъв спор по качеството на М. на наследник, правоприемник, то той е трябвало да се разиграва преди конституирането й.

Следва да се посочи, че такъв спор по начало не би и могъл да се разглежда без участието на това лице, за което участие, предвидено с нормите на чл.

227 и чл. 230,ал.1 във вр. с чл. 229,ал.1,т.2 от ГПК, процесуалната форма е именно конституирането като страна по делото. Следва още да се посочи, че процедурата по чл. 51,ал.1 от ЗН както в хипотезата на чл. 51,ал.1,изр.1 от ЗН, 5 така и в хипотезата на чл. 51,ал.1,изр.2 от ЗН, се провежда с участието на наследника като страна. Със същото определение от 20.04.2023 г. окръжният съд изрично указва на ищците, че те не представят доказателства дали посочените наследници са приели наследството изрично по реда на чл.

49,ал.1 от ЗН или мълчаливо по смисъла на чл. 49,ал.2 от ЗН, респективно, да поискат определяне на срок на наследниците, в който същите да заявят дали приемат наследството или се отказват от него (чл. 51,ал.1,изр.2 от ЗН). За това определение ищците са уведомени на 27.04.2023 г., но не навеждат пред окръжния съд твърдението, заявено едва в частната жалба, че има конклудентни действия, извършени от С. М. още в началото на месец април, чрез които фактически тя е приела наследството, а също и че тя е била конституирана като наследница по две дела на районния съд и тя не се възпротивила на това, което според жалбоподателя е в потвърждение на извода за фактическо приемане на наследството от нея. С подадената на 28.04.2023 г. молба до окръжния съд е направено искане за определяне на срок на тримата наследници за приемане или отказ от наследството. Именно въз основа на тази молба окръжният съд с разпореждане № 428/4.05.2023 г. определя на С. М. двуседмичен срок от връчването на съобщението да заяви пред съда дали приема или се отказва от наследството, открито в нейна полза, като я предупреждава, че при неотговаряне в посочения срок тя губи правото да приеме наследството, открито в нейна полза съгласно чл. 51,ал.2 от ЗН, за което определение на съда М. е уведомена на 10.05.2023 г. Тъй като тя не е отговорила в дадения й срок, на 30.05.2023 г. окръжният съд приема наличието на основание по чл. 51,ал.2 от ЗН тя да изгуби правото да приеме наследството и наличие на основание по чл. 52 от ЗН това обстоятелство да се впише в книгата по чл. 49,ал.1 от ЗН на районния съд. Вписването е извършено на 30.05.2023 г. съгласно определение № 1404/30.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1927/2023 г. и е породило правни последици. В случая е следвана от окръжния съд процедурата по чл. 51,ал.1,изр.2 от ЗН, именно която разпоредба е приложимата в случая. Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че тя не е приложима в случая, защото делото не е заведено срещу наследника М., а срещу наследодателя й Р.. Нормата на чл. 51 от ЗН посочва именно действията, които съдът следва да предприеме, за да се установи дали лице, което има право да наследява, ще заяви приема ли наследството или се отказва от него, като когато има вече заведено дело 6 срещу наследника съдът, който разглежда това дело, определя срока, за да заяви то приема ли наследството или се отказва от него, какъвто е разглежданият случай, и ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Отговор на въпроса как следва да се прилага разпоредбата на чл. 51 от ЗН от съда, разглеждащ дело срещу наследник на починал в хода на производството наследник-длъжник, когато няма данни дали наследникът е приел или се е отказал от наследството, какъвто е разглежданият казус, е даден в решение № 101/8.10.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2260/2018 г., ГК, 4 ГО. Следва да се посочи отново, че с определението на съда от 20.04.2023 г. той изрично е указал на ищците да представят доказателства за изрично приемане на наследството от тримата, посочени от ищците, наследници по реда на чл. 49,ал.1 от ЗН или за мълчаливо приемане по смисъла на чл.49,ал.2 от ЗН, но те не са направили това, а са поискали с молбата от 28.04.2023 г. съдът да определи на тримата срок за приемане или отказ от наследството. Твърденията, изложени в частната жалба от 12.06.2023 г., ищците е следвало да заявят в отговор на указанията на съда, дадени с определението му от 20.04.2023 г., което те не са направили, а са поискали извършване именно на процедурата по чл.